Dog.bg Форуми : За развъждането. Интервю с Ричард Бючъмп.

Началото. Малкото кученце.

Д.Ф.:
Предполагам, че първият въпрос, който си задава всеки, е :Откъде да започна?. Как най-добре се взима старт в развъждането на кучета?

Р.Б.:
Започваме от кученцето, предполагам. Бих ви посъветвал да купувате първото си кученце след като вие две-три години внимателно следите цялата порода. Не да купувате, а само да наблюдавате. Да четете, да гледате и да слушате особено новобранците в породата трябва да си държат устата затворена и да слушат. Човек, получил първите си две-три титли или получил първият си шампион, си мисли че знае всичко. Истината е в това, че малко ще са хората, които разбират по-малко от този новоизлюпен познавач, когото понякога ти се иска да го затвориш в някоя тоалетна, само и само да млъкне.

Д.Ф.:
Но ако не можете да чакате две-три години, как трябва да се избере първото кученце?


Р.Б.:
Както казах предисторията трябва да е дълга. Първо трябва да имате знанията за породата и да познавате стандарта й. Вие сте длъжен да имате представа каква трябва да е породата в бъдещето и какво да правите с потомството, което в крайна сметка ще имате. За да узнаете това, трябва да мине доста време, през което вие ще се учите на различни неща. Ще ви провърви, ако кучилото, от което ще си вземете кученцето, ще има добри родители, грамотно подбрани. Само че от началото надали ще знаете това. Ще е най-добре ако преди да си вземете първото ви кученце ще минат няколко години. И още няколко преди да се решите да имате първите малки.

Д.Ф.:
Това изисква голям самоконтрол.

Р.Б.:
Обикновено хората купуват една женска, заплождат я след около година и половина или две, и айде стана тя, каквато стана. Каквото и да се роди в кучилото добро, посредствено или лошо това са им бъдещите производители и шоу-кучета. Смятам че след като един човек е закупил първото си куче, той трябва да се научи да представя добре животното по изложбите, да участва в изложби от национално ниво, да сравнява, да пътува из цялата страна, да посещава развъдници, да разговаря с известни развъдчици, и след това, въз основата на натрупаният вече опит, да вземе най-добрата женска, която може да намери в този момент. Възможно, той ще има късмет да получи добра племенна женска, получена в следствие на правилно изграденото развъждане. Тогава и само тогава бъдещият развъдчик следва да има първите си бебета.

Д.Ф.:
Откъде се появяват най-хубавите кученца?

Р.Б.:
Най-добрите кученца, предполагам, са тези, които израстват в нечия кухня. Те имат стабилна психика, свикват с тряскането на вратите, шум и сновящи натам-насам хора. Особено приветствам когато наоколо има деца те чудесно помагат за социализацията на малките. От самото начало кученцата трябва да свикват с допира на ръцете, да слушат гласовете, да усещат присътствието на хората и да се учат да бъдат социални животни. Новородените кученца до към 4-5 седмици приличат на плъхчета. Никога не вярвам на изказванията от рода: Забелязах това куче от самото му раждане. Кученцата веднага след раждането сякаш са сплеснати и безформени. Муцунката им е скъсена и т.н. помня как веднъж сме пуснали зазаплождане нашият производител - бишон Mr Beau Monde. След време собственикът на женската се обади в пълен екстаз7 невероятни бебета! Имаме трима победители BIG и двама BIS като минимум! Попитах го колко са големи малките и той отвърна че са на 4-5 седмици. Аз никога не знам дали имам куче, способно да спечели BIS, докато кучето не го спечели. И най-голямата грешка при избора на кученцето да избирате куче намасата.

Д.Ф.:
Стойката ли имате впредвид?


Р.Б.:
Да. Хората слагат кученцето така, както на тях им харесва, вместо да погледнат как той се движи естествено, без нечия намеса. Най-доброто кученце не е това, което има най-доброто тяло, а това, което може да го използва. Мисля че това кученце, което се откроява от останалите със стил, елегантност и осанка, ще стане най-добрия.

Д.Ф.:
Сякаш той сам себе си избира?

