Чинчила
#1
Публикувано: 21 December 2007 - 11:02 AM
Чинчилата (Сhinchilla laniger) спада към сем. Чинчилови (Chinchillidae). Нейна родина са високите планини на Южна Америка (Аржентина, Перу, Чили, Боливия). Името си е получила от индианското племе чинча". По външен вид чинчилата прилича на катерица, но ушите и рунтавата й опашка са по-малки (фиг. 22). Тялото й е дълго 23 38 см, а опашката 8 15 см. Възрастните екземпляри тежат 500 800 г. Очите й са големи и черни. Космената покривка на гърба й странично е от светло- до тъмносива с гълъбов оттенък, а на корема е със сиво-бял цвят. Пуховите косми са много фини, с нежен копринен блясък. Гъстотата на космите е значително по-голяма, отколкото на другите животни. В природата живее на многобройни колонии (до 100 бр.)- Активна е през цялата година през нощта. Обитава естествени пещери и скални пукнатини, като е отличен катерач.
Отглеждане.
Чинчилата е един от най-подходящите бозайници за отглеждане в домашни условия, тъй като е ласкава и доверчива с човека. Освен това нейните изпражнения почти не миришат. Дори в помещения, където се отглеждат стотици чинчили, липсва тежката миризма, характерна за гризачите. Клетката за двойка чинчили (те са моногамни животни) трябва да е от метална конструкция и гъста мрежа (фиг. 23). Дъното е също от ситна метална мрежа, под която има подвижна метална тава за събиране на изпражненията. Размерите на клетката са 70/70/70 см, като отпред има вратичка за отваряне с ясла и място за бутилка с вода. Вътре в клетката се поставя дървено гнездово сандъче с размери 30 х 20 см и височина 30 см. Сандъчето има отвор за влизане, а таванът му се отваря за контролиране на новородените и за почистване. Необходимо е да се постави една малка вана със ситен пресят пясък или пепел с добавка на 10 % талк, в която животните обичат да се къпят". Без тази прашна баня" чинчилите не могат да поддържат в изправност нежната си козина, която лесно се скубе. Освен това прашната баня запазва структурата на косъма и топлозащитните му свойства. Чинчили, лишени от пясъчни вани и отглеждани при повишена влажност, лесно се простудяват и загиват дори при температура над 13°С. Пясъкът трябва периодично да се заменя с нов. Хранене. Дажбата на една чинчила се състои от 10 г зърно (овес, пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и др.) и малко ароматно сено. През зимния период се прибавят кореноплоди (моркови, цвекло) или зеле, а през лятото трева, люцерна, листа от глухарче. Вода за пиене се дава на воля в обърнати бутилки, които завършват с гумена тапа, пробита от тънка метална тръбичка, стеснена в единия край. Допълнително на животните се дават клонки за гризане и острене на зъбите, креда или тебешир и костно брашно (за набавяне на необходимите калциеви и фосфорни соли).
Бременните и кърмещите майки, а също и новородените е полезно да се подхранват с овесени ядки (по 6 9 г на майка и 2 3 г на приплод) и кондензирано мляко (по 5 7 г на майка и 1,52 г на приплод). Чинчилите обичат да ядат и сухари. Не трябва да се прекалява с храненето, тъй като чинчилите лесно затлъстяват.
Размножаване. Полова зрелост чинчилите достигат на 6 7-месечна възраст, като особено плодовити са до 1012 години. Живеят 1618 години. В природата раждат 1 2 пъти годишно, но в домашни условия 2 3 пъти. Бременността продължава 3 месеца. Женската ражда 16 малки (най-често 2 3), които са напълно развити (окосмени, прогледнали, с развити зъби и способност за бягане). На 1-седмична възраст са способни за самостоятелно хранене, но бозайният период продължава до 2 месеца. На тази възраст малките се отделят от родителите си в други клетки. Майките са способни да забременеят 12 ч след раждането. Чинчилите лесно привикват на човешката ласка, но хващането им с цяла ръка е нежелателно поради хигроскопичността на нежните косъмчета. В такива случаи се препоръчва хващането им с марлена кърпа или за опашката с едната ръка и незабавното им поставяне върху другата ръка.
Основната храна на чинчилата се състои от пелети, които изглеждат като заешка храна, но те съдържат специфични хранителни вещества, от които чинчилата има нужда. В никакъв случай не използвайте заешка храна - много често тя съдържа хормони.
