Dog.bg Форуми : Фокс териер

Твърдокосмест Фокс териер - Стандарт FCI №169(01.12.97)

Произход:Великобритания

Класификация FCI:Група 3. Териери. Секция 1. Големи и средни териери.

Общ вид: Активно, живо, космато и силно в малък обем, но в никакъв случай безформено и грубо. Съвършенно балансирано телосложение. Това се изразява в съотношението на черепа към муцуната, а също така и на височината при холката и дължината на тялото от раменете до седалищните части, които изглеждат приблизително равни. Обикновенно е с преобладаващ бял цвят с черни и кафяви петна. Опашката нормално е купирана на 1/4 от дължината и, и стои по скоро от горе на кучето от колкото виси отзад. Фокстериера притежава много оръжия за атака какта силни челюсти така и добре развити зъби, готовност, физическа сила, и най-вече кураж. Той е добре сложено, елегантно куче, концентрирана много сила в малко пространство.

Глава и череп:Горната линия на черепа е почти плоска с лек наклон. Ширината му постепенно намалява към очите. Прехода от черепа към муцуната е слабо изразен.

Лицева част:Носната гъба е черна, ако муцуната е къса главата изглежда слаба и незавършена. Закръглени и пълни очертания на скулите са нежелателни.

Челюст и зъби:Челюстите са силни със съвършенно правилна ножицообразна захапка(горните зъби плътно покриват долните) и стоят перпендикулярно но челюстта. Прекомерно развити и мощни челюсти са нежелателни.

Очи:Тъмни, пълни с въодушевление и ум, дълбоко поставени с мярка малки и не изпъкнали, почти кръгли до колкото е възможно. Разположени са не много далеч едно от друго, нито твърде високо на черепа, нито много близо до ушите. Светлите очи са абсолютно нежелателни.

Уши:Не големи, висящи на хрущяла, триъгълни умерено дебели с точно сгъване. Ушите трябва да са отпуснати напред близо до скулите. Горната линия на сгъвката значително се извисява над черепа. Правите, полуправи и приповдигнатите на хрущяла уши са нежелателни.

Шия:Суха, мускулеста достатъчно дълга, лишена от гуша, разширяваща се към раменете, образуваща изящно опъване при оглед на кучето.

Туловище:
Гръб:Къс, равен и здрав, без слабости.
Поясница:Мускулеста, леко сводеста. Много къса.
Гърди:Дълбоки;същинските ребра са умерено сводести;лъжливите са дълбоки, изпъкнали.

Опашка:Обичайно купирана(отрязана). Посадена високо, държи се вдигната, не над гърба и не завита. Силна, достатъчно дълга.

Крайници:
Предна част:При оглед отпред, рамената рязко се спускат от мястото на съединението със шията към деликатната издатина на раменната става;при оглед от страни рамената са дълги и много коси. Холката винаги е ясно очертана. Гърдите са дълбоки, не широки. При поглед от всички страни крайниците са прави, костите са здрави до самите лапи. Лактите са насочени назад. При движение се изнасят направо.
Задна част:Силна, мускулеста.
Бедра:Дълги и мощни.
Колене:Добре заъглени, не сочат нито навътре нито навън.
Свирки:Къси, отвесни и успоредни при поглед отзад.
Лапи:Закръглени, в юмрук, с малки, плътни възглавнички, пръстите са умерено сводести. Не са нито навътре нито навън.
Движения:Предните и задните крайници се движат право напреди успоредно. Лактите се движат строго назад, работят без грешки по страните. Коленете не вървят нито навътре нито навън. Хубавият тласък идва от добре сгъващите се и разгъващи задни крайници.

Космена покривка:Гъста, има телообразна структура, от 2см на раменете до 4см на холката, гърба и крайниците. Подкосъмът е от къса и много мека козина. На гърба и крайниците козината е груба. На челюстите козината е твърда, достатъчно дълга за да придаде вид на силни клещи. Козината на краката е гъста и твърда.

