Dog.bg Форуми : Случаят Жорко и Жужка

Здравейте,

повечето от вас вече познават Жорко и Жужка.
За тези от вас, които не са ги чували ето кратка предистория:

(1) http://forum.dog.bg/...200#entry722240
(2) http://forum.dog.bg/...300#entry724670
(3) http://forum.dog.bg/...300#entry725976

В тази тема ще се опитам да публикувам бележки и размисли относно развитието и на двамата, но по-особено на Жорко, който е едно силно травмирано куче по пътя на своята закъсняла интеграция в човешкия свят.

Надявам се всичко да мине успешно със социализацията на Жорко и той да стане пример за многото бездомни кучета, които са загубили доверието си към хората и света.

Постановката на "Случая Жорко" беше следната:

(1) Множество отворени рани от ухапвания по тялото
(2) Току-що извършена кастрация
(3) Неизвестно пребиваване по улиците
(4) Травмиращ престой в изолатора Сеславци в клетка с побойници

Първите 3 седмици минаха във физическа рехабилитация - раните бяха излекувани, кучето изкъпано, обезпаразитено, ваксинирано и захранено.
Сега предстои социалнато приобщаване, което ще е една много по-трудна и дългосрочна задача.

Ето моите наблюдения, от които започвам:

През изминалите 3 седмици Жорко беше оставен на спокойствие в групата на останалите 4 кучета у дома, които са живи, добри, игриви, задружни и отворени за нови познанства. Надявахме се, че докато се възстановява от физическите си рани Жорко ще успее някак сам да се оправи и да се интегрира първо към тях, после и към нас. Точно това се случи с другото куче - Жужка, която бързо схвана всички правила на това ново общуване, намери си място в групата и сега се чуства добре - спокойна, весела, в добре структуриран (следователно разбираем и уютен) свят.

Наблюденията ни върху Жорко, обаче, показаха нещо съвсем друго:

- отказ да се приобщи
- тотален хаос и несхващане на добро и лошо
- постоянен парализиращ страх не просто от контакт, а и от елементарно внимание (като например поглед)

Нещо повече - скоро осъзнахме, че оставяйки на него възможността сам да намери начин да се приобщи, той всъщност повече се отдалечава - търси все по-далечни места из двора, където скришом да наблюдава какво се случва, предпочита да прежали храната и да спи навън, вместо да се престраши да влезе вътре с останалите и т.н. Т.е. колкото повече свобода му давахме, толкова повече той се възползваше от нея по неизгоден за себе си начин. Очевидно това не е един от онези случаи, в които просто времето помага - напротив, тук времето пречи и всеки ден без наша активна намеса води до по-дълбока и затвърждаваща се изолация. Стигайки именно до този извод, решихме да се намесим, за да помогнем на Жорко да се справи със себе си и с нас - човеците.

Ето един списък на завареното положение:

Положителни проявления:
- никаква агресия, по скоро парализа от страх (вкл. на моменти напишкване)
- интерес към заобикалящата го среда и събития (но невъзможност и нерешителност да се включи)
- радва се, когато сме отсъствали цял ден и се прибираме от работа, като маха с опашка и скимти от вълнение (макар и без да се приближава твърде много)
- в добри моменти позволява да бъде погален (макар и в подчинена поза и свити уши)
- много добър апетит (което е единственият ни шанс за мотивирано общуване, като се има предвид, че у уличните кучета играчката не е осъзната като средство за мотивация)

Отрицателни проявления:
- игрите и живият характер на останалите го притеснява
- общува с останалите кучета рядко, само ако са спокойни и изморени
- не се приближава, за да бъде хранен или гален
- отказва да се храни в присъствието на хора
- пищи, когато се налага да го вдигнем, пренесем някъде
- изпада в пълен ступор (вкл. тикове на крачето и треперене) при физически контакт с хора

След известно четене, разговори и умуване, стигнахме до следните заключения:

- хаосът в света на Жорко може да бъде преодолян единствено посредством въвеждането на правила и ограничения, защото липсата на такива го обърква повече;
- задачите трябва да се разделят и да се почнат една по една, докато всичко не бъде отработено.

