[fanagoria]

:blink:
Добро утро на всички!
Да, аз имам котенце, но то не е британче, а британчето е моя мечта, която смятам да осъществя веднага щом напредна малко в кариерата ;D, а тя е едва в началото, но ще почакам. А моята принцеса, в която се влюбих от пръв поглед би трябвало да е шартрьоз :rolleyes:, успях да видя само таткото, така че...

[alekian_yona]

Къде е шартрьоз-а? В БГ няма такива. бтв аз също исках Шартрьоз, но после и досега за миг не съм съжалявала, че се влюбих в кръглите мечета...  ;)

[fanagoria]

Ами взех я от една дама, която има развъдник, който не е регистриран никъде. Котето няма родословие и затова най вероятно не е особено породисто :(, ама като я видях какво сладко бебче беше и ме спечели веднага. :blink:

[alekian_yona]

На снимката не е много ясно. Защо не пуснеш повече снимки - цял ръст, анфас и профил глава, да поразсъждаваме. Интересно ми е.  :blink:

[fanagoria]

Добре, нека да направя няколко нови снимчици днес и довечера ще ги пусна :blink:.

[bushkata]

Tози албум ще ви хареса.

[fanagoria]

Голямо шило е това коте и не успях много добре да го снимам, май не става за модел ;D. :tikva: :kotence:

Прикачени файлове

•  DSC00030.JPG (1.65MB)
  Брой сваляния: 919
•  DSC00030.JPG_thumb (631.65K)
  Брой сваляния: 521

[fanagoria]

:blink:

Прикачени файлове

•  DSC00064.jpg (36.1K)
  Брой сваляния: 542

[fanagoria]

;D
А тези са от преди няколко дни.

Прикачени файлове

•  DSC01375.JPG (1.72MB)
  Брой сваляния: 474
•  DSC01375.JPG_thumb (527.76K)
  Брой сваляния: 267

[fanagoria]

Стига толкова, че нещо не уцелих размера :rolleyes:.

[alekian_yona]

А, добре са, но утре сл. обед коментари, че много задачи ме чакат.

[fanagoria]

Последна :blink:

Прикачени файлове

•  DSC00056.JPG (57.12K)
  Брой сваляния: 612

[alekian_yona]

fanagoria

Предварително съжалявам и се извинявам, ако по-долу изнесената информация те разочарова, защото може би не  се касае за чистопороден представител на породата Шартрьоз. Само по снимки, които не са про и не показват характерни черти на котето, бих оприличила твоето коте по-скоро на далечен "роднина" приличащ или по-скоро напомнящ на Руска синя, както и с някакви белези на Шартрьоз. Но аз НЕ претендирам да разбирам от тази порода и НЕ съм аз тази, която може да определи принадлежността на въпросното коте към дадена порода.
Това в никакъв случай няма да промени отношението ти към котето. То си е чаровно и красиво и ти все така го обичай. Малко са тези сред нас, които са започнали веднага с чистопородни котки, аз също не правя изключение.

Това, което не регистрирано никъде не е развъдник. В противен случай и баба ми е имала такъв.  ;)

Шартрьозът е синя, късокосместа котка отличаваща се със здрав и замускулен тип на тялото. Често породата се бърка с Британска късокосместа, тъй като донякъэде по типа си двете породи имат доста прилики. Основната разлика във физиката им се корени във формата и облика на главата, разположението и големината на ушите. В миналото Картезианците (Шартрьоз) са били във връзка с Британците, но развъдчиците бързо съобразили, че разликата в типа е значителна и че тези връзки между двете породи са нежелателни и престанали да практикуват смесената връзка.

Темперамент на Шартрьоза
Котката не е шумна ( рядко говори), по темперамент тя прилича на Британците. Тя е приятелски настроена, контактна с кротък темперамент. Разбира се добре с други котки и с кучета.
Шартрьозът бързо свиква да стои по цял ден сам и е подходящ за апартаментно отглеждане от заети хора. Разбира се, както и всяка друга котка, Шартрьозът не трябва продължително време да остава сам, защото му хрумват лоши идеи и понякога проявява отмъстителна агресия. Котката обича социални контакти, игра и катерене, но те не винаги са толкова активни колкото другите породи късокосмести котки.

