[Дури]

Автор Vladimira Tiha,
Публикувано в списание "Pes - pritel cloveka", адаптация Цветелина Димчева-Дойчинова, национален съдия

УЧИЛИЩЕ ЗА ЕКСПЕРТ СЪДИИ

Владимира Тиха е една от най-опитните и авторитетни киноложки международни съдии по FCI от Чехия и кинолог-експерт от световна величина. Неслучайно тя е председател на съдийската колегия за трета породна група в чешко-моравската киноложка уния. Известна е като любителка на териерите и по-специално на териерите от типа бул. Съдия и селекционер е от тридесет години. Съдила е многократно в Германия, Австрия, Русия и почти всички европейски държави членки на FCI. Владимира Тиха е председател на чешкия бултериер клуб.

Писмо на читател: "Моля, пояснете ми защо моето куче получи оценка "Много добър", въпреки че съдията отбеляза само неправилно положение на ухото, мек гръб и лоша изложбена кондиция. Признавам, че кучето има всички тези недостатъци, но ми се струва, че оценката е прекалено строга."

Техника на съдийството

В стандартите на всички породи, в отделна точка са обособени дисквалифициращите недостатъци, или т. нар. пороци. Понякога към пороците са прибавени и недостатъците. Съдията трябва сам да реши как да оцени съответните отклонения от стандарта. Принципни препоръки дава Изложбеният съвет на FCI. В тези препоръки достатъчно точно е отбелязано какъв сбор от качества на представяното куче съответстват на долуописаните оценки.

Отличен. Тази оценка може да бъде присъдена единствено на този екземпляр, чийто качества се доближават максимално към идеала, както е описан в стандарта на всяка порода. Освен това кучето трябва да бъде представено в отлична кондиция. То трябва да има уравновесен характер. Като тип трябва да съответства напълно с изискванията на класа, в който се представя и да има хармонично телосложение. Неговите положителни качества трябва да преобладават изцяло над малките и незначителни недостатъци. Кучето трябва да притежава всички качества, характерни за породата. Тази оценка се присъжда само на първокласни кучета.

Много добър. Тази оценка се присъжда на куче, което демонстрира всички качества и свойства, типични за породата, хармонични пропорции на тялото и изложбена кондиция. При оценяването на такъв екземпляр, може да не се взимат впредвид малки недостатъци, които не са морфологични дефекти (т. е. не се унаследяват).

Добър. Такава оценка се поставя на куче, което въпреки че притежава всички признаци на породата, заедно с тях се откриват и забележими, значителни недостатъци. Удовлетворителен. Тази оценка се присъжда на куче, което носи белезите на породата, но е далеч от идеала.

Дисквалификация. Това решение се дава относно експонат, у когото са открити пороци, отбелязани в стандарта на съответната порода като дисквалифициращи. Кучето се отстранява от ринг, когато бъдат открити следи от хирургична намеса за отстраняване на вроден порок (например оперативна корекция на крипторхизъм).

