[dog.bg]

Основният звук, който кучето издава е лаят. Звуковите отенъци на лаенето могат да варират в диапазон от крайна агресивност до абсолютен страх. Колкото по-агресивно е настроено кучето, толкова по-нисък е лаещият звук. Куче, което не проявява безпокойство не лае, освен в онези случаи, когато лаенето е в резултат на смесена реакция, свързана с радостно настроение, или когато кучето се намира в такова състояние, за което е свойствено лаене. При наши наблюдения подобни ситуации са възниквали, когато кучето облайва настигната овца, отдалечила се от стадото. В този случай лаенето носи непосредствена полза за кучето, помагайки му да удовлетвори своя конкретна потребност.

Страхът е един от най-силните подбудители на лаенето. Куче, което не се страхува е много по-опасно за странични хора. Уверено в себе си и своите възможности, то не сигнализира звуково намеренията си за атака. Изчаква мълчешком и напада ненадейно в момента, в който е преценило, че действието му ще се увенчае с успех. Разбира се, това не е всеобщо правило! При наши наблюдения с немски овчарски кучета и кавказки овчарки много от тях лаят активно, забелязвайки обект (животно или човек), който те приемат като реална за себе си заплаха. В този случай не може да се каже, че кучето лае от страх. Напротив, уверено в себе си, то демонстрира своята доминантност и предупреждава, че нарушаването на собствения му периметър ще бъде съпътствано с реакция на атака от негова страна. Такива кучета са по-подходящи за караулна работа при охрана на различни видове обекти, когато заедно с тях има и човек-пазач. Лаенето в случая има двустранно значение: от една страна кучето предупреждава врага, че не трябва да доближава до обекта, а от друга страна - предупреждава и пазача да се подготви срещу евентуалната заплаха. Ние приемаме, че кучетата, нападащи мълчешком са подходящи при самостоятелна охрана на обекти, когато врагът не трябва да е предупреден за заплахата, която го очаква, за да не предприеме съответни предпазни мерки.

Кучето лае и в случай, когато не може да удовлетвори някаква своя потребност. Тази форма на звуково реагиране е вродена, но в процеса на обучение може да се коригира.

Ръмженето е друга форма на звукова реакция при кучето. Колкото по-ниска е неговата интонация, толкова по-агресивно е животното, характеризиращо се с почти пълно отсъствие на страх. Ръмженето има преди всичко предупредителен характер и в изключителни случаи може да се приеме като признак, че кучето ще напада. Проявява се в тези случаи, когато въпреки високата степен на агресивност т. нар. социални комплекси не позволяват на кучето да нападне. В случая ръмженето може да се приеме като своеобразна форма на високомерие спрямо обекта, който е в близост до кучето, но то е преценило, че все още реална заплаха за него не съществува. Постепенно ръмженето може да се примеси с отделни, откъслечни лаещи звуци. Често се наблюдава и друга реакция, когато активният лай постепенно заглъхва и преминава в ръмжене. Тази форма на поведение се наблюдава в случая, когато дразнителят отслабва своята сила (застрашаващият обект се отдалечава) и кучето постепенно се успокоява.

При неприятни за себе си ситуации кучето скимти. Ние сме наблюдавали тази реакция, когато е налице активен стремеж към нещо желано, но по някаква причина кучето не е в състояние да удовлетвори тази своя потребност. Активното скимтене често се доближава до виенето и в някои случаи е доста трудно да се диференцират едно от друго скимтене, виене и лаене.

При силна изненада или радост кучето издава продължителни вибриращи звуци, наподобяващи скимтенето, но поради по-голямата височина на своята тоналност те се определят като писък. Кученцето може да издава писъци в случай, когато е изгубило майка си. Възрастното куче може да изпищи от радост, при среща със стопанина си, когото не е виждало дълго време.

Характерен и в същото време трудно обясним за домашното куче звук е воят. При вълците това е една от най-популярните звукови форми за комуникация. Нейното основно предназначение е събирането на глутницата преди предстоящ лов. При наши наблюдения (1998-2001) с бездомни кучета при сформиране на по-големи групи, една от звуковите форми на контактуване е воят. По-всяка вероятност съвместното пребиваване на повече животни заедно предизвиква тази форма на комуникиране.

Кучето може да се приучи да вие като форма на подражание, ако това се демонстрира от неговия стопанин. Често такъв вой се представя като способност на кучето да пее, слушайки изпълнения на цигулка, пиано или друг звуков инструмент. Кучето вие и от тъга. Преди всичко тъгуващото куче изпада в апатия, но в случаи, когато то бъде разделено от своя стопанин или му бъдат отнети малките, често започва да издава виещи звуци. Кучето вие и в тези случай, когато се отглежда изолирано на място, където не е в състояние да наблюдава интересни и отвличащи вниманието му обекти от околната среда. Предмет на наши наблюдения (Атанасов, 1998) са били кучета, които вечер по време на спане, неочаквано и без никакъв външен стимул, дори първоначално на сън, започват да вият. След като се разбудят, постепенно се успокояват. Дали това е в резултат на сънуване или под влияние на някакъв друг процес в нервната система, ние не сме подлагали на проучване.

Характерен за кучетата звук е и въздишката. Често, преди лягане, кучето извършва няколко кръгоподобни движения, които имат инстинктивен характер за подготовка на легло. След като кучето се намести удобно за спане, може да въздъхне дълбоко и постепенно да се отпусне докато заспи. Когато кучето очаква нещо желано, но не го получава, също въздъхва. Когато кучето попадне в обятията на своя стопанин, след като е демонстрирало цялата гама на радостни изразни действия, полага глава в скута му и като висша форма на удоволствие примижава и въздъхва.

Други звуци, които кучетата издават, това са хъркане, кихане и кашляне. В повечето случай те са свързани с някои физиологически особености на дихателния апарат или външни дразнители, нямащи отношение към психичното (поведенческото) състояние на животното.

Николай Атанасов
www.cynology.info

[Dackelklub]

Здравейте, имам голям проблем с моя дакел. Очевидно късно сме започнали да го социализираме и когато излезе навън между чужди хора и кучета лае неудържимо и е доста агресивен. Аз също съм на мнение , че това е от страх, защото когато вкъщи влязат чужди хора не проявява никаква агресия , а им се радва много. Проблемът обаче е , че не знам, как да му въздействам - имаме постоянно проблеми с поведението му. Ако някой може да ми помогне, моля нека пише . ouu