[Francesca]

Аз се влюбих в рот след като се сдобих с такъв. Приятелят ми е гледал НОК преди да се запознаем и когато се събрахме да живеем заедно през 2007г., решихме да вземем пак от тази порода. Един негов познат имал познат и т.н., който чакал кученца и ние зачакахме също. През март получаваме че кученцата са се родили и в края на април приятелят ми тръгва към Китен да го взима. Аз във Варна място не мога да си намеря от нетърпение. След няколко часа се връща с писукащо кашонче, поглеждам вътре и виждам ... ротче. Гледам кашона, гледам любимия, пак гледам кашона... ами ротче си е! В първия момент си казвам по адрес на собственика на майката "Е...ти стопанина! Не знае какво куче гледа?!" :o После стана ясно, че грешката се е получила при пре-предаването на информацията от познат на познат и т.н. Приятелят ми реши да го заменим с НОК в някой зоо-магазин (сега разбирам що за стока са те, ама тогава си бяхме невежи), но докато той обикаляше да търси, аз неусетно се влюбих в тази муцунка. И когато след 3 дни каза, че е намерил НОК, аз се заинатих и не се съгласих на размяната. Така при мен дойде първия ми рот - Нерон. За съжаление бяхме заедно за много кратко време, отиде си на 14 месеца. Но е казано, че клин клин избива - без никакви колебания относно породата при нас дойде Неро, вече е на 7 месеца, расте и ме радва, а аз му разказвам за "батко му" Нерон, който завинаги ще живее в спомените ми.

[Doberman1876]

Как ще го замениш с НОК в магазин  ;D ;D ;D ;D ;D. Тез в магазините да не са прости НОК върви по евтино и от РОТ  ;D ;D ;D
Егати любовта към РОТовете ;D ;D ;D

[benyb]

Извинявам се за включването,ама ...взимаш го ей така щото някой някъде нещо казал,после решаваш да го смениш в магазина-да не би да не съм разбрала нещо и да е ставало дума за телефон или някой друг предмет от особено значение? :rolleyes:...

[Francesca]

Както казах, невежи бяхме, не ме разстрелвайте де  :(  Сега не бих си и помислила за нещо такова
А и още в първото изречение написах, че се влюбих в рот след като взех такъв, пък било то и по случайност.

[infernale]

Много умни,верни,силни ку4ета.Красиви освен това,как да не ги оби4аш! :wub:

[onl007]

Девети август 2008 година по нищо не се различаваше от другите дни на лятната ми ваканция.Към 19 часа чух,че нашите се прибират от работа.По едно време вратата на стаята ми се отваря и аз просто изключих.Гледам една малка,сладка топка как с плахи стъпки се приближава към мен,а баща ми,майка ми и сестра ми са се събрали на вратата и ме гледат ухилено.Изненадата беше пълна.Очите ми бяха станали на казанлъшки понички :o.В първите пет минути бях като вцепенен,просто защото не можех да повярвам,че най-накрая имам ротвайлер.Когато се поосъзнах отидох до малката топка с клепнали уши,взех я в скута си и познайте какво стана...Опика ме жестоко!Това беше един от най-щастливите мигове в живота ми до днес.(Нямам предвид опикаването.)

[ben2418]

Цитат

Как ще го замениш с НОК в магазин  ;D ;D ;D ;D ;D. Тез в магазините да не са прости НОК върви по евтино и от РОТ  ;D ;D ;D
Егати любовта към РОТовете ;D ;D ;D

:sarkastichen: :palqcho:

[Mahorec]

Ами...в квартала ми е пълно с Ротвайлери,като едно голямо семейство сме как човек да не ги заобича.

