Робот ли е обученото куче?
#3
Публикувано: 20 August 2008 - 12:06 PM
Аз мисля, че трябва да е точно така, т.е. да е като робот. В най - идеалния случай трябва да има идеално послушание и да се изпълнява всичко безпрекословно. Друг въпрос е доколко това е изпълнимо. Има си места, на които кучето да е пуснато да прави каквото си иска (на двора, на някоя поляна и т.н.), на всички други места, мисля, че трябва да е "като робот".


#5
Публикувано: 20 August 2008 - 03:10 PM
Да споделя и аз какво мисля:
Ще започна отначалото обаче- вземаме куче, такова в което са запазени само положителните черти на характера и са генетично синтезирани присъщите му качества- преданост, любвеобилност, благ характер.... (ще сме сигурни че е такова само ако е от развъдник- ако не се молим) Тогава, това куче с абсолютно нормална психика ще умира да направи стопанина си доволен, то не само ще подлежи на много по- лесна дресировка ами ще наблюдава и ще учи само, кое прави господаря му доволен и кое не. И аз съм чувала такива изцепки- "куче- робот", "мъчим го животното", "за какво са ти тия ненужни неща...."- НЕ, не са ненужни- ние не го товарим, напротив- подценяваме го. Чрез обучението ние му помагаме да открие какво ни харесва на нас самите- покажем ли, че сме доволни- това е най- голямата награда за кучето. Затова и едно нормално куче се учи много по- лесно и по- бързо запомня командите. Дори забелязваме и се удивяваме на това, че прави нещо, на което не сме го учили а е правилно. Обученото по нормален начин куче не е робот- то получава игра в която прави стопанина си доволен, чрез извършване на определено действие а отгоре на всичкото получава и награда- какво по- хубаво от това! Обученото куче с бой обаче, може да се превърне в робот, не само- може да се превърне в машина, която след време ни нанася страшни последици- такива, каквито ние сме използвали за да го "обучим". При него вече има роботизирани движения, машинални- вдигаш ръка- то заляга; вземаш стирката- то се свива, смееш се на висок тон- то се напикава от страх. Ето това е машиналното движение, това е робота, който в един момент връща като бумеранг всичко зло, което сме му сторили ние- неговите "най- добри" приятели- стопаните. Ето от тук стигам и до подкрепление на думите на Галя- с бой няма емоция, няма желание. В останалите случаи за да развием едно здраво не само физиологически а и психически куче ние можем и трябва да го обучим. Така то знае в определена ситуация как да реаргира и се чувства сигурно, че ще е правилна реакцията му. До каква степен ще го обучим това вече е наша воля. Моето куче не е от развъдник, въпреки, че съм виждала и наблюдавала родителите му, не съм била сигурна що за зверче ще излезе. Знае само основни команди- преценила съм, че за сега са достатъчни. Умира да ми се подмаже, понякога е като котка дори, но Не е робот. Твърдението, че обученото куче е робот е безумно.
Ще започна отначалото обаче- вземаме куче, такова в което са запазени само положителните черти на характера и са генетично синтезирани присъщите му качества- преданост, любвеобилност, благ характер.... (ще сме сигурни че е такова само ако е от развъдник- ако не се молим) Тогава, това куче с абсолютно нормална психика ще умира да направи стопанина си доволен, то не само ще подлежи на много по- лесна дресировка ами ще наблюдава и ще учи само, кое прави господаря му доволен и кое не. И аз съм чувала такива изцепки- "куче- робот", "мъчим го животното", "за какво са ти тия ненужни неща...."- НЕ, не са ненужни- ние не го товарим, напротив- подценяваме го. Чрез обучението ние му помагаме да открие какво ни харесва на нас самите- покажем ли, че сме доволни- това е най- голямата награда за кучето. Затова и едно нормално куче се учи много по- лесно и по- бързо запомня командите. Дори забелязваме и се удивяваме на това, че прави нещо, на което не сме го учили а е правилно. Обученото по нормален начин куче не е робот- то получава игра в която прави стопанина си доволен, чрез извършване на определено действие а отгоре на всичкото получава и награда- какво по- хубаво от това! Обученото куче с бой обаче, може да се превърне в робот, не само- може да се превърне в машина, която след време ни нанася страшни последици- такива, каквито ние сме използвали за да го "обучим". При него вече има роботизирани движения, машинални- вдигаш ръка- то заляга; вземаш стирката- то се свива, смееш се на висок тон- то се напикава от страх. Ето това е машиналното движение, това е робота, който в един момент връща като бумеранг всичко зло, което сме му сторили ние- неговите "най- добри" приятели- стопаните. Ето от тук стигам и до подкрепление на думите на Галя- с бой няма емоция, няма желание. В останалите случаи за да развием едно здраво не само физиологически а и психически куче ние можем и трябва да го обучим. Така то знае в определена ситуация как да реаргира и се чувства сигурно, че ще е правилна реакцията му. До каква степен ще го обучим това вече е наша воля. Моето куче не е от развъдник, въпреки, че съм виждала и наблюдавала родителите му, не съм била сигурна що за зверче ще излезе. Знае само основни команди- преценила съм, че за сега са достатъчни. Умира да ми се подмаже, понякога е като котка дори, но Не е робот. Твърдението, че обученото куче е робот е безумно.
#6
Публикувано: 20 August 2008 - 03:46 PM
И на мен ми интересно [glow=red,2,300]какво е "обучено куче", [/glow] какво точно искат да кажат хора ?
Имам куче, не е лошо, разбира мен, бавно и горе-долу, по принцип живеем в гармония, освен тези моменти кога аз искам той да стане голяма звезда на фристал, повече от Шерлок :wub:, само че този Шерлок е брадато коли, а моят апсо. Приличат само по цвят на косми ;D
За някои мое куче е "обучено", другите казват че моето куче "не е обучено".
Имам куче, не е лошо, разбира мен, бавно и горе-долу, по принцип живеем в гармония, освен тези моменти кога аз искам той да стане голяма звезда на фристал, повече от Шерлок :wub:, само че този Шерлок е брадато коли, а моят апсо. Приличат само по цвят на косми ;D
За някои мое куче е "обучено", другите казват че моето куче "не е обучено".

