[dog.bg]

Заплождането на кучета, които нямат родствена връзка се нарича аутбридинг. Под това се разбира заплождане между кучета от една порода, а също така и от различни породи.
Основното следствие на аутбридинга, както вътрепородния, така и междупородния е скриване на рецесивните признаци за сметка на тяхното преминаване в хетерозиготно състояние. При аутбридинга се появява възможност за образуване на нови и често неочаквани комбинации от гени, които могат да предизвикат както по-добри така и по-лоши съчетания на признаците. Рецесивните нежелателни признаци, от които на външен вид потомците са лишени, получени по пътя на аутбридинга, могат да се проявят при по-нататъшното развъждане.
Проблемът се състои в това, че кученцата получени от изключително аутбредна връзка често са толкова разнотипни, че трудно би могло да се каже, че са в кръвно родство. Случва се, че при аутбредния подбор на родители да се ражда потомство значително по-лошо в сравнение с родителската двойка. Причините за това могат да бъдат открити при щателен анализ на родословията на родителите, когато в тях се откриват кучета, които макар и не родствени по между си притежават сходни недостатъци. В потомството могат да се появят много хубави, но и много лоши кученца. Например следният случай от практиката: когато от аутбредна връзка между ши-цу се раждат две кученца, едното от тях превъзхождало своите родители по екстериор, а второто било точно копие на стария тип ши-цу , от който развъдчиците в процеса на селекцията отдавна са се отървали.
В резултат на аутбредна връзка може да се получат и висококачествени кученца в тези случаи, когато родителите нямат родство, но са еднотипни по екстериор, темперамент и работни качества. Такива връзки са целесъобразни за вкарване на свежа кръв не по-често от веднъж на 5-6 поколения. И далеч не цялото потомство, получено от такава връзка, макар и висококачествена, трябва да продължи по-нататък в линейното развъждане. За развъждане се подбират само тези кучета, при които няма признаци за чието изключване се е провел аутбридинга. При тяхната селекция по лът няма значение, макар от практическа гледна точка по-добре е да се запазват женските, тъй като именно те могат да продължат линейното развъжданепри непременно изключване на техни потомци от по нататъшно развъждане.
Кученцата получени от аутбредни женски, трябва строго да отговарят на всички изисквания на стандарта и направления на селекцията, към които развъдчика се стреми.
Даже получавайки отличен резултат при аутбридинга, не трябва да се променя политиката на развъждане или развъдника. Необходимо е да се помни за това явление хетерозис - усилване на жизнеспособността, здравината и продуктивността на потомците от първо поколение.
От генетична гледна точка природата на хетерозиса и до сега е неясна, но е несъмнено едно: във второ - трето поколение товяа явление затихва, спадайки практически до нула в четвърто и следващите поколения.
Аутбредните кучета, даже и от първо поколение са по-малко предсказуеми, от кучетата от същата порода от инбредни линии (родствени по между си). За това прекаленото увеличение на аутбридинга, често може да стане опасно за популацията.
Освен за вкарване на свежа кръв аутбридинг може да се прилага, когато е необходимо да се въведе някаква специфична характеристика от друга линия или за да се поправи недостатък от физически или психически характер. Мъжкото и женското куче, които са избрани за аутбредна връзка трябва да имат сходен фенотип и екстериори в никакъв случай противоположни недостатъци.
Кроссинг при развъждането на кучета се прилага сравнително рядко и основно , за да се получат работни кучета. Така например при връзка на пойнтер и сетер се получават кучета превъзхождащи своите родители по работни качества. Тези качества се проявяват при мелезите в резултат на хетерозиса и в следващите поколения загасват. Тези кучета съчетават в себе си всички добре качества на изходните породи и притежават издържливост, великолепно обоняние, лесно се обучават и се приспособяват лесно. О тъй като всечки тези качества са резултат на хетерозиса, проявяващ се в първо поколение, за това кросинга не трябва да се смята за препоръчителен метод при развъждането, тъй като мелезите, които се получават не се явяват нови породи и техните качества не се проявяват при по нататъшното им развъждане.
Така като ние постигаме висока специализация в развитието на служебните, ловните, екстериорните и други качествана нашите кучета, то основата на тяхното развитие и съхранение трябва да бъде разумното чистопородно развъждане с щателен потбор на и изучаване на произхода на родителите, знанието на особеностите на възможно най-голям брой от предците, обмисленото и целенасочено използване на инбридинга и аутбридинга при потбора на двойките, за да може понятието най-добър да се възприема от развъдчика обективно.
Все пак съхранението, а още повече развитието и усъвършенстването на кучетата изискват неуморни грижи, огромна и организирана работа, познаване на законите на наследственносттаи използването им на всеки етап от еволюцията на породата.
Този безценен материал, който е създаден от многовековния труд на нашите предци е необходимо да бъде предаден на потомците в подобрено състояние, а това е трудна и важна работа.


Салий Н.А.

[Konak]

Цитат

от практическа гледна точка по-добре е да се запазват женските, тъй като именно те могат да продължат линейното развъжданепри непременно изключване на техни потомци от по нататъшно развъждане.