[dark_moon]

лично аз съм се влюбила от мнооооого отдавна в тази порода но най първия ми спомен който съм запазила е когато бях 9 клас и по пътя видях един прекрасен мъжки екземпляр.спрях се до стопанина му и го попитах дали мога да го помилвам(става въпрос дали мога да помилвам кучето ;) ).Той с желание се съгласи.При първата милувка големия,страшен и доста внушителен мъжкар ме облиза по лицето и аз се стъписах.такава хубава целувка ми удари че докато се прибрах ми миришеше на куче :D .Останах със влюбени в него очи и с желанието един ден и аз да имам рот.Удиви ме как една страховита визия може всъщност да е толкова мила и благоразположена към хората. :) Винаги когато даваха някакъв инцидент по новините с нахапано дете от рот ми ставаше болно защото знаех че животното не е виновно а по скоро стопанина който го е възпитал да е лошо. А в Рая се влюбих още в мига в който я видях.когато я взех в обятията си тя се гушна в мен и не мръдна цяла вече,в момента в който се отделих от нея тя започваше да скимти и да ме търси.А как се гушкаше само онова малко мече,за щастие и сега се гушка но проблема е че тогава тежеше 4/5 килограма а сега е на 5 месеца и тежи 30кг.Но на мен тя все още ми изглежда като онова малко и сладко меченце което беше на 40 дена.как да не се влюби човек в тази муцунка

Снимка (и)

• 

[винету]

Почина любимият ми сиамец....2000 г ...на ръцете ми ...от бъбречна недостатъчност(резултат от грешно харнене с гранули!)...потънал в мък си търсих куче...тогава мое приятели ми предложиха Бъки №1...на 4 октомври 40 дневното кутре бе вече мой спътник в ежедневието...8 години денят ми започваше с него и вечерта завършваше с него....зиме,лете,нстуд,сняг,дъжд ние двама бяхме две неразделни сенки но морския бряг...Той беше толбкова умен,гальовен и мил с всички от семейството и безкомпромисен към всякаква агресия...точно след 8 години на 21.октомври 2008 г той тихичко,по мъжки,по ротвайлерски си отиде от тоя свят аз в 5 ч сутринта го погребах под звуците на July Morning. Там на морския бряг...където 8 години заедно посрещахме изгрева....за да го посреща там завинаги..и да ме чака на оня свят.!12 часа по-късно вече имах Бъки №2...малко щураво 50 дневно кутре тежашо 2.7 кг...сега този миловиден лудньо на 7 месеца тежи 40 кг и прелива от обич към всички!....Сигурно се питате защото толкова бързо си взех друго кутре...Аз просто бях разбрал,че без ротвайлер не мога !!!!Който един път е имал ротвайлер и истински го е опознал куче от друга порода не би си взел!

[ToHu_MeTaHa]

От малък обичам животните и особено кученцата. Братовчед ми има 2 кучета, едното от които е ротвайлер. Когато се разхождахме с брат'чеда той винаги взимаше едно от двете кучета. Колкото повече време прекарвах с тях, толкова повече се убеждавах, че трябва да си взема куче. И така един ден просто реших, че ще си гледам едно кутре. Първоначално реших, че ще е доберман, като не знаех почти нищо за него. Споделих на брат'чеда за намеренията си и той каза "Абе що не си земеш рот?" като ми даде и линк за стандарта на породата. Вече знаех, че ротвайлерите са адски красиви кучета, запознах се подробно и с характера им. Категорично се реших - ротвайлер ще е! ... Стигна се до момента да го взема. Станахме рано сутринта с баща ми (аз лично не бях мигнал цяла нощ), все пак ни чакаха 300 км път на едната страна. Пристигнахме и още в момента, в който видях Аякс за пръв път се влюбх в тези кучета. С всеки прекаран ден с Аякс все повече и повече се влюбвам в тази породаи все повече и повече обиквам малкотп "дзверче" :)

[pinki_sweet]

Моята любов към ротвайлера започна когато бях на 6години.Тогава много се страхувах от кучета и като видех куче започвах да пищя.Но веднъж като бях във парка с големи усилия се престраших да погаля един доста едър ротвайлер.Когато майка ми ме видя до това огромно куче не можа да повярва на очите си.

