[evae]

Здравейте,

Сигурна съм, че има такава тема, но не успях да я открия. Става въпрос за вероятно добре познатия ви проблем: Когато му хвърля дадена играчка той или идва близо до мен с желание да му я дърпам без да пусне или след като няколко пъти съм му я взела бяга и се крие с нея в уста.

Бих искала да го науча да ми я носи и след това да мога да му я хвърля, има доста енергия, а все още не може да излиза навън и искам по този начин да я изразходва пълноценно.

Мерси предварително

[goldroks]

Тази команда се нарича Апортиране или накратко Апорт. Ето http://forum.dog.bg/...%E0%EF%EE%F0%F2

[Андрей]

Здравейте! Ние също имаме бигъл и понеже е градски глезльо бяхме решили, че не ни е нужно да го учим на такива неща. След време обаче, той започна да взема разни работи и да бяга от нас, с което се наложи да го понаучим на командата 'пусни'. Той, като всеки бигъл, често идва да триумфира с 'плячката' си, като посягайки да я вземем той почва да я дърпа от нас. Започнахме да му подаваме команда и да държим предмета. Ако той го пусне - даваме му някакво лакомство, похвалваме го и често пъти - отново си играем с играчката (ние ползваме и пръчки, колкото и много противници на това да има, понеже често се разхождаме в парк, а не мога да нося 5 топки, пък и познаваме достатъчно кучета, които ги държат вързани през лятото, защото гонят топките на децата). Ако той продължи да дърпа, просто я пускаме и го игнорираме за малко, като му показваме, че така не е хубаво. След време той свикна да носи нещата при нас и да ги дава, когато му кажем, защото знае, че след това ще има още повече игра. Разбира се, понякога пробва и да дърпа, което му позволяваме когато сме на кеф (то пак си е хубава игра :Р)

Ползваме същата команда когато е захапал нещо чуждо, или когато иска да носи ненужен предмет (боклук). Работи, въпреки че го прави с нежелание, защото знае, че няма да има игра, но пък иначе ще следва нещо лошо (разбирам игнориране, или връзване на повод).

Успех!

п.с.
Още нещо, което може би не е важно и не е за тази тема - ние винаги използваме команди на български език. Не знам колко е правилно, но ми се струва редно :)

[mil_]

Андрей, в Jun 3 2009, 10:37 AM, написа:

Още нещо, което може би не е важно и не е за тази тема - ние винаги използваме команди на български език. Не знам колко е правилно, но ми се струва редно :)

Защо ти се струва нередно командите да не са на български?

[Андрей]

mil_, в Jun 3 2009, 01:10 PM, написа:

Андрей, в Jun 3 2009, 10:37 AM, написа:

Още нещо, което може би не е важно и не е за тази тема - ние винаги използваме команди на български език. Не знам колко е правилно, но ми се струва редно :)

Защо ти се струва нередно командите да не са на български?

Защото сме Българи, имаме Български език, който може да не е най-богатият по отношение набор от думи, но по нищо не отстъпва на чуждите, що се касае до команди за куче. Има достатъчно кратки и ясни думи, а в края на краищата - кучето не разбира езика, а научава думата и интонацията. Със същият успех можем да научим кучето да изпълнява команди на Пакистански, или пък да сяда когато му кажем 'чушка'.
Писнало ми е от хора дето крещят из парка 'ком', 'линген' и други подобни, с идеята, че щом е на чужд език е по-добре.. Но както вече написах - не знам до колко съм прав. Просто не намирам никаква реална причина да не научим кучето си на команди на родният ни език.

Честно казано не ми се струва тук мястото за обсъждане на този въпрос, но защо пък да си учим кучето на команди на друг език?

[mil_]

Андрей, в Jun 3 2009, 02:35 PM, написа:

mil_, в Jun 3 2009, 01:10 PM, написа:

Андрей, в Jun 3 2009, 10:37 AM, написа:

Още нещо, което може би не е важно и не е за тази тема - ние винаги използваме команди на български език. Не знам колко е правилно, но ми се струва редно :)

Защо ти се струва нередно командите да не са на български?

