Споделяне на опит с бездомните животни от съседна Румъния
#1
Публикувано: 13 July 2009 - 07:43 PM
позволявам си да споделя с Вас нещо, което надявам се да може да Ви послужи и на Вас.
КАзвам се Филип, на 25г. студент в Румъния. И аз като Вас много обичам животните, а в града в който уча бездомните кучета бяха ужасно много на брой. Отношението към тях не беше много по-различно от това в софия. Постонно имаше блъснати, ранени и всякакви други кучета и котки. Едвам успявахме да помогнем и на половината. И финансово не издържахме, защото всичко идваше от отделянето от личните ни средства.
През пролетта на 2006г. поискахме от местната община да даде на сформираната от нас организация да стопанисваме мястото, което тук в България наричаме изолатор. За целта обещахме намаляне на отделяните средства. Започнахме 7 души това начинание. Превърнати в наши пари общината ни отпускаше около 2500лв на месец. От собствени и чужди дарения на месец имахме още около 1000лв. През първите 3 месеца не кастрирахме нито едно животно, приемахме само ранени такива и се опитвахме да ги лекуваме.Оправихме малко сградата и намерихме чрез обява доброволец от ветеринарния университет в Тимишуара, който да работи с нас. Купихме един пикат втора употреба за около 1500лв и към средата на юни започнахме кастрациите. Първо обикаляхме из града, после вилните зони, които бяха изпусната работа. След това селата в радиус на 30км от нас. Помагаше ни и един местен ветеринар в свободно за него време, предимно уикендите. До края на 2008г. успяхме да уловим и кастрираме 5079 кучета. За котките нямаме статистика за съжаление. Мисля, че постигнахме добри резулати, защото конфронтацията с хората силно намаляха, а тази година имаме едно единствено котило бездомни кученца, които намерихме.
Не искам да Ви поучавам, но от няколко месеца следя Вашия форум и виждам, че срещате много сходни проблеми, които имахме и ние, и затова реших да споделя с Вас. София е много по-голям град от там, където работим ние и предполагам нещата са по-различни тук. Виждам, че за миналия месец сте събрали около 3000лв от дарения, което е превъзходно. Помислете за накакъв сходен вариант ако желаете, защотото много пари отиват по хотели и сходни места.
Надявам се да не обидя и засегна някой с този си пост, защото предполагам, че правите всичко по силите си. Мисля, че сме на една страна и затова си позволих този дълъг "разказ".
Успех и най-добри пожелания.
#2
Публикувано: 13 July 2009 - 08:11 PM

Подобни неща се въртят в главите на много от нас сигурна съм. Един подобен разказ може да ни помогне да зпочнем да виждаме нещата. Че защо не - и да започнем да ги организираме.
Мисля си за следните неща:
1. Мисля, че тук е абсурд общината да отпусне каквито и да е пари за подобна дейност. Т.е. трябва да се разчита само (основно) на дарения.
2. За подобна цел трябва да се намери място, да се наеме от огранизация.
3. Искрено се надявам, че подобно място ще си намери хората, които да го обслужват като доброволци. Поне в началото. Подобно начинание ако се разработи както трябва, би могло да се разрастне и тогава ще има нужда от повече, предполагаемо - платен персонал.
4. Много е важно наличието на лекар на подобно място. Който няма начин да е там постоянно, освен ако не е на заплата. Тогава остава варинанта да е само нещо като евтин хотел за бездомни. Всички манипулации по лечение се поемат от опекуните, които си водят кучетата при избраните от тях лекари.
5. Най-важното на такова място е да може да се кастира, при това евтино. Това не знам как може да стане, освен отново с част от даренията да се плащат кастрациите.
Много пари отиват на месец за хотели. Ако на това място се събират повечето кучета, които иначе седят по хотели, за далеч по-малка сума, то хем на опекуните на кучетата ще е по-лесно финансово, хем част от парите ще подпомагат мястото.
Но не се сещам с какво друго може да се самофинансира породно начинание и то сигурно финансиране. За да не се окаже един ден, че Пенчо от Младост се е разсърдил и е спрял парите.
Ще се радвам да разкажеш повече от вашия опит. Ако може и снимки да видим мястото?
Същото доколото разбирам правят в момента в Перник. Ще ми е интерсено и те да споделят как се справят с всичките тези проблеми.



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#3
Публикувано: 13 July 2009 - 08:17 PM
В София в момента има Сеславци, току-що откриха чисто нов къде беше, а старият изолатор работи като Немски кастрационен център и се стопанисва от Германо-българско дружество, но не знам как се финансира.
Подобно нещо доколкото разбирам, правят в Перник.
Ние тук сме частни лица, не организация.
Интересно, за приблизително каква популация става дума във вашия град?
#4
Публикувано: 13 July 2009 - 08:29 PM
Селславци - докато се стопанисва от общината ще това, което е.
"Надежда" - там просто мястото им е дадено под наем. Те са си приют, който се финансира от чужбина.
Единствения аналог е в Перник, да.
Че сме частни лица е ясно. Организации има (не знам какви са причините нито една да не посмее до сега да направи подобно нещо). А и нови могат да се правят.
Относно популацията - и на мен ми е интерсно. Това е по-лесно (ако изобщо е лесно) за по-малък град.



