Точно преди студовете и снеговете в началото на март един ден сутринта пред входа ни се появи малко коте - мръсно, неугледно, изплашено и с очевидено проблем на едното оче.
Очудихме се, не го бяхме виждали преди, а и котето непрекъснато стоеше пред вратата на входа, търсейки начин да влезе вътре...
Видях го няколко пъти как като минат хора и се изплаши, се мушка отдолу под колите, но и явно вътре в тях отдолу и просто не исках да си мисля какво ще му се случи...
След работа, котето все още си стоеше около входа, ту пред вратата, ту под колите пред входа. Слезнах нахраних го, даде ми да го погаля...Трепереше... Видях, че едното оче му е много зле, по-скоро загубено дори.
Прибрах се обратно, но много се разстроих. Какво да направя - това беше единствената ми мисъл. Вкъщи сме с многобройно животинско население...След кратък разговор решихме да го хванем и приберем в котешка клетка, за да можем поне да го заведем на лекар заради очето. Слезнахме да го потърсим, но котето се беше скрило - явно доволно от хапването. Не спах. На другата сутрин пак го нямаше, а всичко беше поготвено за временното му настаняване.
Същият ден стана ужасно студено, почнаха да прехвърчат първите снежинки. Вечерта се прибираме от работа и какво да видим - малкото клечи пред входа, треперейки и гледайки още по-стреснато. Имахме само хляб в нас, но и за хляб дойде и го хванахме. Беше мокро, връхчетата на козинката му бяха почнали да замръзват.
Прибрахме го в самостоятелна стая, отначало затворено в котешката клетка, за да може да си почине, да се успокои и стопли. Хапна, спа и почна да мърка гръмогласно

Опозна цялата стая, хареса си място за спане и до другата сутрин не издаде нито звук, само спа. Възхитени бяхме и от това, че използва единствено и само изпровизираната котешка тоалетна, която й направихме...
На другата сутрин малката Миси (както решихме да я кръстим) отиде в клиника Добро хрумване на стационар.
Оттогава е там, лекуват оченцата, обезпаразитена междувременно, а скоро я чака и ваксинка.
Представяме ви Миси, малкото мартенско изтърсаче, което макар и само с едно здраво оченце е много мило, добро и нежно котанче. Малката Миси търси приемен дом след като бъде ваксинирана, а след това разбира се и Нейните си Хора.