Dog.bg Форуми : Принцеса Реджина

Изненада не само за вас, но за мен също. Представям ви Реджина, единствено бебе, на 2 месеца, дебело и весело. Мама е обикновена, изоставена от строителна фирма. Скоро ще се погрижа, Реджина да остане единствената наследница. Бащата е Ронго с абсолютна сигурност. Реджи е обезпаразитена вътрешно и външно, предстои ваксина. Надявам се да има шанса на баща си, да не се затрие нанякъде. Излъчва изключително благородство и красота и е лениво спокойна, може би защото е дундава. Очакваме добри осиновители на тел 0885 443 705, поща dikari@abv.bg

dikari, великолепна е!
Разкошна принцеса, много красива ... забравих буквите чак.

Честито на баба mil_

Погледът е на Ронго! 100% му е баща! А честита ви девойка!

Ах, този любовчия! Ето защо начи изпада в амок като подуши разгонено някъде. Ще видят те, неговите топки, някой ден. Погледът е абсолютно неговият, малиий, баба съм станала!
Успех на малката, ще я рекламирам силно.
Прикачвам една негова снимка да се вижда в темата на малката татко й, днес-утре ще направя нови, че той много се е разхубавил и ще я сменя:

Тя е приказна и толкова е дебеличка и пухкава...пожелавам й всичкият късмет за да си има и тя нейн дом и нейни осиновители. А на mil честито и от мен, Ронго е оставил наследство и то доста добро, може и тя да стане софиянка като баща си.
Dikari сигурна съм,че ще се погрижиш за мама - повече да няма наследници....

Виж я ти, малката Ронговица Великолепна е! А за погледът...без коментар. mil_ - честита внучка! Почвам с обявите ей сега, дано има татювия късмет.

Хора, имаме голяма новина! Познайте сами! Къде е Реджина, Мил си я взе без никакви проблеми от селото! Тя ще пише после.

Един съвет, ако Ронго има още наследници - запази го в тайна, иначе ще трябва да търсим дом на Мил

АААА!
Браво Мил! Честито!
А аз все си мисля тази Мил къде ли изчезна? А то ето какво било!
И дано да няма други наследници

А пък аз преди 2 дни си мислех за Реджина ама с чувство на безнадеждност ... че си отиде детето на село на верига и никога повече няма да го видим. А пък то ... Браво!

Страшно се радвам! Все се сещах за това кученце

Леле, супер новина!
Чакаме снимки!

Йеееееееееееееееей! Супер! Мил, искаме пълната история, с най-малките подробности! Няма да се измъкнеш

Току-що се прибирам от Стара Загора.
Започвам от малко по-далеч. Много си мислех за Реджина през последния месец, но все пак не бях убедена, че трябва да хукнем да я търсим при толкова много животни в беда. Поне има подслон и храна. Но мисълта не спираше да ме тревожи и бях решила, че щом си получа един отдавна чакан хонорар, ще врънкам dikari да се заемем. Той пък хонорарът се забави много, а dikari планира почивка, изобщо си мислех че работата отече.
Да, ама в събота ме причакваше специално една мила жена от компанията за разходки в парка, където всички познават Ронго. Аз им бях разказала още когато Реджина се появи за нея. И не щеш ли, тази дама (тайничко от половинката) ми връчва един плик и казва - ето да спасиш дъщеричката на Ронго. Заделила ми пари!
И си викам - значи така е писано на момичето, тамън и моят хонорар дойде, няма начин, отиваме да я издирваме. Уцелихме последна възможност, dikari утре заминава, просто всичко се нагласи в последния възможен момент. Намерихме селото и хората. Те са възрастни баба и дядо, там беше и синът им, който е взел кутрето. Гледаше ни доста изумено, че сме се дотътрили заради куче. Казах му, че е дъщеря на моето куче, което съм осиновила, и че искам да я видя. В двора - кокошкарници, по-към улицата вързано едно момче, подобно на чихуахуа, ама по-едричко, по-навътре - Реджката.
dikari сипа гранули на момчето, взе да им обяснява, че тя като е женска по някое време ще почне да ражда и не чух останалия разговор.
Реджката беше на верига, не много къса, но верига. Не се изплаши, зарадва се, обича хора. Дадох й лакомства, видях, че е весела и жива. Тогава директно питах мога ли да я взема, защото искам да я гледам с татко й и съм щяла да я вземам точно когато те са я взели. Съгласиха се веднага. Даже имам чувството, че се зарадваха, те са искали мъжко, ама толкова им разбират главите и не са познали, че е момиче. Твърдо отказаха пари, едва им пробутах символична сума да се почерпят, взеха ги чак когато им казах, че куче без пари не се дава, такъв е адета. Хората бяха добри и сърдечни, но от кучета понятие си нямат.