Грижи
Породата не изсква специални грижи. Достатъчно е сресване на космената покривка поне веднъж седмично с подходяща четка (ситни зъбци). Когато е в период на линеене, се препоръчва ползване на гумена грапава ръкавица, която обира мъртвите косми. Ако е мръсна, можете да я изкъпете с подходящ шампоан за късокосмести котки, но с къпането не трябва да се прекалява.

Редовно чистене на ушите, породата е склонна да образува повечко ушна кал. Преди изложба, върховете на ноктите се подрязват, защото Шартрьозът никак не е търпелив и понякога се държи малко неприлично.

Физически особености
Тяло
Картезианците са средно големи до големи котки, тялото им е добре замускулено, здраво, а мъжките (както при Битанците) са доста внушителни. Шартрьозът има често леко дълги крака завършващи с окръглени лапи (краката на Британците са къси).
Опашката е средно дълга, широка в основата и окрюглена в края (тази на Британците - също).
Глава
Формата на главата наподобява обърнат трапец, малко по-удължена отколкото широка. Носът е прав, широк и удължен, без отличителен "стоп" (извивката на мястото където се преминава към челото).
Ушите са средно големи и разположени високо върху главата (за разлика от Британците), което придава на котката постоянното й бдително изражение.
Очите са големи и широко отворени. Те ня трябва да бъдат идеално кръгли (както тези на Британците), като външният им край леко се извива като дъга. Възрастните мъжки индивиди имат оформени бузи (значително по-малки от тези на Британците).
Космена покривка
Картезианците имат двойна (с подкосъм), лъскава козина със слабо изразен вълнист вид на подкосъма. Космената покривка не трябва да сляга плътно към тялото (както при Британците). Трябва да бъде мека при допир (за разлика от Британците).
Цветови варианти
Всеки нюанс на синия цвят от пепеляво до тъмносив е допистим. Но светлосивите са най-търсени (пепеливо сиво).
Около носа, космената покривка е почти сребриста и много светла, както и мустаците, задната част на ушите и снопчетата косми между възглавничките на лапите. Очите са златисти до медни, цвят кехлибар.
Не трябва има никакви следи от зелен цвят около зеницата или под формата на точки. Ако има такива при малките, то би трябвало те да изчезнат до 1-год. възраст и да се установи равномерния цвят на очите. В противен случай, при оценка от съдия - води до дисквалификация или занижени оценки. На дисквалификация подлежи котка с бели петна и бели косми.

Често котенцата имат по-слабо или по-ясно открояващи се шарки таби, които изчезват когато те пораснат.

Счита се, че Шартрьозът е завършил своето физическо развитие на възраст от две и половина години.

История на породата
Още през 16 век в писмени документи се споменава за сини котки, обитаващи Франция. Първите източници - поема на Du Bellay, озаглавена: "Френски стихове за смъртта на едно котенце" написана през 1558 г.
След Du Bellay, други автори свидетелстват за съществуването на сини котки, но едва през 18 век за първи път се появява обозначението "котката на Шартрьоз" и занапред всички котки с тези белези и син цвят са наричани така.

В общия речник за търговия и природни науки, изкуства и занаяти на Savarry de Вruslon, чието първо издание вижда бял свят през 1723 г., за първи път официално се цитира името котка Шартрьоз. Там пише: "Chartreux.- така се нарича вид (не говорят все още за порода) котки, чието космено покритие е синьо на цвят. Кожи,  с които се търгува успешно."

В "голямата енциклопедия" изд. от 1753 г., определението за Шартрьоз се доизяснява по следния начин:
"Chartreux – вид котки, чието космено покритие е пепеляво сиво със сини оттенъци. Кожата се използва в кожарската промишленост."
И накрая "универсалния речник за животните " издание от 1759 г. посочва:
"В Париж наричат Котки Шартрьоз тези, чиято космена покривка е изцяло и равномерно с пепеляв цвят."

