[Husky Lara]

Предлагам тук да поместим историите на откриването и опознаването на тази прекрасна порода ..
Да разкажем за пътя, който сме извървяли докато достигнем до решението ...

[move] :Танц:[/move]

[Lub0^]

Един прекрасен зимен ден си вървях, погледнах съвсем неволно един зоомагазин, видях тези топли кафеви очички, плениха ме, толкова топъл поглед не бях виждал. Не ми купиха кучето, беше ми много гадно. 2 месеца по-късно, за рд-то ми той беше вкъщи на 40 дни малък, кафявоок сладур. Гледаше ме така както никое друго куче, вече 6 месеца живеем заедно и не мога без него. Това е Максчето.. :blink:

[North face]

При мен по скоро беше любов от пръв поглед.....през далечната 1994г. Когато в България пристигнаха двете женски сибирски хъскита Белла и Норта /накратко / Норта дълго време беше избирана за един мой приятел, ние тогава гледахме немски овчарки и кавказка но си спомням ясно деня когато пристигнаха...ние чакахме едно куче то дойдоха две. Братовчед ми на своя глава взел и Белла а развъдчичката му каза по родословие може да се казва Белла ама ние и викаме белята. Спомням си как ме очарова за миг, с характера си,с хитрите очички....и край това беше началото та до днес 13 години по късно нелечимо болни от " вируса " сибирско хъски Незнам как точно се влюбихме в породата ....може би защото имахме толкова обучени на всичко овчарки,че Белала като се появи ни показа какво е да подчиниш дивото а и до днес все още наблюдавам този феномен.

[Husky Lara]

Как се случи ...
Аз лично куче не съм гледала никога.  :rolleyes:
Решихме, че всичко ни е наред и за пълно щастие ни трябва куче. Другата половина от семейството има предишен опит с пудели и кокер, и аз си казвам .. а ми ще се оправим!
От малка съм мечтала за куче, което прилича на вълк. Такава е била представата ми в детските години, изградена от приключенските книги, с които злоупотребявах :) И как да не сбъднеш мечтата на едно пораснало дете  ;)
В интерес на истината първо си мислех за лайка... не видях обяви.
Видях обаче обява със снимка на Лара, влюбих се, толкова беше мила ... и сивааа.
И си я взех :)
За да подчертая сложността на начинанието, ще отбележа, че по това време Лара си беше в София, а аз в Торонто. Ангажирах близки да отидат да я вземат и да се грижат за нея до моето пристигане след месец. После си я донесох обратно тук.
И така ето ме горд собственик на сибирско хъски .. НО ако знаех какво ме очаква, щях освен Лара да си взема и доза успокоителни  :rolleyes: Това не значи, че бих се отказала ... Преминахме през всички (може би) обичайни ситуации... ядене на инвентар, пишкане из къщатата, непослушание и какво ли не още...
Сега се чудя само кога ще мога да и взема другарче :)

[killaruna87]

Не помня точно кога се влюбих в сините очи на тези кучета, но знам, че винаги съм искала сибирско хъски.Преди доста години намерихме с нашите едно малко, жълтеникаво кученце на улицата, беше слабичко и така тъжно гледаше и решихме да си го вземем да го гледаме.То си е все още с нас.Преди 3 години решихме да му вземем другарче и аз разбира се настоявах за хъски.Един приятел на брат ми отглежда хъскита и обеща, че ще ни даде едно, само трябваше да почакаме разгонване, заполждане и т.н., общо около година.Не мога да забравя деня, в който брат ми влезе в стаята носейки едно малко, черно, със страхотни тъмно сини очи кученце :wub: Така кротичко си стоеше, не си играеше, и решихме, че си е такова - кротко и послушно.А то се беше стресирало от пътуването и т.н.Кротичко ли... :blink: В стаята в която живееше беше изяло всичко, до което можеше да се докопа - че дори касата на вратата!Докато живееше вкъщи доста нощи заспивах късно, защото от стаята се носеха различни щракащи, чегъртащи звуци(най-обичаше да търкаля топка по пода).И така...голяма любов ми е, е и другото ми кученце разбира се, но синеочко направо хипнотизира :blink:

[macinci]

преди една година на брат ми един приятел дойде у нас и понеже знаеше че обичам животни дойде право при мен и ми каза "виж какво имам" и извади изпод якето си едно съвсем мъничко колкото малко коте хъски ... и от тогава се затръшках че искам хъски  :blink: макар и вече 10месеца да си патя заради нея не бих се разделила с моето куче  :wub:

[husky_samoyed]

Аз съм фенка на хъскитата от много време. Вече съм забравила как станах :huh:

[monenci]

Привет:как се влюбих в Хъски ли? - от пръв поглед!
Бяхме решили в семейството да си вземем куче, но какво точно-не знаехме.Започнах да ровя в нета и да преглеждам характеристики, стандарти и снимки на породите...и така попаднах на Сибирското Хъски-очите ми останаха в едно бяло-кафяво с черни ивици по гърба и врата, синеоко Хъски! След поредното претърсване на обяви попаднах на снимки на новородени Хъскита от Китен и си избрах едно мъниче с подобна бяло-кафява окраска с черна ивица на гърба.Стопанина ни уверяваше, че имат всички необходими документи и че били със сини очи.Преведох му исканата сума пари и след няколко дни отидохме и си взехме Тара, тогава беше на 55 дни с първа ваксина.Отначало бях разочарована, понеже се оказа, че не със сини очи, а с кафяви, но вече си я обичаме така всички..поздрави от нас.

[Илит]

При мен не само, че беше от пръв поглед, но и от картинка. Бях 8-9 годишна, когато прочетох "Белия зъб" на Лондон. Книгата беше с оригиналните си картинки и аз просто изпаднах в амок при вида на впрегатните кучета там... Дори не подозирах, че наистина има такава порода (в България тогава май наистина нямаше). Години след това видях хъски и веднага го разпознах  :yahoo: Вече знаех какво куче искам. Подходих доста рационално -знаех какво искам, но и ми беше ясно, че трябва да изчакам, докато имам достатъчно финанси и време, за да го отгледам като хората...
После случайно се запознах с един момък, близък до Вабанк. Та така ;)
Не бих заменила маймунето си за никое друго куче -било то послушно, било кротко-сакън! Тя ми е като другото дете (при това по-непослушното).
Убедена съм, че любовта ми към породата ще е завинаги :wub:

[joleto]

Аз също четох тази книга,много интересна и приятна за четене :blink:
Аз се влюбих във тази порода на скоро...беше юли месец,бях на море и срещнах едно кученце,беше обикновено улично кученце...много си играх със него,храних го...няколко дена поред го срещах на плажа и си играех със него и тогава дойде едно огромно хъски,отскубнало се от каишката и жената тичаше след него...малкото пале тичаше като лудо за да избяга...хъскито след него със няколко крачки го настигна и го души,аз след тях,жената след мен...най-накрая хванах си пумиарчето и голямото хъски ме гледаше стряшно,сякъш съм му взела храната от устата...не ми направи нищо...жената го хвана и каза:
-Много е палав...не ме слуша никак като му говоря!
И от тогава обожавам тази порода...сините им очи,касивите им окраски...всичко!!!
Много грамадно и величествено...със копринена козина...за мен хъскитата са като ангелчета и съм напът да се сдобия с такова ангелче :yahoo:

[snejka_lab]

Филмът 'Осем герои'-просто неввероятен филм-който не е фен на Хъскитата,ще стане...Но аз всъщност имам Лабрадор.Надявам се обаче скоро да се появи и хъски в апартамента,защото приятелката ми,с която живеем иска хъски и аз съм мн твърдо решена да й намеря.  ;D

[Huskypower]