Окраска:На преобладаващ бял фон черно, черно-рижи или рижи петна. Тигрови, червени, кафяви или със синкав отенък петна са нежелателни.

Ръст и тегло:Височината в холката не превишава 39см при мъжките, за женските не много по-малко. Идеалното тегло в изложбена кондиция е 8,25кг за мъжките, женските не много по-леки.

Дефекти:Отклонение от който и да е от горепосочените пунктове трябва да се отценява като недостатък или порок в зависимост от степента на изразеност.

Забележка:Мъжките трябва да имат два нормално развити семенника, напълно отпуснати в скротума.

Ето и малко снимки.

Интересно ... защо е Великобритания държател на стандарта ? Разкажи нещо за произход и формиране на породата, ще ни бъде интересно. super

Още събирам информацията тя е предимно на руски и английски, ако някой друг има някаква информация моля да я публикува. b)

Качества и предназначение. Острокосместият фокстериер притежава великолепни ловни качества - от настървен унищожител на плъхове до куче за подземен лов на лисици и язовци, но се използва и за преследване на диви свине, работи по кървава следа, а също за вдигане на пернат дивеч. Доста разпространен е и като привързан домашен компаньон и бодигард, въпреки че не е много подходящ поради буйния си и невъздържан нрав, прекалената подвижност и неизчерпаема енергия .

Аз мислех че моя пинчер е като кърлеж-ама и ваште решат ли нещо няма пречка .Гледах по анимал териер как ровил дупка в двора b) стопанката му се ядосала и върху дупката сложила автомобилна гума с джанта.Да ама териера не мирясал и през джантата искал да стигне до дупката.И се получило куче с надената гума на главата b) право при доктора.Упоихаго и му изляха 2 литра масло на главата че не могат иначе да го извадят b) Та големи инати са тия териери- l)

