Като оставим на страна развъдчиците, съдиите са тези, които оказват най-голямо въздействие при определянето на фенотипа на бъдещите представители на дандена порода, с решенията, които взимат по екстериорните изложби. Тези решения обаче влияят на генотипа, поне дотолкова, до колкото говорим за състояния, които съдията е способен ясно да разпознае и за които се знае, че са наследствени. Съдията е длъжен да извършва съденето в строго съответствие с валидните стандарти на Международната Федерация по Кинология. Правейки това, обаче не бива да тълкува този стандарт по такъв начин, който би бил вреден за здравето на кучешките поколения.
За това моят призив към всички съдии е да не избират повече за победители кучета неспособни да виждат добре или такива, които едва гледат през цепките на очите си, влачещи се и едва дишащи в ринга, или кучета, които след първата обиколка изостават и накрая падат от умора в следствие на рахитични деформации. В допълнение, всеки съдия трябва да съдейства за това хапещите и агресивни кучета да не бъдат допускани до развъждане.
Не трябва да се случва повече да се присъжда световната шампионска титлана куче чау чау с излишни гънки и припокрити с кожа клепачи, с недостатъци, които се унаследяват. Според изискванията на МФК, такова куче не би трябвало дори да получи оценка добър. Естествено, когато критерия използван за интерпретиране на стандарта се прилага по такъв неразумен , безразсъден начин, липсата на отговорност предизвиква протести от страна на по-отговорни изложители. Аз вярвам, че ние ще се разделим с такива съдии в най-скоро време. Не трябва да се толерира това, че те следват тенденции, които са в разрез със здравия разум и не притежават необходимия усет при съдийстване. Такива тенденции включват например:
По-голям от голям
По-малък от малък
По-тежък от тежък
Още по големи глави
Още по-елегантни тела
Причината, поради която аз споменавам това, е че когато се изискват такива качества, проблемите с раждането при някои породи са направо предварително програмирани. Освен това съдиите не трябва да толерират свръхтипизация водеща до загуба на функционалност. За това, дълг на всеки съдия е да прилага съответния толеранси усет, за да намери възможно най-добрия компромис между типа и анатомията.
Какво трябва да направи един професионален развъдчик на породисти кучета ако иска да повиши изложбения потенциал на своите животни? Очевидния отговор е да развъжда, селекционира и представя такива животни, които са най-близо до идеала на породата. При положение, че съдиите упражняват техните функции както трябва, кучето, което се доближава най-много до идеала описан в стандарта на породата, автоматично трябва да бъде победител. Отговорността при формулировката и съдържанието на стандарта ляга изцяло върху компетентните органи, като Международната Федерация по Кинология, Кенъл Клуба или Американския Кенъл Клуб.
Няма съмнение, че някои от изискванията, съдържащи се в официалните стандарти относно идеала на дадена порода, дори граничат с лудост. Напълно основателно такива дефиниции ни излагат на остра критика от страна на обикновенната публика и още от страна на учени и ветеринарни лекари.
Да бъдем точни, стандартите по породи съдържат множество описания и препоръки относно физиката и общия вид на съответните породи. Някои стандарти, (но за съжаление не достатъчно) също така споменават психологически черти и темперамент. Все пак много от стандартите позволяват второстепенните екстериорни критерии, да се смекчат от значително по-важните функционални черти.
Очевидно по-голямо значение трябва да се придава на параграфите описващи темперамента, физиката, физическото здраве и функционалност, както и на походката и на движенията. Тези текстове трябва да бъдат по-ясни, за да се улесни тълкуването им. Частите на стандарта, които са в разрез с разбиранията за нормална анатомия на кучето и нормални физиологични функции, обикновено се отнасят до главата, очите, задните крайници и опашката.
В много от стандартите се изискват големи размери на главата. В много случаи подобни критерии буквално предсказват проблеми при раждането, особено когато си изискват в комбинация с по-тясна поясница и / или по-слаби задни крайници.
Текстовете на повечето стандарти включват подробни описания на формата, големината, разположението и цвета на очите. Както големи и / или изпъкнали очи, така и малки и / или дълбоко поставени могат да предизвикат проблеми; големите очи, защото са предразположени към нараняване или луксация; малките, защото често се придружават от обърнати навътре клепачи (т.нар. ентропия) или от отпуснати долни клепачи (т.нар. ектропия) и / или мигли расящи навътре, причиняващи сълзотечение. Някои описания относно формата на клепачите са доста под въпрос. Може да звучи невероятно, но три стандарта дори съдържатклаузи относно отпуснати и увиснали долни клепачи, с други думи те налагат ектропия.
Следваща точка засяга изискванията онтосно задните крайници. Доста учудващо е, че в това отношение множество породни стандарти съдържат изисквания, от които може да ви се изправи косата. Позволете ми да приведа цитат от един такъв стандарт: задните крайници са добре замускулени, с ниска скакателна става, с минимално заъгляване необходимо за характерната скована походка на .... Такова описание противоречи на нормалната телесна конструкция. В този случай обаче, съдията не може да направи нищо, освен да изтълкува стандарта по начин, който е нежелателен за здравето на кучето.
В някои стандарти продължават да се приемат за нормални пречупени или завити на тирбушон опашки, въпреки че е добре известно, че особено дълбоко потънали в заобикалящите ги бръчки опашки, често водят до силни дерматити, придружени от вторични инфекции придружени от бактерии и произлизащите от това оплаквания.
Какви са заключенията, които трябва да извлечем от факта, че някои породни характеристики са лошо формулирани, небрежно и без смисъл? Никой съдия не трябва да интерпретира стандарта по начин вреде за здравето на кучето. Освен това негово задължение е да чете стандарта не само повърхностно, а подробно да се замисля върху дефинициите и да намира интерпретации и тълкувания подходящи за съответната порода т.е. трябва да бъде щателно подготвен за своята задача.
От тук произлиза и отговорността на киноложките организации да осигурят задълбочено обучение и по-нататъшно усъвършенстване на съдиите си. По мое мнение подлагането на нашите млади съдии на интензивно и обстойно обучение, завършващо с финален изпит, ще бъде изключително благотворно за формирането на младите кадри. Необходимо е също така, съдиите да преминават през стаж на доусъвършенстване, акцентиращ върху здравната и функционална интерпретация на стандартите, адаптирани към съвременността.
Уве Фишер, FCI бюлетин бр.36
Прикачени файлове
-
UweFisher_0062.jpg (29.89K)
Брой сваляния: 141