Р.Б.:
Това никога няма да ви подведе. Осанката и елегантността никога няма да изчезнат. Ако сте изучила стандарта, ако сте наблюдавали внимателно в главата си имате определен образ. Когато едно кученце ви поглежда и с цялото си същество ви казва :аз съм идеален шнауцер, то разбирате че това е, откоето имате нужда, независимо от това че въпросното кученце може да не притежава двадесет милиона изисквания според стандарта. При повечетопороди бих искал да видя кученцето на възраст 8 седмици. На тази възраст те дават представата за това, кое ще порасне от тях. Картина на възрастното куче в миниатюра. По-късно тези пропорции по времето на растежа се нарушават. При някои породи кученцата през пубертета стават прекалено дългокраки или напротив, разтегнати. На възраст около 8 седмици обръщам внимание на това което ме вълнува, натова, което не бива да има потенцеално шоу-кученце: недостатъците по главата, изкривмените лапи, зле сложената опашка, неправилната захапка. Не бързам да си правя изводи за качеството на едно кутре и захапката и всеки един друг признак може да се промени с възрастта. Мога само да почакам за да видя дали един определен недостатък няма да изчезне с времето.

Д.Ф.:
А след въпросните 8 седмици?

Р.Б.:
Бих искал да видя кутрето един месец след това, за да определя в коя посока се развива кученцето. Например, едно кученце ми хареса навъзраст 8 седмици но ми се е сторило че има малко по-къси лапи, отколкото трябва. На възраст на 3 месеца лапите му спрямо другите пропорции са още по-къси. Бих казал че кутрето не се развива в нужната насока. И мисля че на възраст 3 месеца можете да оценявате раменете и шията. Вие омжете давидите изправеното рамо и правилно извит врат. Може да се говори за изкривените лапи или за това как се движи кученцето. Можете да определите правилността на движенията и устройват ли ви ъглите на задните лапи. На тази възраст може да се оцени осанката. Космената покривмка най-малко ме интересува. Структурата на косъма при едните може да е по-добра, от колкото при другите, но това е последното, на което обръщам внимание. Надали някои кучета се раждат с недостиг на козина в крайна сметка почти всички имат достатъчна космена покривка и рано или късно окосмяването си идва. На възраст 8 седмици можете да кажете доста неща за главата: каке сложена, какви са й пропорциите, какъв е размера на очите и така нататък. Не забравяйте обаче че в някои линии кученцета се развиват по-бавно, особено мъжките. Най-бавно се развива главата, но и корпуса изостава в развитието.

Д.Ф.:
Имате ли лични предпочитания за мъжко или женско кученце?


Р.Б.:
Женските в повечето от породите са показател на същността на породния тип. Да, разбира се, имаме нужда от мъжкари за получаване на по-нататъшното поколение, но когато избирам мъжкар за използване в по-нататъшното развъждане, аз винаги ще предпочита този, който произлиза от силната майчинска линия. Мисля че това е крайно важно за екзепляр от която и да е порода. Това е този мъжкар, от който имам нужда, той винаги ще ми даде най-силните кучила с моите женски, които като правило са доста качествени, и аз усещам че шансовете да получа перспективното потомство рязко се покачват.

Д.Ф.:
След втория оглед кога отново оценявате перспективността на малките?

Р.Б.:
След като установих правилните движения, тип, баланс и т.н. при едно кученце, аз известно време не го гледам. На около 3-месечната възраст мога да дам другаде малките, които ми харесват по-малко от останалите. Да, темогат да станат много красиви по-нататък, но аз се съмнавам в това. И ако има 2-3 кученца, които на 3-месечната възраст ми се струват доста перспективни, то аз избягвам да ги оглеждам до 6-7 месечната им възраст. През този период мъжките могат да изглеждат кокалести и неугледни, докато женските напротив: добре сложени и балансирани. Всичките и мъжките и женските ще преминат през периода на грозното пате от 3 до 9 месеца, това особено важи за мъжките. Отново оглеждам кученцата на възраст 7 месеца, не за да видя колко са симпатични, а за да обърна внимание на баланса, стабилноста и осанката. Тези кученца, които не притежават това, никога вече намя да се сдобият с тези качества.

Д.Ф.:
Интересувате ли се по изложбите от ринговете с бебета?

Р.Б.:
Обичам да посещавам монопородните изложби и да отсъждам там, а особено крас бейби. Искам да ги видя в ринга. Като зрител не ги доближавам нямам нужда от това. Искам да видя цялата картина. Понякога виждам кученца на около 6 месечната възраст, които имат такъв страхотен потенциал, че ти се ще да кажеш това е нашето бъдеще, само малко да изчакаме. Обаче при това оглеждам ипоследнитев ринга. Повечето съдии се стараят да избират на тази възраст най-добре оформеното куче, бързоразвиващото се кученце с отлична глава и козина. Такива кученца печелят само до година и половина, а после бързо се развалят или се преразвиват. Аз харесвам малко не дооформено куче на тази възраст, изискан, не много подготвен за да го оглеждат, но притежаващ основните качества, като елегантността например.