Защото сме Българи, имаме Български език, който може да не е най-богатият по отношение набор от думи, но по нищо не отстъпва на чуждите, що се касае до команди за куче. Има достатъчно кратки и ясни думи, а в края на краищата - кучето не разбира езика, а научава думата и интонацията. Със същият успех можем да научим кучето да изпълнява команди на Пакистански, или пък да сяда когато му кажем 'чушка'.
Писнало ми е от хора дето крещят из парка 'ком', 'линген' и други подобни, с идеята, че щом е на чужд език е по-добре.. Но както вече написах - не знам до колко съм прав. Просто не намирам никаква реална причина да не научим кучето си на команди на родният ни език.

Честно казано не ми се струва тук мястото за обсъждане на този въпрос, но защо пък да си учим кучето на команди на друг език?

1. Именно защото сме българи. Думите няма да се срещат в разговор, който не касае кучето и то няма да се обърква. Идва гост, заповядай, седни.
2. В българския заради повелителното наклонение много команди ще звучат на кучето еднакво. Седни, легни и пр., подадени от разстояние, звучат като едно "НИ".
3. Прави го както ти е удобно и както най-добре се разбирате. Защо ти е писнало от командите на другите, това си е тяхна работа.
Лично на мен едносричните немски думи са ми несравнимо по-удобни и лесни, работила съм и с бг, и с немски команди. Вярвай ми, ревностен почитател на родния си език съм, но не считам за обидно да ползвам зиц вместо седни Обаче ако на теб ти е по-удобно на български, ползвай си ги така, може и на измислен език, изобщо твоя си работа, важното е комуникация да има.

[Андрей]

mil_, в Jun 3 2009, 04:49 PM, написа:

1. Именно защото сме българи. Думите няма да се срещат в разговор, който не касае кучето и то няма да се обърква.
2. В българският заради повелителното наклонение много команди ще звучат на кучето еднакво. Седни, легни и пр., подадени от разстояние, звучат като едно "НИ".
3. Прави го както ти е удобно и както най-добре се разбирате. Защо ти е писнало от командите на другите, това си е тяхна работа.
Лично на мен едносричните немски думи са ми нсравнимо по-удобни и лесни, работила съм и с бг, и с немски команди. Вярвай ми, ревностен почитател на родния си език съм, но не считам за обидно да ползвам зиц вместо седни

Струва ми се, че обичате да спорите без основание :)
Добре знаете, че кучето изпълнява команди когато са насочени към него. По вашата теория, ако говорите с някой и споменете думата 'лайка', кучето ще започне да лае (заради 'лай'). Да, ама не го прави, нали?
Относно повелителното наклонение - други команди завършващи на 'ни' не се сещам :) Така или иначе - вариации много - вместо легни -> лягай и т.н. Както вече казахме - точното значение на думата не е важно. И 'ком' не е съвсем 'ела', но работи.
Третата Ви точка съвсем не я разбирам. Какво общо има с горенаписаното..

Аз споделих, че това е моето мнение, Вие споделихте вашето. И в крайна сметка не ме обедихте и не дадохде един сериозен аргумент за използването на чужд език в обучението. А за обида - само Вие говорите, аз не съм споменал нищо.

Може би ще е най-добре да разделите тамата, нали сте модератор. Тук само пречим на автора да намери отговор на въпроса си.

[mil_]

Андрей, какво ти става, предпочитам в този форум да си говорим на ти, ако нямаш нищо против.
Аз не искам да те убеждавам в нищо, казах си какво и защо ми е удобно на мен, като наблегнах, че щом на теб друго ти е удобно - ок.
Защо във всички теми ако някой е на различно мнение от твоето, решаваш, че той се е заел да спори и посвещаваш голяма част от постовете си на някакви разсъждения по това кой защо спорел? Приказваме си просто кой какво и защо мисли, сега какво, да не го казваме ли? Пък нека всеки си избира какво да прави.
Отдавна не съм модератор.

