Здравейте. Нов съм тук. Казвам се Стефан на 29 години от Пазарджик.
През далечната 94-та година когато бях ученик за 14-тия ми рожден ден
родителите ми подариха английска кокер шпаньолка, която за съжаление
преди 2 месеца почина от старост. Не искам да изпадам в подробности
защото ми се свива отвътре всичко от мъка. Името и беше Анджи. Винаги
сме се грижели подобаващо за нея и всеки ден беше поне по 2 часа навън.
Та бих желал да си взема отново кутре от същата порода, защото съм
очарован от нея, но в момента нямам финансова възможност. Ако някой
подарява или просто търси нов стопанин на намерена такава съм готов
да я приютя и да и осигуря нормално съществуване. Живея в кооперация
на центъра на Пазарджик до градската градина и даже имаме голям двор
ограден от висока тухлена стена в която спокойно може да играе. Непрекъснато
има и човек вкъщи, така че кутрето няма да стои само. Аз ходя на работа
и имам 4 годишен син. С жена ми винаги сме обичали кучетата. Държа да
кажа че кокера може и да е мъжки. Нямам големи предпочитания стига да не
е много възрастен, защото ще ми е трудно да преживея още една загуба
в близко време ...
Поздрави на всички
Давам дом за кокер търся си кокерче за което да се грижа
Страница 1 от 1