Кога човек взима ски- пьрво,той идва да се научи как да ходи на тях. Кога човек купува кола, то идва в училище да се научи как да кара тази кола. Но кога човек взима куче, вместо сам да научи как да общува със куче, той опитва да учи куче! Тотално объркана работа!

училище
#7
Публикувано: 20 August 2008 - 06:11 PM
Добре де, съгласявам се с всичко казано. Въпрос: когато кучето е свободно пуснато и му се иска да "прелети" целия парк за секунди, обаче ти, естествено, не му позволяваш, защото в края на парка има оживена улица и то може да се опита да "прелети" и нея и му казваш "Спри" или "На място" или каквото и да е, каква емоция му носи това? Не искам да се приеме като заяждане или нещо такова. Просто не виждам каква радост може да му донесе изпълнението на командата в случая.


#8
Публикувано: 20 August 2008 - 07:45 PM
Аз мога да ти отговоря веднага . Познавам ,на пример ,Галя и кучетата й. Повярвайте ми когато са с нея друг свят за тях няма , постоянно й се молят да изкара ринговете да им похвърля . За тях няма по приятно нещо от това да са с нея. Такива от рода на , да видят куче и да хукнат да се "запознават" , или човек или шум..... няма такова нещо . Нищо не им е толкова любопитно и интересно колкото Галя . Според мен те не са роботи , просто са адски влюбени в нея, понеже им дава абсолютно всичко от което се нуждаят . Ако знаех само колко много изпускам в общуването си с кучето още от бебе....за щастие срещнах Галя - по-добре късно , от колкото никога.