Представените определения съдържат признаци на отклонения от стандарта във възходяща посока. В случай, когато отклонението е малко, неизразително и почти не влияе на общото впечатление, произведено от кучето, следва да се оцени като недостатък. По-голямата степен на изразяване на недостатъка трябва да се приема за порок.
Пороците в съответствие с тяхната значителност и важност също могат да се степенуват. Порокът може да е малък (например непълно прилягане на ухото при ерделтериера); и значителен (например напълно изправено ухо при ерделтериера), а между тези две крайни позиции се наблюдава огромно разнообразие от недостатъци и пороци. В определенията "признак на породата" и "отклонения" достатъчно ясно се говори за морфологични дефекти. Според речника на чуждите думи под понятието "морфология" в частност се включва и следното обяснение: "наука за формиране на живия организъм". На практика това означава, че куче, при което са открити морфологични дефекти, т. е. дефекти, свързани със строежа на главата, тялото и целия организъм, не може да получи оценка "много добър", а оттам не би следвало да се допусне до развъдна дейност в клубовете на съответната порода. При степенуване признаците на дадена порода по тяхното значение относно експонираното куче, е важно да се установи в каква степен един или друг признак влияе на типичния образ на породата. Например типичната линия на главата има много по-голямо значение от качеството на косъма. При други породи всичко това може да се отсъди с обратен знак, т. е. качеството на космената покривка преобладава над останалите показатели. Съвсем не е лесно на един съдия да определи правилно кое е тежък недостатък и кое - порок и как те биха влияли на общата крайна оценка. Начинаещите съдии, а понякога и опитните, често допускат грешка като обръщат внимание на някоя конкретна част от тялото, без да отбележат, че въпросното куче има значителни отклонения по други показатели. Има огромно количество съдии, които заради красотата на главата при някое куче не забелязват значителни недостатъци в кинематиката му. За други съдии най-важен показател е цветът и качеството на космената покривка, а трети се интересуват само от постановката на опашката. Ценност представляват единствено тези признаци, които за представеното куче от дадена порода като цяло са определящи и решаващи. Почти винаги съдията оценява това, което вижда непосредствено пред себе си. Трябва да се знае, че когато кучето участва в класовете "подрастващи" или "младши", неговата двигателна активност още не се е развила в стандартните показатели, гърбът бу е още мек, но всичко това се коригира в процес на съзряване и въпросните недостатъци може да не се вземат под внимание и да се постави оценка "отличен".
Тоест, кучето може да бъде оценено отлично, още преди да е влязло в клас "открит". Може да се получи така, че след процеса на съзряване това куче да остане с мек гръб и двигателни нарушения, но ще остане и незаслужено получената оценка "отличен" в млада възраст. Поради тази причина за целите на развъдната дейност се вземат впредвид резултатите в клас "открит".
Едната страна на проблема е доколко оценяваното куче или кучка съответстват на стандартните изисквания. Втората страна е умението да се изложи видяното в съответната писмена и устна форма, което не е лесно за някои съдии. Прекалено строгата оценка е недостатък, но още по-голям недостатък представлява една умерена оценка, без подчертаване на основните показатели. Като ръководство трябва да се ползват основните пунктове от стандарта.
Всички отклонения от качеството и свойствата, отбелязани в стандарта на породата се оценяват като недостатъци, при което значението им е право пропорционално на степента на проявеното отклонение. Не е достатъчно просто да се отбележат качествата на представеното куче и да му се постави съответна оценка. Необходимо е да се обосновете за присъдената оценка в съдийския протокол. Това е една от най-трудните задачи за по-голяма част от съдиите.
Пример за липса на обосновка на оценката може да бъде извадка от оценъчен лист: "Типичен представител, двата тестиса са нормални. Оценка: много добър".
В изложбения съдийски протокол трябва да се отразят резултати от професионалната оценка на екстериорните показатели на представеното куче. В съответствие с изискванията на националните киноложки организации това става в писмена форма. Особено ценно е част от съдийското мнение да стане достояние на останалите участници или зрители като информация, съобщена по микрофон. Времетраенето на самия процес на оценяване зависи от количеството на кучетата, подлежащи на експертиза. Трудно е да си представите, че при 60 участници е възможно да се проведе цялостна всестранна и подробна оценка. Естествено, не е задължително нанасянето на всички параметри и показатели на кучетата. Важно е да се запишат приоритетните качества на експоната, както и да се отбележат недостатъците и пороците. Не е нужно да се вписват всички, отговарящи на стандарта показатели, а само най-изявените.
Съдийският протокол (оценъчният лист) представлява справка, прочитайки я, дори и неспециалист да разбере на какво основание съдията е дал въпросната оценка. За собственика на кучето оценителният лист представлява важен документ. Поради тази причина при попълването му, съдията и секретарят на ринг трябва да подходят, осъзнавайки неговата важност и да се придържат към определени правила.

