[LORD_BULL]

Всичко за породата и нейното развитие....

[LORD_BULL]

Видимите пороци и тяхното значение
Автор: Раймонд Г. Опенхаймер/от книг.За Бар Синистер изд.1969г.
Превод  : Марио Капушев

Появи ли се на ринга куче с петно на опашката, и ако бъде избрано за призьор на голяма изложба, то неминуемо ще бъде подложено на нападки.
Като правило, повече от всички се възмущават и правят от мухата слон хора, които преди 30 години с пяна на уста доказваха недопустимостта за непълнозъбието при кучетата, много слаби ушни хрущяли и всякакви други видими пороци.
В крайна сметка, розовия нос, смесена захапка, нарушение на захапката, ирегулярно положение на зъбите и нарушение на техния брой, меки уши, светли, изпъкнали, сини очи, едностранен крипторхизъм, цветни петна на различни участъци по тялото извън главата- това са просто степени на един проблем, свързан с рецесивната полигения и въпросът как да се избавим от нея.
Дълголетната практика е доказала, че когато става въпрос за прогресивното развитие на породата, поставянето на табу, за който и да е отделен порок е недопустимо. Впрочем, заради справедливостта трябва да отбележим, че ако някои развъдчици не бяха се оказали достатъчно далновидни експерти, поставяйки високи препятствия на нашата порода, ние щяхме да си стоим на развитието от 1930та година.
В крайна сметка експертите се нуждаят от умение спокойно и безпристрастно да оценят и съпоставят достойнствата и недостатъците на всяко животно представено пред тях. Аз вече говорих, че разнообразните пороци, които се срещат в нашата порода представляват различни степени на един и същ проблем. Хайде да се обърнем към уроците по история и да видим дали те потвърждават това.
Когато прославения Бригадир за първи път излезе на ринга, всички отбелязаха, че има бсолютно розов нос. Не виждайки гората зад дърветата, великите специалисти устроиха около него такъв скандал, какъвто правеха в последствие за всеки подобен порок.
Ако бяха послушани Бригадир никога нямаше да стане призьор, а още повече племенен производител.Той не предаде своя розов нос на нито един негов потомък. Честно казано обаче, преди двайсетина години мъжки с такъв порок просто нямаше да излезе на ринга.
Сега да разгледаме нарушенията в захапката.
Мисис Шустер така и не се реши да покаже Контанго Кобблстоун, имащ недокус. При наличието на такъв порок по това време нямаше никакъв шанс да се спечели приз, а да не говорим за използване за разплод.
Но мис Монтегю Джонстоун не беше такава..Тя се оказа по-далновидна от всички.Без да се страхува тя използва Кобблстоун и получи Ромейни Ривет- майката на Ромейни Рилайнс. Ние с мис Уезерил дори и не мислехме да представим Суперлатив Суп Баббл заради нейната захапка и знаехме че болшинството щяха да се откажат да я използват за племенна кучка. Но ако тази превъзходна кучка не беше използвана , то ние никога нямаше да можем да видим Сноуфлеш.
Да разгледаме още един аспект-светлите и изпъкнали очи.Найва имаше светли очи.У неговите партньорки,Сфинкс и Старшайн,изпъкнали.Представете си,каква трагедия щеше да е,ако тези първокласни животни никога не бяха участвали в племенното дело.
До Втората световна война,куче с клепнали уши като Принслинг,беше обречено само за домашен любимец и тогава ние нямаше да имаме Барбелл Рейнголд,Силвер Боб и десетки други.
Абсолютно същото може да кажем и за крипторха Бар Синистер,въпреки че външно здравия му брат/от едно кучило/ даде много кученца с такъв порок.
Радващото е, че с времето към тези 5 гореспоменати порока,започнаха да се отнасят много по благоразумно и това допринесе на породата само голяма полза.
В заключение да се върнем към това, с което започнахме петната разположени на различни участъци от тялото извън главата.
Като цяло Суперлатив Амелия Бебе беше хубава женска,но в основата на опашката имаше черно петно.Заплодиха я и получиха уникалния Спаррелл.Не мога да си спомня в първите две-три генерации от неговите потомци да са имали петна извън главата.Затова пък мога да изброя минимум десет потомъка на Бен с такива.При това доколкото на мен ми е известно всички Бенови предци са били чисто бели.
Всичко вече изброено и множество други подобни случаи ярко демонстрират,че е неразумно да се изключват от племенна работа действително първокласни животни, имащи един от тези пороци, свързани с рецесивната полигения, само за това, че те могат да ги предадат на потомството.
Искам да подчертая,че декласирането или изваждането от наградните списъци на такива животни и присъждането на по-големи призове на много по-недостойни съперници няма да доведе до нищо,освен вреда и като цяло спад в общото качество и поголовие на породата.
Хайде да си спомним основния принцип, произлизащ от простите и неоспорими закони на генетиката.Куче с превъзхождащи достойнства и порок, съгласно аритметическата вероятност, по скоро ще награди своето потомство с първото, отколкото с второто.
Докато за появата на най-добрите качества /във всеки случай,за нашата порода/ генетически отговарят доминантните признаци, а за порока-рецесивните.
В най-лошия случай при връзка на две животни,едното от който има какъвто и да е от изброените пороци, половината от родените кученца би трябвало да носят генетически аномалията.
Залагам три към едно, че тези родители ще наградят своето кучило със своите най-добри качества.А тези развъдчици, които се боят да рискуват и се отказват от такъв тип връзки си слагат сами прът в колелата и губят основата на самата идея за племенна работа.
Казвайки това,искам още веднъж да наблегна,че бултериеристите не трябва превзето да се отнасят към едни или други достойнства и пороци, а развъдчиците, експертите и съдиите да не забравят за разумното съотношение на тези качества.
Стандартът на породата взема пределно ясна позиция и обеснява всичко много просто и ясно, че всяко отклонение от него СЕ СЧИТА ЗА НЕДОСТАТЪК, СЕРИОЗНОСТТА НА КОЙТО ЗАВИСИ ОТ СТЕПЕНТА НА НЕГОВАТА ИЗРАЗЕНОСТ
С други думи при наличие на неправилна захапка, меки уши,розов нос,петна извън главата, светли или изпъкнали очи или нарушения при спускането на тестиса, развъдчиците и съдиите са длъжни да противопоставят пороците срещу достойнствата на самото животно.
Главния въпрос е в степента на изражение на един или друг недостатък, определяне на неговия характер, дали е чисто външен или действително анатомически-в съотношение с положителните качества на животното.
Истинските експерти и мъдрите развъдчици прекрасно ще се справят стази задача, и времето ще докаже правотата на тяхното решение.
Много, като че ли забравят,че целта на племенното развъждане получаване на първокласни екземпляри.
За тази цел е необходимо в развъждането да участват бултериери с ярко изразени качества.Ако в някой от тях има чисто външен недостатък или порок, то те трябва обезателно да се отчитат, щтателно и умело да се подбира партньор, за да се избегнат в последващите поколения и да се закрепят най-добрите родителски качества.

[LORD_BULL]

ПРОИЗХОД НА БУЛТЕРИЕРА - Лорд Гладиатор и "Down Face" при бултериера

Автор: И.Назъров

Въпросът за появата на Лорд Гладиатор е съществен и неговият отговор ще допринесе за изясняването на много важни моменти от развитието на бултериера. Редно е да отделим специално внимание на това, защото именно с раждането на легендарното куче с това име започва нова ера в историята на породата. Ясно е, че това, което отличава най-много съвременния бултериер от всички останали кучета, е неговата изключително специфична форма на главата. Именно тази изпъкнала форма на черепа, наречена "down face", го прави единственият и неповторим образец по екстравагантност в света на кучетата. Заслугата за това се дължи на родоначалника на тази нова линия, роден през 1918 г. в Англия и записан със златни букви в историята като "Lord Gladiator".

