Апорт
#21
Публикувано: 25 February 2005 - 10:08 AM
Иначе за другото си абсолютно прав - няма адекватно и съвременно написана книга за обучение от български автор... Както казва един познат, който се занимава сериозно с кучета: "Който не работи с кучета и не разбира от тях, пише книги за обучение"... за съжаление е прав bl) Изчела съм почти всичко, което е излязло на бг език и мога да кажа, че няма книга, по която без всякакви уговорки и грешки да си научиш кучето на каквото и да било ( говоря за книга от бг автор - "Обучение на ловното куче" е най-добрата книга, излизала от доста време насам... за по-новите книги не съм много осведомена де n)
#22
Публикувано: 25 February 2005 - 10:45 AM
#23
Публикувано: 25 February 2005 - 12:58 PM
Цитат
Абсолютно съгласен.Къде може да се намери въпросната книжка?
#24
Публикувано: 25 February 2005 - 02:58 PM
#25
Публикувано: 25 February 2005 - 08:12 PM
ПОВЕДЕНИЕ НА КУЧЕТО
Кучето не отваря уста при дръпване на повода.--- Дръпваме по-силно.
Кучето не задържа,а "плюе" апортния "козел".--- Даваме отново команда "донеси",като едновременно дърпаме повода.Не бива да забравяме незабавно да похвалим кучето и да му окажем помощ,като подпираме долната челюст.
От шести елемент нататък кучето изпуска "козела'.--- Обръщаме се към него с "фу,какво е това"и силно дръпваме повода,с което го караме да поеме "козела" от нас или от земята.Щом кучето отново вземе предмета в уста, трябва веднага да го похвалим.
Вместо да посегне към предмета,определен за донасяне,кучето се опитва да захапе ръката ни.--- Караме го да изпълни командата "легни,напред".
Кучето не освобождава предмета при команда "пусни".--- Леко дръпване с повода е достатъчно,за да отвори то уста.В същия момент вземаме от устата му предмета,който е донесло.
Кучето отваря уста само при вида на държания пред него "козел",без да сме му причинили болка.--- С това е постигнат прехода от пасивната към активната фаза.Активната фаза едва ли ще настъпи преди петия елемент,но при седмия тя трябва вече да се е появила.
Когато кучето прескача препядствия,предмета пада от устата му.--- Бързо се отдалечаваме,щом кучето вдигне предмета от земята.При правилно обучение то незабавно ще вдигне изпуснатото и ще дойде бързо при водача.
Кучето ни донася предмета,като маха с опашка.--- Успели сме да го накараме да изпълнява това упржнение с удоволствие.
ГРЕШКИ НА ВОДАЧА И ПОСЛЕДИЦИ ОТ ТЯХ
Когато поставя предмета за донасяне в устата на кучето,водача прищипва или наранява устните му.--- Тъй като това е много болезнено кучето изпитва отвръщение към упражнението.
Водача бива често смущаван в работат си при заучаване на първия елемент.--- И той и кучето се изнервят.Това усложнява ненужно обучението.
Водача не сменя мястото на обучение и използва само един предмет.--- Това е неправилно.
Тежеста на предмета не е съобразена с ръста на кучето или с достигнатата фаза в процеса на обучението.--- Кучето се пресилва и отказва да изпълни командата.
Водачът не разнообразява елементите на обучението с прятни за кучето прекъсвания.--- Трябва да се подбират упражнения,които кучето вече изпълнява с удоволствие(показателно е положението на опашката).В противен случаи обучението се обременява,усложнява се и продължителността му се увеличава.
На четвърти елемент не е обърнато достатъчно внимание. ----Водача винаги е съчетавал посягането към предмета за донасяне с команда" пусни" .Посягането се превръща в сигнал за пускане.
Без да изчака известно време ,водача взема донесения предмет от седящото пред него куче.----Той трябва да остави 10-20 сек.седналото куче,после даго погали по главата ,да изчака още 10 - 20 сек. и с команда"дръж здраво" да си оттегли ръката.След това пак трябва да изчака и да повтори 1-2 пъти командата "дръж здраво", като едновременно с това пипа предмета.Едва тогава заедно с командата "пусни" може да взема от кучето предмета и да го похвали.
