Dog.bg Форуми : Представям ви Мечо

Мечо е кученце от последното кучило на безпородна майка и баща чао-чао и двамата изпуснати на улицата. Познавам стопаните на майката, възрастно семейство, които дълго убеждавах да я кастрираме. Съгласиха се и кастрацията беше уговорена за 29.01.09г., но кучицата се "изхитри" и роди две кутрета на 27.01. Обещах, че ще помогна при задомяването им, ако остане уговорката за кастрация. Стопанката им набързо ги раздаде, едвам я уговорих да ми каже къде, за да ги ваксинирам. И двете кученца увиснаха на синджира. Там, където взеха Мечо имаше още едно кученце. Имал е късмет, че отидох да снимам в изолатора. Заварих ги и двамата там, затворени в една клетка. Стопаните им ги завели, защото си взели друго, породисто куче. Пътя от изолатора е един - улицата. Той нямаше да оцелее и ден. Прибрах го в приемен дом, осигурявах му храна и уговорката ни беше, че ще е вързан, но ще бъде пускан два пъти на ден да се разхожда. Да, ама не! Вързаха го и не го пуснаха и един път. Рядко имах възможността да го виждам, все ги нямаше вкъщи. При престоя си там най-напред започна да куца с предния крак, ударил се бил. Оздравя предния, започна да куца със задния. После разбрах, че мъжът е искал да го озлобява и сигурно го е малтретирал.
Сега е в друго приемно семейство. Разбрахме се, ако го харесат, че ще го задържат.Но Мечо пак се размина с късмета. Казаха, че не могат да свикнат с него. Лятото им почина боксера на 11год. и още не били готови да вземат друго куче.
И така, Мечо търси истинския си хора. На една година, кастриран, ваксиниран, върви на повод, ужасно се страхува от мъже, копае дупки, иска да му обръщат внимание. Успех меченце!
Снимки на малкия и вече порастналия Мечо.

Е,кучето е разкошно!Просто е невероятно сладък!
А историята му е.... Не мога да повярвам.И пак е имал късмет,че те е сращтнал tuty
Пожелавам му да намери своите хора,веднъж завинаги!!!

Ужасна съдба е имал този Мечо Ще разпитам насам-натам за добри кандидати и се надявам да мога да помогна. Успех на пухкавия сладур!

Пропуснах тук да отбележа, че Мечо на 27.01.10г. навърши първата си годинка! Отбелязахме я с малки глезотийки и малка разходка, заради студа, но на него с тази козинка, хич не му пукаше. Много иска да си играе и е голям унищожител на хартийки, жив плет и постелки!

Мечето идваха в неделя да го гледат. Младо семейство от Чирпан. Казах си какво искам и се разбрахме да се обадят другата неделя, харесаха го много, но да видим дали това са неговите хора.

Много тъжна история има момчето. Много, много, много му стискаме палци и лапи, всички вкъщи.

Отдавна не съм писала за Мечо. Осиновяването му не се състоя. Тук, в провинцията, да намериш дом за куче, което да не е вързано е почти като да спечелиш шестица от тотото! Мечинката е добре, хапва, става все по-послушен. Много го е страх да не го изгонят, дори и да е отворена вратата на двора, той не излиза, сигурно от страх да не я затворят зад гърба му. На редките разходки, които мога да му осигуря е перфектен, все едно, че роден на повод. С него имам само един проблем - не мога да го среша и започна да се сплъстява. Дава само до средата на тялото, дупето и опашката - не. В неделя бях запланувала да го къпя, ама се развали времето и се отказах. Нови снимки ще направя след банята, да го видите колко е красив! Засега събирам съвети как да среша мечешката му козина, ако някой има опит, да казва.

Тути, просто го подстрижи с ножица.Имам такъв проблем с моите персийки, не понасят четка и ги подстригвам всяка пролет с ножица.
Много е сладък този Мечо. Не може ли нещо за чужбина?
Видях, че чака.Успех!

И ние чакаме да го харесат и треперим, защото семейството, в чийто двор живее Мечо искат да си вземат боксер/предишния им умря през лятото/ и се молим да не изгубят търпение и да поискат да го прибера...Днес разбрах, че милите ми съседи правят подписка срещу мен, заради кучетата, вече само две мои + Прошко, който също чака...

Пърси, много мислих дали да не подстрижа наистина Мечо, ама сигурно трябваше да подстригвам по една педя на ден и щеше да ходи на дупки, та се отказах. Единственото време, през което мога да го реша е докато си изяде яденето. И така, всяка вечер по малко, напредвам много бавно. Опашката и дупето най-много си ги крие. Ето го ресан-недоресан.
Така и не разбрах, какво ли му шепне Прошко.

Меченцето само за два дни се научи да сяда и да дава лапа, ама предпочита да си играе и да го чешат по коремчето. Все не остава време за него, все набързо...

Миличкия,много е готин.
Няма ли никакви опции за него?

Чакаме, може и да го огрее белия свят, ако го харесат.

Разкошен Мечо! Стискам палци да отлети за Белия свят!

Честита Коледа на всички и от Мечо! Пожелаваме ви повече усмивки, безкрайно щастие и здраве! Момчето посрещна втора Коледа в приемния си дом. Тази зима поне си има приятелка, защото хората си осиновиха куче от изолатора, то май тя стана шефа и яко го командори, ама и голяма игра пада! А като е студено...спят заедно!
Последната баня за годината.

За следващата имаме записан час догодина.

Този разкошен Мечо доста почака!Дано следващата година е по-добра за него!

Днес Меченцето беше разходен и претеглен. И... меченцето тежи, деца, цели четиридесет килца! на разходката бяхме придружавани от една пинчерка и една пекинезка, но те бяха много по-смели от него. Жалко, че не си носех фотото, да го видите как полуклекнал премина през подлеза.

Меченцето вчера навърши цели две години! И все още е без дом, но той се смята за хубав и хич не му пука за моите тревоги, че никой не го харесва.

Малко мечешки муцуни, то докато се наканя да щракна и все му хващам опашката.

Честит Великден! Мечо започна да ме притеснява. Научи се от другото куче, с което живее, да излиза на улицата. Тя се оправя, живяла е на улицата, но той, тъпчото, тича след нея. За мой ужас, хората, в чийто двор живее, не мислят като мен и ги оставят да се разходят и да се върнат сами...
Я вижте тук куче-тюлен!