В началото ще отговоря на нашия редовен читател съвсем кратко. Въпросът му бе следният: дали Лорд Гладиатор се е родил вследствие на някаква кръстоска и защо именно през 1918 г., а не по-рано например? Разглеждайки темата, нека бъде ясно, че това куче не е резултат на кръстоска между бултериер и друга порода. Доказателство за това са неоспоримите факти, запазени оттогава, както и липсата на основателно противоположно мнение. Нека припомня, че Английската племенна книга ("Stud-Book") се води официално от 1873 година и тя е само и единствено за чистопородно развъждане. Никой не би допуснал в нея да се регистрират нечистопородни кучета и кръстоски. Освен това развъдник с името "Gladiator" е бил собственост на Mr. William Tuck и създаден още през 1898 г. Този развъдник е бил добре познат и известен с качествените си екземпляри и най-вече като бултериери с "добри глави". Именно този Mr. Tuck е производителят на Лорд Гладиатор и е имал смелостта и отговорността да направи нещо ново и да го доведе до край. Този развъдчик с дългогодишен опит е бил подложен на остър натиск и конфронтация и нека ние си зададем въпроса: защо му е било нужно това, защо той не е продължил по традиционния добре познат път в селекцията? Явно той и други специалисти са имали нещо предвид и неслучайно са си "усложнявали живота", за да наложат новата форма на главата. Случайни неща няма и вследствие на тази закономерност Mr. Tuck съвсем заслужено получава по-късно признание и остава с името си в историята на бултериера. Както и неговият последовател Mr. R. Oppenheimer, също записан със златни букви заради развъдника му "Ormandy", и неговия най-велик бултериер "Bar Sinister оf Ormandy" пряк потомък на Лорд Гладиатор. Същият този "Bar Sinister", толкова бурно дискутиран и отхвърлян, но запомнен като най-качествения екземпляр, направил най-големия скок в усъвършенстване на екстериора и рязко издигане на селекцията на много високо ниво.По първата част от въпроса се установява, че произходът на Лорд Гладиатор е напълно ясен и всички други мнения са несериозни и спекулативни. Така например противниците на бултериера твърдят, че новата форма на главата е едва ли не някаква вредна мутация и се е появила в резултат на кръстоска между бултериер и коли и (или) бултериер с хрътка, и то специално с руската хрътка борзой. Първият въпрос, който възниква, е как физически би се осъществило заплождането между кучета с толкова голяма разлика в размерите? Също можем да си представим как биха изглеждали тези кръстоски особено като ръст, като костна система и структура на тялото, челюстите и характера в сравнение с идеала за бултериер. В крайна сметка какво биха допринесли тези кръстоски и с какво биха подобрили качествата на бойното куче? Кому е необходимо това, при положение че и без това вътрепородното разнообразие е твърде голямо и съществуват няколко различни типа бултериери. Що се отнася до мутациите, ако "down face" е била вредна мутация, то би ли съществувала породата изобщо днес? Тъкмо обратното: оказва се, че тази мутация е полезна и посредством нея се унаследяват редица положителни белези. Тази тема изисква едно задълбочено разглеждане и то ще бъде направено в следващата част на материала. Сега да се върнем на втората част от въпроса: защо точно по това време се е появил Лорд Гладиатор? Отговорът може да бъде съвсем кратък: защото тогава са назрели условията, т. е. имало е необходимите предпоставки за това. Може да се предполага, че и преди това са се раждали бултериери с изпъкнал профил на черепа, но явно са били смятани за дефектни и страхувайки се от "израждане" на породата, са били унищожавани. Главното е, че преди никой не е виждал смисъл в тази нова форма и всеки се е придържал към стандарта, наложен от "Хинксовите бултериери". На въпроса може да се отговори и много по-обширно, вземайки предвид всички предпоставки. Една от тях е развитието на науката по това време, друга е личният опит, натрупан от селекционерите, и не на последно място са хората, които са могли да наложат това със своето влияние и авторитет. Важно също е да се отбележи и тенденцията, която е съществувала - да се утвърди и цветната разновидност на бултериера. Знае се, че Англия е била водеща в почти всички области на науката и обществения живот, а точно по това време бурно развитие е имала генетиката като наука за наследствеността, преди това се създава и еволюционната теория на Чарлз Дарвин. Същевременно в животновъдството се обособяват нови и специализирани породи и с това се издига ролята на развъждането като самостоятелна и много важна наука. Като ориентир може да ни послужи 1859 г. за учението на Дарвин, който определя факторите, движещи еволюцията: наследственост, изменчивост, естествен отбор и изкуствен отбор, дело на хората. Неслучайно е съвпадението в годините 1900-1930 г. - епоха на развитието на класическата генетика с появата на Лорд Гладиатор през 1918 г. Точно тогава са се откривали законите на наследствеността, изменчивостта и унаследяването на признаците.



Следвайки темата , ще направим едно уточнение за тези, които за първи път четат редовете за бултериера. Става дума за понятието "down face", наложило се и употребяващо се единствено за тази порода. Всъщност именно тази необичайна и неповторима изпъкнала форма на черепа, типична само за английския бултериер, се нарича "down face". Как се е появила и защо е било нужно това ще се разбере в настоящия материал. Връщайки се назад в историята на породата, ще си припомним, че типът бултериери, създаден от Джеймс Хинкс (в периода около 1860 г.), е бил чисто бял, с лека конструкция, бърз и нападателен. Неговото основно качество е била боеспособността. За тази цел породата се е утвърдила като "номер едно" и е притежавала изключителна подвижност, издръжливост, сила на челюстите и агресивност. Най-важното обаче е бил т. нар. killer-instinkt: инстинктът да напада и умъртвява всеки противник без оглед на силата му. С течение на времето този killer-instinkt се оказал ненужен, вреден и много опасен. Така по-късно в периода около 1900 г. бултериерите били селекционирани като по-уравновесени и по-благонравни кучета. Постепенно те започнали да се различават от утвърдения тип на Хинксовите бултериери. Новото време диктувало нова мода и нови тенденции в кинологията. Една от новите насоки била да се развъждат по-едри и масивни кучета, създаващи по-голям външен ефект, впечатляващ със своята мускулна сила и мощ. Друга тенденция била да се утвърди официално цветната разновидност бултериери. Всъщност те отдавна се развъждали и паралелно се развивали с белите, но понеже се използвали и кръстоски със стария тип на бул-енд-териерите, те не се приемали за чистопородни бултериери. Стандартът на породата изисквал чисто бял цвят, това, което се наложило от времето на г-н Хинкс и неговото развъждане. Друга тенденция в развитието на породата била тази на Mr. William Tuck - да създаде бултериер с необичаен и много специфичен вид, различаващ го от всички останали кучета. Така през 1918 г. в развъдника "Gladiator", собственост на Mr. Tuck, се ражда бултериерът с името Lord Gladiator, който имал необичайна дотогава изпъкнала форма на главата. С неговата поява се ражда и новият модерен тип бултериер с "down face". Анализирайки развитието на породата до днес, се установява, че всички нови тенденции от началото на века са доведени до край. Така например по отношение на характера съвременните бултериери са по-спокойни, уравновесени и лесно поддаващи се на обучение. Относно самия тип: настоящият Стандарт на породата изисква бултериерът да бъде масивен, тежък, с мощна костна система и развита мускулатура. По отношение на цвета днешните цветни варианти са отдавна утвърдени и официално се признават наравно с белия цвят на породата. Не на последно място понятието "down face", толкова бурно дискутирано и отхвърляно при появата му по онова време, днес е записано като необходимо и важно изискване на стандарта. Каква е била причината, довела до такива съществени промени в екстериора и характера на съвременния бултериер. Безспорно ефективността и неотразимостта в действията са намалени в сравнение с предците - гладиатори, тези легендарни бойци. Причината е една-единствена, но много съществена. Това е бъдещето на породата. Английските селекционери, създали толкова много уникални и ненадминати породи, не можели да допуснат тяхното постепенно изчезване в условията на новото време, оказало се неблагоприятно за тях. Така, както старият боен мастиф и легендарния староанглийски булдог са вече почти забравени, така и ненадминатите бойци - бултериерите, са щели да последват съдбата на всички бойни кучета от древността. Радостно за нас е, че селекционерите на бултериера са осъзнали правилно историческото развитие и са взели оптималното решение за развитието на породата. Благодарение на това днес се радваме на бултериера със заслужена гордост, а не го причисляваме към редките и изчезнали породи. До голяма степен един от главните фактори за това се явява и "down face". В името на бъдещето на породата селекционерите поставили пред олтара на жертвоприношението "бойните доспехи" на бултериера. Ясно съзнавайки, че бъдещето никога повече не ще предостави стихията на кръвопролитните битки и шанса на породата в тях, те с болка спрели на стария добре познат път и тръгнали по нов път - пътя на модерния бултериер. Магията на породата е заложена още в първите редове и на настоящия стандарт: "Бултериерът е гладиатор сред кучешките породи"... Това без съмнение разкрива съхранен дух да се бие до смърт, но показващ също колко е силна традицията особено в Англия и това, че славното героично минало трудно може да се забрави. Това показва още, че независимо от настъпилите промени като важно качество за бултериера е запазването на борбения характер. Наред с това изключително екстравагантният екстериор с неповторимия "down face", съчетан с бликаща енергия и сила, правят бултериера едно неповторимо създание.Какво е накарало английските специалисти да се насочат към "down face" и да го приемат като основен породен белег? Необходимо е не само повърхностно тълкуване, като например това, че просто така им е харесало, или че това е извратено чувство към красотата на мутант (т. е. изрод) и т. н. и т. н. Въпросът се нуждае от задълбочено и сериозно изучаване. Още повече ще припомним, че по този въпрос се е водила една изключително ожесточена борба между привържениците на тази нова тенденция и поклонниците на стария тип чистобели Бирмингамски бойци, създадени от Джеймс Хинкс. Явно значителна роля в този спор е изиграла науката, която по това време претърпява бурно развитие. Така например еволюционната теория, създадена от Чарлз Дарвин, получава широко признание и обяснява по един сериозен начин произхода на видовете чрез естествен отбор. Факторите за еволюцията, както и движещите фактори при изкуствения подбор, провеждан от човека, дават по-точно обяснение и при породоформирането. Наред с това се изгражда и генетиката - фундаменталната наука за наследствеността и изменчивостта. Особено периодът от 1900-1930 г., известен като период на класическата генетика, способства за въвеждането на научни методи в селекцията на животните. Така например може да се смята, че признакът "down face" (изпъкнал череп) е една положителна мутация, настъпила спонтанно, но успешно използвана и доведена докрай, като важен породен белег. Още повече че той не е сам за себе си, а е свързан с унаследяването и на други полезни признаци. По такъв начин чрез корелативните белези, т. е. тяхното свързано действие и проява ролята на "down face" нараства значително. Понятието мутация е с латински произход и означава изменение във физиологичните и морфологичните признаци, което настъпва изведнъж и се предава по наследство. Настъпва вследствие на комбинацията на гените в процеса на оплождането. Съществуват няколко начина за възникването на процеса, който коментираме, но един от тях е например следният: комплементарното взаимодействие между гените. При това взаимодействие (между неалелни гени) се развива нов признак в сравнение с детерминирания признак от всеки ген поотделно. Комплементарни гени са тези, които при съвместното си действие в хомо- или хетерозиготно състояние обуславят проявата на нов признак.

