
Преди няколко години аквариумната преса докладва за нов вид рибка наречена Nannostomus sp. "Peru" или "Peru Red". Това беше и името, под което рибката за първи път бе внесена в Европа.
Фотографите проявиха небивал интерес и нейното пристигане беше много очаквано. Очевидно, поради фактът, че рибката беше открита в отдалечени области на Перуанските гори, транспортирането й до столицата Лима и подготовката за транспорт бяха много трудни.
Това вероятно обяснява фактът защо рибките, които за първи път бяха внесени в Чехословакия бяха в ужасно състопяние, трудно се аклиматизираха и малко след пристигането си умираха.
Рибките бяха слаби, отказваха да се хранят и умираха без видима причина. Всичко това в комбинация с високите цени обясняват фактът защо първото документирано размножаване на тези рибки в аквариумни условия се случи едва през 2001 година.
Първоначално се смяташе, че това е просто червена форма на Nannostomus marginatus, но Paepke и Arendt я описаха през 2001 като N. marginatus mortenthaleri в чест на Mr. Mortenthaler, изследовател, търсач и откривател на аквариумни рибки.

Като цяло тази рибка се различава от своя събрат по много критерии. Най-важните са, че като тяло тя е значително по-голяма, жизнена, силна и енергична.
Въпреки, че женските кеземпляри от този вид, по нищо не се различават от женските от вида N. marginatus, то мъжките, въпреки, че по форма на тялото са идентични с N. marginatus, са оцветени в кърваво червено.
Един вносител дори ми каза, че когато се поръча внос, двете породи се представят като една - "Peru Red" и не е сигурно коя точно ще получиш, но това едва ли е от значение, тъй като търговците в магазините ги селектират и ги продават отделно, а и търсенето и към двете породи е изключително голямо въпреки високите им цени.
Но да се върнем към N. mortenthaleri, те произхождат от средното и горното течение, на гористите местности на Rio Nanay в северната част на Перу. Трудният достъп до тези места, обясняват високите цени за транспорт, доставка и лошото състояние на рибките внасяни в Европа.
Наблюдавайте мъжкарите...

Сдобих се с първите си десет бройки, вносни рибки от този вид, чак през 2002 година. Те бяха слаби, уплашени и умряха една след друга без видима причина и без признаци на каквото и да е познато заболяване.
Чак сега разбирам защо се стигнало до там. Виновният съм бил аз, защото ги държах в твърде малък аквариум. Това осъзнах след като накрая ми остана само един мъжки и той живя цели две години при мен. Оказа се, че мъжкарите проявяват вътрешновидова агресия и ако няма достатъчно растения и площа е малка, това стимулира по-силните да убиват по-слабите.
Това можеше да бъде и края на моя опит с тези рибки, ако един отколешен акварист от град Pribram, Martin Mates, не си купи две двойки от тях.
Този човек не само ги запази живи, но и успя да ги размножи до ограничена група. По този начин аз се сдобих с тези рибки отново, но този път това беше F1 поколение и затова, следващите описания са за рибки от F1 поколение, а не диви, но поради високата им цена вярвам, че именно те ще заселят европейските аквариуми.
Младите рибки, които закупих бяха здрави и приемаха артемия, циклопи, ларви на комари и дори финно почистен тубифекс.Но най много им хареса Дафнията. Те с ярост я ловяха изсмукваха я и изплюваха остатъците по дъното.
Открих това след като веднъж пуснах няколко дафнийки в размножителния аквариум с цел да привлека вниманието на родителите, да ги заситя и да предпазя хайвера от изяждане. Много е важно често да мените храната на рибките, защото ако им давате само едно и също и то им харесва в този момент, то след време те ще започнат да отказват да ядат тази храна и това може да доведе до гладна смърт.
Единственото изключение от това правило е артемията, която можете да им давате ежедневно, но пък тя не задоволява физическите им нужди пълноценно. Нормалното рH на водата за тях е 7.0.
При поколение F1 вътрешновидовата агресия е силно намалена и не се стига до смъртни случаи изобщо.
Размножаване
Рибките достигат полова зрялост на 6-7 месеца и именно в тази възраст може да се наблюдава засилена сексуална активност. Размножаването им е по-сложно от колкото е при N. marginatus, където е достатъчно да поставиш една двойка в размножителния аквариум и да чакаш те да хвърлят хайвер.
N. mortenthaleri са плахи рибки и затова средата, в която се поставят да се размножават трябва да е лишена от внезапни шокове или рески промени на осветлението. Полът много трудно се различава при нормално състояние.
Мърките са значително по-едри от женските и поглъщат толкова много храна, че коремите им се издуват дори повече, от колкото на женските и затова лесно се бъркат.