1. Последователност на мнението: на първо място се вписва общото впечатление, произведено от експоната, след това породния тип, полов диморфизъм, кондиция, конституция, темперамент, параметри на тялото, масивност на костната система и цвят на косъма. Следват показатели, касаещи отделните части на тялото в следния естествен ред: глава, уши, шия, холка, гръбна линия, крупа, опашка, предни (гръдни) крайници, задни (тазови) крайници, кинематика и накрая качество на космената покривка. За специална оценка на захапка, броя на зъбите, цвят на очите и височина в холката, понякога се попълва допълнителна стандартна таблица. Ако тази таблица липсва, експертът може да нанесе данните в началото или в края на протокола. Показателят "цвят на очите" може да бъде вписан там, където логично бихте го отнесли - при оценка на очите като цяло. Приведената по-горе последователност на оценката не би следвало да се възприема като схема, която не подлежи на изменения. Единствено, за да избегнете пропуски, трябва да установите някакъв ред при оценяване на отделните части на тялото. За по-голямо удобство и прегледност, някои експерти разделят оценъчния лист на две части: в първата са записани всички положителни качества, а във втората - недостатъци и пороци. Дори в този вид, протоколът трябва да запази реда при оценката на показателите при отделните части на тялото. Пример за лошо формирано мнение: "Кучето има правоъгълен формат с отлично поставена и носена опашка. Събрана постановка на предните крайници, отлично качество на космената покривка, силно изразителна глава за мъжко куче, мек гръб, движения - недостатъчно свободни".
Пример за правилно формирано мнение: "Мъжко куче с правоъгълен формат и изразителна глава. Мек гръб, отлично поставена и носена опашка, събрана постановка на предните крайници, движения - недостатъчно свободни, отлично качество на космената покривка".
Втори вариант:
"Положителни качества: мъжко куче с правоъгълен формат, изразителна глава, отлично поставена и носена опашка, отлично качество на космената покривка.
Недостатъци: мек гръб, събрана постановка на предните крайници, недостатъчно свободни движения". При разделяне на положителните качества от недостатъците, крайната оценка може да бъде по-реална.

2. Мнението на съдията, по възможност трябва да бъде лаконично и добре разбираемо. Неуместно е използването на прекалено сложни изрази с голямо количество определения.

3. Оценките, използвани при описание на отделните качества, трябва да съответстват напълно с окончателната оценка. Не трябва да се пише така:
"Добър породен тип, добра глава и уши, поставени и носени в съответствие със стандарта, много добра шия, много добре поставена опашка, добра кинематика. Оценка: отличен".
Още по-лошо и неразбираемо изглежда следното описание: "Отличен породен тип, отлична глава и уши, поставени и носени в съответствие със стандарта, отлична постановка и заъгляване на предни и задни крайници. Оценка: много добър".

4. Винаги се придържайте към принципа: колкото е по-ниска оценката, толкова по-достойно трябва да я обосновете.

5. Трябва да използвате точни и правилни киноложки изрази. Неправилно формулираната оценка може да компрометира съдията. От огромно значение е употребата на точни и стандартни киноложки термини, за да бъде ясно какво точно има впредвид съдията, когато дава мнението си за оценяваното куче. Ето извадка от оценъчен лист: "Кучето прегъва предни крайници като ходи". Какво точно е имал впредвид съдията? Може би меки метакарпуси (китки)? Едва ли някой би разтълкувал това мнение.