История на Фокстериера


Родинатa на Фокстериера, както и на много други териери е Великобритания. В по-голямата част на континента по това време са се развъждали Шнауцери и Пинчери. За първи път в писмен източник териерите се споменават през 11-12век. А за първи път описание на лов с подземни териери на лисици, гризачи и др. дребни хищници е от 16 век. За предци на всички подземни териери по една версия се счита торфенотокуче, а по друга резултата от кръстоската на териер с неголямо гонче. Самата дума териер произхожда от латинската terra земя. С времето всички британски кучета, за лов под земята започнали да се наричат териери. В картинната галерия в Антверпен съществувала картина на К. Массейса(1466-1530) с изображение на подземен териер, отделни части от екстериора (глава, уши, предни лапи) на който малко се отличавали от днешния глаткокосмест фокстериер. При това вече през 1600 г. се споменава за големия производител на териери граф Монтее, изкарващ злобни кучета на лов за лисици и гризачи, което говори за целенасочена селекция и извеждане на особенностите на породата още по това време. И чак до 19 век се придавало малко значение на екстериора на подземниците, наблягало се на не големия ръст, злоба и други работни качества на кучетата, т.е. функционалността на кучетата, чак през 17 век започнали да събират отделните черти на бъдещата порода фокстериер и да ги извеждат от общата маса териери. Извеждането на фокстериера като отделна порода се оформило окончателно в края на 18 век. И причина за това се явявала възвръщащата се популярност на лова на лисици в Англия. От което следва да отбележим относителната достъпност на дадения вид лов за много слоеве на английското общество, което само по себеси предопределило, естествено, и неговата масовост.
В книгата на Даниел Извънградски спорт(1801) се разказва за два вида териери, ...едните от които с дълъг гръб и много силни, в по-голямата си част с черна или жълта окраска , смесена с бяло; другите гладкокосмести, много пропорционално сложени, но с много къса глава, късо тяло, с много жизнерадостен характер, чийто крайници са с рижа или черно-рижа окраска. Тези видове се използвали за лов на лисици и борсуци. Любителите на този тип лов държали тези кучета заедно със фоксхаунд- гончета. В задачата на тези кучета влизало да извадят или заклещят в дупката лисицата изплъзнала се от фоксхаунда. Подземните кучета се носели в плетени мешки ако ловът бил провеждан с коне.
Растящата популярност на лова на лисици довела до организация през 1769г. на първия клуб на любителите на този вид лов. Демократичноста и достъпността на този вид лов го превръщат в национален спорт. Л.П.Сабанеев написал Трудно ще повярвам зоа себе си, какво значение има ловът на лисици за цялата страна не толко в качеството си на главен спорт, но и важен отрасъл на селското стопанство. Притежаването на множество кучета и коне, конници струва много пари, дава заетост на стотици хора и не малко земевладелци-фермери извеждащи коне и обучаващи кученца ...именно за лов на лисици превърнали морската нация в най-добрите кавалеристи на света, извършващи върховна езда необходима не толко на богатите, но и на хората с малко средства. В открития сезон за лов, може да се каже, че взима участие цялата нация обичайното движение се преустановява, парламента пустее. Всички политически знаменитости на Англия, почти всички без изключение, са били ловци.
Най-големият си разцвет тзи вид лов достига през първата половина на 18 век.
В създаването на породата фокстериер са участвали очевидно много други породи, такива като Бигли, Блек анд тен териер, Бултериер даващ на Фокса злобата и безстрашноста в битката, и старинния бял английски териер, който видимо внася доминиращия бял цвят. Особенната трицветна украска не е избрана случайно от англичаните, а е продиктувана от практически съображения. Фокса е трябвало да се отличава по окраска както от лисицата която прогонва от дупката така и от Фоксхаунда.
В началото на 19 век са се появили големи развъдници за Фоксове. За най-стари производители на фоксове в Англия се считат Гибсън, Джек Тери, Том Вуттон, Стефансон и други. Сред най-добрите производители(мъжкари) записани в племенната книга от самото начало на воденето и (около средата на 19 век) се отличават такива кучета като Олд Трап, Олд Джак, Тиран, Белграв Джо, Римрод, Фойлер, Тартар, и ч. Сплинтер. Някой от тях стават основатели на славни родословни линии фокстериери.
За съхранение и предаване в потомството на най-добрите качества в средата на 19 век започва инбридинг.
През 1859 г. в Англия се състои първата изложба на кучета, на която били, представени естествено и фоксовете, а през 1862 г. в Илингтон фокстериерите били отделени в специален клас, представен от 20 кучета. В същата тази година фокстериерите били отделени на два класа клас кучета и клас кучки. В това начало нямало разделение на гладкокосмест и твърдокосмест, но това разделение станало през 60-те години. Първата специалка за фокстериери се състояла през 1886 г., и в нея участвали 125 късокосмести и 50 твърдокосмести кучета. Периодичните изложби още повече спомогнали за популяризирането на породата, и през 80-те и 90-те години на същия век в Англия имало 18 000 фокстериери. Решаващи за породата били 1862-1865 г. Това бил преходния период от строго работни териери грубо сложени, с широка глава, големи уши и къси шии, към новият тип с по-дълга тлава, по-малки уши и по-елегантна шия.