Вашият домашен любимец ще се храни толкова често, колкото има нужда, така, че можете да пълните хранилката когато остане празна, но ако чинчилата е започнала да става дебела и летаргична трябва да ограничите приема на храна. Един килограм пелети трябва да стигне за около месец. Това означава, че трябва да се храни средно с около 35 грама на ден.
Чинчилата трябва да има неограничен достъп до сено или люцерна, но в никакъв случай не премахвайте пелетите от менюто на вашият домашен любимец.
Чинчилите много обичат вкусотии /за тях това са сушените плодове - стафиди, ябълки, круши, сливи, кайсии, ядки/, но трябва да ограничавате подобен род храна или ако давате това да бъде само от един вид за деня/. За възрастна чинчила не се препоръчват повече от две стафиди на ден или две ядки. Не трябва да давате на вашият галеник твърде много вкусотии, защото подкожните мазнини, които натрупва значително скъсяват живота му.
Статия 2
Чинчилите не са скъпи за хранене и отглеждане животни. Тяхната основна храна се състои от пелети, люцерна и вода. Най-подходящото време за хранене през денонощието е вечер, когато те се събуждат и са активни. Има най-различни видове хранилки - купи, чаши - пластмасови, стъклени, метални.
Промяна в режима на хранене
Ако Ви се налага да промените режима на хранене, то това трябва да става постепенно без рязка смяна на храната. Чинчилата има чувствителен стомашночревен тракт и можете да предизвикате здравословни проблеми. При смяна на храната трябва да прибавяте по много малко количество от новата храна към старата и постепенно да увеличавате с течение на времето. Така организмът на чинчилата успява да се адаптира към новия режим и ще избегнете вероятни смущения и болести. Този процес отнема около 2-3 седмици.
Пелети
Пелетите са основната храна за чинчилите. Повечето пелети се правят от люцерна, меласа, соево олио, овес, витамини и минерали както и пшеничен зародиш. Всеки човек има собствено мнение за това как трябва да храни своят домашен любимец и често дават на чинчилите пелети за зайци, морски свинчета и т.н., които обаче понякога съдържат хормони и са вредни за чинчилите. Най-важно в случая е пелетите да са пресни. Изхвърлете всяка храна, която е на повече от 3-6 месеца, защото тя е изгубила своята хранителна стойност.
Вода
Водата е много важен аспект за здравето на чинчилата. Тя има нужда от прясна вода, налична за тях по всяко време. Много е важно водата да се сменя често, защото в нея лесно се развъждат опасни бактерии за здравето на чинчилата. Бутилките с вода трябва да се почистват поне веднъж седмично като подходящи начини за почистване са изплакване с гореща вода, преваряване, измиване с препарат за чинии.
Здраве
С правилни грижи и подходяща диета чинчилата може да живее до 20 години, въпреки, че средно живеят до 10-15 години. Чинчилите са що годе издръжливи и здрави животни, но има някои здравословни проблеми, с които трябва да сте наясно. Трябва системно да водите вашата чинчила на ветеринарни прегледи.
Зъби
Зъбите на чинчилата трябва за бъдат жълтеникави на цвят и горните не трябва да бъдат надвиснали над по малките зъби. Един от най-разпространените проблеми, които чинчилите имат е с техните зъби. Зъбите на чинчилата постоянно растат и това може да предизвика голямо неудобство у чинчилата. Първите признаци, които може да забележите, е че чинчилата започва да се храни по-малко, търси по-мека храна и впоследствие губи от теглото си.
Пясъчни бани
Не забравяйте пясъчните бани!
Чинчилите никога не се къпят във вода - само в пясък. Козината им е хидроскопична и водата може да я повреди. Можете да купите пясък /прах/ за чинчили във почти всеки добре зареден зоо магазин. Чинчилите трябва да се къпят в пясъка всеки ден за да е чиста и здрава тяхната дебела козина, но не поставяйте ваничка с пясък в клетката, защото ако се къпят прекалено често /а те много обичат да правят това/ козината им ще стане твърде суха.
КЛЕТКА
Уверете се, че клетката на Вашият домашен любимец е достатъчно голяма. Една чинчила може да бъде гледана в клетка с приблизителни размери 90 см. височина на 60 см. широчина на 45 см. дълбочина. Ако са спазени пропорциите можете да бъдете сигурни, че клетката Ви е добър дом за Вашия домашен любимец. Чинчилата трябва да бъде пускана от клетката за около един час всеки ден. Тя не обича шума, така, че клетката трябва да бъде поставена в спокойна и тиха проветрива среда, но в никакъв случай на течение. Чинчилата не обича също така горещината, затова трябва да бъдете сигурни, че клетката не се намира под пряка слънчева светлина. Температура над 40 градуса може да бъде фатална за чинчилата.
