[bushkata]

Възмущаваме се на обявите за подаряване/продаване на порастнали вече кучета, особено когато няма основателна причина. Обаче виждам доста продадени/купени вече порастнали кучета, но от елита - кучета, доказали се шампиони, кучета, произвели прекрасни шампиони или просто участвали в процеса. И изведнъж, на 3-4-5-6 години кучето сменя собственика си. Това не са един или два случая. Хората, занимаващи се с развъждане на кучета най-редовно си "менкат" кучетата. Друго отношение ли имат към тях, що ли?

[insult]

Не, не е липса, а само разлика в отношението. Не всяко изложбено куче е и домашен любимец.

ВАРИАНТ 1: Имаш чудесен разплодник, купен на възраст примерно 1-2 години от САЩ. Върши ти работа, заплождаш каквото ще заплождаш с него ти и всичко живо наоколо, кучето "увисва". Намираш друг развъдчик, на когото да му върши работа и го пращаш да се плоди другаде.

ВАРИАНТ 2: Имаш хубаво младо куче, което си решил да задържиш от някоя връзка. На възраст 1,5-2 години виждаш, че е не е точно това, което очакваш от него. Намираш му хора, които да го харесват такова, каквото е.

ВАРИАНТ 3: Имаш 10-15 кучета в продутивна възраст в развъдника. Приключваш работата си с едното (показваш го колкото ше го показваш, развъждаш го колкото ше го развъждаш) и - търсиш му дом, където да поучава повече грижа и внимание, отколкото в твоя.

ВАРИАНТ 4: Имаш много хубаво изложбено / разплодно куче. Предлагат ти много пари за него. Решаваш, че си струва.

И т.н. и т.н. има цял куп варианти. "Менкането" не винаги е лошо за кучето и аз не мисля, че може развъдчиците да се слагат в един кюп с хората, които примерно в един прекрасен миг решават, че бебе и куче не може заедно и им бият шута.

[danny]

insult,
чудесно обяснено.
Аз бих казала и още нещо - преди време чух от кинолог професионалист реплика, която ме порази, и която обяснява доста неща - "Кинолог и кинофил са различни неща, често точно противоположни". Замислих се... Ами така е. И в това няма нищо лошо - нито едните могат без другите, нито обратното.
А като прибавим към това и факта, че човешката природа е разнолика - между двете "крайности" има куп нюанси... Най-неприемливият според мен е безотговрността - захвърляш другия, без да ти пука какво се случва с него (нищо, че "другият" е с четири лапи, а не с два крака). В останалите случаи - можем да не разбираме (ние кучкарите) как един човек ще се раздели с кучето си, защото му е омръзнало (или по сто други субективни причини), но заслужава уважение фактът, че човекът мисли за четирилапия, държи се отговорно и търси изход. Нима за куча ще е по-добре да живее със стопанин, който непрекъснато се дразни от присъствието му, отколкото да преживее стресът от раздяла и промяна, но да се окаже до някого, който го обича и цени...

[bushkata]

insult, 1super

[Blinki]

Здравейте! Моето куче го взехме по същия начин- стопаните й не можеха да я гледат повече, не ги упреквам, да се отглежда куче не е лесно. Видяхме я в Интернет. Влюбихме се в нея от пръв поглед, свързахме се със стопаните й и след 1 седмица Айра беше при нас. Адаптира се чудесно, още й се чудя- все едно, че беше израстнала с нас! r) w) Още от вратата се почувства у дома си. Сега тя е неразделна част от семейството ни.
Тя няма родословие, но това не й пречи да бъде едно наистина прекрасно куче! Радвам се, че я взехме, защото преди не беше щастлива- стопаните я нямаха време за нея, още веднъж: не ги упреквам.
Пропуснах нещо: взехме я почти на 5 години и за това се притеснявахме дали ще свикне с нас. Сега е на 6 години, играе и щурее като всеки кокер и се чувства отлично! w)

[bushkata]

Цитат

Здравейте! Моето куче го взехме по същия начин...

Вашата случка е супер 1super
Само че темата е за развъдниците, които се разделят с кучетата си.

[danny]

bushka,
тогава заглавието на темата е доста подвеждащо - "Защо и кога ЕДИН ЧОВЕК...".

[bushkata]

Цитат

bushka,
тогава заглавието на темата е доста подвеждащо - "Защо и кога ЕДИН ЧОВЕК...".

r) смених го.

[Blinki]

Извинявам се, не съм разбрала. s) worthy

[bushkata]

Цитат

Извинявам се, не съм разбрала. s) worthy

Аз съм пардон, че заглавието ми беше некоректно r)

[джуджанка]

Тук стои въпроса и към развъдчиците, които пишат тук! При какви обстоятелства бихте си продали кучето, което ви е донесло достатъчно успехи / били те в раждането на шампиони или печеленето на титла, след титла/ ?

[danny]

Не съм развъдчик. Но, освен дето insult чудесно го е систематизирала, бих казала, че ако бях, това би била и една от целите на развъдната ми дейност. Да отгледам чудесно куче, победител, защо не шампион, който да отиде в друга страна/друг град/при друг развъдчик и да дава отлично поколение. Все едно децата ти са пораснали, тръгнали са по своя път и имат своите успехи. Но винаги си остават твоите деца и ти се чувстваш горд с тях. Аз поне така си го обяснявам. (извинете за очовечаването).

[Anelia]

Цитат

Не всяко изложбено куче е и домашен любимец.

cry2 cry2 cry2 cry2 cry2 cry2
Стана ми много мъчно при тези думи. Аналогично все едно казвате:
"Не всеки човек, който работи, има семейство, при което да се прибира вечер"....
Стана ми тъжно за тези "работещи за хляба си" животни.

[Елен]

Според мен това може да се случва с кучета който живеят в големи развъдници, в специални помещения с клетки, и който не са като нашите домашни любимци и глезуни. За тях се грижат самите развъдчици и наети от тях хора, полагат се всички необходими грижи, но отношенията не са както между стопанин и неговия домашен любимец. Понякога за кучето "отработило" си, е по добре след това да бъде с нов, но единственно негов стопанин, за когото то вече да е домашния любимец и глезльо, отколкото да остане едно от многото в развъдника, в който ще получава грижи и храна, но няма да има тясно общуване с единствен стопанин.
Освен това зависи и от породата на кучето. Породи свикнали да живеят в глутница или група /например хъски/, много по лесно биха приели смяна на развъдник или стопанин особенно ако са отново с други кучета. Но за породи който се привързват към стопанина си, като ЧРТ например, такава една промяна би била много болезнена.