Всичко това свидетелства, че навремето тези котки са имали не особено славна роля, но през същия период, Шартрьозът е бил познат, тъй като специалистът по естествени науки великият Buffon го описва като порода котки, отделна и различна от европейската късокосместа котка и от ангорската котка. В материалът е дадено дълго и подробно описание, в което се поставя ударението на това, че Шартрьозът е по-ниско поставена котка в сравнение с домашната (късокосместа европейска), носът е прав и без следи от "стоп", косъмът е по-дълъг от този на домашните котки, вълниста козина със силно изразен подкосъм, опашката е винаги изправена нагоре и заострена в края.

Едва в началото на 20-ти век, на Шартрьоза започва да се гледа по друг начин, освен само като котка с хубава козина, която се бръсне и използва в кожарската промишленост. От тогава датират и първите Шартрьози – домашни любимци и се поставя началото на целенасочена развъдна дейност.

Писателката Колет е отглеждала няколко Шартрьоза, като една от тях, наричана "Saha", е главен герой на книгата й "Котката" (жалко, че няма превод на бг, книгата е истинско преклонение пред една котка), и на нея са посветени страхотни описания, такива каквито само великата Колет умее... :
" le soleil jouait sur son pelage de chatte des Chartreux, mauve et bleuâtre, comme la gorge des ramiers…" (не искам и да опитвам дори, художествена литература не превеждам "на екс"!)

Източник на снимките: Интернет, клуб на Шартрьоз (Франция)

Прикачени файлове

•  225_1.jpg (8.97K)
  Брой сваляния: 707
•  225_2.jpg (7.64K)
  Брой сваляния: 837
•  274_2.jpg (6.13K)
  Брой сваляния: 610
•  274_3.jpg (10.36K)
  Брой сваляния: 657

[alekian_yona]

А ето и още инфо, което май навремето съм забравила да постна тук като отделна тема...

Шартрьоз [Chartreux]

