[dog.bg]

ГРАНИЦИТЕ НА ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПОРОДНИТЕ СТАНДАРТИ ОТ СЪДИИТЕ С ОГЛЕД ФУНКЦИОНАЛНОТО ЗДРАВЕ НА КУЧЕТАТА

Като оставим на страна развъдчиците, съдиите са тези, които оказват най-голямо въздействие при определянето на фенотипа на бъдещите представители на дандена порода, с решенията, които взимат по екстериорните изложби. Тези решения обаче влияят на генотипа, поне дотолкова, до колкото говорим за състояния, които съдията е способен ясно да разпознае и за които се знае, че са наследствени. Съдията е длъжен да извършва съденето в строго съответствие с валидните стандарти на Международната Федерация по Кинология. Правейки това, обаче не бива да тълкува този стандарт по такъв начин, който би бил вреден за здравето на кучешките поколения.
За това моят призив към всички съдии е да не избират повече за победители кучета неспособни да виждат добре или такива, които едва гледат през цепките на очите си, влачещи се и едва дишащи в ринга, или кучета, които след първата обиколка изостават и накрая падат от умора в следствие на рахитични деформации. В допълнение, всеки съдия трябва да съдейства за това хапещите и агресивни кучета да не бъдат допускани до развъждане.
Не трябва да се случва повече да се присъжда световната шампионска титлана куче чау чау с излишни гънки и припокрити с кожа клепачи, с недостатъци, които се унаследяват. Според изискванията на МФК, такова куче не би трябвало дори да получи оценка добър. Естествено, когато критерия използван за интерпретиране на стандарта се прилага по такъв неразумен , безразсъден начин, липсата на отговорност предизвиква протести от страна на по-отговорни изложители. Аз вярвам, че ние ще се разделим с такива съдии в най-скоро време. Не трябва да се толерира това, че те следват тенденции, които са в разрез със здравия разум и не притежават необходимия усет при съдийстване. Такива тенденции включват например:
По-голям от голям
По-малък от малък
По-тежък от тежък
Още по големи глави
Още по-елегантни тела
Причината, поради която аз споменавам това, е че когато се изискват такива качества, проблемите с раждането при някои породи са направо предварително програмирани. Освен това съдиите не трябва да толерират свръхтипизация водеща до загуба на функционалност. За това, дълг на всеки съдия е да прилага съответния толеранси усет, за да намери възможно най-добрия компромис между типа и анатомията.
Какво трябва да направи един професионален развъдчик на породисти кучета ако иска да повиши изложбения потенциал на своите животни? Очевидния отговор е да развъжда, селекционира и представя такива животни, които са най-близо до идеала на породата. При положение, че съдиите упражняват техните функции както трябва, кучето, което се доближава най-много до идеала описан в стандарта на породата, автоматично трябва да бъде победител. Отговорността при формулировката и съдържанието на стандарта ляга изцяло върху компетентните органи, като Международната Федерация по Кинология, Кенъл Клуба или Американския Кенъл Клуб.
Няма съмнение, че някои от изискванията, съдържащи се в официалните стандарти относно идеала на дадена порода, дори граничат с лудост. Напълно основателно такива дефиниции ни излагат на остра критика от страна на обикновенната публика и още от страна на учени и ветеринарни лекари.
Да бъдем точни, стандартите по породи съдържат множество описания и препоръки относно физиката и общия вид на съответните породи. Някои стандарти, (но за съжаление не достатъчно) също така споменават психологически черти и темперамент. Все пак много от стандартите позволяват второстепенните екстериорни критерии, да се смекчат от значително по-важните функционални черти.
Очевидно по-голямо значение трябва да се придава на параграфите описващи темперамента, физиката, физическото здраве и функционалност, както и на походката и на движенията. Тези текстове трябва да бъдат по-ясни, за да се улесни тълкуването им. Частите на стандарта, които са в разрез с разбиранията за нормална анатомия на кучето и нормални физиологични функции, обикновено се отнасят до главата, очите, задните крайници и опашката.
В много от стандартите се изискват големи размери на главата. В много случаи подобни критерии буквално предсказват проблеми при раждането, особено когато си изискват в комбинация с по-тясна поясница и / или по-слаби задни крайници.
Текстовете на повечето стандарти включват подробни описания на формата, големината, разположението и цвета на очите. Както големи и / или изпъкнали очи, така и малки и / или дълбоко поставени могат да предизвикат проблеми; големите очи, защото са предразположени към нараняване или луксация; малките, защото често се придружават от обърнати навътре клепачи (т.нар. ентропия) или от отпуснати долни клепачи (т.нар. ектропия) и / или мигли расящи навътре, причиняващи сълзотечение. Някои описания относно формата на клепачите са доста под въпрос. Може да звучи невероятно, но три стандарта дори съдържатклаузи относно отпуснати и увиснали долни клепачи, с други думи те налагат ектропия.
Следваща точка засяга изискванията онтосно задните крайници. Доста учудващо е, че в това отношение множество породни стандарти съдържат изисквания, от които може да ви се изправи косата. Позволете ми да приведа цитат от един такъв стандарт: задните крайници са добре замускулени, с ниска скакателна става, с минимално заъгляване необходимо за характерната скована походка на .... Такова описание противоречи на нормалната телесна конструкция. В този случай обаче, съдията не може да направи нищо, освен да изтълкува стандарта по начин, който е нежелателен за здравето на кучето.
В някои стандарти продължават да се приемат за нормални пречупени или завити на тирбушон опашки, въпреки че е добре известно, че особено дълбоко потънали в заобикалящите ги бръчки опашки, често водят до силни дерматити, придружени от вторични инфекции придружени от бактерии и произлизащите от това оплаквания.
Какви са заключенията, които трябва да извлечем от факта, че някои породни характеристики са лошо формулирани, небрежно и без смисъл? Никой съдия не трябва да интерпретира стандарта по начин вреде за здравето на кучето. Освен това негово задължение е да чете стандарта не само повърхностно, а подробно да се замисля върху дефинициите и да намира интерпретации и тълкувания подходящи за съответната порода т.е. трябва да бъде щателно подготвен за своята задача.
От тук произлиза и отговорността на киноложките организации да осигурят задълбочено обучение и по-нататъшно усъвършенстване на съдиите си. По мое мнение подлагането на нашите млади съдии на интензивно и обстойно обучение, завършващо с финален изпит, ще бъде изключително благотворно за формирането на младите кадри. Необходимо е също така, съдиите да преминават през стаж на доусъвършенстване, акцентиращ върху здравната и функционална интерпретация на стандартите, адаптирани към съвременността.