[tok4ev]

Българският език е доста богат по отношение набор от думи.
Но в нашия случай, по време на обучението, целта ни е не да научим кучето да разбира даден език, а недвусмислено да различава ясно подадената команда, за да може да бъде натоварено единствено с нейното изпълнение, а не да се лута в опити да различи, коя точно команда сме му подали, тъй като повечето такива на български език звучат по един и същи начин. Отделно от това е доказано че дългите думи са по-сложни за запомняне и с тях по-трудно се стига до предизвикването на условен рефлекс. Затова са ни нужни думи, звучащи по-скоро като един звук (сричка) отколкото поредица от звуци. Също така всички команди трябва да звучат по различен начин. По отношение на последните две изисквания немския език е ненадминат. А и е кофти когато кучето реагира на думи като "хайде" и други подобни, които би могло да чуе навсякъде и от всеки.

evae - относно апорта, във вашият случай ви трябва да прочетете темата за апорт, към която има линк по-горе. Мисля че Sundy добре е обяснила за какво става дума. Иначе аз смятам, че щом кучо вече бяга от вас с играчката, сте изпуснали момента , в който абсолютно на игра, без корекции бихте могли да научите кучето, безпрекословно и с кеф да носи предметите при вас, така че ще ви е нужен човек, който да го води на повод и коригира при изпълнение на това упрежнение, докато вие стоите статично, защото е неправилно да се разхождате постоянно насам-натам докато кучето изпълнява команда "Апорт". С други думи - за да научите тази команда перфектно ви трябва образован за тази дейност инструктор.
От моите добермани женската апортира отлично... учена е без никакви корекции... бяга с хъс както от мен към играчката, така и от играчката до мен, когато ми я носи. Всичко това се случва по най-прекия път. С две думи - куче апортьор. По друг начин казано - куче което притежава изключително силно развит "Prey Drive" (ловен инстинкт). Такова куче най-лошото нещо е да се научи да носи клечки и пръчки. Това означава, че разходките ви ще протичат в търсене на пръчки, камъни, размъкването на клони и други предмети, които ще ви се навират в ръцете и т.н. Отучването от този навик е много трудно. С две думи голяма беля. Ето и една от причините да не учите кучето си да носи пръчки, а специални предмети за целта.

[tok4ev]

evae - Извинявам се, но не обърнах внимание на това че е споменато, че кучето все още не може да излиза, а това сигурно означава, че кучето е едва на около 2 месеца. На тази възраст точно с игра на дърпаница, след което пускане и изчакване на кучо да дойде сам да донесе играчката, за да я дърпате отново, се изграждат основните рефлекси свързани с апорта. Когато стигнете до там, че като пуснете играчката, кучо сам започва да ви я бута отново в ръцете, вече може отвреме навреме да изваждате внимателно играчката от устата на кучето, след което веднага я хвърляте близо, в началото на около 1-2 метра най-много, за да може кучо да я вземе и отново да дойде да се дърпате. Тук не трябва да се фокусирате на момента с отнемането и не трябва да се кара кучето да чака, когато вземете играчката от устата му. Тази игра е идеална за кученце на 2-3 месечна възраст, за отработване на първоначалния рефлекс за Апорт. Без корекции - изцяло под формата на игра. Повод може да се използва единствено за насърчаване на кучето, да дойде при вас, за да си получи наградата т.е. дърпането в този случай. И не трябва да очаквате на тази възраст кучето да прави всеки път това, което очаквате и искате от него.