Продължавайки да следиме развитието на породата ,достигнахме до момента да направим едно сериозно разглеждане на въпроса. Отделяме толкова място за тази тема, защото всъщност това е основният Продължавайки от предходния брой да следим развитието на породата, достигнахме до момента да направим едно екстериорен белег и още повече че е способствал за съхранението на породата, нейното усъвършенстване и в крайна сметка е допринесъл за това бултериерът да бъде неповторим и уникален със своя изпъкнал профил на главата, наречен "down face". За целта е необходимо да се потопим за малко в науката. При животните има много признаци, които се предават в потомството, сякаш са свързани помежду си. Ако се наблюдава развитието на единия, то неминуемо се развива и другият признак. Още Дарвин е отбелязал, че белите котки със сини очи са глухи. Същото се отнася и в случаите с белите кучета. Затова чисто белите бултериери трябва да имат друга пигментация на носа и очите. В тази форма те са полуалбиноси и са напълно здрави, но в крайната форма на депигментация (албинизъм), т. е. със сини или безцветни очи и нос, те са глухи. Тези признаци са свързани помежду си и се наричат корелативни. Това има голямо значение за практиката, защото селекционерът, подбирайки екземплярите по един признак, всъщност ги подбира и по други, свързани с него признаци. Тази корелативна зависимост касае и "down face". За да бъде точно и аргументирано доказателството за обоснования стремеж да се наложи изпъкналият профил на главата при бултериера, ще направим следния анализ. По това време (началото на ХХ век) се полагат основите на зоотехническата наука. Създават се много нови породи и британците селекционират едни от най-усъвършенстваните и високоспециализирани породи, станали водещи в света. Развъждането се обособява като самостоятелна наука и заедно със законите на генетиката чертае методите на селекция в животновъдството. Англичаните се доказват като водещи и в развъждането на кучета. Една тяхна голяма гордост е породата бултериер. Сама по себе си тази порода е изключително сложна като създаване и развъждане, тъй като неизбежно съществуват четири вътрепородни типа. Основните белези, които се открояват, са или типът на булдога, или на териера. Много трудно се оказва запазването на оптималния баланс при бултериера като тип конструкция и характер. Във връзка с възникването на "down face" и приемането му като породен белег ще направим следната съпоставка на други видове животни с аналогични черти. Така например в коневъдството е известна породата Нониус. Тези впрегатни коне са били известни в Европа в началото на миналия век. Водят началото си от 1816 г. от англо-нормандския жребец Нониус-Сеньор. Основната характеристика на тези коне е, че са масивни, много работоспособни и с изпъкнал профил на главата (подобно на бултериера!). Породните белези са: широк и дълбок гръден кош, масивна глава с изпъкнал профил на лицевите кости, масивна и здрава мускулатура, развита костна система, добри аклиматизационни качества, невзискателност към условията на хранене и отглеждане.
Друг пример, който можем да използваме, е от овцевъдството. По численост на създадените породи, а също по тяхната значимост Великобритания заема първо място в света. Една от тях е Бордър-Лейстър - това е месодайна порода, едра, плодовита, известна много отдавна и също с изпъкнал профил на главата (дори изключително силно изразен в сравнение с идеала за "down face" при бултериера). Сега е използвана главно като порода-подобрителка на много високопроизводителни кросбредни овце. Екстериорните белези са: здрава костна система, масивен строеж, обилна мускулатура, изпъкнали черепни кости на лицевата част, развита долна челюст, висока плодовитост и жизненост на потомството.В зайцевъдството има порода, която е една от най-старите в света и също може да ни послужи за пример. Това са Кочоватите зайци, които имат силно изразен изпъкнал профил на главата. Разделят се на английски, френски и немски тип и са едри животни от месодаен тип. Породните белези са: масивно тяло, груба тежка глава, изпъкнали черепни кости на профила, силно развита долна челюст, добра плодовитост и висока жизненост. Тази порода много прилича в главата на коч (овен), откъдето е получила и името си (на български език). Кочоватите зайци са здрави и непретенциозни към храната и са послужили за основа при създаването на нови породи и кръстоски.

След всичко това може да се направи следният извод: съществува видима връзка между признаците изпъкнал профил на главата, масивност, плодовитост, жизненост, сила на челюстите и невзискателност към условията на отглеждане и хранене при изброените видове животни. Породните характеристики са близки и дори общи както за бултериера, така и за конете Нониус, овцете Бордър-Лейстър и Кочоватите зайци, а сходни аналогии могат да продължат да се откриват и другаде. Навлизането ни в зоотехниката и горепосочените примери за породите ни дават обяснение за това, че английските селекционери още отдавна са знаели за свързаното унаследяване на признаците, и то специално свързани с изпъкналия профил на главата. Така по един популярен начин се запознахме с факта, че модерният тип бултериер започва с "down face", но завършва с промяна на целия облик и тип на породата. Защото именно изпъкналият профил е свързан с по-добрата запълненост на черепа и муцуната, свързан е с по-развитата костна система и масивност на тялото и най-вече със здравината на зъбите и силата на челюстите. Точно тези признаци са били наблюдавани при Лорд Гладиатор и неговото потомство и са привлекли вниманието на развъдчиците. Благоприятен фактор за успешното налагане на "down face" е това, че той се оказал доминиращ ("по-силен") признак и заедно със свързаните с него признаци, посочени по-горе, стабилно се предавали в следващите поколения. Приемането на изпъкналия профил изпреварва малко по-късното приемане и на цветните разновидности на бултериера, въпреки че точно те стоят като предразполагащ фактор за появата на "down face". Това добре се вижда при Лорд Гладиатор, който не е чисто бял, а бял с цветни петна на главата. По неговото време за първи път се допускат такива петна, и то само на главата като допустим недостатък според тогава действащия стандарт. Приемането на цветните вариации по-късно способствало чрез засилената пигментация да се елиминират неприятните последствия, свързани с глухотата и по-слабата жизненост при чисто белите кучета. За пореден път се доказало, че развъждането на бели кучета е изключително трудно и поддържането им в чистота е една висша форма на селекция. Това е поредното доказателство за голямото майсторство и заслужена гордост на англичаните с бултериера и особено с чистобелите бойци, създадени от бащата на породата Джеймс Хинкс (1850-1860 г.).

следва....