Почистване на клетката
Въпреки, че чинчилите не миришат, клетката трябва да бъде почиствана поне веднъж седмично. Рафтовете, кутиите за храна, поилката за вода трябва да бъдат почиствани ежедневно. Хигиената и чистотата са много важни. Престояла храна, мухлясало сено, остатъци от храна, изпражнения и престояла вода могат да предизвикат образуването на бактерии опасни за Вашата чинчила. Някои хора използват дървени котешки тоалетни.
В клетката трябва да има дървена кутия, в която чинчилата да спи или просто да си играе. Кутията трябва да бъде подходяща за размерите на домашния Ви любимец. Чинчилите трябва да поддържат своите зъби "изпилени" - в противен случай те ще се опитват да дъвчат почти всичко наоколо. Затова чинчилите не могат да тичат свободно из дома Ви както котката или кучето.Предупреждавайте всички, когато сте пуснали своето животинче извън клетката, защото чинчилите са много подвижни и това може да предизвика неприятни инциденти.
Чинчилите се опитват да дъвчат много предмети. Избягвайте да им давате да си точат зъбите върху пластмасови повърхности или дървени такива боядисани или лакирани, защото могат да се натровят. Моят личен опит показва, че най-често налитат на дърво, но ако си имат дървено трупче или дървени пръчици, в които да си точат зъбите няма да ви създават проблеми,когато ги пускате извън клетката. Можете да им направите тръби от картон, в които те много обичат да си играят или да се промушват.
От тук е взет материла: http://chinchilla.sa...hp?c=1180692219
#4
Публикувано: 21 December 2007 - 05:51 PM
#6
Публикувано: 21 December 2007 - 09:37 PM
#7
Публикувано: 21 December 2007 - 09:42 PM
#10
Публикувано: 05 March 2008 - 11:00 PM
Толкова са сладурски! :wub: На последната снимка, която я е пуснала milenka_123789456, толкова е сладка!
#12
Публикувано: 07 April 2008 - 03:43 PM
Продавачката:Защо снимаш?
Аз: Просто искам да ги покажа... и мисля че им е доста студено тук
Продавачката: Собственост са на магазина...нащо ще жеаето ли друго???
аз се обърнах и заминах но сега ми тежат тези животинки ако някой има желание ще се поинтересувам в подробности от животинките макар да не ми се иска да разговарям с тази жена.......
#15
Публикувано: 13 April 2008 - 05:20 PM
Цитат
Това е голяма дилема да ти кажа! ;D ;D ;DАз съм поддръжник на кучетата,въпреки че за екзотичен домашен любимец чинчилата е идеален избор! :wub:Моя приятелка си има две от тези сладурчета,проблемът е,че са асоциализирани и страхливи,но това вероятно зависи и от начина,по който биват отледани.Т.е. дали ще се срещат често с непознати хора или пък ще са си винаги само със стопаните и т.н.. :blink:
http://gorata.net/f.php?f=MyShadow
Heute ist der Anfang meines neuen Lebens...Heute ist der beste Tag meines Lebens...
http://www.vbox7.com/play:829911af
#16
Публикувано: 13 April 2008 - 06:10 PM
#17
Публикувано: 25 May 2008 - 06:33 PM
И чашите бяха опразнени, и бутилката с гърло разбито, и вратата беше заключена, а леглото широко открито. И безбройни звезди от стъкло ни предсказваха щастие в тая като в приказка великолепна, отдавна неметена стая.
#19
Публикувано: 09 August 2008 - 12:16 PM
никога не ми е правило впечатление да вдига много шум нощем. В смисъл - чопли си нещо, шумка и хрупка, ама това е по-скоро приятно отколкото изнервящо, поне за мен де . Нашият Чочо беше малко асоциален, издаваше заплашителни звуци когато искаме да го хванем и понякога хапеше, но така си го взехме от магазина. Когато го галехме без да се опитваме да го вземем , беше много доволен. Така и не успяхме да го опитомим за цялата година , която беше при нас. Говоря за него в минало време, понеже почина от прегряване през пролетта т.г..
Изкуственият интелект е нищо на фона на естествената глупост...