[dog.bg]

Във всички неспециализирани киноложки издания има основно две теми, които са свързани с кучето. Първия ракурс е за кучета убийци, в които авторите на статиите преразказват слухове и случки, в повечето случаи без всякакви аргументи, които описват собствениците на кучета от определена порода една ли не като садисти и врагове на обществото, а техните кучета като зверове. Втория ракурс е с проливането на сълзи за участта на нещастните бездомни и загубени кучета. И едното, и другото естествено по никакъв начин не подобряват настроението и желанието на тези, които нямат кучета да имат такъв домашен любимец или да подобряват отношението на обществото към хората, които имат кучета.
Колкото и да ни е странно, тези две абсолютно несъвместими трактовки се явяват една и съща страна на медала. Възможно е, част от обикновенните граждани да вярват, че бездомните кучеат падат от "луната" и ние, хората, нямаме към това никакво отношение. Да, определен процент полудиви кучета наистина съществуват, животни, размножаващи се безконтролно и живеещи на глутници. Те все пак не са толкова много, както ги изкарват - загиват от обслабен имунитет, под колелата на колите, в кучешките боеве за територия. Значително по приспособени към бездомния живот са кучетата, захвърлени от стопаните си. По наблюдения те са по смели и по адаптирани към живота в големия град. Всеки, който се загледа в много от кучешките глутници в града, ще забележи в техния състав явно породисти животни, небоящи се от човека, което свидетелства за това, че там е бившия "домашен любимец" ! Не е ясно как може да се загуби ротвайлер, санбернар, ризен !!! какво е това - монетка някаква ? Тоест ние сме длъжни да повярваме, че някой си е водил кучето на повод на разходка и изведнъж е установил, че на края на повода няма куче !

Такива приказки, естествено са в кръга на читателите, абсолютно нямащи никакво отношение към кинологията. Всеки собственик на куче ще ви каже причините, поради които едно куче може да се загуби :
- Кучето е пуснато да се разхожда без надзор
- Кучето е оставено на хора, които не мотат да се справят с него
- Мъжкия е подушил разгонена женска
- Кучето е обсолютно неуправляемо и е избягало от стопанина си.

На последната причина ще се спра по подробно. Както не веднъж съм казвал, всеки наш гражданин вярва в това, че без всякакво специално образование той може да възпитава деца, да обучава кучета и да тренира киевския "Динамо".

Нашия гражданин вярва, че трябва да плати за газ, ток и вода. Знае, че услугите в цял свят се заплащат. Но когато трябва да плати за дресировка на своето куче - не, гражданина не желае ! И започва да "дресира" както на него му харесва и допада. В най общия случай дресировката приключва с "дай лапа" и " донеси пръчката". Когато кучето порасне и стане трудно управляемо, нашия гражданин се обръща към треньора Вася. Е, Вася работи като фрезист до петък, а в събота и неделя се преквалифицира в "дресьор" на кучета за литър водка на час. От своето куче гражданина иска следното - да идва и да хапе. Вася без проблем с помощта на палка научава кучето да идва и да скача на всеки, който се приближи. Когато гражданина изпие заедно с Вася неговия хонорар, опитвайки се да се добере до в къщи, той много скоро разбира, че кучето не идва и дори се опитва и често успява да ухапе дори него, неговия стопанин - човека, който го е отгледал, хранил и дал за обучението му литър водка ! И гражданина решава, че кучето е глупаво и не го разбира и естествено, решава или да го върже на двора или да се оттърве от него. Безуспешно разбира се - започва с искам да дам в добри ръце, след това продавам в различни места за обяви. Но се оказва, че тези, които търсят търсят млади и здрави, в повечето случаи породисти и по възможност женски - разбира се, с търговски цели.

И когато гражднина не успее, той просто води своето куче по далеч и го ... загубва. Именно поради това се обеснява в глутницата бездомни наличието на такива породи като ризен, ротвайлери, добермани, казказци, азиати, немски овчарки, често стафордшири и питбули. С сериозни кучета дилетанството не минава, и нашите съграждани, купувайки си кученца от сериозните породи, нямащи време за нужното възпитание и дресировка, скоро разбират, че с кучето трябва да се занимава сериозно.

В моята лична практика съм срещал просто уникални случаи. Как можеш да разбереш стопанина на мастино неаполитано, който дава своето единадесетмесечно куче, купено за 800 долара, защото ... кучето лае, скача и цапа вратата !!! Или стопанина на петгодишен кавказец, който го пуска навън, защото ... сменил квартирата и няма място за кучето ! Да намеря контакт с това куче беше много трудно, защото кавказеца,още повече възрастния, не е способен като немска овчарка да приема на тази възраст всеки за стопанин. Често ми се е слечвало да откажа на хора куче, защото зная как те са се отнасяли с предишното си - на такива хора казвам, че не продавам от моя развъдник на всеки или че кучетата са прекалено скъпи.

По мое мнение, професионалните инструктори трябва да информират обществеността за своето съществуване, за свойте мероприятия, да се работи с младежта, да се правят показни мероприятия. Трябва да се разширявя кръга от информирани за качеството на професионалната дресировка, да се създават тренировъчни прощадки - с това ще се намалят проблемите, свързани с отглеждането и възпитанието на кучето. Да се възпитава култура на общуване от професионалисти, които имат отношение към кучето, а не от случайни дилетанти, които увеличават количеството неуправляеми кучета, предлагайки си услугите от врата на врата. Защото в крайна сметка обществото обвинява не тях, а специалистите кинолози, и ние трябва да помислим как да защитим себе си и любимите ни кучета от незаслужени обвинения.


В. Высоцкий,
главен редактор на списание «Твоё собачье дело»
главен експерт по охранителни кучета УФРНСБ
превод от руски с съкращения

[bubole4e-me4e]

Абсолютно сьм сьгласна с това .Например тази сьбота реших да се разходя с кучето в парка зад музея "земята и хората" като се надявах да намеря и да поговоря с хора които се занимават с обучение.Е,не видях нито сьорьжения,нито трениращи кучета.Може би не сьм нацелила и времето но беше много пусто.По алеите имаше малки играещи си кученца а аз гледах да се движа в страни,защото моя почти не дава признаци дали ще скочи на някое куче или не. А най-малко искам да имам разправия с някои,дали кучето ми е убиец или не.Много рядко се случва да скочи,но това ме дразни и затова исках да поговоря с някой.А информация кога и кьде се провеждат такива сбирки нама никьде.Или поне аз още не сьм ги открила.

[Eni]

Погледни в тая тема, може би ще намериш някакви координати на клуб Сириус или пък нещо, което ще ти свърши работа.

клуб Сириус

[Дури]

BEER bubole4e-me4e, с питане казват до Цариград се стигало..Поздрав:Вики&Алекс nok п.с.погледнете си личната поща.