ПАТЪРДЕЙЛ ТЕРИЕР - ИМА ЛИ ТАКОВА КuЧЕ В БЪЛГАРИЯ?

ПАТЪРДЕЙЛ ТЕРИЕР

Патърдейл е малко селище в Езерния край на Англия, разположен в северната и част. Отдавна тук са развъждали различни типове местни териери, предназначени за лов с лисици с глутници гончета и за лов в дупки, който позволява да се контролира числеността на местните лисици. В Езерния край те са най-едрите отделни екземпляри достигат до 9 кг. Хищниците нападали не само агнета, но и възрастните овце, посещавали кокошарниците във фермите Териерите, използвани в лова на лисици, като правило били по-малки и по-леки от хищниците, но притежавали неугасваща злоба към тях и безкрайна смелост, която в повечето случаи им гарантирала победа. Териерът хващал на място в мъртва хватка животното и се стараел да го извади от дупката. Способността му да измъква хищника се затвърждавала от развъдчиците чрез внимателен подбор защото имала огромно практическо значение.
Условията за работа на териерите, развъждани в северна Англия, били най-тежките - особено в сравнение в равнинните райони в центъра на страната и на юг. Езерният край и граничещите с Шотландия райони са със планински ландшафт, твърда камениста почва и скални вериги. Растителността представлява предимно бодливи храсти и гъсталаци от калуна. Никой никога не е носил местните териери в чанта на рамо (до мястото на лова), по време на работата на гончетата те съпровождали ловеца и самостоятелно се добирали до убежището на лисицата. Малките териери притежавали такава издръжливост, че можел да им завиди всеки мъж. Планинските лисици бягали от кучетата на места, недостъпни за човека. Каменните лисичи убежища били толкова тесни, че за прогонването на хищниците от тях не можело и да се мечтае. Ако човекът имал възможност да помогне на кучето, то тя била само в това да го издърпа за опашката от някоя дупка или пукнатина.
Езерният край е дал на света лейкланд териерите, а пограничните (с Шотландия) региони още 3 породи. Градчето Патърдейл е едно от огнищата на развъждането на местните териери, а патърдейл е едно от историческите имена на лейкланд териера. Патърдейлите били много различни типове, различаващи се по окраска, поставянето на ушите, телосложението, формата на главата. Варирали и размерите на кучетата. Всички териери, които работели в Езерния край, се наричали фел (планински) териери. Постепенно за развъждането на лейкланд териерите започнали да се подбират определен тип кучета, които в резултат на селекционната работа се превърнали в отделна порода.
Но патърдейл и другите фел териери, които не участвали в селекцията на лейкланд породата, се запазили. Кучетата продължавали да са разнотипни с широка палитра от окраски. Благодарение на забележителните си работни качества те станали известни в приграничните региони и северните графства. Появата си на бял свят дължат на староанглийския черен-с подпали териер затова сред тях преобладавала черната и черната с подпали окраска. Към кръвта на планинския териери добавили кръв от бул-ове, преди всичко от стафорширски тип. Териерите, използвани за лов в северна Англия, започнали да се наричат фел (планински) териери, а по-често патърдейл териери. Засега те нямат статут на единна и призната порода и, съответно, няма и неин стандарт.
Кучетата работят в най-трудно достъпните райони на Английския север. Патърдейл териерите се развъждат изключително като работни кучета далеч не само от изложбената импозантност, но и от кучетата-компаньони. Само ловци притежават патърдейли. Затова развъдчиците не са особено загрижени за външния вид на кучетата като ги подбират по ловни качества. Един от развъдчиците коментира тази тема така: В случай, че куче с две глави ще работи по-добре, ние моментално ще започнем работа по затвърждаването на този признак.
Независимо от непризнаването на патърдейл териера от британския Kennel Club, днес може да се говори за такава порода, а нейните представители са с достатъчно уеднаквен екстериор, поведение и начин на работа. Патърдейл териерите се отличават с изключително силен ловен инстинкт.
Тези качества привличат вниманието на американските развъдчици. В края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век те започват да внасят патърдейли в САЩ. Като други имена на същите кучета се използват фел (планински) териер и блек фел (черен планински) териер. И така в САЩ започва официалният живот на породата.
На 01.01.1995 г. UNATED KENNEL CLUB (UKC) признава породата, следван от Continental Kennel Club (CKC) и Асоциацията на редките породи. UKC приема стандарт на породата и тя започва да се появява по изложби. (Представяне на UKC можете да прочетете в секция Организации, както и да видите съдържанието на клетвата на развъдчика, полагана от неговите членове, в секция Развъдници: Етика на развъдчика б.р.)
През 1993 г. е съдаден американският Патърдейл териер клуб, който съсредоточава своята дейност върху усъвършенстването на породата, нейното популяризиране, поддръжка и развитие именно като самостоятелна чиста, отделна ловна порода. Кучетата в клуба се регистрират с родословия с две поколения назад като постепенно се натрупва информация в следващите поколения. Но за най-типичните по екстериор и работни качества, а затова и най-желаеми за развъждане патърдейли се правят изключения като се регистрират кучета с неизвестен произход.
Веднъж в годината на различни места в страната клубът провежда среща оглед на кучетата, на която се проверяват и техните ловни качества в съотвествие със законодателството на страната.
Важно условие за членство в клуба е намерението и готовността на собственика да ловува с патърдей териера или да поддържа работната концепция за развитие на породата. Клубът приема в своите редове само привърженици на такива възгледи. Организацията издава и информационния ежеседмичник The Black Dog. Изданието публикува материали за работата на кучетата, теоретически статии, посветени на переспективите на развитието на патърдейл териерите, информация за съвременните изисквания към екстериора им.
Патърдейл териерите се използват традиционно за лов в дупки на лисица и енот, който обикновено териерът издърпва от дупката или надушва на повърхността и го удушва. С патърдейли се ловува също на диво прасе. Териерите участват и в състезания в изкуствени дупки.