[LORD_BULL]

ОТСТРАНЯВАНЕ НА ГЛУХОТАТА

През първите години на селекционна дейнст и развитие на бултериера
последователи на Д .Хинкс се сблъскват с големи проблеми . За да се затвърди
породата е било необходимо да минат доста години. Години на противоречие
може би, лошото е , че създателят Хинкс умира твърде млад и твърде рано
след създаването на неговите първи кръстоски, които служат за основа на
новия тип бултериер. Не, че ако той бе починал 20 или 30 години по- късно
нещата са щели да тръгнат по мед и масло, но все пак неговата дума е
тежала достатъчно и едва ли е имало селекционер ,който да не се e вслушвал
в съветите на Хинкс-старши ....
Да, преките наследници, приятели и съмишленици на Джеймс Хинкс продължиха
делото му успешно, но им се е наложило да преодолеят редица трудности!
Един от осн. проблеми свързан със селекцията на англ.бултериер е глухотата.
Ето какво казва една американска авторка на име M.Drewe по този въпрос :

Проблемите на селекционерите свързани с ушите на бултериера стават още
по-сериозни, когато освен техния тип /вид/ е трябвало да се обърне внимание
и на тяхната функция !
В периода 1909-1910г. селекционарите от Англия са силно обезпокоени от
нарастващия брой на глухи кучета. Молбата към КС/ Кенъл-клуба/ била да
се дисквалифицират от изложбите кучета с увреден слух. Глухотата при бултериера,а
и при други породи се появавала най-вече при екземпляви с
бял цвят на козината. При цветните бултериери / които в началото са били
отхвърляни от селекцията на породата/ този проблем се срещал твърде рядко,
може би е имало само единични случаи. Трябвало е незабавно да се вземат мерки
срещу този сериозен проблем и от селекцинерите се е изискало да дадат дума, че няма
да изпозлзват никога глухи кучета в селекцията си и да елиминират глухите
бебета. Въпреки дадените обещания от бридърите на Острова в продължение
на половин век глухи кучета продължавали да се раждат не толкова често
както в началните години, но достатъчно често и за да не бъде незабелязано!
Било е ясно, че гените носещи този дефект, трябвало да бъдат отстранени. Куче
с нормален слух, също можело да предава този порок. За жалост селекционетите
не проявавали достатъчна сериозност, когато се дикутирали тези аномалии , така
че в голяма стемен този проблем останал неразбран. Всички развъдчици трябвало
внимателно да тестват слуха на своите бебета, преди да ги обявят за продан.....

Глухотата е един от най-сериозните проблеми съпътствал селекционерите на любимата ни порода .
Да се преодолее това препядствие не е било никак лесно.
Били са направени компромиси, била е променена почти цялата селекционна политика,
което добринесло за нови проблеми от друго естество и естествено спорове.
По-запознатите с породата знаят, че за да избегнат този недостатък бридърите връщат
в разплод отстранени преди това кучета / с петна / и използват стария тип
bull end terrier . От там насетне съзникват и
други проблеми свързани със селекцията, за които също е трябвало да минат години,
за да бъдат решени. То проблеми има и сега, когато бултериерът е вече утвърдена
порода така,
че това не бива да ни притеснява. Най-важното е , че породата се
е запазила в най-трудните етапи от своето съществуване!
В заключение може да кажем, че този неприятен етап от историята на
АБТ /свързан с появата на глухота/ има и своите положителни последствия.
Ако това нещо не се бе случило, надали селекционерите
от Великобритания щяха да включат и цветен вариант на породата.
Сега НИЕ любителите имаме възможността да се радваме на бял и
на цветен бултериер! Какво по-хубаво от това???

LORD_BULL

[bagatur]

Характер и свойства

автор:Хайнц Мюлер/от Бултериерът, изд.1985г

-Характер на кучето

Чертите на характера са се закрепили, преминавайки през щателен подбор.
От времето на кучешките борби е останало нападението без предупреждение.Сбиването между кучетата, не само между еднополови, започва моментално.
Извикването- Моят не хапе! не важи за бултериерът.Вие сте длъжни да държите кучето си на повод, ако се приближава друго.В никакъв случай не допускайте, вашия бул да влезе в схватка.
Едва ли може да се намери друга порода, която да се дресира толкова трудно.Въпреки, че булът се научава лесно и бързо, не е толкова просто да го накараш да прави едно и също 2-3 пъти.Когато е научило нещо обаче, то винаги го усъвършенства.Аз съм възпитавал бул и знам, че той винаги безпрекословно изпълнява командите.
Трудностите, свързани с отглеждането на възпитан бултериер, са значително по-малки от колкото с такъв оставен самостоятелно да се развива.Абсолютно е необходимо да заставите питомника си да ви се подчинява.Аз познавам много любители на кучета, искащи да спортуват с тях, които не са в състояние продължително време да отглеждат бул.Тези хора смениха три-четири кучета и продължават да си купуват ново и ново.Въпреки, че те многократно им се е отдавало да обучат друга, по-смирена порода, а бултериерът на тях им се струва венеца на усилията.Защо?
Та те можеха с много по-голям успех да дресират диво животно.
Сега повечето живеем в градове, където има малко място за опасни бултериери.Възрастното куче е твърде гордо и велико за да го водиш на повод, а да го пуснеш свободно не бива.
Не трябва също така да пращате кучето си на обучение при професионален дресьор, защото булът се подчинява само на един стопанин.Разбира се, можете да постигнете всичко със сила, но е много по-ценно когато вие отглеждайки кучето си, в последствие може да се гордеете, че сте постигнали всичко с търпение и ласка.
Бултериерът е идеалният страж.Той е готов на всичко за своя собственик.Безкрайно обича децата и това го прави прекрасно семейно куче.Той много обича разходките и различни натоварвания, но също така може да лежи цял ден.
Най- много мрази да е затворен/ограничен/ и не понася самотата, но това е неизбежно и за това трябва да се приучва.
На вас ви е нужна твърда ръка, но в никакъв случай не се опитвайте да го превърнете в роб.

-Характер на собственика

Може би никоя друга порода, не е толкова широко описвана и толкова често срещана в героическите саги, както бултериера.Разбира се на собствениците им е приятно да срещат в книгите описание именно на тяхното куче.Там често героя се явява собственика.
Разкази за невижданата преданост, както за мъжеството и храброста на була, често карат любителите на животни да пожелаят точно тази порода.
Най-често с това се захващат хора, които са имали работа с много други породи и сега искат да си вземат бултериер.Те обаче трябва да се замислят, а не да си вземат куче още с първия порив.
Собственикът на бултериер е длъжен да се подготви за много трудности.
За начинаещите- силата на була, на пръв поглед, ще им се стори шокираща.
Голямата глава, малките очи, белия цвят и мощ като на бик, често предизвикват случайните минувачи да гледат с изумление ту към кучето, ту към собственика.Само страха да се изложат удържа зрителите от неприлични изказвания.Това че стопанина на такова животно изглежда извън рамките на общо приетите разбирания, дава още един шанс в полза на бултериера.
В последствие, когато обкръжаващите научат за характера на породата, свикват и с кучето и със собственика.За да не станат досадно любопитни обаче, по-добре е да се стои на страна от тях.Защото страданията, които изпитва нелюбимото или неразбрано куче или вече изоставено, са необясними.Не всеки може да гледа бултериер, нужно е да имаш опит и желание да общуваш с кучето.
Бъдещия собственик е длъжен да има огромно търпение, защото минава много време и нерви, докато от кученцето се получи герой, какъвто описват книгите на Киплинг, Щайнбах, Бранд и др.

[bagatur]

ДЕСЕТ СЪВЕТА КЪМ СОБСТВЕНИЦИТЕ НА БУЛТЕРИЕР

автор: Елизе Зипел


1.Ако пожелаеш да си вземеш бултериер, запитай се, действително ли си толкова сериозен.Не надценявай своите сили, защото младия, жизнерадостен и подвижен бул, може да се окаже за теб огромен проблем.Твоето желание не трябва да е внезапен прилив на настроение или каприз, от мисълта "Защото и другите го притежават."
Запознай се подробно с характера и външните признаци на породата.
Ти искаш бултериера за себе си, или мечтаеш да се занимаваш с развъждане ?
Твоето окончателно решение трябва да изхожда единствено от любовта към породата.
2.Разпитай развъдчиците,как те се грижат и оправят със своите животни, това е много важно.Взимането на всяко ново животно носи много радост, но и много задължения.Новият бултериер е равносилен на осиновяване.
3.Развъждането започва с правилното хранене и отглеждане на кученцата.Това-ти, като начинаеш развъдчик,трябва да съблюдаваш
неотклонно и последователно.Храненето по режим и физическото натоварване-това са основните предпоставки за успешното отглеждане на бултериера.
Очите на бултериер, който е принуден да живее зад "решетки", не могат да се забравят.
4.Възпитавай своето куче с равен и дружелюбен тон.Ако ти сам не си уравновесен, не очаквай успех от бултериера си.На десет похвали не трябва да има повече от две порицания.Бултериерът се старае да ти се хареса.Учи го да различава "правилно", от "неправилно".
5.Ако ти притежаваш добър по характер и екстериор бултериер, то не се възгордявай.Не търси повече от това, което той може да ти даде.
Не го прави роб, нека ти бъде приятел.Няма нищо по-хубаво от стария мъдър бултериер, които има възможност да си осъвършенства характера.Той знае всеки нюанс на гласа ти и всеки твой жест.
6.Бултерерът може да ти донесе много радост, но ако не си подхожда със собственика и окръжаващите го, той може да огорчи всички.
Бултериерът желае да се занимава с "дела", а не просто да съществува, деградирайки като ситото "куче за игра".
7.Блестящата козина- това е признак за правилното хранене.На него не му трябва топла вода, или сапун.Сухата козина трябва ежедневно да се чисти с четка.Това е най-добрия и правилен подход .Пази своето куче от течение и студ.
8.Учи се да разбираш "езика" на своя бултериер.Намери време да го понаблюдаваш.Скоро ще забележиш, че той има какво да ти съобщи.
9.При възможност, винаги взимай бултериера със себе си през отпуската.Тогава ти ще имаш възможност за по-тесен контакт и дълги разходки.Това е еднакво полезно и за стопанина и за кучето.
10.Никога не разочаровай своя бултериер.Неговото доверие в теб е безгранично.Ти си длъжен да го хвалиш и по рядко да го наказваш и порицаваш.Учи се да се владееш.За общуването с бултериер е необходимо време и търпение.

