[Meto]

Не го споделих за да се гордея с постъпката си. Това би трябвало да се приеме като нещо нормално от нас хората! Уви не е така защото в повечето случаи ние хората сме готови да изостваим живото същество (каквото и да е то) на произвола на съдбата. - Опа не не. На произвола на човешката простутия. Примерно вчера пак прибрах нещо кафяво мъничко. Пак видях тези очи, които искат шанс да станат нещо повече от улична жертва.

[dog-fan]

Е време е и аз да разкажа една история. Един ден много отдавна преди повече от 5 години както се разхождах в парка видях едно куче. То беше черно бяло с най-ледените сини очи които до тогава бях виждала. Приближих се и попитах стопанката как се казва кучето и дали мога да го погаля. Забравих името на кучето. Жената ми позволи да погаля красавеца (беше мъжки). Погалих го и тогава за 1-ви път докоснах хъски. Козината му беше толкова мека! Очите ми останаха в него. Веднага поисках да имам такова и попитах жената каква порода е. Отговора и беше хъски. За първи път чувах за тази порода. Един месец след това започнах да чета от всякъде за тази порода,а точно преди 2 години започнах да чета все повече и повече за тази порода в интернет. Просто любовта към някое от тези създания не може да се опише. И така през лятото когато приятелите ни си взеха Рони любовта ми към хъскито стана още по-голяма и ето едно доказателство - Точно преди да почна да пиша този пост тате ме видя че чета предишните мнения и ми каза че колкото повече чета толкова повече се влюбвам в тях и че хъскитата заместват момчетата в живота ми. Също и че ако живея с едно хъски , няма да ми трябват момчета никога. Казах на нашите , че за Коледа искам хъски. Първият им отговор беше категорично не (сигурно им е писнало да ме слушат от 5 години насам как през две седмици повтарям един и същи въпрос и той е : Ще ми вземете ли хъски? ) , но после тате каза че ще си помисли,защото му ревнах . И ако ми вземат хъски ще има с какво да се хваля пред вас.

[Flawless]

dog-fan, в 18 December 2010 - 05:13 PM, написа:

Е време е и аз да разкажа една история. Един ден много отдавна преди повече от 5 години както се разхождах в парка видях едно куче. То беше черно бяло с най-ледените сини очи които до тогава бях виждала. Приближих се и попитах стопанката как се казва кучето и дали мога да го погаля. Забравих името на кучето. Жената ми позволи да погаля красавеца (беше мъжки). Погалих го и тогава за 1-ви път докоснах хъски. Козината му беше толкова мека! Очите ми останаха в него. Веднага поисках да имам такова и попитах жената каква порода е. Отговора и беше хъски. За първи път чувах за тази порода. Един месец след това започнах да чета от всякъде за тази порода,а точно преди 2 години започнах да чета все повече и повече за тази порода в интернет. Просто любовта към някое от тези създания не може да се опише. И така през лятото когато приятелите ни си взеха Рони любовта ми към хъскито стана още по-голяма и ето едно доказателство - Точно преди да почна да пиша този пост тате ме видя че чета предишните мнения и ми каза че колкото повече чета толкова повече се влюбвам в тях и че хъскитата заместват момчетата в живота ми. Също и че ако живея с едно хъски , няма да ми трябват момчета никога. Казах на нашите , че за Коледа искам хъски. Първият им отговор беше категорично не (сигурно им е писнало да ме слушат от 5 години насам как през две седмици повтарям един и същи въпрос и той е : Ще ми вземете ли хъски? ) , но после тате каза че ще си помисли,защото му ревнах . И ако ми вземат хъски ще има с какво да се хваля пред вас.

Всичко това е прекрасно! Няма по-велико куче от сибирското хъски, за мен това куче е равно на съвършенство! Никога, никога не бих се отказала от него, не бих го предала или разочаровала винаги при всички ситуации съм плътно до него, за да се пазим един друг, да се радваме заедно и давам душата си за него ,точно затова, с риск да разваля настроението, искам само да вметна, че ако искаш хъски, за да се хвалиш пред някого, по-добре се откажи!

[Meto]

ОФФ//

Със хъски можеш да се хвалиш докат навърши третия си месец (както със всички останали кученца) по приетата идеалогия (всяко бебе е сладко), но малцина са тези, които отценяват невдимото с очите!

