[D-r Koko]

дали сте повлияна от хуманната или ветеринарната медицина е без значение. Въпросът ми е ЗАЩО? Какво толкова ви е повлияло? Какво знаете за упойващите средства като медикаменти, че се стремите да ги избягвате? Ще ви дам един пример за странични реакции ...повръщане, безапетитие, апатия, поява на лактация, увеличаване на случаите на ендометрити и пиометра, цистозна хиперплазия на ендометриума, фиброзна дегенерация и тумори на млечната жлеза...това е от листовката на Ноновулин, който повечето стопани на котки ползват за да спят спокойно, когато животните са разгонени. И тези странични реакции са чести, но не отхвърляте така този продукт, както упойките. А иначе аз ползвам различни комбинации от неинхалационни упойки в зависимост от случая, както и инхалационна анестезия, която за да бъда честен ще кажа, че ми се налага да ползвам изключително рядко.

[Toli]

Здравейте, притежател съм на Немска овчарка. Във момента е на 1 година и 2 месеца, мъжкарче :)
Имаме притеснения и следните проблеми, и най-вероятно ще се ходи на снимка. Проблемите са следните от около 6 месец палето започна да вдига предна дясна лапа без да е имало удар или да е падал или каквото и да е, както си беше вързан на двора го забелязах, ходихме до вета, той го прегледа каза че има вероятност за паностит, сложи му противовъзпалително със болкоуспокояващо, 2 дена му ги биха. След това близо месец никакъв проблем, когато пък започна да повдига предна лява лапичка и да коцука леко, минахме пак същата процедура. Минаха около 2 месеца, този път пък беше задно краче, и пак отново инжекций само че този път само една и след това давах 3 дена по половин хапче болкоуспокояващо. Така мина зимата когато март месец се започна отново вече беше на 11 месеца закуцука със заден десен, но тъй като не си бях в нас не позволих на наще да го водят никъде, докато се прибера беше започнал да куца и с едното предно краче, бихме инжекций както предните случай.
Аз започнах вече да се притеснявам и да разпитвам доста подробно, но според вета, си е типичен паностит, даде ми и една опаковка Бомазел Актив, давах му по 2 таблетки всеки ден така докато свърши опаковката. В края на миналия месец бяха станали около 10 дена след като изпи и последното хапче от Бомазела и пак се появи познатото повдигане на краче, заден десен.
Вета каза да не го мъчим и ми даде направо хапчета Карприв, пи ги 5 дена и нямаше после цяла седмица проблем, от събота обаче пак започна да куца със същия крак. Сега вече съвета му е да ходим на снимка София или Пловдив, като в момента му давам RIMADYL.

Моля ви дайте ми съвет и насока какво да правим и какво да очакваме, изобщо не ми се иска да излезне че е дисплазия но ми е пределно ясно че без снимка няма как да разберем.
Успокоява ме единствено факта че сменя куцотата в крачетата. Март месец правихме и изследвания, където калций и фосфор бяха на необходимото ниво, даже калция беше много леко завишен.
Благодаря предварително!

[D-r Koko]

Постъпете така, както ви е казал колегата. Вероятността да е дисплазия при тази смяна на крайниците, както и на бързото повлияване от противовъзпалителни средства е малка.

[dile]

D-r Koko, в 04 July 2012 - 04:30 PM, написа:

но не отхвърляте така този продукт, както упойките.

Кой? Аз ли не отхвърлям Ноновулин-а?

[aldald]

D-r Koko, в 04 July 2012 - 04:18 PM, написа:

Като лекар винаги съм се чудил на група хора, които като чуят думата упойка и настръхват.

Ами като лекар, Вие вероятно подхождате рационално, а аз катостопанин - по-скоро емоционално.
Отделно - аз не зная каква "упойка" ще се ползват, по телефона при записването на час ми казват - обща - "Обща анестезия - при нея се използват медикаменти (анестетици), с които се потиска функцията на централната нервна система (ЦНС), при което пациентът загубва съзнание (заспива)." Като не ми казват какъв препарат ползват - аз не мога да питам Google и щом не знам - се притеснявам.
Отделно, знам, че при хората все по-често има случаи на непоносимост към упойките( нали затова им правят тестове преди анестезията). Та си мисля, че и при кучетата може да има такъв риск.

Преди 2 години котката ми беше оперирана от тумори на млечните жлези. Докторът много подробно ми описа какво ще се случи, когато упойката почне да "отпуска", но празния поглед, неподвижното тяло, после влаченето на задницата, макар и очаквани за мен си бяха страшна гледка. И докато котето беше 5-6 килца и си я предесох гушната като бебе до нас, кучето е доста по-едро и в една част от пътя ще трябва да мина на самоход.