[evae]

Здравейте,

Много ви благодаря за отговорите, ще прочета внимателно темата, която сте ми дали, попадах на подбни и преди това, но не знаех термина

Искам да ви попитам само коя дума използвате, за да ви донесе даден предмет, той вече знае "седни" и не знам дали няма да се обърка ако използвам "донеси"

[Apso]

http://www.youtube.c...feature=related
Друг вариант
обучение на команда Апорт!
1. Дай играем с кучето и поощряваме, когато то даде играчката
2. Дай но сега се отдалечаваме от кучето на половин крачка, на една за да има възможност да ни я даде
3. Вземи и дай! Изтърваме играчката и даваме възможност на кучето да ни я даде
4. Вземи и дай! Но вече хвърляме играчката на крачка от нас
5. Иди, вземи и дай!
6. И ето ви Апорт Седни, иди, вземи и дай!
Виесте подготвили целата тази схема на обучение, при условие что ваше куче обикно не носи играчки- а кучето-Хоп! Извъднъж и донесе играчка от другата стая за да поиграе с вас.И прескочи от стъпка 2 напрво на 5 стъпка- вие трябва да похвалете вашият гений и джак-пот и продолжите занимание с 5 и 6 стъпки.До красиво испълнение на команда Апорт.

[NANIOX]

[quote name='tok4ev' date='Jun 3 2009, 02:17 PM' post='633373']
Българският език е доста богат по отношение набор от думи.
Но в нашия случай, по време на обучението, целта ни е не да научим кучето да разбира даден език, а недвусмислено да различава ясно подадената команда, за да може да бъде натоварено единствено с нейното изпълнение, а не да се лута в опити да различи, коя точно команда сме му подали, тъй като повечето такива на български език звучат по един и същи начин. Отделно от това е доказано че дългите думи са по-сложни за запомняне и с тях по-трудно се стига до предизвикването на условен рефлекс. Затова са ни нужни думи, звучащи по-скоро като един звук (сричка) отколкото поредица от звуци. Също така всички команди трябва да звучат по различен начин. По отношение на последните две изисквания немския език е ненадминат. А и е кофти когато кучето реагира на думи като "хайде" и други подобни, които би могло да чуе навсякъде и от всеки.
Много добре обяснено......

[wind]

Е, чувствам се късметлийка с моите кучета. Понеже използвам български език, а и "хайде" много често, както и "шт", не съм забелязала кучетата ми да се объркват. Тоест късметлийка съм, че си нямам автомати, а "мислещи" същества.

Ще си позволя да копирам мнение от една друга тема, с което съм напълно съгласна. от тук

Цитат

Мисля си, че всъщност всяка връзка "стопанин - куче" е уникална и неповторима. Както всеки човек е уникален, личност със свой характер, така и всяко куче си е... ами и то си е "кучешка личност", със своя си специфичен характер.
... Но в крайна сметка идва момента на истината - изправяш се САМ срещу кучето си.
Това е твоето куче, ти си неговият стопанин.
Какво се крие там в главата му - точно никой не знае.
Но всеки трябва да знае какво е в неговата глава - какво точно иска, как иска да общува, да живее с това куче.
И това е отправната точка - ние, стопаните, трябва да знаем какво искаме, да търсим начин да се разберем с кучето на нашия си с него, уникален и единствен - език. Той се нарича "връзка стопанин - куче".

И не - не са "прости" кучетата. Не са елементарни, предвидими, и отношенията с тях не са проста дресура - "идваш при мен - давам лакомство".
Бинарни? Двоичен код= има 1/няма 0, (става/нестава)
0 - 1?
А може би на хората им е удобно да мислят, че това е така?

Е, слава Богу, поне моята хубостница не е "бинарна"....
Бих била много разочаравана, ако беше - щото аз компютър си имам.
И не ме кефи компа така, както кучето ми - честно!
Вероятно е по-безопасно, ако кучето е 100% предвидимо, управляемо дистанционно, с превключвател многопозиционен "сън - разходка - игра - храна - облекчаване...."
Сигурно ще е най-добре, най-надежно и безопасно. Нищо непредвидено няма да се случи, стопанинът ще е доволен и спокоен.