//Офф

[nedelina5]

Фен съм на хъскитата от "Белият зъб " първо четох книгата, после гледах филма.Не ми е било мечта да го гледам вкъщи, но се случи, малко бях разочарована в началото, защото ми казаха че били болнави, не слушали.Бях свикнала вече с предаността на другото ми куче и си мислех, че това никога няма да ни обича.Сега е най-прекрасната животина, много я обичам.

[dog-fan]

Flawless, в 18 December 2010 - 06:32 PM, написа:

dog-fan, в 18 December 2010 - 05:13 PM, написа:

Е време е и аз да разкажа една история. Един ден много отдавна преди повече от 5 години както се разхождах в парка видях едно куче. То беше черно бяло с най-ледените сини очи които до тогава бях виждала. Приближих се и попитах стопанката как се казва кучето и дали мога да го погаля. Забравих името на кучето. Жената ми позволи да погаля красавеца (беше мъжки). Погалих го и тогава за 1-ви път докоснах хъски. Козината му беше толкова мека! Очите ми останаха в него. Веднага поисках да имам такова и попитах жената каква порода е. Отговора и беше хъски. За първи път чувах за тази порода. Един месец след това започнах да чета от всякъде за тази порода,а точно преди 2 години започнах да чета все повече и повече за тази порода в интернет. Просто любовта към някое от тези създания не може да се опише. И така през лятото когато приятелите ни си взеха Рони любовта ми към хъскито стана още по-голяма и ето едно доказателство - Точно преди да почна да пиша този пост тате ме видя че чета предишните мнения и ми каза че колкото повече чета толкова повече се влюбвам в тях и че хъскитата заместват момчетата в живота ми. Също и че ако живея с едно хъски , няма да ми трябват момчета никога. Казах на нашите , че за Коледа искам хъски. Първият им отговор беше категорично не (сигурно им е писнало да ме слушат от 5 години насам как през две седмици повтарям един и същи въпрос и той е : Ще ми вземете ли хъски? ) , но после тате каза че ще си помисли,защото му ревнах . И ако ми вземат хъски ще има с какво да се хваля пред вас.

Всичко това е прекрасно! Няма по-велико куче от сибирското хъски, за мен това куче е равно на съвършенство! Никога, никога не бих се отказала от него, не бих го предала или разочаровала винаги при всички ситуации съм плътно до него, за да се пазим един друг, да се радваме заедно и давам душата си за него ,точно затова, с риск да разваля настроението, искам само да вметна, че ако искаш хъски, за да се хвалиш пред някого, по-добре се откажи!

Ау , не исках така да прозвучи! Имах предвид , че тогава мечтата ми ще се сбъдне и аз ще съм най-радостния човек в света. Съжалявам , че така прозвуча!

[dolbi]

А при мен как стана: от малка съм приютявала разни улични мъници, захвърлени от някого кученца, които си гледах и лекувах години наред. Интереса ми към Сибирското Хъски възникна с гледането на филми като "Снежни кучета" и "Осем герои". Колебаех се между хъски и Аляски маламут, но предпочетох Сибирското Хъски, като си мислех, че с него ще ми е по-лесно да се разхождам в парка и да карам колело, в смисъл че не е толкова едра порода. Цяло лято ежедневно правехме разходки и мога да кажа, че добре се разбирахме през всичкото това време. Дребните й забежки и моите търчания след нея въобще са в реда на нещата, така че съм ги приела. Много си я обичам беладжийката.
Еее, докато беше малка Джесика наистина правехме номера с колелото, но вече се страхувам, че кача ли се напролет на колелото с нея, само при едно нейно дръпване и ще се окажа на земята. Не че няма да опитам
Сега се разхождаме с други кучовци в парка и Джесика е дружелюбна и добре се разбира с останалата банда от още 4 различни породи. Тези дни си играят с една немска овчарка на нейната възраст-голямо гонене пада.
Към групата ни може би ще се присъедини и още едно женско Хъски, по-голямо като възраст от Джесика. На срещите ни в парка, докато моята беше малка каката няколко пъти й ръмжеше предупредително и настръхваше. Не зная как ще се разберат при среща на поляната, като са свободни. Подозирам сблъсък между двете и затова не бързам да ги събирам. Макар и по-малка на възраст Джесика е доста едра, визуално е по-едра от другото женско Хъски, което сигурно ще доведе до борба за надмощие. Интересното е, че с немската овчарка нямаме този проблем и си играят много добре двете женски-поне на този етап.