Има обаче един безупречен и изпитан метод и това е да се наблюдава аналният им плавник. Макар да е червен и при двата пола, то при женските той е със много светъл кант, докато при мъжките точно обратното с много тъмен такъв.
Готовите за размножаване мъжкари придобиват фантастичен лилав цвят и това е сигнал да ги поставите в аквариума за размножаване. Сложете на дъното решетка и я покрийте непременно с Явански мъх. Пуснете двойката късно вечерта и им изгасете осветлението напълно.


Полагането на хайвера става обикновенно на следващата сутрин, но не изключено и следващата вечер. Мъжкият преследва женската без да влага в това агресия. От време на време рибките се спират една до друга и тогава мъжкия изпълнява цяла акробатична програма като се вие и превива докато лилавият му цвят стане кърваво червен.
Когато женската е готова тя сигнализира на мъжкия като отговаря на неговото ухажване по подобаващ начин, след което се мушва в Яванския мъх. Мъжкият я следва неотлъчно. После те се спират един до друг и след това с тласъци изхвърлят 1-2 яица оплоден хайвер, който за няколко минути залепва за мъха, а после пада на дъното, където родителите могат и дори с удоволствие го изяждат.
Най-добрият метод е да положиш мрежа под мъха и на всеки 20 минути със стъклена пръчица да тръскаш мъха, за да падне хайвера под мрежичката, където не може да бъде достигнат от родителите. Вярно е, че това ги смущава за малко, но не след дълго те се връщат към заниманието си. Важно е мъхът да не е много на гъсто и много сбит, за да може хайвера лесно да пада под него и през мрежата.
На едно хвърляне на хайвер двойката полага между 20-50 яйца хайвер, които са с чаен цвят и са полупрозрачни. Интересното е, че няколко часа след сарта на процедура по полагане на хайвера, може да се окаже, че няколко от яйцата са изчезнали. Това е така, защото неоплодените яйца тук не хващат гъбички, а се разпадат от самосебеси без каквито и да са остатъци. Качествата на водата не са критерий за по-високата степен на оплоден хайвер. Двойката е готова отново за размножаване след 10 дни и резултатите относно успеваемостта са гарантирано по-добри.
Идеалната вода за размножаване е мека, леко кисела, с максимална твърдост 2°, максимална карбонатна твърдост 0.2° и pH 6.8. Оптималната температура за размножаването е 22-24°C/72-75°F.
Яйцата се люпят за 36часа при температутра от 23°C/73°F след което на малките са им необходими 4-5 дни, за да достигнат пълна жизненост и да започнем да ги храним с артемия.
Те са по-големи, по-силни и устойчиви от бебетата на N. Marginatus. След втората им седмица започваме да им добавяма по-твърда вода на порции, така че след 4тата седмица да ги преместим в по-голям аквариум с по-твърда вода.
Развитие на ембриона:
1. Оплодено яйце на N. Mortenthaleri.

2. 30 минути след полагането ембриона се превръща в клетка


3. Клетката се дели на 2-4 клетки


4. Ембриона на 18 часа


5. На 36тият час зародишът започва да се уформя

6. На 40тият час имаме наченки на уформен ембрион

7. На 75тият час ембрионът вече е окончателно уформен