Проблемът е, че повечето истории и съвети в интернет и книгите са свързани със специфични страхове на кучетата - например има подробно описание как да се справите с кучето ви, което се страхува от гръмотевици или прахосмукачки, но в тези истории кучето си е ок, когато навън не вали и освен това има изградено доверие в стопанина си. Никой, разбира се (вкл. Сизър Милан), не разглежда случая на куче, което (а) има генерален страх, непрекъснато (б) част от този страх е именно общуването с хора, което достатъчно затруднявя взаимодействието.

ДЕН 1:

Та така, почти на сляпо, ето какво предприехме ние днес:

(1) Вкарване на Жорко в нашето пространство (вътре в къщата)
Това само по себе си беше голямо приключение, което беше на прага да се превърне в поредната травма за него, а и за нас (като първа стъпка към уж нещо положително), защото не можем просто да заловим тичащия из двора и скимтящ Жорко и да го набутаме насила вътре. 2 поредни дни въведохме следното правило: ходи където си знаеш, но ще се храниш вътре, заедно с другите. Разбира се, Жорко стоя гладен 2 дни, но на третия, именно днес, влезе да яде. Сега задачата е да го задържим максимално дълго вътре, за да не се връщаме в начална позиция с неговото преследване из двора.

(2) Въвеждане на нагръдника като инструмент
След като се нахрани, Жорко експедитивно и без много, много обяснения (абсолютно никакво туткане, подушване на нашийника и прочее, които работят при другите кучета, но при него биха довели само до безумна паника от неразбиране какво ли лошо ще му правят сега) беше вкаран в чисто нов нагръдник, с който ще стои докато трае неговата програма. Надяваме се нагръдникът да се превърне в знак за свързаност с човека, предстоящо общуване с него и край на шмекеруването. Т.е. нагръдникът ще е (а) практичен за нас (б) напомнящ, че имаме въведена система от правила

(3) Разделяне на общото пространство на зони
Барабар с нагръдника, Жорко беше също толкова експедитивно сложен пред клетката, която бяхме приготвили за него:
предварително, а не докато той се чуди какво пак става и за него ли е това - постлана с одеало, заредена с вода и със широко отворена врата. Дадохме достатъчно време на Жорко да се освести и сам да влезе вътре - с темпото, което той пожелае, но общо взето без излишни алтернативи за други посоки, в които да хукне. Влизайки вътре го чакаше храна, а вратата остана отворена. Ето какво се случи: Първият опит за въвеждане на структура и ограничения проработи. Жорко бързо възприе клетката като свое пространство и от там нататък стана по-спокоен, защото страховете му се ограничиха до този метър пространство, с който той борави. Пускайки Жорко просто из къщата допълнително го стресираше - непозната среда, незнаене къде да се дене, объркване и нерви. Въвеждането на малкото пространство му донесе комфорт: знае какво да очаква от него, успява да го усвои с мозъчето си, освен това човекът е решил вместо него съществен проблем: къде ще е най-безопасно за мен?
Давайки това готово решение на Жорко веднага побързахме да драснем и един устав с правила.

(4) Въвеждане на правила
Правило Първо:
Докато е в клетката никой не закача Жорко за нищо. Абсолютно забранени са докосвания, галене, потупване, изобщо всякакво пипане, от което той така се притеснява. Същите са позволени само когато той реши да излезе навън.
Правило Второ:
Вътре в клетката = оставете ме на мира
Вън от клетката = общуване с хора
Правило Трето:
Клетката не е на централно място, за да не се чуства непрекъснато под наблюдение, но е в основната стая, в която прекарваме най-много време. Целта е да кажем: ние сме тук, но си имаме друга работа освен теб, така че, спокойно си дишай там, ако искаш да ни кажеш нещо, свиркай.
Правило Четвърто:
Няма да толерираме страховата ти парализа, затова ще получиш нула внимание, ако се вдървиш докато случайно минаваме близо до клетката. За сметка на това ще получиш насърчителни думи всеки път, когато ни гледаш със здраво и стабилно любопитство (например докато се храним) или решиш да престъпиш извън очертанията на твоята "зона на комфорт"
Правило Пето:
Пишкането из двора е само на повод (слава на бога, че имаме 15 метрови от следотърсачите-ретривъри вкъщи), защото (а) искаме да си спестим гоненици из двора (б) правилото "навън = избираш да си с нас" важи, дори когато ти се пишка.