Тук нещо не ми е съвсем ясно bl) за което моля да ме извиниш!
Как така хем запазваме женските за развъдна дейност, хем изключваме техните потомци от по нататъшно развъждане bl) За какво ги запазваме в крайна сметка? Нали за да дадат потомство? r) Или може би нещо не съм разбрал? d)

[trenertg]

става въпрос за следното - прави се аутбредна връзка и се запазват женските ,които се заплождат с мъжки от съответната линия - от техните потомци за развъждане се оставят пак женски - така се намаляват разликите в гените

т.е при първата връзка е 50/50
запложда се от линията става 25 / 75
вкарва се свежа кръв ,но отново се постигат съответните качества с подобрител от съответната линия или порода

[Konak]

10х ! Разбрах r) !

[Kara]

Защо си мислите че резултата ще е по-различен ако от аутбредната връзка си оставите мъжки когото заплодите с женска от вашата линия?

Основателят на дадена линия има както мъжки така и женски потомци. Изберете най доброто сред всички тях за да поддържате и усъвършенствате избраната от вас кръвна линия.

[Vabank]

Я чакайте малко, че май верно се поомотахме тука...
Първо:
ИН-БРИЙДИНГ - родствено развъждане; т.е. развъждане, извършено с цел да се натрупа "кръвта" на определен предшественик
ЛАЙН-БРИЙДИНГ - развъждане в рамките на една линия с дадено куче-основател
АУТ-БРИЙДИНГ - на практика: развъждане без общи предци / смесват се две кучета от различни линии или семейства, или каквото ще да е
КРОС-БРИЙДИНГ - смесване на две породи и получаване на метис

Второ:
Ако и когато се използва кросбрийдинг за вливане на кръв от друга порода в дадена порода (което се е правило едно време), това се прави от специалисти по развъждането на съответната порода, след много консултации, мислене и прочие; практикува се и днес при новосъздаващите се породи.
Естествено, практикува се и от шантавите идиоти, които държат ферми за смесени породи, защото това е модерно - по Щатско, в Австралия и т.н. има сума такива откачени развъдчици, които произвеждат търсените от публиката кокапу, пекепу и т.н.

Трето:
Това за аутбрийдинга, че се оставяли само женските потомци, беше върха на идиотизма (извинявам се за израза, не искам да обидя Таня). То просто не е вярно.
При лайнбрийдинг, за освежаване на линията, ДЕЙСТВИТЕЛНО се постъпва така - въвежда се ограничено кръв от друга линия чрез аутбрийдинг, след което женските възвратно се пускат в същата линия. Мъжките... ако излязат качествени, правилно съчетание на гени и т.н., евентуално може и да се използват. Поне така е при НОК. При другите породи... не е съвсем така, т.е. аутбрийдингът се използва в различна степен при различни породи.
Често обаче аутбрийдинг се прави съвсем целенасочено и именно за получаването на качествени МЪЖКИ кучета, които да въведат "в количество" свежото съчетание от гени. Защото мъжкият може да заплоди купища женски през живота си, а женската ражда само 20-30 кученца, дори ако я плодят като зайка.

Четвърто:
Инбрийдингът е не по-малко внимателно планиран от аутбрийдинга и също трябва да се прилага много внимателно. При НОК да речем всички се изправят на нокти при използването на инбрийдинг от рода на 2-3 (т.е. син на куче ХХ с внучка на куче ХХ примерно), за 2-2 да не говорим (син и дъщеря от различни кучила). В други породи подобни връзки са нормални и търсени.

В заключение:
Виждала съм НОК, син на Джек Норикум и някаква си женска, не помня вече лайнбредно или аутбредно куче беше; но не приличаше особено на НОК b) , а на баща си - хептен.
Самата аз се каня да правя заплождане на мъжки, който е аутбреден (при това много внимателно "аут") - не НОК де - и с нетърпение очаквам да въведа новата "аут" кръв заедно с образуващия се с моята женска инбрийдинг b)
Изобщо, боравенето с "инструментите" на развъждането ВИНАГИ трябва да става обмислено. В противен случай резултатът е с много въпросителни и не надминава по качество родителите си, а ужким това е целта на развъждането, било то на коне, кучета, котки или папагалчета.

[trenertg]

Цитат

Трето:
Това за аутбрийдинга, че се оставяли само женските потомци, беше върха на идиотизма (извинявам се за израза, не искам да обидя Таня). То просто не е вярно.
При лайнбрийдинг, за освежаване на линията, ДЕЙСТВИТЕЛНО се постъпва така - въвежда се ограничено кръв от друга линия чрез аутбрийдинг, след което женските възвратно се пускат в същата линия. Мъжките... ако излязат качествени, правилно съчетание на гени и т.н., евентуално може и да се използват. Поне така е при НОК. При другите породи... не е съвсем така, т.е. аутбрийдингът се използва в различна степен при различни породи.
Често обаче аутбрийдинг се прави съвсем целенасочено и именно за получаването на качествени МЪЖКИ кучета, които да въведат "в количество" свежото съчетание от гени. Защото мъжкият може да заплоди купища женски през живота си, а женската ражда само 20-30 кученца, дори ако я плодят като зайка.

ето това се опитах да обесня на човека с съвсем прости думи и две изречения ;) принципно ....
благодаря , добре че има хора с дар слово /не се сърдя въпреки че горното не съм го казвала, благодарна съм че обясняваш /