Трябва да отбележим, че оформянето на късокосместия фокстериер като порода станало по-рано от твърдокосместия. Отчасти и заради тази популярност в началото късокосместите били много повече от твърдокосместите фокстериери. При тово в началото до средата на 18 век и даже и малко по-късно производителите не деляли кучетата на две породи и правели кръстоски м/у тях, отделяли са главно внимание на работните качества за сметка на екстериора. Тово е характерно за установяването на твърдокосместия фокстериер като порода, не толко в Англия колкото в Германия и др. държави. Но там за тово имало и др. причини, а именно малобройността на породистите производители в конкретната страна в началния етап. За много страни, както и за Англия било характерно, че кучета за лов на дупки се признавали повече гладкокосместите фокстериери, а твърдокосместите повече като кучета компаниони, и като декоративна порода. Най удивителното било, че различия в работните качества на тези фоксове практически нямало, твърдокосместите естествено имали по привлекателен вид.
В началото на 80-те години на 19 век започнало да се активизира изкарането на фокстериери в др. страни. Вноса бил главно в Германия и Австрия, а вече към породата се зародил повишен интерес и в др. страни, в това число и в Русия.
Един от най-големите експерти и производители за това време бил Франсис Редмонт. Редмонт отглеждал както гладкокосмести, така и твърдокосмести фоксове. Неговите кучета се отличавали с еднотипност, хармонична сложеност, типични за породата глави, отлични крайници и великолепни работни качества. Той се явявя един от учредителите на Английския фокстериер клуб, участвал като съдия на много провеждащи се по това време изложби. Редмонт има неоценим принос за кинологията. Неговият развъдник се отличавал с отлични производители и е дал на породата рекорден брой шампиони 10. Неговите кучета печелили първа награда на клуба 23 пъти от 1891-1921 г. Ф. Редмонт развъждал фоксове 50 години, и може да се каже, че със смъртта му завършва цяла епоха, епохата на редмонтовските териери. Сред най-големите имена на Английските производители трябва да се спомене и А. Дойл, Тинн, Р. Викари, Е. Пауля.
Широкия интерес към фоксовете в Англия се дължал и на факта, че краля имал фокстериер, а крал Едуард 7 не само отглеждал фокстериери, но и се занимавал с развъждането им.
Постепенно към края на 19 век голям център на развъждане на фокстериери станала Германия. При тово признанието към фоксовете в тази страна дошло много бързо, и в течение на десетина години броя на фокстериерите в Германия нараснал многократно.
Появили се сдружения на любителите на фокстериерите в много области, били създадени големи развъдници, провеждали се изложби. Първата специализирана изложба на породата била през 1891 г. в Лайпциг и имала огромен успех. На нея били представени над сто кучета. Едни от най-големите развъдчици на Германия от това време били все известните в света на кинологията. М. Фулда, Й. Зиттиг, Р. Албрехт Принцинг и др. Много от тях не се занимавали с до края на живота си с развъждане и популяризация на породата, но били признати авторитети в областа на съдийството.
Стремежа на немските развъдчици за развитие на работните качества на фокстериерите, довели до това, че те започнали да ги обучават на изкуствени дупки. Сред многото варианти за конструкция бил избран този на М. Фулда. Тя представлявала конструкция с три отвора, тръба висока 20см и широка 18 см. С три котела, разположени на равно разстояние един от друг, като последният бил в самия край на дупката. В краина сметка, подобна конструкция не била в пълния размер като реалната дупка, но за обучение на кучета и провеждане на изпитания била много уместна. За младите кучета поставяли в дупката млади и неагресивни лисици или еноти, с които при първата си среща младия фокс може да почувства силата си, и не се среща веднага с грозни съперници което може да доведе до нежелани последствия. Немския фокстериер клуб бил разделен за изпитанията на 4 групи:
1-ва гр. кучета от 2 год. и по-големи
2-ра гр. кучки от 2 год. и по-големи
3-та гр. кучета млади(до 2 години)
4-та гр. кучки млади(до 2 години)
Била разработена методика за оценка на работата на кучетата в изкуствена среда. По която от пунктовете за работа на кучетата в дупка се съставял определен бал.
В началото на 20 век развъждането на фокстериери в Германия се издигнало на много високо ниво. Ловното преедназначение на фоксовете престанало да се ограничава само до лов на дупка. Кучетата се използвали за лов на зайци, копитни, за дивеч. Постепенно нивото на развъжданите кучета се доближило до съвременния стандарт. Германия започнала сама да изнася чистокръвни фокстериери в др. страни. За съжеление скоро започнала първата световна война, а последвалата революция и последващата за тях икономическа криза подкосила немската кинология. Количетвото действащи развъдници, даващи наистина чистокръвни кучета можело да се преброи на пръсти. Но с последвалия разцвет на икономиката се възродило и развъждането на кучета, и породата отново превзела сърцата на многобрините развъдчици.