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#5
Публикувано: 13 July 2009 - 11:48 PM
Преди нас някаква местна фирма се "справяше" с проблема с бездомните кучета. Според слуховете са им плащали около между 5 и 7 пъти повече отколкото дават на нас. Не знам дали е вярно. Ние никога не сме имали проблем с получаването на парите от общината. Това са съвсем дребни пари за тях.
Сградата по-скоро преличаше на овчарник отколкото на кучкарник, но клетка по клетка я стегнахме. Отначало наистина беше терсене, защото всички работехме и времето не стигаше. Предимно вечер се събирахме, а през деня имаше един човек доброволец и един доктор ветеринар, на който плащахме. Той съмо може да се каже, че беше нещо като доброволец, защото му плащахме не много /около 500лв. ако не греша/. Сега има доста хора, които ни помагат с доброволен труд. Предимно събота и неделя, някой идват редовно, някой веднъж месечно. Като цяло в момента освен доктора гледаме да има поне двама души. Постоянно пребиваващите там животни са около 70бр/такива за кастрация, агресивни, болни, търсещи осиновители ит.н./ На ден средно отива 40-50кг. суха храна. От една баничарница и ресторант ни събират и остатъци.
Кастрацията е безплатна и за домашните кучета. тях ги "татуират" съвсем леко осезаемо на коремчето или на вътрешната страна на задния крак. Иначе ветеринаря, които работи при нас приема и домашни любимци на хората, за ваксини, прегледи и т.н. От там също идват пари за покриването на разходите. Мисля, че и местните хора също ни подкрепят, защото посещаемостта е госта голяма.
Не съм аз човека ,който се занимава с финансите на дружеството, но досега не знам да сме имали някакви колапси. Не, че постоянно не търсим средства, но гледаме да харчим, колкото имаме. Постоянните разходи /ток, вода, храна, ветеринар и др/ успяваме да ги покрием. Постоянно комуникираме по имейл с всякакви организации от САЩ,Германия,Франция. Пари никой не ни е пращал, но лекарства, храна и консумативи да.
Основните ни проблеми са свързани с кастрацията, която извършваме на животните по вилните места и селата. Тъй
като пикапът ни не е подвижна клиника, много време отива по транспортирането. За някой села наемахме стая за около седмица или 10 дни, която стерилизирахме и ставаше своево рода операционна. Стараехме се да оставаме поне 2 дни след последното кастрирано животно, за можем да ги наглеждаме. Недостатъка при тези ни пътувания беше, че оставяхме приюта без ветеринар, което за момента не е приемливо. За август месец тази година имаме уверението на двама ветеринари, че ще ни помогнат в приюта на доброволни начела, докато обходим, някой по-отаделечни зони. От Ветеринарният техникум наскоро постъпи запитване, да работим заедно да пращат стажанти при нас, но все
още имаме противоречия по този въпрос и си остава нереализирано.
Другият основен проблем е незаинтерисоваността от страна нахората и нежеланието им да кастрират кучетата си. В някой села стигахме до там да плащаме на даден човек да извършим кастрацията. /под плащане разбирайте 2-5лв. бг пари/. Малко селска идилия е, но се мъчим да се правяме както можем.
Липсата на интернет също е проблем там. Използваме един през мобилна връзка, единствено за имейли, защото е лимитиран и много скъп. Опитахме се да направим сайт, но нямаше кой да го поддържа и сега действаме по стари конвенционалне начин - с обяви по пощите на хората или вестниците.
Без поголовна кастрация тук не виждахме друг начин. Положението беше извън контрол. Постояно блъснати, премазани, отворени животни. На повечето хора това не им правеше впечатление, но ние взехме да изнемогваме. На всяко куче или коте, което успявахме да задомим излизаха поне още 2-3. За този период от близо 3 години мисля, че положението много се подобри. Сега успяваме и да отделяме повече време на животните, които се нуждаят от грижи.
Не искам да останете с впечатленеи, че положенеито е идеално, но се бори с надеждата, че е за добро.
Много дълго се получи, но ми се стори, че Ви е интересна темата.
до скоро
филип
#6
Публикувано: 13 July 2009 - 11:56 PM
Хубаво ще е да има място около София, където няма да върнат никое болно куче или да откажат кастрация на куче или коте. Мога да ви пожелая от все сърце успех.
#7
Публикувано: 14 July 2009 - 12:40 AM
Само не знам как успявате да се справяте физически. Не знам колко човека "стопанисвате" мястото, но предполагам ходите и на работа. Как се съчетават двете неща.
Разни неща ми минават през главата.
Чудя се как точно може да се орзанизират безплатни кастрации и то точно в тези места, които са големите производители. Складове, строежи, покрайнините на София. Там никой не вика някого да взима кучета за кастрации, даже напротив - множат си ги, едното умре - вържат друго и така.
Не можем ли само да осъществим нещо от рода на това, което правят Четири лапи. Но не със стационарна клиника, а с наето помещение, както вие сте правили. Отива се в село еди кое си и се почват кучетата по дворовете, по строежите , по складовете. Тук поне вече имаме закон, та можем да действаме по него. Който не иска да си кастрира кучето го заплашваш, че то трябва да е регистрирано и данъка да му е платен. Тогава би трябвало да омекнат. А за кастрирано не се дължи данък.
Може да се прави примерно два пъти седмично в някой район, докато се приключи. После в друг. Само че не ми е ясно с какво ще се плати на лекаря/ите, които ще кастрират. В идеалния вариант - общината отпуска тези пари. Останалото - издирването, докарването и връщането на кучетата се прави от доброволци. Макар че като се замисля, ако трябва цял ден да обикаляш едно село с кола, пак са разходи и не знам колко ще са доброволците тогава. Едно е да даваш труд, друго е да имаш реални разходи.
Оф, не знам. Не ми се смейте на идеите. Просто объркани мисли в желанието си да напипам някакъв верен път. Сигурна съм, че ако мислим много глави ще се получи нещо. Само знам, че кастрациите са най-важното нещо, нужното начало. И знам, че те, поне в София не напредват много. Много кастрирани кучета има, много. Но тези, които пордължават да бълват са също адски много и връщат усилията на хората, които кастрират много крачки назад.
Ако има пари - ще се получи лесно, номера е как става без или откъде се намират...