Уве Фишер, FCI бюлетин бр.36

Прикачени файлове

•  UweFisher_0062.jpg (29.89K)
  Брой сваляния: 141

[Marten BG]

Ето нещо,което ме радва.И което винаги съм отстоявал,коментирайки екстериор и поведение: да не се загуби функционалността и предназначението на породата.
Дано горното да е наистина официална политика на МФК,предвид факта че е публикувано в официалния им бюлетин.
Шоу-залитането в детайл на екстериора,който противоречи на здравия разум за функционално ,здраво куче е нещо срещу което винаги съм се противопоставял.
Дано.

[Kara]

Пожеланието е хубаво, но защо чак сега FCI влиза в час?

Да се разчита само на добрата воля на съдиите в ринга не е сериозно.
Ако наистина FCI иска да направи завой към здраве и функционалност трябва просто да даде конкретен срок, в който стандартите на породите да се откорегират. Иначе статията на Уве Фишер ще бъде просто поредната декларация. А на такива сме се наслушали от нашенските политици - горките само се борят с корупцията и организираната престъпност... a)

Винаги съм заставал на позицията, че кучето трябва да бъде куче, а не жива играчка . В този смисъл приветствам всеки който работи за съхраняване на функционалността на кучето. В същото време определено ме смущава папагалски повтаряният лайтмотив за изкореняване на една от основните черти на вида куче " ... всеки съдия трябва да съдейства за това хапещите и агресивни кучета да не бъдат допускани до развъждане" . И г-н Фишер не споменава немотивирана агресия, а агресията въобще. Елиминирайки агресивността като качество на кучето съответно се елиминира и охранителната му функция!