ето още малко интересна информация за фокстериерите. b)

Цитат

Виждам, че си намерил информацията, която търсеше - много е интересна. b)

residentevil, чета с интерес !

Имаш ли фокс териер ? Разказвай ... ще се радваме и на снимки на него ! Откъде е, как го намери, въобще ... всичко b)

residentevil

residentevil

Май пак бяха големи .... b)

Надявам се да я харесате ! b)

Хм като така и така си почнал, я аз да пусна нещо не толкова сериозно:
Законите на фокстериера
1. Не трябва да влизам в къщата.
2. Мога да влизам само в няколко стаи от къщата.
3. Мога да влизам във всички стаи, но не трябва да се приближавам до мебелите.
4. Мога да се доближавам само до стари мебели
5. Мога да доближавам до които си искам мебели, но не трябва да спя в леглото, заедно с хората.
6. Мога да спя в леглото с хората, но само ако ми разрешат.
7. Мога да спя в леглото когато поискам, но не и под одеалото.
8. Мога да спя под одеалото, но само ако ми разрешат.
9. Мога да спя под одеалото всяка нощ.
10. Хората трябва да искат разрешение, за да спят заедно с мен под одеалото.
11. Ако нещо ми е харесало, то е мое!
12. Всичко, което ми е попаднало в устата, е мое!
13. Всичко, което мога да хвана е мое!
14. Всичко, което е било у мен, е мое!
15. Всичко, което е мое, никога няма да бъде ваше!
16. Ако гриза нещо, то всички парчета и части от него са мои!
17. Всичко, което съм видял първи е мое!
18. Ако вие играете с нещо и го изпуснете на пода, автоматично става мое!

И още малко

Правила на поведение при фокстериера
1. След като твоите стопани са те измили, НЕ ИМ ПОЗВОЛЯВАЙ ДА ТЕ ИЗТРИЯТ С КЪРПА! Вместо това скочи на леглото им и се отъркай добре в него. Този фокус е особено удачен, ако твоите стопани са го приготвили да си лягат..
2. Дръж се като излежаващ присъда. Когато твоите стопани се прибират в къщи, присвий ушите си, главата постави между краката, наведи носа надолу и се дръж ката, все едно си направил нещо наистина лошо. След това ги наблюдавай, как обискират дома в търсене на това, което си направил. (Забележка: това върши работа само в тези случаи, когато ти наистина нищо не си направил.)
3. Позволи на стопаните си да те учат на нов трик. Отлично го научи. После, когато стопаните поискат да го демонстрират на някой друг, ги гледай тъпо. Престори се, че и понятие си нямаш, за какво говорят.
4. Накарай стопаните си да бъдат търпеливи. Когато излизаш на улицата за да акаш, подуши целия двор, докато твоите стопани те чакат. Дръж се така, каточели мястото, което ти би избрал, за да се изакаш, в последствие ще реши съдбата на Земята.
5. Привличай внимание към своите стопани. За разходки, а главно за да акаш, избирай най-оживените места. Не бързай и се убеди, че всички гледат теб. Това върши работа особено успешно, ако стопаните ти са забравили найлоновия плик.
6. Създай свои собствени правила. По някога не носи пръчката обратно, когато играеш със стопанина си. От време на време ги карай да тичат след теб и да ти отнемат пръчката.
7. Крий се от стопаните си. Когато се прибират в къщи, не ги посрещай на вратата. Вместо това се скрий от тях и ги накарай да мислят, че с теб се е случило нещо ужасно. (Не се появявай докато поне един от стопаните ти, обхванат от паника, не се разплаче.)
8. Когато стопаните ти те викат, винаги прави пауза. Върви колкото може по-бавно обратно към вратата.
9. Събуждай се 20 минути преди будилника и карай стопаните ти да те разходят. Веднага щом се върнеш в къщи, лягай да спиш. (Стопаните рядко могат да заспят след разходка, това определено ще ги нервира!)