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#8
Публикувано: 14 July 2009 - 08:13 AM
bushkata, в Jul 14 2009, 01:40 AM, написа:
Само не знам как успявате да се справяте физически. Не знам колко човека "стопанисвате" мястото, но предполагам ходите и на работа. Как се съчетават двете неща.
Ами, мацка по принцип, ако общината, дъражавата, папата, арменския поп... заплаща тази работа, която е трудоемка, в много случаи опасна и свързана с много физически, че и умствен труд, подобаващо, на хората занимаващи се с това няма да е нужно да ходят на работа. Като цяло и в Перник не е най-прекрасното място за кучета, но пак е по-добре. А относно хората - иска се желание. Виждам, че ти и другите от Без дом сте изпълнени с желание, но никой не ви съдейства. Така ли трябва да е? Нека поне общините са малко по-задружни в това, защото очевидно е, че само с желание не става много добре. Имате моите адмирации за работата, която вършите, но настояваите поне за малко финансова помощ - не като заплащане за вас (което също трябва да фигурира), а поне като заплащане на необходимите ресурси.
По повод по-горен пост. Не е виновна държавата, виновни сме ние, че мълчим и търпим, но това е друга тема, за друго място.
Бушка, промените идват бавно и е необходимо много упорстване, но всяка цел си има цена. Продължавайте да бъдете отдадени и добри в това, което правите, но бъдете по упорити към управата, за има резултат. Показваите по - публично вашите прояви, привличайте подръжници и постепенно пък виж и ние сме станали по - добри. Ако започнем да се грижим добре за животните си, ще започнем да се отнасяме добре един с друг и да се подкрепяме.
Вие трябва само да продължавате!
#10
Публикувано: 14 July 2009 - 12:06 PM
В Русе например има случаи, в които се прибират в изолатора вече кастрирани кучета ( уж по жалби, които жалби понякога се състоят в това, че някое куче лаело!) Наскоро имаше случай, в който едно куче, което е прибрано по жалба, че е агресивно и налита на хора ( познати ми казаха, как са видели, че го прибират) , беше няколко дни в изолатора и после изчезна. Като попитахме къде е, казаха, че е осиновено. На въпроса ми как е осиновено, след като се води агресивно и налитащо на хора, не получих отговор. На хората, които уж осиновяват от там, почти никаква информация не се вписва в дневника. Върви ги търси после, има ли ги, няма ли ги! Отделно е много вероятно и марките на животните, които са сложени от друг обект, да бъдат подменяни с марки на изолатора, за да се отчита някаква дейност.
В Русе кучетата в изолатора понякога след кастрация престояват около 3-4 седмици. В един момент всички изчезват. Къде са пуснати ? Някъде си ... Никой не може да ги открие. Вероятно в някой трап