По време на обучението водача проявява колебливост при вида на кучето , което ръмжи, зъби се или се опитва да го хапе.--- Ако той не овладее положението още в момента и без да проявява какъвто и да е страх,не принуди кучето да изпълни този момент на упражнението,мястото му на "водач на глутницата" се превръща в...минало.По-нататъчното обучение става безсмислено.
Вместо да спазва последователноста на отделните елементи,водача предпочита по-лекия път-хвърля апортния "козел" и оставя кучето веднага да хукне след него.--- По този начин кучето свиква да стиска,да мачка,да дъвче апорта и да го донася,когато "намери за добре".
Водача пресилва кучето,катого оставя продължително време да носи предмета и пренебрегва проявите на умора,например при тренировка с велосипед.Организмът на кучето отслабва.То е предразположено към заболяване.
Кучето бива принуждавано многократно да донася тежък апорт през високо препятствие.--- Това травматизира раменния му поес и може да настъпи хронична куцота.
ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ И ПОВТОРЕНИЕ
От първи до четвърти елемент.За овладяването на всеки елемент е необходима по една седмица,като всеки ден се тренира сутрин и вечер.Упражняването на отделния елемент трае около половин час,като се включва и разгряването.Всеки елемент се повтаря около десет пъти.
От пети до девети елемент.Общото време за овладяване на упражнението е по една седмица за всеки елемент,като всеки елемент се повтаря около десет пъти.
Десети и еденадесети елемент.За овладяване на всеки елемент е необходима по една седмица и повторение около десет пъти.
Дванадесети елемент.Овладяването му изисква също една седмица,като водача и кучето ежедневно,търпеливо и последователно спазват посочената продължителност.
По този начин за около четири седмици се изграждат необходимите основи (1-4 елемент)за по-нататъшната работа.Последните елементи на обучението (13-15)служат за затвърдяване на предущите,както и за тяхното разширяване чрез увеличаване на носеното тегло и времето за носене.Поемането и донасянето на предметите за обучение става обаче винаги под непосредствения контрол и при възможност за намеса на водача.
от книгата "ОБУЧЕНИЕ НА ЛОВНОТО КУЧЕ"
на КЛАУС РОЛФС
Ако спазвате последователноста на елементите ще имате едно безотказно апортиращо куче. Това Ви го гарантирам ,защото съм го изпробвал.
#30
Публикувано: 02 March 2005 - 11:17 AM
Цитат
На филмчето - Jango ot Imea и Николай Василев, републикански шампиони за 2005 година.
Здравейте, на всички - Честита Баба Марта.
След кратко отсъствие съм пак тук. Много внимателно изчетох май почти всичко написано (по всички теми):))
исках да видя прикачените файлове но по някаква причина ми се отваря фотошопа и не мога да ги видя((( А много ми се иска
#31 Guest_Guest_*
Публикувано: 02 March 2005 - 02:07 PM
Цитат
Цитат
На филмчето - Jango ot Imea и Николай Василев, републикански шампиони за 2005 година.
Здравейте, на всички - Честита Баба Марта.
След кратко отсъствие съм пак тук. Много внимателно изчетох май почти всичко написано (по всички теми):))
исках да видя прикачените файлове но по някаква причина ми се отваря фотошопа и не мога да ги видя((( А много ми се иска
И аз се опитах да отворя тези филмчета и ми даде грешка.
Тях ги има на още едно място ето линк Филмчета, само че трябва да прелистиш това което те интересува е доста по-надолу в последните постинги даже са повече.
#33
Публикувано: 02 March 2005 - 07:13 PM
Цитат
ЕЕЕЕЕЕЕ, обиди сега b) b) b) .
Естествено, че ги разархивирах, но даде грешка - незавършен архив.
Ще пробвам пак сега съм на друг компютър - може проблемът да е бил в предишния.