Д.Ф.:
Разглеждайки старите каталози забелязах че кутрета-призьори изчезват с възрастта, като същевремено тези, които само са успявали да влязат в разстановката, са станали победители след като са пораснали.

Р.Б.:
Направих снимка на моето кученце MR BEAU MONDE когато той беше на 5 месеца. Той бе недооформен, но всичко си беше на мястото, целият пъзел. Обаче на 5 месеца той стоеше впоследен ред сред кученцата, готови за победа, същевремено изглеждаше доста простоват сред тях. След време той стана един от най-добрите производители. Така мче определено не искам напълно оформено куче на възраст 7-8 месеца. Искам нещо младо и развиващо се, което има дълъг път към победите пред себе си. Можете ли даси представите 10-годишно момче, изглеждащо като Арнолд Шварценеггер на тези години? Или 8-годишно момиче с тялото на манекен? Ако кутре на 6 месеца има череп на възрастното куче, какво щ стане с тази глава след една година? Много често по-малкото означава по-добро.

Д.Ф.:
Многото от съдии не избират за най-добрият представител на породата едно бебе, независимо колко е добро то.

Р.Б.:
Абсолютна глупост! И след това те се извиняват на собствениците с думи :Загубихте поради липсата на зрялост. Това ме побърква всеки един боклук остарява, зрелостта не е синоним на кечество. По-добре да се поощрява подрастващо кутре, отколкото да се награди невзрачната зрелост, която винаги е била невзрачна. Вижте, бум навъзрастното куче винаги го е имало и винаги ще го има. Американски клуб на шпаньолите провежда всяка година демонстрация на малките кученца, за това мероприятие се събират най-качествените кученца от цялата страна. Исторически, кученцата които са представлявали нещо в породотата, никога не са печелили нещо на подобна демонстрация. В породата бишон мъжкарите проявяват най-добрият си потенциал около 3-годишната си възраст. Тогава те узряват и са готови за победа. Те узряват много по-бавно от породите със същите размери. Главата на кутретата е ужасно недоразвита, прекалено тясна или прекалено изтънчена. В тазипорода след като главата се разшири очите може да станат прекалено кръгли и малко криво поставени. Муцената, изглеждаща малко по-дълга, може да стане по-пропорционална, ако черепа се разшири. Обаче уродството си е уродство. То никога не изглежда красиво.

Д.Ф.:
Какво ще кажете за дългият гръб?

Р.Б.:
Кученцето с дълъг гръб никога няма да има къс. Има неща които не се променят. Към 3 месеца можете да оцените движенията. Предницата може силно да се подобри. Ако гръдният кош не е достатъчно дълбок, то предните крайности при фронталното движение ще са разхлабени. Когато предният кош става по дълбок, предницата става по-стабилна и се подобряват движенията на предните крайнци. Раменете няма да се променят много. Ако кученцето има прекалено изправено рамо то завинаг ще си остане такова и никога няма да се промени по начина, по който ни се иска. Правите задни също няма да се променят особено. Цветът на очите се променя колкото е по-възрастно едно куче, толкова са по-светли очите му. Ако от самото начало кучето има светли очи, то след време те стават жълти. И най-тъмните очи стават по-светли след вереме, така че не бива да обръщаме внимание на това.

Д.Ф.:
Да речем, избраното от нас кученце преодоля всичките тези стадии. Трябва ли да го водим по излобжбите за да свиква с тях?

Р.Б.:
Разбира се! Най малките трябва да присътстват по изложби докато по-големите излизат в ринга, за да свикват с обстановката, от най-нежната си възраст трябва да виждат какво става, какво внимание оказват на възрастните кучета, да срещат странните породи и странни хора. Това е най-добрата социализация на света. През останолото време младите кучета трябва да се в двора на къщата, тичайки с децата, оставайки кутрета. Преждевременни прекалени тренировки са вредни за кутретата, превръщане на ринга в тежка работа, ходене по него, непрекъснатите упражнения- всичко това може да е фатално. Дайте на кутренцето възможност да се повесели повторни упражнения ще го научат и на изложбената стойка и на всичко останало. Прекалената взискателност ще убие душата им.

Д.Ф.:
Прекалено много дисциплина не ена добро?

Р.Б.:
Те трябва да се научат да се държат непренудено, в повечето случаи можете да го запазите през цялата им изложбена кариера. Кучета от повечето породи след време губят това качество.

Д.Ф.:
Защо?