[miltenova]

Моята история с хъски е следната. Преди 15 години с мъж ми си сме в Италия, говорим си да си вземем куче за семейството, най-вече за сина ни, на другия ден по улицата срещаме хъски, черно-бяло със сини очи, и така няколко дни все по улицата ходи, прибрахме го, женско, кръстихме го Сара. Питахме наоколо, разбрахме че е изгонено от стопаните си, защото изяла шест пиленца а кокошката се качила на дървото от страх. Сара е първата италианска имигрантка в България. Досещате се, че и в нас свърши всички бели, които можа, бяга при всеки възможен случай, изяде всички неохранявани зайци и кокошки, но с нея израсна сина ни и ни даде много любов и приключения. Една година след като почина Сара си взехме Нера, също черно-бяло хъски. Всяка сутрин и вечер ме разхожда по улиците и в гората.

Снимка (и)

• 
• 
• 

[nik0l___]

Откакто се помня винаги съм имАЛа куче но нашите не бяха фенове на големи кучета в апартамента харесваха ги но не и да са им вкъщи така че се задоволих с един пинчер и болонка :P
Сибирското хъски ми е мечта от дете. Като бях малка и една съседка имаше хъски (Хера) беше първото от тази порода което видях и което никога няма да забравя.
Плени ме това , че хем има миловиден поглех хем изглежда величествено.
От 2 години живея с приятеля ми беше ми много трудно защото бях свикнала винаги нещо да се разхожда покрай мен липсваше ми посрещането като се прибирам радостта в очите когато кажа хайде навън. Започнахме да обмисляме да си вземем куче. Но и той не искаше голямо куче. Докато един ден се звънна на вратата и когато отворих видях един негов приятел с едно кутре в ръце .
Тя изглеждаше невероятно малка дунда със прекрасни сини очички. Направо се влюбих в нея и немога да си представя живота си без Никол.

[Didi168]

Позабравена тема :)

Бях 10 годишна и ходех на уроци по английски. На една от страниците в учебника имаше урок как се пишат писма и имаше нарисуван пощенски плик с марка, изобразяваща хъски и коли. Разпознах само колито като порода (Ласи, сещате се...) но хъскито беше просто прелестно, нищо, че беше 2 на 2 см изображение. От тогава съм луда на тема хъскита и дори не знам как успях да издържа 10 години (сега съм на 20). От седмица имаме Съни и още не мога да си седна на г**а от радост А като ме погледне със сините си очи... не издържам!!! Поне вече ще им се наситя и няма да се заглеждам по синеоки мъже и да ме е яд на приятеля ми, че е с тъмни очи като мен

[MiSs KiSs]

Как съм я пропуснала тази тема идея си нямам.
Моята история започна също с филмите. Първо беше "Белият зъб" след време и "Осем герои". Дори не помня на колко години съм била. Тогава имах куче, булонка Ричи, което живя с нас 17 години, почина когато бях на 22... беше ми като братче. Тогава бях категорична, че друго куче никога няма да имам, защото Ричи може да бъде само един и никой никога няма да го замени! След три години обче се осъзнах, че всеки ден ходя из квартала, за да храня и галя бездомните... Тогава усетих силната нужда отново да има същество, което да ми дава смисъл да се прибирам в къщи, защото то ще е там и ще ме чака... Преди това имах 10 тарантули, 4 плъха, 3 мадагаскарски съскащи хлебарки, заек и морско свинче Обаче те не можеха да запълнят празнината....
И така реших, че ще имам куче. Исках първоначално да отида в някой приют и да си осиновя. Приятелят ми обаче (също запален ужасно много по хъскита) настоя да бъде хъски. Признавам, че не приех идеята много радушно... знаех, че това ще бъде огромно предизвикателство и дори бях малко уплашена. Обаче докато аз още се чудех и маех, вече беше говорено с един приятел от Сливен, на когото не щеш ли хъскитата му си имали потомство... И докато се усетя Джак вече пътуваше към София... Още в първия миг щом го видях пламна нова любов. Гушнах го, беше толкова изплашен и малък.... тогава си обещах на себе си, че ще се грижа за него и ще дам всичко за това същество, за да бъде щастливо. Вече не ме беше страх, знаех че ще се справя с дивия нрав на хъски, а Джак ще се справи с моя опърничав нрав.
Мечтая, един ден за голяма къща с двор, където Джак да търчи с още поне 5 хъскита и още толкова осиновени от улицата кучета.