Както е тръгнало дайте отсега да обучаваме прасетата да хапят и залавят нарушители, че да има кой да ни охранява bl) oleeee ouu

[Konak]

Цитат

Още по големи глави

Мартен, досега не съм прочел нито един твой пост в който да няма смисъл super
Относно по големите глави имам свое виждане и мнение.Със сигурност ще вляза с някой b) в спор за казанато по долу от мен.Според мен /особено за ловните породи/ един птичар ако има тежка и голяма глава, това пречи на функционалността му и изпълнението на задачите.Да предположим / трудно е да се засече, но не и невъзможно/ , че един ловуващ птичар изминава около 80-100 км за ден по време на ловен излет.Това е условна цифра, нека да не я коментираме.Ако е с тежка глава, то тя неминуемо ще му пречи и на скоростта и на издръжливостта.Ако обаче вземем един бърлогар, например ягдтериер, то той би се справил по добре в дупката на лисицата /язовец, дива котка, енотовидно куче/ ако има по дълга и леко по тежка глава.Дължината на муцуната би следвало да му помага за да осъществи контакт с животното, а ширината би следвало да му помогне за по силна захапка.Така, че пак всичко опира до предназначението на съответното куче.Със сигурност не харесвам и не съм харесвал прекалено големи глави.Кажете какво мислите!?
Мартен! Какво е твоето виждане според теб.

[Marten BG]

Привет Конак,
при ловците(аз също съм в тази гилдия),оценката за функционалност е простичка,тъй като критериите са ясни: кучето работи,ок,не работи-не ме интересува големината на главата.
Същото е било и със стопаните на овчарските кучета.Както и с други работни породи.
И,разбира се,са заплождали основно тези кучета които най добре работят.В последствие са установили че фенотипично работните кучета си приличат,тъй като са поддържали линия.Най накрая някой ентусиаст описва фенотипа и казва- ако трябва да избираме външно,то кучето с предназначение.... трябва да има следните белези....
В най груб вид,това е произхода на Стандартите.Описанието на екстериор,урегулирано и потвърдено в Стандарт на порода е давало индиректно гаранции за това,че кучето ще има такава функционалност,че да изпълнява предназначението си.
За съжаление,тази кратка история не се знае от всеки.Дадена е възможност за интерпретация на съдия и това не се оспорва.Но преди,за да можеш да съдиш дадена порода,е трябвало да имаш богат опит и знания,това да се доказва и най вече да имаш и такива получени резултати в развъждането,че мнението ти наистина да е аргументирано.
Сегашното състояние на т.н.филтър/съдийска оценка за породност и съответствие със Стандарт няма да го коментираме.Всеки го знае.И ,разбира се,това касае цялата киноложка общност в света.Протестите срещу неправилни интерпретации валят.Предполагам,че това е мотивирало и г-на от МФК да публикува тази статия.
За ягдтериера(имах такава сладурана),мога само да кажа,че за мен бе важно главата не да е голяма,а челюстите дълги и много мощни,захапката- перфектна и зъби като на крокодил.Щото това гарантира,че с едно захапване изтегля и омаломощава лисицата в дупката.Ако към това се прибави едно огромно и смело сърце,каквото притежава породата,то имаме един ефикасен помощник в лова.
По повод средноазиатска овчарка- наблюденията и зооизмерванията на специалистите са доказали,че дължината на главата е 40% от височината в холката,има изискване за отлично развит череп и, следователно- налице е една пропорционалност на главата към корпуса,което гарантира една добра функционалност.Твърде тежка или твърде лека глава означават компромиси във функционалността- а тя е- максимална мощ при запазване на бързина на реакции и движения.Тук балансът,пропорционалността са важни.И в този смисъл следва да са интерпретациите на Стандарта.
Следователно: голяма глава- ок,но другото как е?Това е въпросът.

[impres91]

Цитат

От тук произлиза и отговорността на киноложките организации да осигурят задълбочено обучение и по-нататъшно усъвършенстване на съдиите си. По мое мнение подлагането на нашите млади съдии на интензивно и обстойно обучение, завършващо с финален изпит, ще бъде изключително благотворно за формирането на младите кадри. Необходимо е също така, съдиите да преминават през стаж на доусъвършенстване, акцентиращ върху здравната и функционална интерпретация на стандартите, адаптирани към съвременността.

Уве Фишер, FCI бюлетин бр.36

Nadiavam se, che i BRFK ste zapochne da pravi tova po-zadalbocheno, za da mogem da se nauchim na povechko nesta. b) super

[Konak]

Цитат

дължината на главата е 40% от височината в холката

Благодаря за отговора Мартен r)
Ето, нещата опират до тънки знания, измервания и прочие.Само, че на коя изложба /освен специалките/ се правят тези неща?Дори и на специалките ме съмнява, поне аз не съм виждал, да се правят измервания - дължина на главата, индекс на тялото и т.н. Защо се обръща такова голямо на хендлера? Кучето ли оценяват или хендлера? bl) Е, да, ако има две или няколко близки по екстериор кучета и ако не може да им се прецени темперамента, ок, оценяме водача.Но иначе просто е ......... oleeee .Миналата година на CACIBа във Варна, Стефан Попов при отсъждане на BOB на моето куче, ме накара да я поставя в стойка, извади една кутия цигари и размахвайки я под носа на кучето я захвърли.Кучето остана в стойка почти без да трепне.Едва тогава каза, че и присъжда BOB.Мисля, че и това е някакъв вариант на отсъждане d)