Според Жан Симоне, изтъкнат специалист по тази порода, Шартрьозите или поне техните предци вероятно произхождат от планинските райони на Турция и Иран. В този суров климат, те придобиват космената си покривка, толкова характерна на допир и напомняща вълна. Някои от тези предци по всяка вероятност са внесени във Франция с търговските кораби, които кръстосват моретата, осикновено след кръстоносните походи.
Така в началото на 16 век, има вече данни за присъствието на тези "сини котки" на територията на Франция. Поне това се разбира от една поема, написана от Жоаким де Беле в Рим през 1558 г., в която се възпяват подвизите на котарака Бело:
"Бело, чиято красота бе такава
че бе достойна да бъде обезсмъртена
Значи Бело, който в началото
не беше сив целия,
нито като тези котки, които се раждат във Франция,
на приличаше на тези, които се срещат в Рим.
Със своята сиво-сребриста козина
Къс и гладък като сатен
Покриващ на вълни гърбината
а отдолу бял като хермелин."
За пръв път през 1723 г. се появява наименованието Шартрьоз. В Универсалния речник по търговия, природознание, изкуства и занаяти на Савари де Брюлон пише: "Шартрьоз" така се нарича вид котка, чието космено покритие наподобява син цвят."
По-късно за Шартрьоз се говори и в Systema naturae на Линей, създателят на номенклатурата на ботаниката и на организмовия свят. Шартрьоза, когото на латински наричат Catus coeruleus (синя котка) е описан като отделна порода, заедно с ангорската и испанската котка (?). През 1756 г. Шартрьоз се появява и в иконография в трябва на натуралиста Бюфон.
Макар и признат като порода, Шартрьоз в никакъв случай не може да се похвали с лесен живот през този период. Освен, че котката е много търсена от кожухарите, в не малко на брой творби се споменава и за употребата му в месарниците. Независимо от тази тежка съдба, Шартрьоз се развъжда във Франция, като цели колонии населяват Ил-де-Франс и Нормандия. Именно там, през 1925 г. се поставя началото на фелиноложката кариера на Шартрьоза, когато двете сестри Кристин и Сюзан Леже, идват да живеят на нормандския остров Бел-ил-ан-Мер. Ентусиазирани от красотата на синята котка, те започват трудна и дълга селекция, чиято цел е да се хомогенизира типа на котката и качеството на косменото покритие, както и водени от желанието да затвърдят медния цвят на очите. Усилията им са възнаградени едва през 1933 г., на изложба на Парижкия Cat Club, където котката им Mignonne de Guerveur става международен шампион и получава приза за "най-естетичното животно на изложбата".
Известността на Шартрьоза на фелиноложките изложби се задържа без особени трудности до 1960 г. Но след тази дата, някои развъдчици на Шартрьоз решават да ограничат близкото кръвно родство в техните развъдници, като прибягват до използване на кръвни линии на Британски късокосмести сини, внесени от Великобритания. За съжаление, съществуват значителни различия между двете породи, така че Шартрьозът преживява тежко  това кръстосване на двете породи. И така, във връзка с нарастващия брой на метиси, ФИФе взе решение през 1970 г. да асимилира Шартрьоза към Британска късокосместа и да приложи стандарта на породата на последния. Пуристите въстават срещу това решение. В крайна сметка, през 1977 г. ФИФе се отказа от това решение и определи нов стандарт за Шартрьоза, който по този начин бе приет като отделна порода. Този стандарт претърпя промени (към подобрение) през 1989 г. Не се разрешава занапред кръстосване с друга порода. Трябва да отбележим обаче, че дори и признат в САЩ, Шартрьозът който е вкаран там след 1970 г., продължава да бъде уподобяван с Британската късокосместа синя от някои европейски клубове, т.н. независими.
Понастоящем, Шартрьозът е много харесван от американци и от европейци. Той е считан за типично френска котка и представлява истинската "домашна котка от този край". Шартрьоз са били домашни любимци и на великата писателка Колет и на генерал Де Гол...
Дълго време се ширят различни мнения относно произхода на името "Шартрьоз". Според Жан Симоне, това наименование няма нищо общо с манастирите в Шартрьоз. Отците там никога не са отглеждали сини котки (както твърди легендата), нито са носили сиво-сини раса, какъвто е цвета, характерен за косменото покритие на котките от тази порода.
По-вероятно е името Шартрьоз да е дадено като загатване за сивата на цвят прежда, някога внасяна от Испания и наричана "шартрьоз".

Стандарт
При Шартрьоза се наблюдава ярко изразен диморфизъм, което означава, че мъжкият е със среден до голям размер ръст, добре замускулен, с широк гръден кош, докато женската е значително по-дребна, с по-слабо развит гръден кош, с по-малко изразени "бузки", но тя трябва да си остава здрава и набита котка. В никакъв случай не се препоръчва за целите на изложбите да се селекционират масивни женски, заблуда е, че това се цени от съдиите. Най-общо казано, пропорциите са характерни за средно по размер тяло, с крайници и опашка със средна дължина. Главата и тялото са в хармония и трябва да бъдат изтъкнати тези характерни за породата особености: средноголеми уши, близко поставени, прав профил без очертан стоп, добре развити "бузи", посочвани в стандарта като "бузи от окото надолу", издадена напред муцуна.
Тези характерни особености са най-важните и отличават Шартрьоза от синия британец. Цветът на очите остава общ и за двете породи наситен меден цвят. За сметка на това при Шартрьоза очите не трябва да бъдат наситено оранжеви. За отбелязване е също така, че при Шартрьоза се приема и наличието на жълтеникав цвят в очите, а също така и формата им не трябва да бъде кръгла, както тази на очите на британците.
Качеството на косменото покритие при Шартрьоза също е характерно късо, гъсто и двойно, т.е. с удължен подкосъм. На това се дължи и този вълнист аспект на косъма, като при наблюдение се забелязва, как на места козината стои повдигната нагоре.
Шартрьозът съществува само в един цветови вариант син цвят. Предпочитат се котки, които са светло сини-сиви на цвят, но те приемат всички останали нюанси на синия цвят. Носната гъба и възглавничките на лапите са синьо-сиви.

