Да видим...
Ако е на 17 дни, то кученцето принципно е способно да:
- се изхожда само (акане и пишкане)
- да щъка доста сръчно из къщи
- да започва да се храни "само"
Първи проблем: държането в ръце...
Бебетата-хъскита по принцип си пищят "неистово", в смисъл, че издават силни звуци в големи количества

, дори ако си имат майка - някои не го правят, но голяма част са си, хм, разговорливи. Най-логичният метод е да се сложи в леглото на кученцето дебела, мека постелка и бутилка (пластмасова), напълнена с гореща вода и увита в тънка кърпа - за да не се опари животинката. АКО няма друг проблем, причиняващ неистово крещяне, сложено да гушне бутилката, кученцето би трябвало да се успокои; след това го завиваме лекинко и го оставяме... Пак ще подчертая, че на 17 дни, за разлика от много други породи, хъскитата са вече кажи-речи самостоятелни: ходят, гледат, измислят дивотии...
Втори проблем: хранене...
Кучешко мляко, разтворено с вода в съответната пропорция. Спокойно може да се дава от купичка, като кученцето се придържа с ръка под гърдите. Позата: "надявате" си го на ръката, така че задните крачета да яхнат ръката, а пръстите ви се намират съответно - палец и кутре зад предните лапички, останалите три пръста минават между предните лапи и поддържат гърдичките. Слагаме кученцето на едното си коляно, с другата ръка поднасяме купичката с млякото към устата му. Ако не започне да се "дави" в млякото (предполага се, че е гладно...), много внимателно "цопваме" носа му в течността и го оставяме да съобрази за какво иде реч. Дори сучещи бебета се научават да пият от купата за 1-2 пъти, ако няма друг избор, гладното бебе ще омита всичко от първия път.
На следващия ден добавяме към питието суха бебешка храна (за предпочитане примерно Стартер на РК или съответен вариант за малки бебета на друга фирма висок клас) - сухата храна се накисва във вряла вода, разбива се на каша (най-добре с пасатор) и се добавя МАЛКО количество към млякото - да стане като рядка каша.
На ден трети добавяме мааалко повече към млякото - да стане като все още рядка, но значително по-гъста каша. Бебето първо изпива течността и после всмуква/изблизва по-гъстата част.
След още 1-2 дни, зависи от "скоростта на изяждане", правим кашата гъста. Ако всичко е наред, към 25-26 ден бебето вече трябва да е в състояние да си изяжда нормална на консистенция каша (на гъстота като мляко с грис преди да се е стегнало след сваляне от котлона) и в кашата може да се добавят цели (неразбити с пасатор) зрънца накисната храна. Добър вариант за приучаване към неразбитите зърна е те да се дават отделно - първо няколко цели зърна, после кашата. След като бебето започне да се справя добре с изяждането на зърната, започваме да го храним само с цели зърна и си спестяваме разбиването им. По същото време намаляваме и полека-лека изключваме от менюто кучешкото мляко (т.е. остава да яде само накиснати омекнали зърна суха храна).
Към 35-36 ден, може и по-рано, зависи от кучето, започваме отделно да му предлагаме НЕНАКИСНАТА суха храна. Примерно, малко преди часа за ядене, слагаме при него купичка с 10-ина зърна в сух вид. Много бързо се научават да ги хрупат... след което, започне ли да си ги изяжда редовно, намаляваме количеството накиснати зърна и увеличаваме сухите... и за 2-3 дни минаваме изцяло на ненакиснати зърна. Готово: бебчо се храни сам и вече е голямо куче.
НА 17 ДНИ нормално е кучето да се храни по 5-6 пъти на ден. Хъскитата обикновено сами определят кога отпадат някои от храненетата, но докъм 35 дни примерно броят на храненията трябва да е намалял до 4. По-често от това няма смисъл... Другото важно е да се спазват дневните дажби - с млякото това не е толкова лесно, сухата храна по-комфортно може да се отчита. Проблемът е, че ако кученцето се прехрани, ще стане прекалено дебело и ще има проблем с крачетата. Като цяло, за нахранено в млечния период го смятаме, ако стомахчето осезаемо се "надуе" върху ръката (крепим го с ръка под гърдите, нали така?), но ПРЕДИ визуално да е заприличало на круша: тоест, добива МАЛКО повече обем отколкото преди началото на храненето. Стане ли това, прекратяваме храненето, обърсваме муцунката и слагаме бебо да спи...
На тази възраст кученцето трябва да е напълно способно да се изхожда самостоятелно - акане и пишкане. Ако не го прави, след хранене трябва да се масажира с влажно памуче дупето. Но, пак се повтарям: на 17 дни бебето е достатъчно голямо да се измъкне от леглото си и да отиде настрани, за да свърши работата... Ако отходният продукт е кашест или рядък, значи го прехранваме и трябва да се намалят дажбите (или броят на храненетата), ако е много твърд и кученцето изпитва болка при дефекация - нещо не докарваме консистенцията на храната... кашата трябва да е по-рядка.
ВОДА по принцип се слага в стабилна (негодна за преобръщане) купичка до леглото на кучето някъде около 25-ия ден, когато започнем да намаляваме млякото в храната (т.е. може да не получава достатъчно вода само от храненето си), но нищо не пречи купата с водата да се внедри и по-рано. Важно е водата да е хладка: не много топла и в никой случай - много студена.
И още веднъж за носенето на ръце: в никой случай не трябва да се приучава бебето да се носи през цялото време от човек. Така му създаваме страхотни психологически проблеми... На тази възраст мама вече започва да изоставя бебоците си и гледа да избяга от тях, така че през повечето време те са сами в "леговището". Топлата бутилка "представлява" братче/сестриче за гушкане и - стига толкова. Бебето още от малко трябва да осъзнае, че човекът се занимава с него (вдига го, гушка го, играе си) САМО по своя воля, не когато бебчо реши. Тоест: ако на бебето му е толкова самотно в леглото, то ще си излезе оттам и ще тръгне да търси човек. Достатъчно е голямо, за да си намери човека само и да се гушне в краката му, примерно.
АКО обаче стои в леглото, гушка бутилката и крещи неистово, може да има някакъв друг проблем - например, запекло се е и го боли коремчето, а не може да се изходи.
Още веднъж ще кажа: дори не на 17, а на 14-15 дни хъскитата са вече самостоятелни. Напълно способни са да изминат "наведнъж" 7-8 метра разстояние, ориентират се прекрасно в околната среда и определено не са безпомощни - на тази възраст са като "малки кучета", естествено с определени ограничения. И са напълно способни да съберат 2 и 2: ако врещя до небесата, човекът идва да ме гушка = ще врещя, докато не ме гушнат...