Патърдейлът е малък, с леко удължен формат на тялото, непретенциозен на вид териер с предимно черна окраска. Здрав, мускулест и много силен за размера си, който в холката не превишава 30,5 см. Козината му е груба, твърда, с подкосъм, много плътна и гъста. Всички елементи на екстериора му са подчинение на изискванията на лова и за естетичен външен вид за момента изобщо не става дума.
Главата му е умерено дълга, с прости линии, с мощни челюсти, скулеста, леко напомня за главата на стафордшир бул териера. Ушите са високо поставени, средно големи, заострени. Шията е много мускулеста, средно дълга. Добре изразена холка.
Изискванията на стандарта без изключения са основани само на функционалността. Неговата лаконичност се базира само на ловното предназначение на кучето.
Целият вид на патърдейла свидетелства на неукротимата му енергия, за силата му, неотговаряща на размера на кучето, за неговата постоянна бойна готовност и мъжество. В породата преобладава черната окраска в до 95% от кучетата, но се срещат и рижи, шоколадови, черни с подпали, сиви и различни комбинации от тези цветове териери. Окраската гризли се среща и породите лейкланд и бордър териер т.е. при най-близките родственици на патърдейл териерите. Патърдейл е работно куче без излишества. Както казват развъдчиците: Без финтифлюшки.
Много патърдейли са притежание на ловци, които ловуват с глутници гончета този териер е създаден за лов. Кучето не е подходящо за спокоен живот на дивана и кратки градски разходки. Човек, който иска да си вземе кученце от тази порода, трябва да има предвид, че вроденият ловен инстинкт изисква своята реализация. При възпитанието на патърдейлите е необходима силна, желателно мъжка ръка кучетата са с буен нрав, стремят се към лидерство (особено мъжките) и знаят как да постигнат целта си даже срещу човека. Кученцето патърдейл (на снимката тук) не обещава спокоен, подреден живот. Отрано то е ловец, рано съзрява за работа. С безкрайната си смелост и мъжки характер патърдейл териерът по-скоро напомня за голямо страшно куче, което по невероятен начин се е вместило в малко и крехко телце.
Патърдейлът не се понася с други кучета. Във волиера се препоръчва да се държат не повече от 3-4 кучета и то при условие, че активно се използват за работа. В противен случай схватките са неизбежни и са до смърт. Ако човекът не се намеси навреме, това е единственият изход от битката. Колкото е по-голямо натоварването, толкова по-спокоен е патърдейлът, чувства се по-комфортно. Неуморим, страстен, хазартен, този териер е готов да бъде на лов през целия си живот. Поради изключителната си злоба, даже свирепост (наследство от бултериера) днес тези кучета не се използват в лова с глутница други гончета защото патърдейлте са склонни да проявяват агресия към другите кучета.
На лисица в дупка териерът работи и с прогонване, и с мъртва хватка. След като е хванал животното, той се стреми да го измъкне от дупката. Тази му способност е затвърдена по наследство. Кучетата, които могат да хвана и удушат животното, но не го изкарват от дупката, не представляват ценост за размножителната програма.
Американските развъдчици считат патърдейл териера за най-добрия работещ териер, известен със своето мъжество и твърдост. Тези издръжливи кучета могат дълго да вървят по сложен, каменист терен без да си подбиват лапите, хазартно да влизт в дупки и да се борят с хищниците до безапелационна победа. Атаките им са решителни и дръзки. В схватките са честни и безкомпромисни, подобни на немския ягд териер в най-добрата проява на работните му качества. Английските ловци също използват патърдейл териерите само по предназначение.
На патърдейла е присъща непреодолима воля за победа, сила на духа и на малкото, здраво тяло. Работата на териера доставя изтинско наслаждение на любителите на лова в дупки. Патърдейлите имат отлично обоняние и слух, които използват виртуозно, работейки под земята, за да търсят и намерят хищника, а малкият им ръст им позволява бързо да преследват лисицата из дупките. Всички тези качества високо се ценят от английските и американските ловци. Затова те се стремят да намерят и да притежават именно патърдейл териери. Днес те се считат за елита на работните териери. В САЩ патърдейл териерът е сред стандаризираните породи.

Британските острови са дали на света 26 породи териери, които са широко разпространени и са в основата на национални породи в различни страни на всички континенти... Но процесът на създаване на нови породи не е завършил...

http://www.zoomania..../view/2461/144/

Dog.bg Форуми : ПАТЪРДЕЙЛ ТЕРИЕР - ИМА ЛИ ТАКОВА КuЧЕ В БЪЛГАРИЯ?