Незабравими текстове на популярни песни или познай кой изпълнява това..
#11
Публикувано: 24 December 2007 - 11:24 AM
Това е по лесно
Събирах обич разпиляна
тъй както просякът трохи,
От минало неизживяно
Мигът изгаря и тежи.
Пребродих пътища незнайни
завръщах се в живота нов
за ласки парещи свенливи
и шепот молещ за любов.
Сега съм тук и всяка сянка
пробужда старата тъга,
за време скъпо проиграно
и болка с евтина цена.
Танцувам в залеза на дните
забравен танц на любовта
а дансигът на самотата
е мой единствен съдия.
Събирах обич разпиляна
тъй както просякът трохи,
От минало неизживяно
Мигът изгаря и тежи.
Пребродих пътища незнайни
завръщах се в живота нов
за ласки парещи свенливи
и шепот молещ за любов.
Сега съм тук и всяка сянка
пробужда старата тъга,
за време скъпо проиграно
и болка с евтина цена.
Танцувам в залеза на дните
забравен танц на любовта
а дансигът на самотата
е мой единствен съдия.
#13
Публикувано: 24 December 2007 - 12:46 PM
Коя група свири това..? :P
Миг от приказка
Аз отново съм пред теб, пак облян от светлина -
на сцената, за миг поне, имам всичко на света.
Гледам твоите очи - вечно търсят своя принц -
тайно с поглед ме следиш - какво ли търсиш?
Защо не питаш кой съм аз, на сцената щом падне мрак
ще видиш принца-просяк отстрани.
Нима не знаеш, че това е само миг от приказка,
която ти сама си сътвори.
Много думи разпилях, късах струните със смях,
падах, плаках и летях в твоя приказен свят.
Бавно утихва вечерта - последни акорди, тишина.
Ти оставаш пак сама - търсиш своя принц.
Защо не питаш кой съм аз, на сцената щом падне мрак
ще видиш принца-просяк отстрани.
Нима не знаеш, че това е само миг от приказка,
която ти сама си сътвори.
Но всяка приказка си има своя край -
изтривам своя грим и изчезва твоя принц сега.
Защо не питаш кой съм аз, на сцената щом падне мрак
ще видиш принца-просяк отстрани.
Вече знаеш, че това е само миг от приказка,
която ти сама си сътвори..
Миг от приказка
Аз отново съм пред теб, пак облян от светлина -
на сцената, за миг поне, имам всичко на света.
Гледам твоите очи - вечно търсят своя принц -
тайно с поглед ме следиш - какво ли търсиш?
Защо не питаш кой съм аз, на сцената щом падне мрак
ще видиш принца-просяк отстрани.
Нима не знаеш, че това е само миг от приказка,
която ти сама си сътвори.
Много думи разпилях, късах струните със смях,
падах, плаках и летях в твоя приказен свят.
Бавно утихва вечерта - последни акорди, тишина.
Ти оставаш пак сама - търсиш своя принц.
Защо не питаш кой съм аз, на сцената щом падне мрак
ще видиш принца-просяк отстрани.
Нима не знаеш, че това е само миг от приказка,
която ти сама си сътвори.
Но всяка приказка си има своя край -
изтривам своя грим и изчезва твоя принц сега.
Защо не питаш кой съм аз, на сцената щом падне мрак
ще видиш принца-просяк отстрани.
Вече знаеш, че това е само миг от приказка,
която ти сама си сътвори..
#15
Публикувано: 24 December 2007 - 12:58 PM
Точно те са!Браво! :->)
А това коя група свири?
:P
Да те жадувам аз , да те жадувам,
а ти все повече да се отдалечаваш.
И аз все повече да съм виновен -
това е толкова недопустимо.
Защото ти, все пак ще ме помилваш,
главата ми ще падне на гърдите ти -
ще се стопят китарите,
защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия -
не съм готов.
Припев:...
...все пак ще ме помилваш,
главата ми ще падне на гърдите ти -
ще се стопят китарите,
защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия -
не съм готов
А това коя група свири?
:P
Да те жадувам аз , да те жадувам,
а ти все повече да се отдалечаваш.
И аз все повече да съм виновен -
това е толкова недопустимо.
Защото ти, все пак ще ме помилваш,
главата ми ще падне на гърдите ти -
ще се стопят китарите,
защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия -
не съм готов.
Припев:...
...все пак ще ме помилваш,
главата ми ще падне на гърдите ти -
ще се стопят китарите,
защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия -
не съм готов
#18
Публикувано: 24 December 2007 - 01:03 PM
:OK: Браво те са!
А това..?
Мой свят
Как би живял , ако всяка мечта
ставаше в миг моя светла съдба .
Как би разбрал какво е нежна ръка ,
радостен вик или горчива сълза .
Как да заспя , ако утре е край ,
как да умра , ако няма рай ,
как да се спра , ако няма страх
да продължа и това да не е грях .
ПРИПЕВ...
Мой свят - огън във водата ,
мой свят - пясък във реката .
Ти . Аз нямам вече истини .
Имам само сили
самотата си да стопя .
Как да простя една грешка сега ,
като знам , че не ще е само тя .
Как да обичам , като в твоите очи
виждам как , виждам - любовта ще боли .
Защо да се боря ,
ако няма как света да променя .
Защо да се моля ,
ако никого не мога да спася .
Защо да търся ,
ако няма да намеря нищо сам .
Защо да знам , защо да знам ?
А това..?
Мой свят
Как би живял , ако всяка мечта
ставаше в миг моя светла съдба .