Незнанието и невежеството не ме оправдават, че години наред крещях "браво" за неща които не разбирах...
Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват!
Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват!
#10
Публикувано: 21 August 2008 - 08:31 AM
Цитат
Ъм... единственото, което мога да кажа в случая е, че много и завиждам! ;)
Аз също и завиждам. Но тази хармония се гради трудно и с много внимание и време. Галя е професионалист, нормално е да умее да предизвика вниманието и да го задържи върху нея. Тя си знае как. Според мен е важно как съжителстваме с кучо, как се чувстваме заедно дали има истинско приятелство между нас. Не чак толкова дали безпрекословно ще изпълнява всички команди веднага и сега. Моето ме слуша, но не винаги мирува и прави това което ми се иска, но аз съм доволна защото ние живеем много добре заедно. Не го разбирайте погрешно- това не е примирение. Фактора, дали ще изпълнява някакви команди или не, не е решаващ за пълноценния живот с кучо. Според мен това е много важно! Ще дам пример:
Познавам един чудесен каракачанец, вече на 10 г., болен за жалост, но прекрасен. Когато беше малък бебон, семейството му се зае сериозно с него. Нямаше нещо, което неможеше да прави. Беше като циркаджия. Изпълняваше ги с охота, мога да кажа, че една след друга изглеждаха точно като танц. Той беше дворно куче, но доскоро никога не беше връзван. Живяха в отлична хармония (казвам "живяха" защото болеста му е нанесла доста удари). Лека полека семейството беше престанало да му подава тези команди. Говоря за сериозен интервал от време- години, може би повече от 7. Наскоро стоях на двора с шепа обелени орехи и хапвах. Кучо застана пред мен отвори уста и подскочи. Хвърлих му в въздуха едно парче- той го улови. Забраниха ми да му давам- щял да се задави. Той разбра. Приближи се и започна нещо невероятно- стана, седна, легна, после по гръб, завъртя се, завъртя се на другата страна, подаде лапи, после застана на задни.....изпълнението си заслужаваше тайно подхвърлено орехче. Все пак не е забвавил нито една команда за толкова много години без упражнения. И все пак, дори без изпълнението им, те живеят чудесно! Затова стигам до извода, че неизпълнението или изпълнението на една команда не решава дали ще живееш в хармония с кучето. Те могат да ми помогнат само в някой ситуации, да ме улеснят, но не и да ме накарат да се чувствам добре с кучето.
П.П- извинявам се стана доста дълго, така е като разсъждавам на глас ;D
#11
Публикувано: 21 August 2008 - 09:01 AM
Didka pupy,много правилни разсъждения относно отношенията ни с кучето.Примера ,които даваш е показателен обаче и за обучените кучета с мотивация.Не се съмнявам,че каракачанката е учена по този начин,след като е разиграла целия си рапертоар за да открие кое точно ще доведе до награда.Това само доказва ефективноста на подобно обучение.С години не се забравя и води до голяма привързаност.Не искам да втълпявам на никого едва ли не спорт за високо маисторство.Да оставим ипо-то настрана и да погледнем фристаила.Много кучета и стопаните им биха се радвали на чудесни взаимоотношения занимаваики се по този начин.Да речем,че някои е против и това по някакви причини.Поне да обръщаме повече внимание на любимците си а не само да разчитаме на играта с други кучета.И накрая робота не би се стремял да ни се хареса,не би ни обичал...
#12
Публикувано: 21 August 2008 - 09:21 AM
Цитат
Didka pupy,много правилни разсъждения относно отношенията ни с кучето.Примера ,които даваш е показателен обаче и за обучените кучета с мотивация.
Аз тъкмо за този тип обучение говорех. Не подкрепям другите. Нямам много опит, но така продцедирам с моето куче. Радвам се, че съм тръгнала в правилната посока. Лесно е за всички според мен, поне тази фаза. Благодарение на вас, стигнах до тези изводи обаче. Благодаря!
Страница 1 от 1