Това са нещата, които ме притесняват. Може да са глупави и ирационални, разбирам, че лекарите знаят далеч по-добре от мен кое, как и защо се прави, обаче си се притеснявам и затова разпитвам. Женска му работа

[desi79]

При кучетата също се правят тестове преди упойката.Можете изрично да споменете,че желаете такъв тест.Риск естествено има,но не по-голям от нормалното.Добра клиника и добър екип помагат за спокойствието на стопанина.Голямото ми куче е упоявано 3 пъти,малката 2 пъти.Изисквайте информацията,която Ви интересува-няма причина да Ви бъде отказана.
Успех

[Fibsi]

И като попитате google какво ще стане? Ще се притесните още повече. Доверете се на една от двете клиники и няма да съжалявате. Оставете кучето там, докато се събуди изцяло (при моето това стана за около 30 минути и после- все едно нищо не е било).
Др Коко да ме поправи, ако греша, но мисля, че котките понасят по-тежко упойките, отколкото кучетата. Особено, пък младо, здраво куче- никакъв проблем.

[aldald]

Ами, че аз явно обичам да се притеснявам . Не знам дали котките понасят по-тежко упойките, но котката беше упоена за операциа все пак, а кучо само за снимка. Освен това от приятелка, която ходи миналата седмица в Син кръст, разбрах че упойката е диазепам и не ми звучи така страшно.
А денят е утрее - като се събудим, ще пиша как е.
Благодаря, момичета!

[Toli]

D-r Koko, в 04 July 2012 - 06:13 PM, написа:

Постъпете така, както ви е казал колегата. Вероятността да е дисплазия при тази смяна на крайниците, както и на бързото повлияване от противовъзпалителни средства е малка.

Благодаря за съвета :)
А се сещам и още нещо, последните няколко пъти когато започне да повдига крачето, ми отказва и да яде .... или по скоро капризничи на ядане, това което яде редовно не го иска. Ако му направя нещо друго различно си го изяжда, макар и не много с апетит.
Това на какво може да се дължи?

[D-r Koko]

Toli, в 06 July 2012 - 03:36 PM, написа:

D-r Koko, в 04 July 2012 - 06:13 PM, написа:

Постъпете така, както ви е казал колегата. Вероятността да е дисплазия при тази смяна на крайниците, както и на бързото повлияване от противовъзпалителни средства е малка.

Благодаря за съвета :)
А се сещам и още нещо, последните няколко пъти когато започне да повдига крачето, ми отказва и да яде .... или по скоро капризничи на ядане, това което яде редовно не го иска. Ако му направя нещо друго различно си го изяжда, макар и не много с апетит.
Това на какво може да се дължи?

Кучетата и котките имат голяма поносимост към хроничната и почти никаква поносимост към острата болка. Възможно е когато го боли много да отказва храна. А е възможно и да прави номера. Моята котка беше със спукана кост на предмишницата и месеци наред след оздравяването куцаше пред нас с този крак, защото тогава я носихме и обръщахме повече внимание, но като я оставим сама се движеше съвсем нормално на четири крака.

[aldald]

Такааа - да се отчета.
Днес бяхме в Син кръст - много чистичко и спретнато. Докторите младички и внимателни.
За упойката ми обясниха следното - слагат атропин, за да улеснят дишането и сърдечната дейност. 15 мин след това слагат някакъв мускулен релаксант (името му помних точно 3 минути). Очаквало се след 7-8 минути мускулите са де отпуснат. Глезльо омекна още на 2-рата и повърна малко, макар че не беше ял от вечерта и то половин порция. Вдигнаха го и го понесоха към рентгена. Казаха ми, че ако успеят да го разпънат и задържат така, ще го снимат, ако не - ще бият деазепам. Върнаха ми го може би час по-късно - сниман и тестван за бруцелоза и на собствен ход. Малко плетеше краката и като истински пиандурник изръмжа на един мъжки булдог - вероятно за да го предупреди, че ще го смачка, ако падне в неговата посока ;) . И така с подпиране и подбутване се качи в колата и се прибрахме.
У нас лежа/спа още около 2 часа и после беше като нов.
Колкото до снимката - докторът каза, че според него всичко е ОК. Другата седмица ще чакаме официалния сертификат.
Цялата процедура отне по-малко от 2 часа - заедно с чакането. Пререди ни едно йорки - много са нахални тия дребните, бее.

[ShiBumi_GirL]

Радвам се че всичко е минало безпроблемно

[dile]

Браво на момчето!

[Д-р Симеон Пачев-младши]

Ранна диагностика на тазобедрената дисплазия, или защо е време да променим представите си за това заболяване...

Кога се извършва ранната диагностика за тазобедрена дисплазия ?
- При навършване на 4 месечна възраст, кученцето може да бъде подложено на ранна диагностика.

Трябва ли домашния любимец да показва клинични признаци, за да го изследваме?
- Категорично не, целта на изследването е установяване на вероятността за развитие на дисплазия, преди да е настъпила клинична изява.

Какво включва самото изследване?
- Подробен ортопедичен преглед, извършен по стандартизирана методика, рентгенови снимки в няколко проекции и оценяване на коксометрични показатели.

Трябва ли кучето да е под анестезия ?
- Да, общата анестезия е задължителна, за да се постигне мускулна релаксация.