И ако персонала си върши работата както трябва, няма да се ядосва, че някакви си хора ходят да правят обществен контрол и задават неудобни въпроси. Няма да се заяждат с тези хора и да ги гледат сякаш са най-долните отрепки. Няма да ги псуват и т.н.
Как да очакваме, че един общински изолатор може да се даде за стопанисване на природозащитна организация? Почти невъзможно, макар, че в Перник се случи, но както виждаме всички, хората имат нужда от много неща. Сякаш нарочно искат да ги прецакат и провалят, за да могат да им го навират в очите после. Извинете, ако бъркам, но така ми се струва.
В Русе, СНЦ "Германо-българска помощ за животните" преди четири месеца направиха предложение за съвместно стопанисване на изолатора, като предложиха да разделят разходите 60 % от тях и 40 % от Общината.
Това предложение дори не беше обсъдено. Уж Общината по този начин ще си спести доста пари, но явно, не желаят никой да им се меси в тази дейност. И защо ли ?

"И в края на нашия живот ние няма да бъдем съдени по това колко дипломи имаме,колко пари сме спечелили или колко големи неща сме направили. Ние ще бъдем съдени по това: „Бях гладен и ти ме нахрани. Бях гол и ти ме облече. Бях бездомен и ти ми даде подслон.” М.Тереза
#12
Публикувано: 14 July 2009 - 12:28 PM
mil_, в Jul 14 2009, 01:25 PM, написа:
Можем само искрено да се надяваме да се промени, но нашата държава има адски много проблеми и предполагам, че бездомните животни ще останат за лседващото правителство. Сега има само малко загрижени за това хора.
#13
Публикувано: 14 July 2009 - 09:51 PM
bushkata, в Jul 14 2009, 01:40 AM, написа:
Само не знам как успявате да се справяте физически. Не знам колко човека "стопанисвате" мястото, но предполагам ходите и на работа. Как се съчетават двете неща.
позволете да Ви отговоря утре, че днес пак не ми стигна времето.
#14
Публикувано: 15 July 2009 - 02:15 PM
като виждам Вие какви огромни нещата правите и при положение, че често поотделно действате , смятам, че измислите нещо и го захванете заедно, никой не може да Ви спре. Пращате редовно кучета в чужбина, събирате никак не малко средства от дарения и то при положение, че форума Ви го знаят съвсем малкя част от хората в България/според мен/, които обичат животните и биха помогнали със средства или друга помощ.
видях въпрос за цената на кастрациите, но за съжаление не мога да отговоря в конкретна цена. Мога само да Ви препоръчам, ако започнете нещо такова с ветеринаря се разберете за твърдо месечно възнаграждение не на бройка. Сметките поне при нас излязоха с голяма разлика между двата начина.
Другото, което разбрах, че е спънка е вземането на приютите от общините. НЕ знам как е при Вас, но при нас се обявява конкурс за обществена поръчка и най-ниско предложената цена печели. Гледат не само цената разбира се, имаи и други критерии, но по-маловажни. Средствата не са никак големи и почти няма кандидати за тази работа и 4есто общината с сключва договор с някоя чужда/местна/ структура за защита на животните, само да се оттърват от ангажимента.
Когато ние стартирахме през 2006г. знам, 4е Четири лапи имаха акция в Плоещ и за около месец бяха "опаткали" около 700 животни.
Виждам, че и тук правят такива акции, но не знам защо не обикалят нон стоп с мобилната клиниката. Може би липса на финанси. Ако някои знае, ще съм много благодарен ако сподели. Според мен да им пишите на електронната поща дали не са склонни да Ви помагат с мобилната клиника като намерите тези "развъдници" на бездомни кучета.
Ако мога с друго да Ви помогна ще се радвам, но ми предстои пътуване и може да не мога да Ви отговоря скоро.
чао
с най-добри пожелания,
Филип
#15
Публикувано: 17 July 2009 - 09:34 PM
Ние сме от приюта в Перник. Много е трудно началото. Всеки ден се случва един да реве, друг да се кара и т. н. Всички сега са резили да излеят цялата помия върху нас, всякаш ние сме виновните за това положение. Работим от близо 2 месеца за сега изцяло с наш средства- предадохме отчета в общината и чакаме да ни преведът сумата. Заложили сме в договора 100 кучета на месец за кастрация, но е истина, че не ни достигат силите. Вие сте започнали 7 , а сега сте 21 - при нас се случи обратното може да се каже. В борбата преди да спечелим конкурса бяхме повечко и с течение на времето всички се отлюсспиха - търсят ни само когато имат нужда от помощ за някое животно. Ако не бяха тези хора тук щях напълно да се отчая от българското племе.
Пък и от общината всеки ден ни звънят за пострадали от кучета.........
Нямаме нищо против да се побратимим


Истинската красота е невидима за очите - тя се вижда със сърцето.
http://www.facebook....100000299149953