Характер и отглеждане
Шартрьозът е спокойна и социална котка, като запазва известна независимост, отличаваща всяка домашна котка. Въпреки, че високо цени галенето, Шартрьозът не обича да бъде физически насилван към милувки; някои котки реагират ожесточено на опитите да бъдат гушкани, реагират бурно особено на изложби, когато други хора ги държат в ръце...
Шартрьозът е запазил великолепен инстинкт на ловец.
Малките котенца се раждат с шарки таби, които постепенно избледняват и изчезват от 6-месечна до едногодишна възраст. Медният цвят на очите се установява като постоянен едва след навършени три месеца като замества синьо-сивия цвят, обичаен за очите на малките котенца. С напредването на възрастта цветът на очите прогресивно намалява (това не се наблюдава при британеца!). Едва на 2,5-годишна възраст може да се счита, че котката е достигнала развитието си на възрастна котка бузи, мускулатура, вълнистата на допир козина. Продължителното излагане на слънце води до поява на кафеникав оттенък в синьото на косменото покритие.

Недостатъци
Недостатък е зеленият цвят в очите, бели петна в косменото покритие, силно изразен стоп на носа.

[fanagoria]

:blink: Много полезна и интересна информация.
А относно любовта - има я в изобилие и от двете страни, животинчето е прекрасно и има страхотен характер. ;D

[alekian_yona]

Радвам се, че е така.  :blink:

[suzinka]

Когато бях малка и тетка ми ме водеше на котешки изложби видях в Музея Земята и хората едно котешко семейство обозначени като шартрьоз. Собствениците по мои спомени бяха от Севлиево или Габрово? Нямаше още НФФе изложби и ръководеше д-р не помня кой, автор на книги за котки ми каза тетка. Дали сега тези хора нямат нерегистриран развъдник за шартрьоз? Щото размножаването между роднини не е развъждане, ако онези котки са били чистопородни.

[masterpit]

Цитат

Къде е шартрьоз-а? В БГ няма такива. бтв аз също исках Шартрьоз, но после и досега за миг не съм съжалявала, че се влюбих в кръглите мечета...  ;)

През 2000г вече 6 години се заблуждавах, че имам един прекрасен екземпляр синя руска котка. Четох много за тях дори комуникирах с други фенове на породата. Чак когато 2001 ми попадна една статия от френско списани за котки открих, че моя е шартрьоз стоманеносин (сиво-син) с оранжеви почти кехлибарени (жълти) очи. Ако гледаш очиете под специален ъгъл са почти кристално прозрачни а на слънце докато се разхожда от елегантните движения остава впечатлението, че е обвит в синкав дим. Котарака е с малки лапи като на женските от местните породи почти не мяука по-скоро дрезгаво скърца, но не непремнно защото при определени ситуации има много хубаво и нежно мяукане. Помислих си че се дължи на фенотип докато не ми попадна още едно коте бебе от породата, което също се оказа мъжко така и не успях да им намеря приятелки най-близкете които успях да намеря бяхя в Пловдив на 360км и в Белград на 150. Между другото в Белград има голям развъдник на синя руска, но за съжаление съм изгубил адреса и телефона на господина който се занимава от 20 години само с въпросната синя руска. Та втория ми котарак разви същия характер и физически характеристики, като стария, без да са съжителствали изобщо. Породата е надарена с много висок интелект и апетит :) склонни са към напълняване, затова трябва много да се внимава с дажбите. За разлика от женските мъжките необичат да не им се обръща внимание и дори и в дълбока старост искат да бъдат гушкани. Сега вече породата е навлезла повече у нас приятели от други градове ми споделят, че ги има по зоомагазините от 150-200 лева с родословие. Ако ви попадне такава котка печелите верен приятел за дълги години когото никога няма да забравите. Сега ми е останал само младия който вече е на 11 години и имам желание да си взема още едно котенце от породата шартрьоз.

[wendy]

Коте купено от магазин за 150-200лв определено или нещо му има, или не е от породата.

[Tara..]

За пръв път чувам за тази порода и виждам поразителата прилика с моето коте Странното е, че майата е ангорска, а бащата неизвестен