Впоследствие ти ще се убедиш, че си намерил истински приятел за цял живот.

[bagatur]

Джон Ремър- Новият бултериер изд.1989г.

Първата година от живота на вашето куче /част/

..До окончателното съзряване на вашия бултериер, сте длъжни да предприемете някои неща.Ако сте го взели като домашен любимец, което означава, че по някакви причини не е пригоден за племенна работа, то трябва да се договорите с ветеринаря ви сроковете за кастрация.
В случай, че нещо ви смущава, то посъветвайте се с вашия развъдчик и послушайте неговите съвети.Той ще ви разкаже за кученцето и скритите в него достойнства, изхождайки от практическия си опит и познаване на своите линии.Ако той ви посъветва да не развъждате кучето, значи така трябва да бъде.
Запомнете, това че вашия бул е предназначен за домашно гледане, въобще не означава, че той е лош представител на породата. Просто той има пороци, от които се опитват да се избавят уважаващите се развъдчици.
Моля ви, притечете им се на помощ, нали те искат да съхранят породата и да я направят по- добра, за това изпълнете препоръката им- и не развъждайте кучето си.
ВИЕ СТЕ ГО ВЗЕЛИ НЕ ЗА ПЕЧАЛБА И РАЗВЪЖДАНЕ, А ЗА ДА ИМАТЕ ПРЕДАН ДРУГАР И ВЕСЕЛ КОМПАНЬОН- НЕКА ОСТАНЕ ТАКЪВ.
Домашните любимци имат също много преимущества пред племенните животни, така че ние ще ви оставим да прецените сами:
1.Племенните мъжкари често пикаят у дома.За разлика от кастрираните, те няма да се спрат да направят това дори и на дивана. В основата на това поведение лежи просто инстинкт- те маркират своята територия.
2.Некастрираните мъжкари обичайно се държат по агресивно по отношение на други кучета, особено от същия пол.Какво е бъдещето на едно кученце? То е било добродушно, но съзрявайки е започнало да гледа по друг начин на живота, виждайки във всички мъжкари- врагове, които се опитват да завземат неговата частна собственост.
3.За мъжкия, който веднъж е покрил кучка, не съществуват препятствия и забрани ако усети миризмата на разгонена такава. И не се утешавайте с надежда, че той ще се отнесе с безразличие към разхождащата се наблизо ухаеща непозната- вие може да се заблудите, но той никога.
4.Знаейки, че тя е наблизо, но недостъпна, мъжкаря-производител започва да преживява всичко много лошо. Отказва да се храни, губи тегло и страшно отслабва.
Вие по цели нощи и неминуемо дразни съседите.
5.Много хора, които гледат домашни животни си мислят, че всеки мъжкар, който се използва за разплод може да се прослави. Нищо подобно. В племенната работа се използват само висококласни мъжки, а те не са никак много. Ако вашето куче не се е прославило на изложбения ринг, може някой да пожелае да заплоди с него един-два пъти.След това той вече няма да бъде същия послушен и предан домашен любимец, с
който сте свикнали.И какво спечелихте?
6.След кастрация рязко се снижава вероятността за развитие на едни или други болести, особено ракови.
Ако имате дом. любимец, то най-добре е да го кастрирате до дванайсет месечна възраст. След операцията се снижава потребността от калории, което означава по-малко храна.Спазвайки точното количество, ще избегнете затлъстяването на кучето ви.
7.Собственика на женска, също преживява големи проблеми, когато тя се разгони.
Най-малкото е това, че след нея трябва постоянно да се почиства.
Трябва да се отблъскват атаките на всички мъжкари от околността и на тълпящите се пред вратата. Заради своята Жулиета, те устройват рицарски турнири и надпревари.Трошат всички прегради по пътя си, разпяват серенади и то така, че техния вой се чува далече зад пределите на замъка.Ако решите да го прогоните някой Ромео ще ви ръмжи, ще ви се зъби и напада.
Но и вашата Жулиета не се държи така смирено и невинно, както преди да се разгони.Нея трябва да я следите с четири очи, за да не избяга при своите поклонници и да се заплоди с някой от тях.
8.Вие не трябва да се отнасяте лекомислено към това.
Правилното подбиране на партньор и получаването на определено потомство, не е проста работа!
Мечтата за печалбата, която ще ви донесе кучилото, е смешна!
Направете точен списък на разходите /заплащане за покриване, транспортиране и хранене на бременна кучка, услуги на ветеринаря, вземете предвид и вашата отпуска по отглеждането на кученцата/ и вие ще се уверите, че дори при нормално без усложнения раждане и появата на четири-пет абсолютно здрави кученца, едва,едва ще изравните нещата.А сега си представете нещо непредвидено, сечението /не е толкова рядко при бултериера/ или са се родили слабички и вие изгубвате едно или всичките. Или майката няма мляко и трябва да ги отгледате на изкуствено хранене през час.
Тогава ще се убедите, че всички ваши планове за печалба са се разбили на пух и прах!
Забравете завинаги мисълта, че ще можете да се издържате, като развъждате бултериери.
Даже ако всичко мине благополучно, отглеждането на кученца не е толкова лек и сладък труд. Едва ли ще ви се отдаде възможност да поспите първите няколко дни след раждането. Дори кучки с ярко изразен майчин инстинкт по това време са доста нервни и могат да настъпят, седнат или дори да легнат върху бебетата. Именно за това през първата седмица от живота на кученцата /а понякога първите три седмици/ вие неотлъчно трябва да сте с тях и да контролирате действията на майката. Забравете за отмерения и нормален живот. Вие няма да можете да ходите на работа, да излезнете някъде или да отидете на кино, докато майката не отлъчи бебетата от гърдите си.

АКО НЯМАТЕ ИЗЛИШНИ СРЕДСТВА, СВОБОДНО ВРЕМЕ, ФИЗИЧЕСКИ И ДУХОВНИ СИЛИ ЗА ГРИЖОВНО ОТГЛЕЖДАНЕ НА КУЧЕНЦАТА- НЕ СЕ ЗАХВАЩАЙТЕ С ТОВА!
9.С възрастта кучката става все по предразположена към рак на гръдните жлези. За намаляване на риска се препоръчва тя да се стерилизира до двегодишна възраст./по късните срокове дават по малко ефективен резултат/

[Виктория]

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА И КОМПОНЕНТИ

Нормалното протичане на всички физиологични процеси и добрата работоспособност на кучето зависят в най-голяма степен от пълноценното хранене. Неспазването на определени норми и правила е предпоставка за нарушаване на обмяната на веществата в организма. Настъпват авитаминози, костно-мускулни заболявания, понижена плодовитост. Новородените са с висока смъртност. Срокът за използуване на кучето се скъсява.

Протеини.

Под това название се означават белтъчните и небелтъчните азотни съединения, които се определят като суров протеин. Белтъчините са основна част на протеините, поради което често пъти между тях се извършва отъждествяване. В продуктите от растителен произход нивото им е около 60-90%. В животинските продукти нивото на белтъчините достига до 100% от суровия протеин. Във всички живи клетки има открити протеини, поради тясната им връзка с жизнените процеси, които протичат в клетките. От протеините в различните видове храни, кучетата синтезират специфични белтъчини, които са необходими за изграждане на органите и тъканите. Недостигът на протеини забавя растежа и развитието на младите кучета, влошава репродуктивните способности, намалява устойчивостта към редица заболявания, влошава усвояемостта и смилаемостта на храната.

Аминокиселините са градивни елементи на сложната белтъчна молекула. В белтъчните продукти са открити над 150 различни аминокиселини, но за изграждане на белтъчините имат значение предимно 22 от тях (глицин, аланин, серин, валин, треонин, лейцин, изолейцин, аспарагинова киселина, глутаминова киселина, аспарагин, глутамин, лизин, аргинин, орнитин, цистеин, цистин, метионин, фенилаланин, тирозин, пролин, хистидин, триптофан). Животните нямат способността да синтезират аминокиселини. В животинския организъм някои аминокиселини може да се образуват от други аминокиселини или от съединения, съдържащи аминогрупа. Има определен брой аминокиселини, които не могат да се образуват по този начин, затова животните трябва да ги получават с храната. Тези аминокиселини се наричат незаменими или есенциални (лизин, метионин, триптофан, хистидин, фенилаланин, лейцин, изолейцин, треонин, аргинин, валин, глицин).

Характерна особеност на белтъчините е тяхната слаба устойчивост. При въздействие с температура над 60 0С или под 10-15 0С, при облъчване с ултравиолетови лъчи или при въздействие с химични реагенти, белтъчините се денатурират.