За да не изпадате в комични ситуации, добре е да използвате посочените по-долу стандартни за оценяването киноложки термини:
Породност - типична, нетипична, изразена, неизразена;
Тип - благороден, неблагороден, изнежен, груб;
Диморфизъм - изразен, неизразен;
Формат - квадратен, правоъгълен, стандартен;
Конституция - здрава, груба, нежна (грацилна), суха, рехава;
Костна система - груба, здрава, силна, средна, грацилна;
Глава - стандартна, нестандартна, типична, нетипична, тежка, кръгла, олекотена, дълга, къса; Носна гъба - голяма, малка, отлично пигментирана, частично пигментирана, непигментирана; Муцуна - силна, слаба, дълга, къса, широка, тясна;
Челюсти - груби, силни, слаби, тънки, къси, дълги;
Стоп - изразен, неизразен, плавен, рязък;
Бърни - месести, сухи, прилягащи, увиснали;
Очи - вдлъбнати, изпъкнали, преднопоставени, раздалечени, овални, триъгълни, бадемовидни, тъмни, кафяви, светли, хищни;
Уши - малки, големи, среден размер, високопоставени, нископоставени, изправени, полуизправени, пречупени (1/2, 1/3), висящи, прилягащи, розовидни, леки, тежки, с фин хрущял, с плътен хрущял; Тилна кост - изразена, неизразена;
Шия - дълга, къса, с увиснала кожа, добре засводена, суха, добре замускулена, слабо замускулена, отлично поставена;
Холка - забележима, незабележима, изразена, неизразена, замускулена, слабо замускулена; Гръб - къс, дълъг, мек, провиснал, седловиден, равен, прав, добре замускулен, шаранов; Бедра - къси, дълги, широки, добре замускулени, слабо замускулени, с изправени ъгли, слабо извити, с нормални ъгли, добре извити;
Крупа - къса, дълга, широка, тясна, добре замускулена, слабо замускулена, равна, отпусната, скосена; Опашка - високо поставена, ниско поставена, слаба, тънка в основата, дебела в основата, силна, къса, дълга, стандартно носена, нестандартно носена, носена над нивото на гърба, права, саблевидна, сърповидна, пръстеновидна, завита над бедрото;
Предна част на гърдите - широки, тесни, с неизразена гръдна кост, с изразена гръдна кост;
Гръден кош - овален, дълбок, яйцевиден, плосък, странично сплеснат, бъчвовиден, плитък;
Предни (гръдни) крайници - с тънки кости, с плътни кости, с отлични ъгли, с отворени ъгли, замускулени, незамускулени;
Постановка (фронтална) - тясно поставени приближени, широко поставени, успоредни, ориентирани навън китки (размет);
Постановка (в профил) - френска постановка (radius curvus) - неравномерно развитие на двете подраменни кости, водещо до изпъкване на радиуса в краниална посока;
Лопатка - отвесна, коса;
Раменна става - изразена, неизразена, правилен ъгъл, неправилен ъгъл (отворен, затворен);
Лакътна става - прилягаща към гръдния кош (в покой, при движение), неприлягаща към гръдния кош; Метакарпуси - слаби, силни, коси, перпендикулярни, меки;
Лапи - завъртени навътре, завъртени навън, разпуснати, котешки (овални), заешки (тънки с удължени пръсти), събрани пръсти, разпуснати пръсти;
Задни (тазови) крайници - тънки кости, плътни кости, нормален ъгъл, успоредни, изправени ъгли, саблевидни крайници, добре замускулени, слабо замускулени;
Бедра - къси, дълги, широки, добре замускулени, слабо замускулени;
Коленни стави - изразени, обърнати навън, обърнати навътре, поставени под тялото, изразен ъгъл, липса на ъгъл;
Скакателни стави - нормално заъглени, отворени ъгли, обърнати навън, обърнати навътре, ниско разположени, високо разположени;
Лапи - виж "предни крайници";
Алюр - типичен, нетипичен, свободен, недостатъчно свободен, скован, пружиниращ, плавен, елегантен, ситен, къса крачка, в права линия, при обиколка, при ход, при тръс;
Космена покривка - качествена, некачествена, твърда, груба, тънка, мека, вълниста, с подкосъм, без подкосъм, блестяща, матова, гъста, рядка, къса, дълга, средна дължина, поддържана, неизложбена кондиция;
Козина на ушите - къса, дълга, гъста, рядка;
Украсяваща козина и кичури - (това е по-дългата козина на задната част на бедрата и предните крайници) къса, дълга, гъста, рядка, изразена, неизразена;
Подвес - (дълга козина от долната страна на опашката при кучета от някои ловни породи VII и VIII група) - къс, дълъг, гъст, рядък, линеещ;
