Dog.bg Форуми : Младо куче пред евтаназия

Кучето е на три години, без порода и с голям проблем.То има епилепсия и стопаните му го оставиха за евтаназия :'(.Досега не са го лекували както трябва и въпреки молбите на докторите сега да пробват правилно лечение те не се съгласиха.Видимо им беше тежко , но .....Докторите им обясниха , че ако се лекува както трябва няма да прави гърчове толкова често и ще води горе- долу нормален живот, но те не искаха да чуят.Кучето е твърде младо за да умре , още повече , че ще води почти нормален живот.Ветовете не искат да го евтанизират и положиха доста усилия , за да убедят стопаните , но без резултат.Сега имаме няколко дни да измислим какво да го правим, защото не може да остане в клиниката.Той горкия е много стреснат и шашнат от това , че е зарязан там.Не заслужава такава съдба.Хора помагайте.
За съжаление нямах фотоапарат, а и вероятно няма да мога да отида в следващите дни, но не мисля , че снимката и това как изглежда е най- важното в случая.Ама хайде поне да го опиша.Той е не много едър, може би около 15 килограма.Кафяв , с къс косъм и прави уши.
Моля , ако има някой който може да го прибере някъде временно поне да пише.Приемам всякакви идеи, защото аз нямам никакви.

Толкова ли е скъпо лечението, че стопаните така лекомислено са го отказали  :angry:?!

Според мен не става въпрос за пари а за желание - не искат да гледат болно животно.

Че е скъпо, скъпо ще е, но по-скоро проблемът е, че не им се занимава. Още помня в една клиника погледът на една немска овчарка, която щеше да бъде приспана след минути заради проблеми с бъбреците. Стопаните я бяха оставили няколко месеца на стационар в една от най-посещаваните и заети клиники, защото не можели да я водят всеки ден на инжекции или каквото там беше. Работа, ангажименти, сещате се. Да, трудно е било, може и неспасяемо да е било, но месеци наред в стационар, вързано...Аз не бих могла. Стопаните, домашната обстановка могат да свършат чудеса при болни животни. Знам го от опит. Пожелавам и на това поредно изоставено същество да се намерят хора, които отговорно и до последния му дъх да се погрижат за него.

ако друг поема разходите за лечението на кучето, има ли вероятност тези хора да си го гледат вкъщи? всмисъл, някаква връзка с тях? по-скоро идеята ми е да се намерят пари и да се плаща вместо хората, а кучето да си остане у тях. просто да нямат финансов ангажимент.
не съм гледала куче, болно от епилепсия, трудно ли е? освен да му се дават лекарства, друго?

Щом тези хора са с такива мисли към кучето, дори ако получават от някъде пари пак няма да го гледат с мерак. Всеки в някакъв момент се е сблъсквал с трудности, но рядко човек, който истински обича животните ще му мине през ума да го убие вместо да опита всичко възможно

Не знам дали имате представа колко е трудно да се гледа куче с епилептични припадъци. Имам приятелка, която имаше такова.. ами, ужас си е. Лекалствата, необходими за лечението не са скъпи, но ги няма в българия и трябва постоянно да се носят от чужбина- фенобарбитал и още едно беше, нещо като диазепам... Куче в припадък сере и пикае на поразия, мята се, удря се.. и моето куче преди да почине е минавало през това и знам.. Не го пожелавам на никой!
Ако хората са преценили че не могат да се справят с това, не ги съдете.. Пожелавам на кучето да намери хората, които са способни да му осигурят нужните грижи и лекарства..

АЗ имам куче болно от епилепсия. Появи се на 4-тата година, наследствена. Бабата и бащата са етилептици /вече не живи/.Цялото кучило на 4-тата година се оказаха епилептици. При мен е женско, а при леля ми оставих мъжко....Мъжкото почина на 10-та година. Моето е още живо и вече гони 12-години.В този форум има хора които са идвали в къщи и са я виждали.Малка пуделка.Живее вързана в стаята, за да няма емоции. ОТ емоциите припада, независимо дали са положителни или отрицателни.За да не играе с другите ми кучета я държа вързана. Това не й пречи да къса всичко около нея, ей така....Затова и вече не слагам нищо близко до нея - мебели. Живее си на нейната си постелка и това е. Припада различно, понякога по 1 път в месеца. Понякога през няколко дни. Почва с гърчове и следва припадъка....През това време я държа за да не се мята, хващам краката и сядам до нея и чакам да минат припадъците. Те са серия от припадъци и може да продължи 30 мин. Винаги през това време се изпуска. Постелката се сменява подчиствам си и всичко приключва. Тъй като нямам фенобарбитал й давам Depakine - има го в БГ но трябва рецепта. Повлиява се добре от 1 таблетка дневно и разрежда припадъците. Когато не съм в къщи и има припадък, сигурно се мята, като се прибера си подчиствам и въпроса е приключен. Болест, като болест - няма "лесна болест". Но не мога да кажа, че е ужасно или страшно. Има много по-страшни неща свързани с кучета и котки.
Ако кучето се отглежда само тези емоции ще му бъдат спестени, но от играта навън с други кучета или каране за направена беля ще припада отново. С годините припадъците зачестяват, но са по-леки.
Ами в общи линии е това. Толкова знам аз от 11 годишният ми опит с епилептичка.   

М да и аз живях с такова куче. Доста години. Не е приятно, но кучето живееше пълноценен живот - тичаше, играеше. Полчи инсулт от един припадък на 12-13 годишна възраст и вече не можеше да ходи.