За белтъчната биосинтеза кучето се нуждае от определени количества незаменими аминокиселини. Ако само една от тях липсва в храната или количествато й е недостатъчно, биосинтезата се влошава и се ограничава до нивото на осигуреност със съответната аминокиселина. При растящите кучета недостигът на незаменими аминокиселини се проявява по-бързо и по-драстично, отколкото недостигът на витамини и минерални вещества. Факторите, които влияят върху достъпността на аминокиселини в организма на кучето са много, но по-важните от тях са: непълно смилане на храната, влошено резорбиране на хранителните вещества, взаимодействие на белтъчините и аминокиселините с други вщества и т.н.

http://nauka.bg/foru...?showtopic=3089

[Виктория]

Липиди.

Към тази група се отнасят мазнините и мастоподобните вещества. Те са неразтворими във вода, но се разтварят добре в органични разтворители. Определят се като сурови мазнини.

Мазнините са основна съставна част на липидите в храните от растителен или животински произход. Те са най-добрият източник на енергия, подобряват вкусовите качества на храната и са основен фактор за нейната консистенция.

Към мастоподобните вещества се отнасят фосфатидите, гликолипидите, стеридите, восъците, етеричните масла и каротиноидите.

Високото съдържание на енергия в липидите позволява да се увеличи хранителността на дажбата, което от своя страна води до снижаване на количеството приемана храна. Мазнините са важен резервен източник на енергия за организма на кучето. При недостиг на храна от мастните депа се доставя необходимата за поддържане на живота енергия. Освен като източник на енергия, липидите са необходими като важна съставна част на клетъчната цитоплазма и клетъчната мембрана, като носители на незаменими мастни киселини и мастноразтворими витамини.

Въглехидрати.

Въглехидратите са голяма група органични вещества. В храните от животински произход количеството им е сравнително малко, но в растителните храни те достигат до 60-80% от сухото вещество. В храната на животните въглехидратите заемат съществен дял и са един от главните източници на енергия.

Най-общо въглехидратите се разделят на две групи - захари и полизахариди. Въглехидратите почти не се отлагат в тялото на кучето с изключение на незначителни количества гликоген. Единствено в млякото се съдържа лактоза.

Новородените кученца до 40-ия - 45-ия ден имат специфични изисквания към въглехидратите. Захарите трябва да са не по-малко от 20-25% от сухото вещество. Ако количеството им се увеличи в по-големи граници (дори и на лактозата) - над 70%, може да настъпи храносмилателно разтройство. Всички бозайници са приспособени да усвояват добре млечната захар и постепенно с възрастта настъпва приспособяване към другите въглехидрати, за сметка на усвоителните способности на лактоза.

.Минерални вещества

Не са носители на енергия, но играят съществена роля в обменните процеси. Те са важни компоненти на телесните клетки и влизат в състава на редица тъкани. Животинският организъм съдържа около 60-65 елемента. За кучето са жизнено необходими калций, фосфор, натрий, хлор, калий и магнезий.

Калцият участва в изграждането на опорната система. Костната тъкан е своеобразен резервоар на калций, който се използва за поддържане на йонното равновесие в кръвната плазма. Постоянното ниво на калций се поддържа чрез паращитовидния хормон. Калцият играе важна роля за поддържане на здравословното състояние, за запазване на нормалната дейност на нервната система, понижавайки нейната възбудимост. Калцият понижава пропускливостта на капилярните мембрани, оказва влияние върху сърдечната дейност, мускулните съкращения, съсирваемостта на кръвта. Оказва влияние върху репродуктивните способности на кучето. Върху резорбцията на калция оказва влияние витамин D. Благодарение на него от калция се изгражда костното вещество.

Фосфорът също служи за изграждане на костната тъкан. Съставна част е на нервите, мозъка и спермата, но се съдържа във всички тъкани. Общото му количество е около 0,6-0,8% от теглото на кучето. Подпомага обмяната на веществата и най-вече - на въглехидратите.

При недостиг на калций и фосфор кучетата страдат от различни заболявания. При младите се появява рахит - размекване, изкривяване и изоставане в растежа на костите. При възрастните, бременните и лактиращи кучета калциево-фосфорната деминерализация води до остиопорозис и остеомалация - изтъняване и трошливост на костите. Често настъпват и фиброзни изменения в костната тъкан. Недостатъчното количество на калций и фосфор в организма на младите и растящи кученца е причина да изостават в растежа спрямо връстниците си с около 25-30%. Оптималното калциево-фосфорно съотношение е 1,3:1,0. Повишаването на калция и понижаването на фосфора в дажбата на растящите кучета води до заболяване на хипофизата, спиране на растежа, смущения във възпроизводителните функции. Пълноценното усвояване на калций и фосфор е свързано с движението. Кучета, които се отглеждат в затворени помещения, лишени от ежедневна разходка, усвояват с 20% по-лошо калций. Богати на калций са костите, черупките на яйцата, млякото и млечните продукти. Фосфорът се съдържа в по-големи количества в месото, различните видове брашна: трупно, рибно, месо-костно, а така също и в кореноплодите.

Натрият и Хлорът влизат в състава на телесните течности и меките тъкани. Регулират процесите в кръвта. Играят важна роля в обмяната на водата, в нормалната дейност на сърцето, бъбреците и черния дроб. При недостиг на натрий кучетата губят апетит, понижава се усвояването на белтъчините и мазнините. Недостигът на хлор е причина за изоставане в растежа, разстройство във функциите на нервната система и нарушаване на киселинността на стомаха. Често настъпват парези, парализи и смърт. Потребността на кучетата от натрий и хлор се покрива чрез нормирано добавяне на готварска сол в храната.

Калият е необходим за нормалната проводимост на нервните импулси и за баланса на течностите в организма. Недостигът му е причина за появяване на мускулна слабост, увреждане на бъбреците и сърцето, изоставане в растежа. Съдържа се в достатъчно количество в хранителните продукти и рядко се наблюдава недостиг в организма на кучето.

Магнезият е в по-голямо количество в меките тъкани. Изпълнява роля на активатор в много незаменими ензимни реакции, особено участващите в енергийния метаболизъм. При недостиг в организма настъпва мускулна слабост, съпроводена с тежки конвулсивни повръщания.


От микроелементите един от най-важните е Желязото. Съставна част е на миоглобина и хемоглобина. Локализирано е предимно в кръвта, черния дроб и далака. Недостигът му води до анемия, влошаване на апетита, изоставане в растежа, нарушаване на липидния обмен, отслабване на възпроизводителните способности. Кучетата, страдащи от недоимък на желязо са предразположени към гастроентерит.

Цинкът влияе на растежа, костообразуването и възпроизводителните функции. Участва в обмяната на белтъчините, въглехидратите, мазнините и водата. При недостиг в организма настъпва атрофия на тестисите, загуба на апетит, увреждане на кожата и окапване на космената покривка. В по-големи количества се намира в месото, жълтъка на яйцата и млякото.

Медта е в пряка зависимост с желязото. При недостиг намалява нивото на желязо в серума, което е причина за поява на анемия, изоставане в растежа и изменения в костната система. Медта повишава активността на половите хормони.

Микроелементите са в достатъчно количество в продуктите, използвани за храна на кучетата и рядко се налага допълнително добавяне.

http://nauka.bg/foru...?showtopic=3089

[Виктория]

Витамини.

През 1880 г. Лунин изказва предположението, че в храните от животински произход и в някои други продукти има неизвестни вещества, чиято липса в организма може да доведе до тежки заболявания и смърт. Аналогични предположения правят Сосин през 1891 г. и Пащутин през 1895 г. През 1906 г. английският учен Хопкинс нарича тези вещества допълнителни хранителни фактори. През 1912 г. Казимир Функ изолира вещество, което при прибавяне към храната на птици, болни от полиневрит, напълно отстранява заболяването. Функ нарича откритото от него вещество витамин - което означава амин на живота (наречен така поради съдържанието на амино- група в себе си). Названието витамин се запазва за всички вещества, участващи в обмяната и оказващи положително въздействие на животинския организъм.

Витамините са сложни органични вещества, които в незначителни количества оказват мощно каталитично действие върху химичните реакции в животинския организъм. Участват в обмяната на водата, минералните вещества, мазнините, белтъчините и въглехидратите. Действието на витамините в организма се приближава до това на ензимите и хормоните.

Във витаминологията са известни над 33 витамина и витаминоподобни субстанции. Желателно е организмът да набавя необходимите количества по естествен път чрез разнообразна и пълноценна храна. По този начин много рядко могат да настъпят хипервитаминози или хиповитаминози. В зависимост от разтворимостта си във вода или мазнини, витамините се разделят на водоразтворими и мастноразтворими.

Към водоразтровимите витамини се отнасят всички от B-групата, а също така и витамините C, P, H.