6. Всеки съдия трябва да създаде собствен речник от изброените стандартни киноложки термини с най-необходимите понятия. Експертът не е задължен да прави дълъг протокол с големи подробности. По-разумно е да се отбележат възловите точки, на чиято база да се изготви максимално бързо съдийското решение. Това ще се посрещне от останалите собственици на кучета и от зрителите с положителен знак, а и оценяваното куче няма да се изнерви много.
7. От голямо значение е какви хора асистират на съдията. Те биха имали по-голям капацитет на работа, ако са младши съдии, асистент-съдии или най-малкото - кандидат-съдии. В съответствие с Изложбения правилник на ринга присъстват организатор и секретар. Организаторът на ринг трябва да извиква кучетата по реда, указан в каталога и да ги подрежда според класа, в който ще участват. Само организаторът има право да използва каталога, по който ще ръководи цялата експертиза. Задължен е да следи дали в оценъчните листа са вписани основните данни на кучетата участници. Организаторът на ринг трябва да проверява дали оценката е вписана правилно в родословната бланка и дипломата. Трябва да следи дали представеното в момента куче е титуляра на оценъчния лист и родословието, т. е. да идентифицира татуировката. Последната задача на организатора е да снабди нужния брой розетки, дипломи и карнети.
Секретарят трябва да вписва мнението на съдията в оценъчния лист, да попълва дипломите и карнетите за САС, R.CAC, CACIB и R.CACIB. Много важно е секретарят да има понятие от естеството на нещата, защото комично е, когато на дипломата пише "ЦАЦ", вместо "САС".
Понякога се налага участието на преводач. Много е важен точният превод на съдийското мнение, пречупен през редакцията на преводача, секретаря или организатора, използвайки стандартните киноложки термини.
Поради лош превод недоумение събуди следната оценка на френскоговорящ румънски съдия: "Перспективно мъжко куче на 6 месеца, нормално развито за възрастта, правилна глава, мек гръб, правилна форма, дължина и постановка на опашката, добре заъглени предни и задни крайници, без признаци на рахит, добра долна линия, стандартен цвят. Лоша водимост. Оценка: удовлетворителен". Впоследствие стана ясно, че съдията е имал пред вид, че всички качества на кучето го удовлетворяват, а не че оценката е удовлетворителна.
Съдията трябва да знае, че за всичко, което става на ринга, пряка отговорност носи той. С подписа си легализира мнението и оценката в изложбените документи, така че преди да ги подпише, добре е да ги прочете. Тази проверка е задължителен етап от съдийската работа и отговорността за провеждането ґ лежи върху експерта.
Преди началото на оценяването, съдията трябва да запознае асистентите си с техните задължения, да уточни с тях някои подробности от работата и цялата организация на ринга, започвайки с това как ще се нанасят резултатите в различните документи, и завършвайки с това кой ще осигури минералната вода за целия екип. Става въпрос за налагане още от самото начало на определен ритъм на работа, така че всеки да знае задълженията си и да се справя с тях. Секретарят трябва да разбира всички употребявани термини и да успее да ги запише. Трябва да провери дали всички документи носят необходимите подписи и печати, а те са много: оценъчни листове, дипломи, родословия, карнети. След това трябва да попълни протокол на експертизата, т. нар. Richterbuch, на базата на който се изготвя отчетът за съответното киноложко дружество, националната киноложка организация и FCI.
Има случаи на неприятни изненади, когато шампионите не получават потвърждение от FCI, поради небрежност на съдийския екип - резултатите не са отбелязани никъде и не са предадени на когото трябва.
Задължение е на всяка национална киноложка организация да обучава и титулува експерт-съдии, както и непрекъснатото им усъвършенстване чрез организиране на курсове и предоставяне на нови данни. Трябва да се следи за това дали всички кандидат-експерти стажуват на изложби от различен ранг. Когато кандидат-експертът излезе на ринга в качеството си на съдия, той трябва да разбира добре сложността на целия процес и да е толерантен към своите асистенти. Когато всичко помежду им е съгласувано, съдията ще може да отдели повече внимание на основното си задължение, а именно оценката на кучетата.

Автор Vladimira Tiha,
Публикувано в списание "Pes - pritel cloveka", адаптация Цветелина Димчева-Дойчинова, национален съдия

http://www.geocities...bg/za_sadia.htm