Е, като съм тръгнала...

Правила на добрия тон за фокстериера
1. Чистотата е свята. Влизайки у дома, задължително си изтрий лапите в черджето на вратата. След това скочи на дивана, отъркай в него всяка част от теб, за да отделиш излинелите косми. След разходка под дъжда повтори процедурата няколко пъти, за да изсушиш козината си по-бързо.
2. Полите и панталоните на твоите стопани ще ти послужат чудесно за салфетки след обяда. За тази цел добре подхождат и дългите ръкави на блузи и жилетки.
3. За да не затрудняваш предвиждането на домочадието между стаите, не лягай на пътя, намери си удобно кресло, диван или креват.
4. Поеми върху себе си отговорността за реда в градината. Неуморно носи службата си, като прогонваш неканени пришълци, особено птици.
5. Приветствай гостите, изрази цялата си радост, скачайки, по възможност, на коленете им. Натопи си носа в чашата с кафето им за да провериш, дали не е изстинало. Бъди внимателен към гостите, които са на диета помогни им като изядеш техните пирожки и бисквити.
6. Дългите стъбла на домашните растения трябва редовно да се подрязват. Застани на задни лапи и, опирайки се с предните на саксията, добре поработи със зъби.
7. Седейки в колата на улица с оживено движение, постави глава на рамото на шофьора или го поцелувай в ухото, за да бъде той 100% сигурен, че ти се намираш отзад и се чувстваш прекрасно. Не си струва да лаеш по прозореца на колата. Всичко, което искаш да кажеш, е достойно да бъде произнесено право в ухото на съседа ти.
8. Нощем извършвай обход на дома, погледни в леглото на всеки и се убеди, че той е в безопасност. Провери, дали всички спящи дишат нормално, като притиснеш твоя нос в техния.
9. На разходките не дръж стопанина си в неведение. Дърпайки силно каишката му дай ясно да разбере, на коя страна си се насочил.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА СОБСТВЕНИЦИ:
Не показвайте тези правила на вашите питомци, тай като, прочитайки правилата, те може да решат да ги последват (ако все още не са го направили)...

И последно, за да отдам почит на великия Монморенси от Трима мъже в лодката - кратък цитат:

"Цялото честолюбие на Монморенси се състоеше в това, колкото може по-често да попада под краката на хората и да си навлича проклятията им. Ако той се е изхитрил да пропълзи там, където неговото присъствие е особено нежелателно, и е успял да изкара хората извън кожата им и да ги принуди да го замерят по главата с всичко, което им попада в ръцете, той чувства, че този ден не е изживян напразно.
Да направи така, че някой да се спъне в него и след това в продължение поне на един час да го нарича със всякакви неприлични имена това е висшата цел и смисъл на неговия живот, и когато му се удаде да успее в това, неговото самомнение преминава всякакви граници.
Той сядаше на нашите вещи точно в тази минута, когато трябваше да ги прибираме, и беше абсолютно уверен, че Харис и Джорд, за каквото и да протягаха ръка, им е нужен именно неговия хладен и мокър нос. Той си натопи лапата в брашното, встъпи в сражение с чайните лъжички, престори се, че приема лимоните за мишки, и влизайки в кутията, уби три от тях преди Харис да успее да го извади от кутията.
Харис каза, че аз насъсквам кучето. А аз не го насъсквах. Това куче не е необходимо да се насъсква. Него го влече към такива дела първородния грях, вродената склонност към пороци, която той е получил с млякото от майка си."

Аз притежавам фокс териер и бих желал да обменя малко информация с вас.Тези дни ще ка4а и снимки