Това, което ще целим в близките дни е:

- повечето приятни неща да се изнесат в нашата зона (хранене извън клетката, след като я затвърдим като приятно място)
- постепенно повторно представяне на останалите кучета - един по един - започвайки с този, който е най-спокоен. Очевидно Жорко е бил единак, докато е живял на улицата и в момента групата кучета вместо да му даде стабилност и вътрешен ред, го обърква и натоварва допълнително.

Проблемът, който имаме за утре е как да се справим с дългия повод. Опитахме еднократно, но той се плаши, че е под човешки контрол и пищи. Аз, разбира се, направих грешката да тръгна да го успокоявам, от което той разбра, че да се квичи и ок и че поводът е наистина нещо страшно, след като получава доза успокоение по въпроса. Утре ще видим.

В заключение :) малко кадри от Ден 1

http://www.youtube.c...h?v=3xyCPNUZ6pM

Невероятни сте!!!!Дългия повод в къщи ли го сложихте да свиква с него?

Какво да кажа - Жорко извади страхотен късмет с вас, но вие с него - не. Оказва се много проблемно куче. Ако беше бебе, много по-бързо щеше да има резултати. Ето my kaya също полага големи усилия, но вече има видим ефект.
При куче на няколко години дали ще се получи въобще? Поне това, Жорко се знае откъде е взет, би могло да се върне пак там, ако нищо не стане със социализацията.
Стаси, много добре обясняваш процеса, все едно пишеш учебник .
Успех!

вие ме разбихте


нямам думи
Хора страхотни сте.
Тази тема си е направо практически наръчник по социализация.

Успех стискам палци на Жорко

Сега като чета, осъзнавам колко близки са проблемите при малко и голямо куче, а същевременно колко различни са като подход при социализацията.

Stassi,

Оооо, свалям ви шапка и аз! Браво, браво! Какви кучешки психолози, какво желание да почувствате кучешките проблеми!

Ще взема и аз да опитам приобщаване на котката към кучето, само да стане по-спокойна обстановката вкъщи. Но съветите и дори опитите ви "проба-грешка" са безценни!

Ами и аз ще се включа със същата реплика: Страхотни сте!!!

За Милан, ето тази серия може съвсем малко да ви насочи:

The.Dog.Whisperer.S03E16.Hope.Maureen.Chloe.and.Sam[goat]

Между отделните кучета в един спасителен център, кучетата са спасени от Мексико, където нещата са същите като в БГ, той вижда в сесията си с жените, които работят там, едно малко кученце, Лили - на 6 г., което не иска да се движи. Изглежда като парализирано при общуването си с хора и кучета. Той я взема в центъра и там според как глутницата реагира на нея, прецени с кого ще я остави да общува насаме. Това беше една женска, която в рамките на 5 мин. , я побутна да се движи 3 пъти.

...
постепенно повторно представяне на останалите кучета - един по един - започвайки с този, който е най-спокоен.
...
Аз мисля също така . Трябва да го срещнете с този, който прояви в началото някакъв интерес към Жорето, най-спокоен е, да успее да му спечели по такъв начин доверието и после да го интегрира при останалите.

И може би никакви допълнителни опити за директен контакт в началото, освен когато го храните или извеждате с новия приятел, докато той ви се довери тотално.

П.С. Това е моето виждане, изобщо не искам да го натрапвам.

Направо сте страхотни!Нямам думи!Сигурна съм,че ще се справите!Когато нещата се правят с желание и любов няма начин да не се получи положителен резултат!Успехи и още един път - БРАВО!