Витамин B1 (тиамин, аневрин) е първият, който е открит. Още през 1890 г. Айкман (Eijkman) наблюдава на о. Ява болни от бери-бери. Той свързва заболяването им с липсата на някакво вещество, което не се намира в тяхната храна. Именно това вещество изолира от люспите на ориза през 1912 г. Функ и го нарича Витамин B. Този витамин играе основна роля в обмяната на въглехидратите и проводимостта на нервните импулси. Недостигът му в организма води до загуба на апетита. Зрението отслабва, нарушава се нормалната сърдечна дейност и дишането. Често настъпват парези и парализи, завършващи със смърт на кучето. Богати на тиамин са суровите меса, месокостното брашно, черния дроб. Попаднал в храносмилателната система, тиаминът се резобрира през тънкото черво. Значителна част от него се отлага в черния дроб, мозъчната тъкан, сърцето и мускулите.

Витамин B2 (рибофлавин, лактофлавин) е открит през 1933 г. от Варбург и Кристиан (Warburg и Christian). Регулира окислително-редукционните процеси в клетките. Участва в обмяната на въглехидратите. Недостигът му в организма води до намаляване на апетита, влошаване на зрението, опадане на космената покривка. В по-големи количества се съдържа във вътрешните органи, яйцата, млякото и рибата.

Витамин B3 (никотинова киселина, ниацин, пелаграмин, никотинамид, витамин PP) е открит през 1938 г. от Елвейм (Elvehjem), но още през 1926 г. Голдбергер (Goldberger) изказва предположения за неговото съществуване. Активира обмяната на белтъчините и въглехидратите. Регулира храносмилателната, сърдечно-съдовата, хормоналната и нервната системи. При недостиг в организма се увеличава саливацията, а апетитът намалява. Кучетата стават апатични, парализират се, получават нервни припадъци. Богати на никотинова киселина са суровото месо, месокостното и рибното брашно, черния дроб, млечните продукти, бирената мая.

Витамин B5 (пантотенова киселина, пантенол) е изолиран като химично вещество през 1933 г. от Уйлямс (Williams), но едва през 1940 г. е установена структурната му формула. Намира се в зелените растения, бактериите, дрождите, житните зърна и трици, черния дроб, млякото, яйчния жълтък и др. Главното депо на пантотенова киселина в организма на кучето са черния дроб и бъбреците.

Витамин B6 (пиридоксин, адермин) е открит през 1935 г. от Бич, Хавус и Гьорги (Bich, Havus и Gyoergy), а през 1938 г. е синтезиран от Фолкерс и Харис (Folkers и Harris). В последствие се установява, че около 36 субстанции имат действие, подобно на пиридоксина, поради което във витаминологията се говори за групата на витамин B6. Участва в регулирането на мастната и белтъчната обмяна, съдейства в процесите на кръвообразуването. При недостиг се увреждат кръвотворната и кръвоносната системи. В по-големи количества се съдържа в месото, черния дроб, бъбреците, яйцата и млякото.

Витамин B12 (цианкобаламин) е открит през 1948 г. от Смит (Smith) и независимо от него - от Райкс (Rickes), а няколко години по-късно Ходкин (Hodgkin) и екипът му установяват неговата химична структура. В резултат на многобройни изследвания е установено, че редица вещества със сроден характер имат подобна на витамин B12 активност. Такива са оксикобаламин, нитрокобаламин, сулфокобаламин, йодокобаламин и др. Цианкобаламинът е един от най-активните регулатори и стимулатори на регенерацията на тъканите и органите в организма на кучето. Оказва мощно липотропно действие в черния дроб - спомага за извличане от чернодробните клетки на отложените в тях излишни количества неутрални мазнини. Цианкобаламинът е един от най-важните фактори, стимулиращи кръвообразуването и по-специално узряването на еритроцитите в костния мозък. При кучетата рядко настъпва хиповитаминоза. Изразява се в загуба на апетита, изоставане в растежа, анемия. В големи количества цианкобаламин се съдържа в месото, бъбреците, сърцето, млякото, месокостното и рибното брашно.

Витамин Н (биотин) е с универсално биологично значение. Съдържа се в бирената мая, черния дроб, бъбреците, сърдечния мускул и др. Влиза в състава на редица ензимни системи. Стимулира образуването на ненаситени мастни киселини в черния дроб.

Витамин C (аскорбинова киселина) е изолиран от надбъбречните жлези през 1927 г. от Сценот и Гьорги (Szenot и Gyoergy). Участва в окислителните процеси, подпомага растежа, повишава издържливостта на кучетата, увеличава съпротивителните сили на организма. Изключително необходим е за бременни, кърмещи, растящи и болни животни. В храната витамин C може да бъде включен в по-големи количества, когато кучето е подложено на силно физическо натоварване или е в състояние на стрес (транспортиране, смяна на обстановка или собственик и др.). В по-големи количества се съдържа в храните от растителен произход, в млякото и млечните продукти.

Към мастноразтворимите витамини спадат A, D, E, K и F.

Витамин A (ретинол, антиксерофталмин) е открит благодарение работата на редица учени (Stepp - 1909, McCollum и Davis - 1913-1915, Osborne и Mendel - 1915). През 1930 г. Moore доказва, че съдържащият се в растителните продукти провитамин A (каротин) се превръща в животинския организъм във витамин A. При кучетата превръщането на каротина във витамин A е недостатъчно за задоволяване нуждите на организма. Това изисква в менюто на кучето да има храни от животински произход - черен дроб, мозък, яйца, мляко. Витамин A подпомага нормалния растеж и развитие на кученцата. При недостиг настъпва начупване на космената покривка, изоставане в растежа, забавяне смяната на зъбите, потъмняване на роговицата на очите, отслабване на зрението. Възможно е да настъпи пълно ослепяване. Появяват се стомашни и чернодробни заболявания. Намалява възпроизводителната способност.

Витамин D (калциферол) предпазва кученцата от рахит. За пръв път е синтезиран в чист вид през 1936 г. Съществуват няколко провитамина и няколко вещества с различна витаминна структура, но всички са със стеролова структура. От цялата група два имат най-голяма витаминна активност. Това са витамин D2 (ергокалциферол) и витамин D3 (холекалциферол).

Холекалциферолът е природносрещаният активен витамин D.
Ергокалциферолът се получава чрез ултравиолетово облъчване на ергостерола.

Витамините от групата D подпомагат резорбцията на калция и фосфора от червата и наслояването им в костите.

Недостигът на витамин D води до нарушения в централната нервна система. Богати на калциферол са рибеното масло, млякото и редица продукти от животински произход.

Витамин E (токоферол) е открит през 1923 г. от Бишоп и Еванс (Bishop и Evans), но едва през 1936 г. Evans го получава в чист вид. Известни са 7 типа токофероли с различна активност. Най-мощен от тях е алфа-токоферолът. Витамин Е не се синтезира в организма на кучето. Набавянето му става чрез някои храни от растителен произход. Съдържа се и в суровото мляко, яйцата, месото (незначителни количества). Основната му физиологична функция е свързана с размножителния процес. При недостиг се понижават оплодителните способности на яйцеклетките, нарушава се вгнездяването на зиготите, а при бременните кучки е възможна резорбция на ембрионите. При разплодните мъжки кучета недостигът на витамин E води до понижаване на сперматогенезата, мускулна дистрофия, поражения на черния дроб. Мъжки кученца, родени от майки, при които е имало недостиг на витамин E в храната, са с понижена оплодителна способност на сперматозоидите, когато настъпи половата им зрялост. Витамин E оказва влияние върху тъканното дишане и окислителните процеси. Резорбцията му се осъществява предимно в тънките черва, но за нормалното му усвояване от организма на кучето, е необходимо в храната да се съдържат достатъчно мазнини.

Витамин K (филохинон) е открит през 1929 г. от Дам (Dam). Свързан е с кръвотворните процеси в организма. Това негово действие се дължи на влиянието, което оказва върху синтезирането на протромбин и други вещества, които са необходими за нормалното кръвосъсирване. Недостигът му води до вътрешни кръвоизливи, поява на кръв в урината и изпражненията, трудно зарастващи рани. Наблюдава се понижаване на апетита, спадане нивото на хемоглобина. За предпазване от недоимък е необходимо в храната на кучето постоянно да е включено месо, субпродукти и някои растителни храни като коприва, спанак, тикви.

Антивитамини.