Р.Б.:
Те просто скучаят в ринга. На първите изложби мислят че това е страхотно, а после нещата се влошават. Мисля че голям принос за това дава начина на отглеждането им. За някои породи излишният тренинг е просто противопоказан. Те схващат необходимите команди твърде бързо. Ходене натам насам, обикалене в кръг, триъгълник, стока... след 5-6 изложби просто им омръзва и скуката ги обземва.

Д.Ф.:
Може ли да кажете за някое кученце:Не мисля че този темперамент ще се подобри?

Р.Б.:
Може би. Вие можете да тренирате кучето достатъчно добре за да взимте шампионските титли. Но да очаквате нещо извън това недейте. Има породи, които са предразположени към добрто шоу-представяне, другите не. Пет Крейг има невероятен метод с кученцата си. Той често дава две от най-добрите си кученца в ръцете на едни собственици, които ги отглеждат до една година. Кутретата растат в уславията на семейството и след това Пет взима едното от тях. Тези кученца притежават прекрасен темперамент, те са отлично социализирани и в замяна за отглеждането на тези кученца семейството получава едно перфектно изложбено куче.

В някои породи кученцата, израснали в развъдник, никога не стават истински добри шоу-кучета (не става дума за апартаментен или малък дворен развъдник б.пр.) никога, без изключения! Израснало в семейството а не в клетката куче то е социализирано, можете да я дадете за изложба на хендлер без проблеми. С развъдникови (затворени по клетките кучета б.пр) ситуацията е друга. При тези породи които и без това трудно постигат добро изложбено поведение - кученцата отгледани в развъдник, няма да постигнат добри резултати. Теможе да са изключителни в развъдника, но без социализацията ще си останат само в развъдника.

Д.Ф.:
Но те обичат развъдника си.

Р.Б.:
Те общуват с другите кученца, намират се в тяхното обкръжение. А кутрета, отгледани сред хората общуват с хората. Когато водите кучетоси на изложба, то трябва да общува с вас, да е ориентирано към вас, а не към някое куче, което можеби е останало вкъщи.

Д.Ф.:
В крайна сметка излиза така че вие повече обичате женски палета повече от мъжките?

Р.Б.:
Няма смисъл да имате мъжкар, ако той не е изключителен. Ако женската има незнтачителен недостакък, вие взимате тази женска и я събирате с подходящ мъжкар. Най-страшният недостатък на днешните кучета е посредствеността. Женските които не са лоши, се чифтосват с мъжките, които също уж не са лоши и отгоре навсичко е наблизо. Може би този мъжкал има в далечните роднини някой блестящ шампион, но онези великите кучета са други, те не са това което се получава от роднината на великите, проживяващ в съседния двор. Повечето хора развъждат това, което имат. И оставят за себе си това , което получават. А това което те получават това е въпросната посредственост.

Д.Ф.:
Това ли е проблемът на днешната кинология?

Р.Б.:
Май така излиза. Развъдници с размах, занимаващите се с развъждането, са на изчезване. Кучетата ни идват в дома ни и стават членове на семейството. В контекста на това, може ли да кажете :Детето надъщеря ми е изрод итрябвада го пратя подалече?.

Д.Ф.:
Искате да кажете, че кучетата не бива да са любимците на семейството?

Р.Б.:
Далеч не това имам впредвид. Против съм да се очевечават кучетата: щколкото и да ги обичаме, те никаго няма да стават хора. Нашето гардже е най-рошаво този подход е приемлив за децата, ноне и за животните. Обожаваната от вас Пъпси може да не роди нищо стойностно от гледната точка на развъждането. Знайте го. Запомнете го. Децата й може да не станат Кучилото на годината инито един от кученцата й няма да спечели нито една титла, колкото и да го желаете. Не хабете труд, усилия и надежди там, където цари посредствеността.

превод Т. Мартинова
Dog.Bg

следва - Ричард Бючъмп, " Женската като крайъгълен камък в развъждането".

Много полезна информация... Много неща научих... Фурия, този човек какъв е... Сигурно е известен или някакъв специалист... Разкажи за биографията му, ако знаеш нещо... Много очарована останах от начина на разсъждение и поднасяне на информацията...

Рових се в интернета за биографията му, но не открих нищо. За сега. Знам само че се занимава с кучетата от 35 години, като първата му порода бе американски кокер.
това е единствената снимка, която открих.

Просто си личи от начина на разсъждение, че човека има доста опит зад гърба си и ми стана интересно... А това до него на снимката е боксер, ако не се лъжа, нали? d)