Публикувано: 30 November 2007 - 09:38 PM
Когато се говори за кучета и вълци, произхода на кучетата и теориите за това, много етолози, които са си блъскали главите над различните хипотези винаги цитират северните кучета. За тях става дума, като най-близко стоящи до вълка, и такива, при които със сигурност е имало примес с вълча кръв. Това не е никак случайно, защото със сгурност тези кучета са били съвременници на вълците.
Не зная дали ще успея да систематизирам добре моите лични наблюдения и предположения и дали няма да пропусна нещо, но ще опитам.
Вълкът е едно дълбоко социално животно и много емоционално. Емоцията на вълка принципно не е така изразена при кучетата, но при хъскито се наблюдама в много голяма степен. Не съм виждала това така изразено при други породи. Езикът на тялото, позите на доминантност и това подмазване, което правят младите вълци на възрастните, обикалайки приклекнали около тях непрекъснато стараещи се да ги облизват по муцуните с присвити назад уши и "усмихнати физиономии". Всеки който е гледал научнопопулярни филми за вълците ще се сети, за какво точно говоря. При хъскито тези пози са много силно изразени и често срещани при различните индивиди в различна степен, но при някои много ярко.
Друго - хъскитата са ловци, невероятни. Те обаче ловуват за своя сметка, като вълка, което ги разграничава от повечето други ловни породи. Хъскитата ловят всичко, което мърда и не е куче - от мишка или врабче, до животни, като кози, овче, малки кончета. Убиват ги, силен инстинкт, вроден.
Един от проблемите на породата са страхливите кучета. Това е страх, който не е придобит или провокиран от агресия, точно както е при вълците с хората. Страхливите хъскита са кучета с проблем в поведението. За мен те са непригодни да живеят в нашите условия. Те от малки имат вроден страх от непознати хора. Приемат собственика си, не се страхуват от него, като при опитомяване. Така премат и околните в семейството, приятели и хора, с които живота ги среща често. С годините се променят, но страхливото куче си остава такова в дадени моменти. При другите породи също има страхливи кучета, страхливи и агресивни, но не съм виждала този страх при тях, който е при хъскито. Това е един див страх, който не е провокиран в даден момент, стремеж да избяга, да се отърве. Такова поведение има вълка. Особено големите вълци, които от малки не са били с хора - те изпитват неистов страх от изправеното животно човека.
Хъскитата не лаят. Те могат да изджафкат подобно на вълците, те не могат да лаят като кучета, които лаят на звънеца на вратата и не спират. Хъскитата вият, и общуват с различни звуци и при тях това става, както и при вълците. Те са емоционални, "приказливи" и съпричастни.
Хъскито е куче, което може да ти бъде приятел, но не и роб. На това се опира и част от теорията на Конрад Лоренц - куче с вълча кръв не може да бъде никога покорно.
Схватките между хъскита много наподобяват тези при вълците. Доминиращия почти винаги оставя покорно предаващия се да се оттегли, докато при много други породи кучета това не се наблюдвава в такава степен или отсъства изобщо. /бързата и агресивна реакция при кучетата е създадена изкуствено от човека, това не е естествена реакция.
Типа космена покривка, формата на тялото, черепа, скулите, типа на окраската и кой знае за какво още ще се сетя.
Все пак всичките тези неща не е абсолютно задължително непременно да идват от вълка, а както в предишен пост бях писала за еднаквите условия на живот.
Все пак хибридизацията е нещо много нетрайно и много бързо се разпада. Почти винаги не постига желаните резултати. Хибридите от първо поколение са непригодни за нищо и носят предимно разочарование. Кръстосани по между си хибридите вече дават разпад. Определени белези и качества в хибридите могат да се запазят единствено с продължителна селекция, като има загуба около 50 процента. като разбира се значение имат и доминантните гени.
Със сигурност е вярно, че много хъскита са били кръстосвани с вълци.
For the world I'm just a person, for my dogs I'm just the world!