[alisa]

Моята любов към ротвайлера започна когато бях на 4/5 годинки.
Мама ме водеше всеки ден в близката ни градинка там разхождаха два огромни мъжки ротвайлера аз като ги видях за първи път се влюбих в тази породата всеки ден се разхождахме с тях и аз ги галех и си играех с тях всички хора се страхуваха от тях само аз не се страхувах и още малко хора.
И от тогава се влюбих в тази порода тогава исках да ми вземат такова куче, но мама не беше съгласна, но след като поотраснах ми взе такова куче като станах на 12г. :)

[grigo009]

Случайно попаднах на темата ...Днес явно ми е от четливите,мислещи и разсъждаващи дни...
Няма да разказвам от кога и как, ще кажа само че обожавам всички кучовци, маци и въобще живинки...Но съм устроена така, че от малка търся Перфектността...
С годините винаги съм успявала да намеря недостатък или някакъв малък елемент,които липсва, за да можеш да наречеш нещо Съвършенно ...Нещо, което с качествата си и съществуването си в твоя живот да те държи винаги в кондиция, да те изумява всеки Божи ден с интелигентност, красота, сила, разбиране, изпълнителност, вироглавост, нежност и т.н...С две думи да има от всичко по много...Един невероятен хамелеон, който е всичко в едно...Нещото(кучето), което с ръка на сърцето мога да нарека Съвършенно е РОТВАЙЛЕРА...

Мисля си ,че не съм единственната която мисли така за любимото същество и порода, Но аз говоря и като човек,който вярва, че всеки човек преди да избере и поеме грижа би трябвало много добре да се информира и най вече да се вгледа в себе си...Защото наистина вярвам, че всеки избор би трябвало да е много добре премислен и съобразен с един милион малки детайли, които не всеки обмисля добре...
За да не ставам мнoгoсловна, ще кажа само че едно бъдещо куче се избира със сърце и трябва да опонира с характера на човека...Само така се постига пълноценност, синхрон и перфектност...
Полагала съм грижи за доста кучета в живота си и съм имала възможност да имам Ротвайлер във всеки един момент...Но съвсем умишлено не взимах...Четях много, информирах се,трупах опит под всякакви форми, изчаквах да дойде момента, когато ще съм готова...
Сега, след почти 20 години изчакване на перфектния момент имам 2 прекрасни ротвайлера, които всеки изминал ден ми доказват,че рядко бъркам в преценката и шестото си чувство...

P.С...Всъщност тъй като не мога да изразя всичко, което ми се иска и по адекватен начин...Отправям специален поздрав към всички, с една песничка и един танц...Ако някои евентуално се припознае, като характер, темперамент, непримиримост, борбеност, чувственост, пълноценност...да отива в най близкия развъдник и да се впуска в приключението наречено...Да си горд стопанин на Ротвайлер...
Това донякъде е шега естествено, особено за тези ,които няма да намерят логиката и ще се дзверят и мислят...Тази пък що е лепнала тук нещо,което не е по темата?! ...Във този случай съвета е... просто се насладете на песничката и на танца...

http://youtu.be/xq1hBy0krJo

http://youtu.be/ehodytmITAQ

[ShiBumi_GirL]

И аз сега виждам темата та да се включа.Приятелят ми винаги е искал куче,но никога не е имал поради ред причини.Тъйкато аз съм върла кучелюбка и тогава имахме две кучета излизахме да ги разхождаме заедно и на него много му харесваше.По принцип моята любима порода е НОК,но той един ден каза искам да си взема куче ама ротвайлер.Помислих,че се шегува и започнах да го разубеждавам,че за първо куче не е подходящо да почака още малко да почете,да се запознае с особеностите на породата и съответно го навивах колко хубаво би било да си разхождаме кучетата заедно.И започнахме да гледаме обявите(нямахме възможност за куче от развъдник).Но нямаше кучила никъде всички бяха продадени и решихме ,че няма да е на този етап.Една сутрин на 15 януари преглеждайки сутрешния вестник видях обявата,обадих се имаха кученца.Обадих се на приятеля ми и решихме само да отидем да ги видим без да взимаме.Отидохме ние бяха 6-7 кучнца доста едрички,взех едно беше женско на 30 дена тежеше 4кг,но той каза,че иска мъжко и докато повдигахме кученцата да гледаме кое е мъжко не бях забелязала,че в краката ми се бе свряло едно малко същество, което се нареди да спи на обувката ми.Разликата с това кученце и другите беше драстична то тежеше само 1,300кг.,но беше мъжко.Аз казах виж го колко е малко никой няма да го иска всеки ще вземе едро пале както и ние възнамерявахме да направим и попитахме колко струва съответно цената му беше наполовина на другите.Пообърнахме си джобовете и събрахме сумата и си го отнесохме вкъщи.Сега вече е на 1,4г и тежи 50 кг,остана по дребен от други мъжкари,ушите му по къси и шантаво завъртяни настрани,но си е нашето магаре и все още така по бебешки заспива с голямата си тиква на краката ни.Ротвайлера винаги е будил респект и страх в мен,защото едно от кучетата ми беше напднато веднъж от един такъв свободен електрон със стопанин идиот ,който го съскаше срещу всичко живо.Но с нашия хайван се убедих,че са страшно мили и внимателни кучета към хората,обожават стопанина си,такава привързаност не съм срещала в друго куче.Сега вече мъжът ми където и да мръдне дори в другата стая,ако врата е затворена изпада в паника да не го изгуби и бърза да отиде при него.На разходка никога не се отделя от него на повече от 2м.Разкошни кучета са.

[g_tanov]

Винаги съм се респектирал от тази порода. Специфична - тежка, но и грациозна походка, спокойно излъчване, много интелигентни и добри очи. Нямах никакво намерение да имам куче до момента, в който се натъкнах на едно берящо душа кутре, в един багажник на някакви евтини контрабандисти. Платих им (като се чудех до последно дали да не ги понабия вместо това) и прибрах смърдящата топка. Минаха месеци докато стабилизирам състоянието на женското кученце, което нарекох Тайра. Междувременно се ожених, роди ми се дъщеря и вече имах истинско семейство. Сега имам две непослушни, но безкрайно обичащи ме дъщери и може би това хората наричат щастливо семейство. Е, естествено нежната Тайра, покрай непрестанните грижи порасна малко разглезена, но сега с помощта на батко Орлин (говорещият с ротвайлери ) ще се постарая да й дам истинската увереност и достоен дух на зрелия ротвайлер. Вече не мога да си представя живота без нея.

[Darkyx]

бях на 11-12години когато се влюбих в една кака. започнах да се чудя как да я впечатля и се сетих, че "баровците" имат или ротвайлери или питбули. за мой късмет нашите познаваха човек с малки ротвайлерчета и от него си зехме. с момичето нищо не стана :(

[desidi]

Здравейте! Форумът е невероятен, бъдете здрави!До миналата година бяхме стопани на френски булдог с името Барни . Дядо Барни си отиде от този свят на 15 години. С мъжът ми бяхме категорични , че ще се вземем друго кученце и той казва ротвайлер . Аз се съгласих , ротвайлерът винаги е будил възхищение , респект и малко страх у мен , че по добре човек да се изправи срещу страховете си и да види наистина за какво иде реч вместо да приказва врели -некипели . Куч не е взет от развъдник , няма родословие ние преди това проверихме развъдниците , но нямаше кучила по това време и в един прекрасен за нас ден ми се обаждат мои познати , които имат рот и той е таткото на кучилото. Моят отговор веднага беше да , когато отидохме да си го вземем малкият ни избра, застана до нас топчица на 45 дни тежаща около 2 кг. Тогава всичко взе неочаквани действия , казахме взимаме си го ! Карлос е прекрасен макар да има поправки от страна на поведението му мисля , че много го разглезихме,надявам се с помощта на г-н Валери Сергеев и нашите общи усилия да постигнем добри резултати , иначе е нямам думи . Обичам го

[Players]

Darkyx, в 10 May 2011 - 05:23 PM, написа:

с момичето нищо не стана :(

Освен ротвайлера ти е трябвало и синьо бяло в черен кръг с три букви главни!
Примерно.... Е36 купЕ, за нейното с*кси д*пЕ....

[ShiBumi_GirL]

desidi, в 30 May 2012 - 10:50 PM, написа:

,надявам се с помощта на г-н Валери Сергеев и нашите общи усилия да постигнем добри резултати , иначе е нямам думи . Обичам го

със него 100% ще постигнете резултати.Обаждайте се за разходки,защото разбирам,че сте от Варна
Пуснете снимки във фотогалерията да Ви видим.