Представляват химични вещества, принадлежащи към групата на т. нар. антиметаболити. Това са биологично активни вещества, близки по химична структура до метаболитите (витамини, хормони и др.), които осигуряват и катализират нормалното развитие на метаболитните процеси, но за разлика от тях потискат или унищожават биологичното им действие в животинския организъм. Няма витамин, спрямо който да няма открити вещества с антивитаминни свойства. В хранителните вещества антивитаминните субстанции са в сравнително малка концентрация, порати което практическият им антивитаминен ефект е незначителен. Проблемът за антивитамините има научно значение върху непосредственото хранене на животните и при производството на храни за кучета.

http://nauka.bg/foru...?showtopic=3089

[bagatur]

АЗБУКА НА РАЗВЪЖДАНЕТО-Клаудия Уолър Орланди


                      РАЗВЪДНА  СЛЕПОТА


Огромна роля в успеха на развъдната програма  играят умело използваните от развъдчиците инструменти: генетиката, система на развъждане, родословия, подбор и анатомия. Въпреки това много програми изпадат в застой поради все по-често срещаната причина:
Развъдна слепота- това е неспособността или нежеланието на развъдчика да признае недостатъците или слабостите на своето собствено куче. Доколко този проблем е изключително сериозен и може ли да нанесе вреда на успешното развъждане, ще обсъдим със способите на неговото разпознаване и преодоляване.
  Определението Развъдна слепота предполага неспособност у развъдчика обективно да оценя несъвършенствата на своето куче. Страдащите често интерпретират стандарта на породата по такъв начин, така че той да съответства на кучетата, които те развъждат.
В пълна сила важи, че сериозните недостатъци могат да се закрепят с няколко поколения и Развъдната слепота може да се окаже фатална в успешната развъдна програма.

Симптоми на Развъдната слепота:

1. Тенденция на игнориране на достойнствата и акцентиране на недостатъците при кучетата на конкурентите. Страдащите развъдчици обръщат повече внимание на недостатъците на чуждите кучета, отколкото на своите.
Как да преодолеем: Да препрочетем стандарта на породата и да разберем, че той определя общия породен тип.Собствената интерпретация на стандарта от всеки развъдчик води до появата на породни типове вътре в породата. Това създава определен диапазон от кучета с отлично качество, позволяващо на кучетата от  различни типове да съответстват на стандарта.

2.Увереността в това, че вие сте произвели безупречно куче. Нито в една порода никога не е имало, няма и няма да има безупречно куче. Даже кучето, което вие считате за по-добро от това, което вие имате може много да се подобри.
Как да преодолеем: Осъзнавайки, че вашата представа за идеал може да се измени.
Опита при работа с породата може постепенно да размени приоритетите, които са били пред развъдчика по отношение на определени породни признаци.
Привърженик на правилната глава, може постепено да започне да отдава повече значение на ъгли и движение, осъзнавайки, че тези признаци се явяват също толкова съществени за породата.

3.Обяснението на факта, че вашето куче винаги губи, заради лошо съдийство или друга политика, или нещо друго, което ви е угодно, само не и това, че нещо може да не е наред с вашето куче.
Страдащите от Развъдна слепота хора винаги намират оправдание, защо тяхното куче не е спечелило. И въпреки, че някой от техните доводи може да са резонни, то постоянните лоши оценки от различни съдии обикновено означава, че кучето не съответства на стандарта по един или няколко важни аспекта.
Как да преодолеем: Ако кучето ви не печели, помолете няколко знаещи хора да го оценят. Помолете ги да бъдат честни и бъдете готови да чуете, това което те ще ви кажат.



Кой е предразположен да получи ----- Развъдна слепота

1.Развъдчици, които нямат око за кучета.
2.Развъдчици-новостартиращи, които се отнасят с кучетата си, като с домашни любимци и силно зависят от техния темперамент и личност.
3.Развъдчици, които в миналото са получили качествени животни, но сега се лутат в своята развъдна програма.
4.Развъдчици работещи с малко количество кучета когато съществува риск и притеснение, че сега не съм заплодил.
5.Развъдчици, на които целия живот се върти около едно куче.


Качества на хората, които не страдат от Развъдна слепота.

1.Не страдащи са собственици и развъдчици- обективни и винаги виждащи недостатъците на всяко то кучетата си, които са произвели или купили.
2.Те не са свързани емоционално до такава степен с племенния материал, че да не са в състояние обективно да оценят куче и да го изключат от развъждане, ако се налага. Те са способни да започнат всичко с нов бял лист, с нов племенен материал, при необходимост.
3.Те имат око за кучетата и винаги могат да видят достойнствата на кучетата при конкурентите.

Съвети за преодоляване на Развъдна слепота.

1.В своята развъдна програма избягвайте излишно акцентиране на определен признак в ущърб на общо правилните. Концентрацията върху един признак, може да ви направи сляп за други недостатъци, които да се намесят във вашата развъдна програма.
2.За да проверите себе си за наличие на Развъдна слепота, помолете някой, чието мнение уважавате, обективно да оцени кучетата ви. Попитайте знаещите развъдчици, тези които истински разбират стандарта.
Помолете ги за честна оценка на достойнства и недостатъци и я сравнете с вашата.
3.Бъдете готови да разберете, че не сте в правилната посока. Години работа могат да се окажат загубени, ако развъдчика се придържа към щраусова политика, заравяйки глава в пясъка и нежелание да признаеш грешките си.
Може би е по-добре да спреш и да започнеш отначало.                 

[bagatur]

Няколко пъти вече ме питат,
Какво да прочета за породата?
Ето едно списъче, което видях и разбира се копнах,
мисля че тук е всичко най- важно:

BULL TERRIERS OF SOUTH AFRICA 1860 1999. X2 COLIN BOHLER NEW
THE BULL TERRIERS IN NEDERLAND. ALICE VAN KEMPEN. NEW
BULLY FOR ME. J. MILDEONHALL.
BULLEN IN BEELD, NEDERLAND. A. VON KEMPEN.
FULL CIRCLE. D. O. HARRIS.
BULL TERRIERS TODAY. D. O. HARRIS.
MC GUFFIN&CO. R.H. OPPENHEIMER. X2
AFTER BAR SINISTER. R. H. OPPENHEIMER X2
ALL ABOUT THE BULL TERRIER. TOM HORNER X2
FROM JAMES TO JIM. W.E. MACKAY SMITH.
BULL TERRIERS. ROBIN SALYN. NEW.
THE NEW BULL TERRIER. J. REMER. NEW
THE NEW COMPLETE BULL TERRIER. E. EBERHARD.
THE GIDE TO OWN A BULL TERRIER. LEE. NEW
KNOW YOUR BULL TERRIER. N. OOSTHUIZEN X2
BULL TERRIER. B. GIBSON. NEW
THE BULL TERRIER. T.W. HOGARTH. COLLECTORS ITEM.
THE 4TH BULL TERRIER BOOK.
THE 5TH BULL TERRIER BOOK.
THE 6TH BULL TERRIER BOOK.
THE 7TH BULL TERRIER BOOK
THE BULL TERRIER. J. F. GORDON.
SUPREME BULL TERRIERS 1982 2002.
BULL TERRIERS. P. LARKIN. NEW.
BULL TERRIERS M. WEIL. X2 NEW
BULL TERRIERS M. WEIL.
HOW TO RAISE AND TRAIN A BULL TERRIER. ROSENBLUM.
THE SUPERLATIVE STORY, A BULL TERRIER SAGA. TOM HORNER.
THE STANDARD OF THE BULL TYERRIER 6. 3X NEW TOM HORNER.
BULL TERRIERS DR P. FLEIGH NEW.
NATIONAL BULL TERRIER AUSTRALIA 3RD AUT BULL TERRIER BOOK.
CLUB ESPANOL DE TERRIERS 1995.
THE BULL TERRIER YEARBOOK 2004
NORTHERN TRANSVAAL BULL TERRIER CLUB BULLETIN 2005 NEW. 47. BULL TERRIER ANNUALS FROM 1985 TILL LATEST. THE AMERICA B.T. STANDERD.

Ако някой се сдобие с нещо от "списъчето"- в оргинал,
много се надявам- ДА СЕ ИЗФУКА...

[bagatur]

Ето как изглеждат, някои от горните заглавия...

























Братята руси, са превели някоя и друга,
като за по-старото поколение,
дето учеха руски по родното Черноморие...

[bagatur]

http://www.riahorter...l%20Terrier.pdf

[mitkooo88]

якои може ли да пусне link към online кинга от гореспоменатите

[animal]

Съмнява ме, че ги има някъде онлайн.Поне аз не съм ги виждал в друг вид, освен на хартия.

[mitkooo88]

тия дни ще мина през библиотеката със списака може да ми се усмихне късмета въпреки че ме съмнява нещо да е останало

[animal]

тия дни ще мина през библиотеката със списака може да ми се усмихне късмета въпреки че ме съмнява нещо да е останало

Дано, но и това ме съмнява доста...Опитай по книжарниците за чуждестранна литература.Примерно тази на "Шипка" 5 в София.

[siringa]

[Дано, но и това ме съмнява доста...Опитай по книжарниците за чуждестранна литература.Примерно тази на "Шипка" 5 в София.

На Шипка 5 такова нещо не е имало , имаше на Шипка 6 много хубава Руска книжарница, но и нея вече я няма.
Най-добре провери в книжарниците на Колибри, Пингвините или Хеликон.

[mitkooo88]

мерси за инфото но аз съм от плевен .ще видя в местните книжарници какво имат