Е хайде да ви кажа и аз, че се каня и все не се наканвам. Като малка исках куче вълк, детска му работа.  ;D Обичах тези животни вълците, възхищаваха ме от многото книжки и разкази за тях. Разбира се,бързо разбрах, че прказката за Червената Шапчица не е вярна и по-скоро Ръдиард Киплинг е прав за тях. Разбира интересувах се много и от кучета, а през 1986-87 година започнах да опознавам породите. По онова време в чешкото киноложко списание се появяваше една снимка на едно хъски Ascan Edesa of Sminsk - черно бял синеок, който много ми харесваше. За съжаление нямам под ръка негова снимка и в нета не намерих....
Започнах да си мечтая да имам хъски, четях за тях, за произхода на породите и гледах разни филмчета  ;D привличаше ме дивото в тях, интересни бяха състезанията с впрягове, борбата с суровите условия на живот и кучетата приятели - първи помощници за оцеляване.
Имала съм и други кучета, а за хъскито все си виках "ей такова искам", но тук в България още нямаше. Докато един ден пред НДК в градинкака не го срещнах - черно бял синеок, не запомних името му. След това покрай другите си кучета разбрах, че това е нещо, което наистина ме влече. Записах се в Лесотехническия Институт да уча кинология. Това беше просто началото. Тогава разбрах, че мога да имам това, което искам и познанията, които придобих ми помогнаха, както и връзките с хора от киноложкия свят. Срещнах още хора с хъскита - Норт, Джак, Бък, Дик, Цезар, Ипсос и др. - първите хъскита у нас. И така след известно чакане през 1995 година от Чехия пристигна моята "Астра" (Gladys Z Udoli Polarnich Vlku) - моята сбъдната мечта! Сега знам, че наистина винаги съм искала такова куче. Може и да пропускам нещо, но тогава емоцията беше голяма. Тогава внесохме три сестри Астра, Глория и Джорджия и те бяха едни от първите хъскита с документи за произход/родословия. Днес Глория и Джорджия вече ги няма. Остана само Астра, която успя да остави и следа в породата у нас. Сега вече имам цяла глутница!
Ето я и Астра  :wub:

[Finve]

Цитат

Е хайде да ви кажа и аз, че се каня и все не се наканвам. Като малка исках куче вълк, детска му работа.   ;D Обичах тези животни вълците, възхищаваха ме от многото книжки и разкази за тях. ... Сега вече имам цяла глутница!
Ето я и Астра  :wub:

Huskypower
Много интересен разказ... Част от него съвпада с моя. Да, аз съм фен на хъскито, но притежавам маламути. Всъщност мечтата ми е да имам няколко породи освен маламут - хъски, самоед, гренландско куче, канадаско ескимоско куче... Ех, мечта.  :wub:
Аз как станах фен на хъскито... От малка допреди известно време винаги съм искала да имам вълк, за куче (а приличащо дори на вълк) не съм мечтала като малка. Гледала съм филмите по Джек Лондон, но наистина не съм си давала сметка, че това са кучета от северни породи. Докато един ден през 2004 година не видях по новините репортаж от модно ревю, в което манекените се появяваха на подиума с впрягове от хъскита. Тогава разбрах, че имало такава порода "сибирско хъски" (в какво невежество съм живяла  :huh:). После може би по същото време се появи рекламата за водка Аляска - в мен е запечатан момента, когато пред камината човекът стои и хъскито с горда осанка до него... И реших, ще търся такова куче, от тази порода. Дори не предполагах, че в България има такива кучета... Беше края на 2004 година. Тогава за коледа написах за баницата с късмети и едно късметче - "хъски", а то все че се падна и на мен. Порових в Интернет. Първата статия, на която попаднах беше "Разликите между хъскито и маламута" с автор Huskypower. Там имаше снимка на един маламут, която ме порази. Порази ме и това,което прочетох. Да не говорим, че (пак поради невежеството си) не бях чувала и за породата аляски маламут. Реших - ще бъде или хъски, или маламут. Видях обяви за кучила на хъскита в България и веднага написах на всички (бяха някъде 3-4 обяви) и една обява от Сърбия за продажба на кученца маламут (която по времето на моето търсене беше вече доста стара). На шега отговорих и на тази обява. Само човекът от Сърбия с маламута ми отговори, от хъскитата не получих никога отговор. Това предреши съдбата. И само 2 седмици след моето запитване в самото начало на 2005 година, вече у нас имаше две бебета маламути - Финве и Фрея. Тази година в баницата с късмети имаше късметче "втори аляски маламут" - само няколко месеца след Коледа - у нас беше Индис... А сега вече са три...
Винаги ще съм ти благодарна Huskypower- защото чрез твоята статия открих моето куче - маламутът, и животът ми изцяло се промени.
Но все още съм фен и на хъскито и предполагам винаги ще бъда. Независимо дали притежавам или не такова куче :wub:

[Huskypower]

Радвам се, че по стечение на обстоятелствата някак си макар и непряко съм те ориентирала към тази невероятна порода. Какво да ти кажа? И твоята история е  :palec:
Интересното е, че има още едно съвпадение, което не съм разказвала, а именно
как взех второто си куче ? ;D
Второто ми хъски , колкото и абсурдно да звучи ми се падна в баницата с късмети, ето и самата история.
На една нова година се бяхме събрали десетина души все приятели кучкари да празнуваме. Домакинята беше направила баница с късмети, в която беше заложила късметче "ново куче" с тайната надежда да и се падне на нея.
Някак си ... аз го изтеглих, и си казах "ейй нямам ама никакво намерение ... ама, че весела глупост".
След това събитията се развиха бързо и неочаквано. Две седмици след новогодишната баница Реди (Ad Maiora Shiro) вече беше у нас  :rolleyes:
Преди тези две седмици изобщо идеята за дори звучеше абсурдно и бих се изсмяла на всеки, който си мислеше, че ще взимам второ куче, че даже пък и мъжко.  ;D
И така след сбъдването на мечтата си да имам хъски, днес имам и такова на което му е било писано да ми се падне като късмет! Но мисля, че късмета е и негов  :blink:

[Finve]

Цитат

Интересното е, че има още едно съвпадение, което не съм разказвала, а именно
как взех второто си куче ? .... И така след сбъдването на мечтата си да имам хъски, днес имам и такова на което му е било писано да ми се падне като късмет! Но мисля, че късмета е и негов  :blink:

Е, това вече е интересно съвпадение.  :drugarche:

Ако някой много иска хъски, а няма - сега е времето - идва Коледа, пишете късметчета  ;D

[Petyo]

приятелката ми искаше да ми подари кученце и аз си избрах хъски защото още от преди да загубя предното си куче им се възхищавах на красотата :)

[climb]

От много време ми харсват хъскитата и след дълги размисли стигнах до извода че наистина това е кучето което така да се каже отговаря на някой от изискванията ми а именно че не е мързеливо куче и студенливо ;)

[Shrek]

Винаги съм искал и харесвал хъскитата, но имах две булонки и нямаше възможност да имам още едно куче в нас, когато починаха пък казах, че никога няма да си взема отново куче, но не издържах и ето я Адра :)

[mimacat]

От малка обичам всички ама всички животни, дори като съм била бебе, родителите ми са взели една болонка на техен приятел, понеже съмсе влюбила в нея  ;D , но за жалост вече я няма  :'(  отклоних се малко.Любовта ми към тея сладури от белия зъб защото ме излъгаха, че е хъски, а тоталната ми любов дойде от филма "осем герои" такъв рев и суполи сигурно не сте виждали  :'(  ;D.
Още нямам хъски, но се надявам в най скоро време да имам мъниче  :wub:  :yahoo:

[ЗаеК]

Ами аз преди всичко съм фен на кучетата като цяло. Обожавам ги просто  :yahoo:
Като малка нашите гледаха бобтейл, който почина като станах на 10. После си взехме кралски пудел, който порастна с мен, водех го навсякъде с мен, беше ми другарче във всичко. Почина на 15 години.
Хъскитата ги харесвам, откакто гледах един филм за кучета в Аляска, теглещи шейни, а и ето този клип:
http://youtube.com/watch?v=5w0Xy_6WIY0
После и в Благоевград, където живея започнаха да се появяват и ги гледах с възхищение  :blink:
След като пудела ми умря ми беше много мъчно и не исках да си взимам куче, но на една приятелка хъскито Рита й се родиха внуци и тя предложи да ми подари. И така се сдобих с Хачи  :wub: С него всяка разходка е приключение и много му се радваме цялото семейство :yahoo: