След почти час преследване и ровене в храстите, изядена от комари с набити осили, по токчета и с гол гръб... не успях да я хвана. Видя ми се сивкава, но вече се смрачи. Оставих я. На тръгване видях същичкото размазано и постлано на булеварда коте. Няма да казвам, че се наспах спокойно. Сутринта отидох пак да го търся.
Ако трябва да съм честна, надявах се да го няма и да не го намеря. Обаче... тъничкото, пискливо и уплашено мяукане си звучеше от полята...
Треви, храсти, тръни, осили, щурци, нивя, бягане, падане, ставане, гонене и гепнах мискинката.
Естествено бях богато възнаградена с оакване, опишкване, одрскване, нахапване...
Малката се оказа бежаво-розово момиченце, Лолита беше първото име, с което я нарекох ей така - от вътре ми дойде.
Изкъпах я, нахраних я, напоих я.
Много е слабичка и обезводнена. Синеока е, не знам дали ще се променят очичките й.
Утре ще я снимам и кача снимки.
А междувременно, ако някой винаги си е мечтал за бежаво-розови Лолитки - имам една в наличност!