Това се разви снощи. Сутрина заведохме Реджинката на стационар. Милото ходи като изоглавено на повод. Много се беше превъзбудила по пътя, който беше пеш през града. Пръхти, пъхти, ветрее се а наляво, а надясно, омотава се, скрибуца и пее от вълнение. Не се плаши от движението, от колите, от хората пък - съвсем, даже се заглежда по всеки човек. В стационара уговорихме нещата, dikari замина на работа, а аз останах да я поразходя още малко.
Горе-долу дотук свършва веселото. Това е типичен пример как добри и сърдечни хора могат да съсипят едно кученце без да им мигне окото поради пълно незнание. Погледната отгоре Реджката е като крушка с опашка, толкова е издуто коремчето. Явно е пълна със спагети. Има всички екстри - кърлежи, ушна инфекция, оголено петно на крачето, вероятно гъбички. Шията и отпред е олисяла, но това изглежда охлузено от нашийника, на който се е мятала, той беше кожен и не я е протрил, но я е обезкосмил. Следобяд са излезли и резултатите от кръвните изследвания. Момичето е развило недоимъчни болести вече поради силното опаразитяване. Гадовете са й изсмуквали всички ценни вещества. Има анемия и рахит. Черен дроб и бъбреци са добре. Вече е обезпаразитена вътрешно и външно, ще започнат едноседмичен курс вливания на калций, доколкото разбрах венозно. Ще се оправи като изчистим гадините. Подробности от изследванията не запомних, защото бях в автобуса и нямаше как да пиша когато ми се обадиха, но vaiolina сега я разхожда и ще вземе резултатите. dikari и vaiolina ще ми пратят снимките, аз тръгнах без фотоапарат, че половин ден нямах ток преди да тръгна и не можах да го заредя. Няма да са кой знае какви, защото детето беше много превъзбудено и не стоеше мирно за снимки, но е весело, жизнено, ящно кутре.
Радвам се, че направихме това с dikari, на която благодаря много за гостоприемството и помощта. На vaiolina - също, тя ще разхожда Реджката често. Благодаря, момичета, дано Реджката има късмета бързичко да се оправи.

Дааам, страхотно развитие. Но тия хората по селата И аз бях чула веднъж как вързали чихуахуа на сезал на двора. Кучетата там се гледали. И малкото се било обесило!!! И това да не е в някое забутано село, ами в ужким "град" Златица. Как може да връзват такива декоративни кученца на двор! Това есента ще умре от студ! Бахти невежите! Взимат и убиват без да се замислят дали е добре да го взимат! Сори, ама такива хора...

Тя dikari разбра повече за това кученце, говориха си за него, докато аз се занимавах с Реджина. Остави им гранули за него. То само прилича на чихуа, иначе е три пъти по-едро.

Ох, какво да разбера за другото. Човекът все пак е чувал за глисти и търсел хапчета от селския лекар.Ама те само за селскостопански животни отговаряли, нямат за кучета и котки. Дадох хапчета, ще има за няколко месеца. Мъка в селото, както и в цяла България, и в градовете така се гледат кучета. Даже не беше толкова отчайващо, защото са вързани отпред, понеже циганите са наблизо и да пазят къщата. Иначе други видях гният отзад, забравят ги. Тук има краварник, едно е умряло и вече две седмици е на синджира и не го махат. Забравила са го. Реджина явно е родена с късмет. Както и Ронго. Мил се грабна от София да ги спасява. Поклон Мил, че се облъска толкова по пътищата заради тях! За жалост малко са щастливците.

Ето снимки от днес, благодарение на vaiolina:





Попроменила се е, удължила е муцунката и е разхвърчала ушетата, но пак си е принцеса и я каква усмихната.
Според докторите във форума за рахит не може да се говори, има леко завишен фосфор, достатъчно е хранене с добра храна. Калцият е в норма, фосфорът изглежда доста висок, но сравнен с референтни стойности за възрастно куче, а за кутре 3-6 месеца са съвсем други стойностите и тя си е близо до нормалното. Едно гайле по-малко

на третата снима е муцка
опасна типка

Тази пухличка има дяволит поглед! Бързо оправяне й пожелавам!