#35
Публикувано: 07 March 2005 - 04:54 PM
Имам тази книга и по нея се опитах да обучавам кучето си да апортира.Само да вметна че никога не съм ползвала бодлив нашийник , и успях както бях писала веднъж да го науча да не иска да сложи никакъв предмет в устата си . Сега имам още един женски голдън, като имам в предвид с какъв характер е кучето ако го приложа този метод ще е такъв стрес за нея че и тя ще откаже да сложи нещо в устата си .
По големият -мъжки голден с този метод , когато вземех предмет той лягаше в абсолютно подчинение, и смяташе това за някаква виша форма на наказание, след това ми трябваха около 2-3 месеца да го накарам да взима изобщо нещо в устата си .Преди да започна с този метод кучето ми носеше с голямо желание играчки, както и в момента.
А съм виждала 4 месечна овчарка да апортира перфектно, и кучето беше учено само на игра, и със сигурност никога не и беше слаган нашийник с бодли.
Предполагам че мнението ми не е обективно защото и двете кучета който имам имат вродена склонност да апортират и го правят с голямо желание.
#37
Публикувано: 07 March 2005 - 11:20 PM
Това, какъв метод може да се използва зависи не от "модата" в момента, а най-вече от темперамента и характера на кучето, не само като порода, а и като индивидуалност - голяма грешка е да се учи голдън на апорт чрез насилствения метод, при положение че може да се постигне пълен успех с безконфликтния, както и да се "молиш" на доминантно куче, тъй като едва ли ще се постигне необходимият ефект, а именно - кучето да донесе коректно предмета без "изненади" по време на състезание напр.
Ако някой каже, че по определена книга може без забележки да се обучи куче - особено ако книгата следва твърдо определен курс, без да дава алтернативи и вариации - няма да е прав. Защото в една книга, колкото и добре да е написана не може да се обхванат всички варианти на поведение на всеки индивидуален тип куче, така че методите да са валидни за всички кучета...
Конкретно за апорта - може да се каже, че е преломен момент в обучението на едно куче - в зависимост от целта на упражнението и характера на кучето може да се избере момента за започване, както и методът на отработването му. Ще говоря само за спортния апорт, където целта е кучето да отиде (след команда) до апортния предмет, да го вземе в уста и да го донесе коректно и възможно най-бързо (без да го дъвче, да си играе с него или да го изпуска) на водача като седне пред него и го държи в уста докато не получи команда за пускане... Това означава, че трябва да се отработи първо държането на предмета в уста, което всъщност е основата на упражнението. Целта е да се покаже на кучето, че е ДЛЪЖНО да вземе и държи предмета... Това означава сериозно пресиране, особено за доминантните кучета (точно затова при тях понякога се избира възрастта, когато навлизат в пубертета и се опитват да се налагат - това е още един начин да се покаже кой е шефа...) Пресиране не означава физическо насилие на кучето, защото наказанието което обикновено се налага (леко, но неприятно почукване по брадичката след изпускане на предмета и разбира се награда за задържането му;) ) не е толкова болезнено, но е удар в/у самочувствието на кучето и ако то е по-меко или лабилно психически това ще го смачка,а при грешно поведение от страна на водача може да се получи психическа травма, която да доведе до обратния ефект както при Топси s) Този метод показва на кучето какво се иска от него, какво е длъжно да направи... след това вече чрез игра му се повдига самочувствието и след като са разяснени задълженията се минава към удоволствията;)
Всичко, което се прави с едно куче трябва да зависи от индивидуалността на това куче, не от породата или от установения и "модерен" в момента метод или от съветите на някое "светило" в областта на обучението, а от даденостите точно на това куче... Хубаво е да се следват методите, но след обмисляне и коригиране в съответствие на темперамента кучето и целите на водача му. Някои кучета е достатъчно да ги коригираш със строг поглед или тон, други няма да се впечатлят особено и от електрошоков нашийник...
Стана много дълго и сигурно съм повторила много неща, но няма да навреди и да потретя - съобразявайте се с индивидуалността на кучето!
#38
Публикувано: 08 March 2005 - 04:02 PM
Всяко едно куче си е индивидуално и подхода трябва да е такъв.
Мисля си че освен ние да искаме да учим кучето си нещо е добре и ние самите да се учим от него.