Ех, хора... Щастлива съм, че има толкова добри кучешки психолози, нясно с това, което правят!

stassi, какво друго да кажа, което другите не са казали?! Нямам думи ....
Макар и да имате трудности сега, стискам много силно палци да се справите и скоро двамата с Жорката да се радвате на трудния, но изпълнен с удовлетворение миг на щастие, че сте се срещнали и сте успяли. Пожелавам го от сърце и душа!

ДЕН 2 - Жорко показва прогрес

Благодаря на всички за подкрепата и съветите! От къде могат да се свалят клипчетата на Сизар Милан? Аз само книгите съм чела.
Иначе, никакви разбирачи не сме - просто се опитваме, страх не страх. Едва ли положението с Жорко може да стане по-лошо.

Ето каква беше днес програмата:

(1) Взимане на храна от ръка
До днес това беше немислимо. Сутринта заварихме Жорко доволен в неговата клетка. Веднага яхнахме доброто настроение и опитах да му дам обикновени бисквити. Той доста си помисли по въпроса, но накрая се престраши и лакомо ги изблиза от ръката ми. Веднъж проработило, това се отрепетираше отново и отново през 25-30 минути. Разликата е, че днес се опитвам да се приближавам към него с уверени движения, без промъкване и несигурност от моя страна. По-щедра съм и с думите и говоренето.

(2) Поставяне на повод
Макар че наруших правило 1 от устава - сложих повода, докато Жорко беше в клетката. Силно натрапване в неговото пространство, но той го прие стоически. Отне му около час да осмисли, че има една пъпна връв, която го връзва към света навън. За сега от другата страна няма никой, но скоро в края на връзката ще се появи и човек. След като му сложих повода, го оставих насаме да помисли по въпроса. След час му сложих храна навън, за да се поразходи с повода сам, но той отказа. Явно му беше нужно още време. Това още време беше не повече от 40 минути, след което Жорко направи първи самостоятелни стъпки с повода, прикачен към него. Важното в случая беше търпението от моя страна. Аз наруших неговото правило за неприкосновеността на клетката - той пък имаше цялото време на света да се освести и да реши сам кога му е минало.

(3) Представяне на другар
Избрах най-спокойното ми куче, което не че е толкова спокойно, но бая разбира от разни емоционални въпроси и задачи за вършене. Без много, много уговорки Алегра влезе в ролята на мил другар и изпълни всичко по сценарий
(а) кратък период на присъствие извън клетката - реакция на Жорко: пълно игнориране, обърнат с гръб към нас
(б) про-активност от страна на Алегра - влиза при него в клетката - реакция на Жорко: отново пълно игнориране, дори не се помества
(в) въвеждане на храна в уравнението като стимул за реакция - създавам ситуация на хранене при относителна конкуренция. Алегра отстъпва хапките - Жорко добива самочуствие и действа. Връщайки се обратно в клетката припознава Алегра и проявява засилен интерес към нея. Следва душене (Алегра успя да запази спокойствие и да не отвърне с внимание и душене към него). Напълно спокоен, че Алегра няма да иска нищо от него, Жорко се успокои от присъствието в неговата клетка.

(4) Хранене извън клетката в няколко стъпки
Вече имахме на разположение външна подкрепа и решихме използваме нашия Троянски кон (Алегра)

Стъпка 1: хранене на двамата (за даване на пример), но без да оказваме натиск да излиза от клетката.
Стъпка 2: отново хранене, но Помощникът-Симулант е извън клетката. Жорко се опитва с последни сили хем да се докопа до храната, хем да остане с 4-те лапи вътре в клетката.
Стъпка 3: повтаряне на стъпка 2, но с половин метър по-надалеч. Жорко престъпва извън очертанията на своето пространство
Стъпка 4: повтаряне на стъпка 2 и 3, но на много по-голямо разстояние. Изходното положение беше - и двамата са в клетката, Алегра при повикване излиза и идва. Жорко остава в клетката. Алегра получава бисквита. Жорко само гледа, преценява пространството, не се престрашава да тръгне. Не му обръщаме внимание. Жорко все пак се отзовава на една подхвърлена бисквитка (50% намален натиск, защото не искаме да дойде съвсем до нас). Нататък всичко тръгва добре. Опашката на Жорко ни подсказва, че имаме сериозен прогрес.
Стъпка 5: Двамата се прибират като група в клетката.