Как би разбрал какво е нежна ръка ,
радостен вик или горчива сълза .
Как да заспя , ако утре е край ,
как да умра , ако няма рай ,
как да се спра , ако няма страх
да продължа и това да не е грях .
ПРИПЕВ...
Мой свят - огън във водата ,
мой свят - пясък във реката .
Ти . Аз нямам вече истини .
Имам само сили
самотата си да стопя .
Как да простя една грешка сега ,
като знам , че не ще е само тя .
Как да обичам , като в твоите очи
виждам как , виждам - любовта ще боли .
Защо да се боря ,
ако няма как света да променя .
Защо да се моля ,
ако никого не мога да спася .
Защо да търся ,
ако няма да намеря нищо сам .
Защо да знам , защо да знам ?
#21
Публикувано: 24 December 2007 - 01:12 PM
Сигнал
#24
Публикувано: 24 December 2007 - 01:23 PM
Даааа!Група"Сленг"! :->)
А това..?
Безсъние
Пропадах някъде, но всичко беше истинско -
страха от удара, очакването, сблъсъка.
А после кацнах върху мислите
и тръгнах по света, нарамил кръста си.
Като медал върху ревера сив на времето
оглеждах от високо всички улици.
И виждах рицарите, стъпили във стремето
на своите мотори с малки блудници.
А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората?
Пропадах някъде, въртях се във доспехите
и се събудих гол от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
Със рокерите, тръгнали нанякъде
А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората?
А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
Пропадах, въртях се във доспехите
и се събудих от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
Пропадах, въртях се във доспехите
и се събудих от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде..
А това..?
Безсъние
Пропадах някъде, но всичко беше истинско -
страха от удара, очакването, сблъсъка.
А после кацнах върху мислите
и тръгнах по света, нарамил кръста си.
Като медал върху ревера сив на времето
оглеждах от високо всички улици.
И виждах рицарите, стъпили във стремето
на своите мотори с малки блудници.
А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората?
Пропадах някъде, въртях се във доспехите
и се събудих гол от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
Със рокерите, тръгнали нанякъде
А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората?
А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
Пропадах, въртях се във доспехите
и се събудих от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
Пропадах, въртях се във доспехите
и се събудих от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде..
#28
Публикувано: 24 December 2007 - 01:31 PM
Йес! Той е! :yahoo:
А това кой пее?
Вярвам в теб,
вярвам само в теб
И без илюзии поглеждам към света
не срещнах принцове, принцеси не видях,
Вървях по пътя, търсех живата вода, живях
Така разбрах, че всичко в този луд живот
това е тя, това е моята любов,
която в трудни дни ми дава светлина
Вярвам в теб,
вярвам само в теб
Не вярвам вече на измислени неща
на обещания, реклами, новини,
но днес когато видя падаща звезда - боли
И знам единствено, че точно в този миг
под мен кълбото на земята се върти
Между милион сме само аз и ти
Вярвам в теб
И без илюзии поглеждам към света
не срещнах принцове, принцеси, чудеса
Вървя по пътя, търся живата вода, вървя
И знам единствено, че точно в този миг
под нас кълбото на земята се върти
между милион съдби сме само аз и ти
Вярвам в теб ,
вярвам само в теб...
А това кой пее?
Вярвам в теб,
вярвам само в теб
И без илюзии поглеждам към света
не срещнах принцове, принцеси не видях,
Вървях по пътя, търсех живата вода, живях
Така разбрах, че всичко в този луд живот
това е тя, това е моята любов,
която в трудни дни ми дава светлина
Вярвам в теб,
вярвам само в теб
Не вярвам вече на измислени неща
на обещания, реклами, новини,
но днес когато видя падаща звезда - боли
И знам единствено, че точно в този миг
под мен кълбото на земята се върти
Между милион сме само аз и ти
Вярвам в теб
И без илюзии поглеждам към света
не срещнах принцове, принцеси, чудеса
Вървя по пътя, търся живата вода, вървя
И знам единствено, че точно в този миг
под нас кълбото на земята се върти
между милион съдби сме само аз и ти
Вярвам в теб ,
вярвам само в теб...
#30
Публикувано: 24 December 2007 - 02:02 PM
Дааа Кирил Маричков я пее! :->)
А това ще се справиш ли кой свири без гугълчо? :P
Душа
Този град безсънен
без печал ни пръсна.
Всичко нежно,
всичко грешно
между нас виновно оглуша.
Само ти остана
в мен като камбана
да звучиш под удара, душа.
В този град бездънен
твоят вик потъна.
Колко мъдро,
колко подло
в паметта си всеки вкамени.
Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар
в мен да звъни.
В този град бездънен
твоят вик потъна.
Колко мъдро,
колко подло
в паметта си всеки вкамени.
Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар
в мен да звъни.
Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар
в мен да звъни..
А това ще се справиш ли кой свири без гугълчо? :P
Душа
Този град безсънен
без печал ни пръсна.
Всичко нежно,
всичко грешно
между нас виновно оглуша.
Само ти остана
в мен като камбана
да звучиш под удара, душа.
В този град бездънен
твоят вик потъна.
Колко мъдро,
колко подло
в паметта си всеки вкамени.
Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар
в мен да звъни.
В този град бездънен
твоят вик потъна.
Колко мъдро,
колко подло
в паметта си всеки вкамени.
Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар
в мен да звъни.
Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар
в мен да звъни..


Вход
Регистрация
Помощ





Горе
Цитиране +