[Marten BG]

Цитат

[Ето, нещата опират до тънки знания, измервания и прочие.Само, че на коя изложба /освен специалките/ се правят тези неща?Дори и на специалките ме съмнява, поне аз не съм виждал, да се правят измервания - дължина на главата, индекс на тялото и т.н. Защо се обръща такова голямо на хендлера? Кучето ли оценяват или хендлера? bl)

Нещата опират до професионален подход в кинологията- проверка за годност/функционалност/предназначение,използувайки зоометрия,етология/зоопсихология,анатомия/генетика,споделен опит и ясни ЦЕЛИ и ПРАВИЛА.
Когато се сбъркат целите,Правилата нямат значение.
Уве Фишер ни връща назад,припомняйки ни целите.
Ние гледаме сега,припомняйки си какво всъщност става тук?Не снимай,не дискутирай,не коригирай,не абдикирай,не спори,не членувай,плащай,получавай квото е отделено,слушкай....С каква Цел?
Да си припомним Устав?
Сбъркани са нещата тук.Подменени са Целите.И все повече хора го осъзнават.
Не са глупаци.

[Konak]

Цитат

Ние гледаме сега,припомняйки си какво всъщност става тук?Не снимай,не дискутирай,не коригирай,не абдикирай,не спори,не членувай,плащай,получавай квото е отделено,слушкай....С каква Цел?

s) Жалко е, мнооогоо жалко!Трябва по някакъв начин да се сложи КРАЙ НА ВСИЧКО ТОВА!Би трябвало и всички НИЕ по някакъв начин и като участници и като публика да спомогнем за осъзнаването на грешките на съдиите относно съденето на кучетата.В противен случай много от нас ще се подведат по "експертната" оценка на съдията в по натъшнато развъждане s) и от това губи само кинологията.Е друг е въпроса, че много развъдчици са наясно с тези неща и слагам всички под общ знаменател, но говоря доста условно в случая.Все пак това е проблем от СВЕТОВЕН мащаб, а не само в България, за което става ясно и от изказването на Уве Фишер s)

[Konak]

Цитат

дължината на главата е 40% от височината в холката

Привет Мартен!
Четох една друга тема и ми хрумна един въпрос r)
Дали за вълка, чакала, лисицата, всички от семейство кучета, може да се намери процентното отношение от глава-холка? Може да звучи насмешливо, но все пак природата, чрез принципа на естествен отбор е съхранила тези животни от семейството на кучетата.Би трябвало да са супер функционални. Та затова ми е интересно, дали няма някаде публикувана подобна информация.За чакал и лисица да месец лично мога да направя измерване, но за вълк ще ми е по трудно, но не и невъзможно.Често в границите на нашото ловно сдружение се отсрелват и вълци.Но все пак трябва да взема мерки от поне три животни и да осредня данните. d)

[Mad_Max]

Това представлява интерес и за нас! Konak, дръж ни в течение! super best

[Konak]

Цитат

Това представлява интерес и за нас! Konak, дръж ни в течение! 

Радвам се, че предизвиква интерес. super Дано намерим отговора! r)

[ILIEV]

Много добра тема.
Мога да дам няколко примера на погрешно развъждане на някои породи.
Стария англииски мастиф е била работна и изклzчително функционална порода ,но вследствие на погрешна селекция те са станали с толкова огромни глави че са били неспособни да извършват каквата и да било работа.Породата е започнала да изчезва и след първата световна воина са останали само 6 екземпляра един от които е смес м/у булмастиф и англииски мастиф.
Впоследствие се наложило използването на други породи за възраждане на породата Немски дог,санбернар,и др.
Друга порода Англииския булдог.
Стария англииски булдог е приличал на съвременния амстаф /в тялото/
бил е изключителен атлет с невероятни физически и психически способности.
Но след кръстоските с мопса и целенасочената селекция се превръща от атлета на кучешкия свят, в един жив труп ,които не може да се движи,не може да ражда и боледува от всички болести .Това е престъпление според мен.
http://amstaf.hit.bg