Кога трябва да се извършат рентгенови снимки, ако забележим клинични признаци?
- Възможно най-скоро, независимо от възрастта.

Защо да подлагам кучето си на ранна диагностична процедура ?
- За да се предвиди бъдещото развитие на тазобедрените стави и вероятността, за развитие на остеоартрит;
- За да се повлияе в ранен етап, на кучета с начални признаци на тазобедрена дисплазия;
- За кучета страдащи от тазобедрена дисплазия, диагностицирани над 12 месечна възраст, често единствената индицирана хирургична интервенция е тоталното ставно протезиране (изкуствена става). При ранно доказване на заболяването могат да бъдат приложени слабо изнвазивни хирургични интервенции, които да променят биомеханиката на таза и да прекратят развитието на заболяването.
- Все по-голям обем от научна информация, клинични изследвания и независими лаборатории, потвърждават, че ранното изследване превъзхожда други диагностични методи, в способността му точно да предсказва развитието на остеоартрит.
- Данните, генерирани от ранното изследване, позволяват на развъдчиците уверено да идентифицират кучетата с най-добрия потенциал за разплод.
- Собствениците на домашни любимци могат да получат оценка на риска, за развитие на тазобедрена дисплазия и ако е необходимо да направят корекции в начина на хранене и отглеждане, или да предприемат ранни и слабоинвазивни хирургични процедури, за да прекратят развитието на заболяването.
- Тълкуването на резултатите ще даде възможност на развъдчиците, да направят оценка на напредъка, който постигат с програмите за размножаване.
- Ранните оперативни методи за лечение, могат да бъдат извършени максимум до 12 месечна възраст (Ювенилна пубисна симфизиодеза - до 22 седмици от разждаето; двойна остеотомия на таза – до 8 месечна възраст и т.н.). Те са значително по слабоинвазивни и не на последно място – значително по-евтини от тоталното ставно протезиране.


С какво се различава ранното излседване за тазобедрена дисплазия от останалите методи?
- Изследването е разработено и тествано по строг научен протокол и резултатите от тези проучвания са били и продължават да бъдат публикувани в рецензирани научни списания. Повече от едно десетилетие на изследвания и анализи са произвели аргументи в подкрепа на ефективността на метода. (Както при всички диагностични тестове, точност на ранното изследване не е 100%, но в директните сравнения, то е далеч по-добро от всички други налични диагностични методи.) Никой друг метод, публикуван, или практикуван, няма подобна убедителна научна подкрепа.

Има ли разлика между изследването за тазобедрена дисплазия и изследване за получаване на официален сертификат?
- Изследването за получаване на официален сертификат се извършва над 12 (при някой породи над 15) месечна възраст и се изисква за включване в разплодна дейност. Целта на тази възрастова граница е завършването на костния разтеж, което дава обективна крайна оценка. Това не означава, че тазобедрена дисплазия не може да се развие и да бъде доказана под тази възраст. Подобна заблуда е причината голям брой кучета, да бъдат диагностицирани твърде късно, когато вече е налично развитието на остеоартрит.

Прилага ли се метода в световен мащаб ?
- Ранното изследване за тазобедрена дисплазия се прилага от години в редица западноевропейски страни, както и в Щатите, където неколкократно е доказано предимството му пред стандартния метод на OFA. В някои държави, вече се възприема като част от рутинната профилактика.

[bushkata]

Д-р Симеон Пачев-младши, в 14 April 2014 - 09:09 PM, написа:

Ранна диагностика на тазобедрената дисплазия, или защо е време да променим представите си за това заболяване...

Здравейте!
Мога ли да ви помоля, след като се именувате в ника си "доктор", да се представите в тази тема. Благодаря.

[Петя Кръстева]

Д-р Симеон Пачев-младши, в 14 April 2014 - 07:09 PM, написа:

Ранна диагностика на тазобедрената дисплазия, или защо е време да променим представите си за това заболяване...

Много добре систематизирана информация.
Ето малко история на акитата на моя приятелка http://centralvetcli...98%D0%BD%D1%83/
След навременните мерки и успешната операция кучето води съвсем нормален начин на живот. Тази снимка на Кейко е от преди няколко дена, Кейко вече е на 3 години и собствениците и вече са решили да и вземат приятелче отново акита



И една снимка на сертифицирана моя акита за тазобедрена дисплазия за тези които се интересуват :

[summer]

Здравейте, имаме женско безпородно кученце на около 7 месеца. След направена снимка и разчитането и от двама лекари с много добра репутация в областта на ортопедията и специално дисплазията, се останови тазобедрена дисплазия на едното задно краче. Препоръчаха ни тройна остеотомия -TPO. Молбата ми е ако може стопани, чиито любимци са имали такава диагноза и са или не са ги оперирали да ми пишат на личмо или тук за малко повече информация. Защото ние все още се чудим дали да я оперираме и искаме да говорим с хора, минали през това. Благодаря предварително.