Цитат

Това обаче не е пълноценен живот. Моля да не ме разбирате погрешно, но прочетеното ме кара много да съчувствам на кучето за доизживяването, на което е обречено. Знам, не е мое, не давам акъл, нито съдя: за мен обаче това куче е за незабавна евтаназия, която ще го спаси от вегетация и гърч. За мен това е именно ужасно и страшно.
:(
Да не ми дава Бог, но не бих оставила куче с епилепсия да живее. Знам само едно такова - кръстоска между НОК и Доберман от детството ми. Кучето припадаше в градинката по време на игра. После с дни не беше на себе си. Не трябваше да го оставят така, той си беше пътник.

Цитат

Не са им парите проблема на хорицата,но наистина няма нужда да ги съдим, защото това няма да помогне на кучето. Отговорно е да гледаш гадинка с такъв проблем и да му осигуряваш пълноценен и нормален живот,а не вегетиране - разликата за мен е голяма.Пиша го заради прочетеното малко по-горе за булонката. Не искам да обидя никого,просто така мисля аз.
Разбира се читав човек не би си изоставил кучето или котето заради това. Въпроса е дали някъде има такъв,който би осиновил куче с доказана епилеспия.
Дано  :palec:

П.С. писали сме мнение по едно и също време,съжалявам за повторения коментар!

Моето куче никога не е припадало на улицата/двора. Излиза минимално 3 пъти на ден с друго куче, което е спокойно и двете си играят. Всичките години е била обградена от грижи и любов дала съм й най-доброто и никога нищо не й е липсвало. Според мен тя е щастлива обградена от грижите и вниманието ни. Написах всичко за да обясня, че според мен не е толкова трудно да се ангажира човек с болно от епилепсия куче. Но това е мое мнение. Въпрос на личен избор е.   

аз съм виждала и то не еднократно кучето на SMitreva
не съм съгласна, че "вегетита" въпреки годините и припадъците

в парка имахме един кокер
началото на лятото ги засеках при ветринаря
тогава разбрах, че кокера е епилептик и вече е в доста тежко състояние
припадаците ставали все по-чести й тежки
и го приспахат


извинявам се за оффа

Аз лично определено бих опитала и алтернатива на традиционната  (ветеринарна) медицина.

Някой пробвал ли е хомеопатично лечение при епилепсия? Ако не помогне, определено няма да навреди. Сега поне има ветеринари хомеопати.

Явно нещата са много индивидуални. Аз имах такова куче, но припадъците бяха много редки и не бих казала, че пречеха на живота му като цяло. Беше много жизнено и енергично куче.

Аз познавах и познавам, няколко кучета- епилептици. Според мен всичко зависи от типа и честотата на припадъците. Виждала съм различни видове и, вярвайте ми, при едно от животните беше направо невъзможно. Беше доберман- огромен, млад и красив. Собствениците му го обичаха повече от всичко на света. Проблемът беше, че имаха още един доберман и едни курцхар. На един от пристъпите присъствах и видях ужаса: в момента, в който кучето започна гърчовете, другите двама се нахвърлиха върху него. Това се повтаряло всеки път. Хората имаха адекватна реакция- мъжът веднага хващаше другите двама, а жена му биеше диазепам мускулно на кучето. През всичките си години живот( 7) , беше на фенобарбитал. Но при пореден гърч, два дена не излезе от състоянието и го приспаха.
Познавам друго куче- мини пудел, който си живее пълноценно от много години и до днес с епилепсия. Правил е пристъпи на работната ми маса, но не са страшни и бързо влиза отново в " час".
Мисля, че не можем да съдим хората. Много е тежко да се гледа такова животно, ако пристъпите са много тежки и чести.

Припадаците на това куче са били веднъж месечно.Хората се отказаха от него не толкова заради парите , а заради грижите около него.Наистина не мога да ги съдя , защото незнам какво е да гледаш куче с епилепсия, но те не са го лекували.Биели са му по една доза фенобарбитал(и то прекалено малко според докторите) като получи гърч и толкоз.Днес пак бях в клиниката , кучето е наистина много хубаво и гледа с едни такива много изразителни и много тъжни очи.Много ми е мъчно за него, но за съжаление не измислим ли нещо до няколко дни ще бъде приспано, а това ще бъде наистина жалко.
Снимки по- късно.

Имам две кучета епилептици, брат и сестра са, на 9 години. Рядко получават припадъци, но когато това се случи, един месец пият фенобарбитал и това е. Следващият припадък е най-малко след 3-4 месеца. Мога да осигуря таблетки фенобарбитал за кучето, стига да има кой да го поеме. Лекарството го има навсякъде, с изключение на България. 100 таблетки по 100мг струват 16лв., а това ще му стигне сигурно за 3-4 месеца при ежедневен прием, ако се наложи.
Но наистина на кучето трябва да се осигури спокойствие, не нещо специално, просто нормална домашна атмосфера. Иначе и хапчетата няма да помогнат.
Това точно куче не е с чести припадъци, би могло да си живее.

Може да си живее, но нямам голяма надежда , че някой би го взел, а моята глава нищо не може да измисли.Нямам идея какво да го правим, а е толкова миличък.
Нещо не мога да кача снимките в snimka .bg пак ще пробвам по- късно или утре.

Цитат

Аз също бих опитала всичко. Да не говорим, че в конкретния случай и традиционната медицина не се е изчерпала, а и самите лекуващи лекари са оптимисти и смятат, че правилно лечение ще даде резултат.