Всичко това се вижда от кадрите, които заснехме:

http://www.youtube.c...h?v=7_vdWDdxKcE

Това е за днес. През седмицата ще се опитваме да затвърждаваме вече постигнатото. Ще пишем пак другата седмица. Стискайте ни палци.

Не мога да измисля нищо по-оригинално от преждеизказалите се, а и гледам да не спамя излишно, но все пак ... Хора, вие наистина сте страхотни! Не само помагате на куче от изолатора, не само, че то е с емоционални проблеми, ами и така хубаво сте описали всичко! Наистина ви се възхищавам на амбицията и желанието да се справите със задачката и вярвам, че усилията ви ще бъдат богато възнаградени!

Аз изгледах филмчето, което сте направили и мисля, че вече сте в друга фаза, но все пак ето тук можете да свалите серийката:
http://nanoset.net/t...ason%203%20full

Отново искам да Ви поздравя за вниманието и любовта, с която обгрижвате Жорко. Направи ми впечатление, че повдигате самочувствието му не само като правите статуса му еднакъв с този на Алегра, а и като го милвате по гушката, изправяйки му нагоре главата. Сизър съветва точно това за кучета, които нямат самочувствие, да се милват по този начин.

Стискаме Ви палци!

П.С. А пък помагачката е направо страхотна

Жорко върти опашчица! Ура!
Stassi, не съм мислила, че има хора като вас, наистина. Толкова много обич, търпение и разбиране, и желание да помогнете на малкия Жорко - възхитена съм. Успех!
А за асистентката Алегра какво да кажа - тя само дето не говори. Но със стопани като вас, няма да се учудя, ако и това стане .

Всички тези материали могат да се сложат в тази тема
http://forum.dog.bg/-t30074.html
Благодарим ви всички за това,че ни правите свидетели на социализацията на Жорко.

С позволението на Стаси, ще обединя двете теми

Ехо, Вале!
Май няма да е много удачно засега да се обединяват двете теми, защото:
а) не се чуствам като да давам съвети в тема, където хората търсят именно такива и ще приемат нещата на 100% като съвет от опитни хора. За момента само опитваме със Жорко. Идея нямам дали ще проработи. Именно затова, реших да направя нещо като он-лайн дневник: да следя самата себе си и ако грешим, поне другите да не правят като нас при други такива кучета. Дето се вика - архив да има!
б) нека по-добре в темата със съветите напишем, че в момента провеждаме такъв "експеримент" със Жорко. А дай боже да е успешен - накрая с ваша помощ ще обобщим всички заключения, поуки, неща, които са проработили, неща, които не са проработили и ще ги оформим тогава вече в съвети, та хората да ги ползват.

Иначе много се радвам, че толкова много хора се вълнуват от такъв тип рехабилитация на кучета. По такива теми се пише много малко. Повечето публикации са платени, масово се прилагат популярни подходи към непопулярни и тежки случаи именно защото не се знае за тези неща достатъчно. Много съм "за" за обединяване на усилията в тази насока. Аз лично познавам поне 3-ма души в България, които знаят как да се справят с такива тежки случаи, но никой от тях не пише. А хората, на които им се е случило да се сблъскат с тежко травмирани животинки се чустват безпомощни. Дай Боже повече знаещи хора да започнат да споделят как се справят със своите "пациенти" - подробно, с методологически бележки, с кадри, с преведени материали от други езици, както могат. А живот и здраве, като се съберат повече такива - може цял подфорум даже да се направи. Темата е много интересна и може непрекъснато да се надгражда с нови примери.

Възхищавам се на вашата упоритост и желание да помогнете на бедната душица!Той е преживял толкова много неприятни моменти,че ...вероятно сега,когато вижда как се грижите и стараете за него,...и му се струва просто сън,нереален и все още не може да повярва,че това му се случва наистина,но аз съм сигурна,че вие с вашето търпение и доборота ще му покажаете хубавата страна на живота
Браво на вас!