[Дури]

ФОРМАЦИЯ СТУДИО БАЛКАНТОН =ФСБ  :->)

[Дури]

Знаете ли я тази песен..?
А кой я изпълнява?  :P

Един неразделен клас

Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани,
със откровения, незабравени
цял живот?

Един неразделен клас
с радостни песни и шеги
дълго огласяше града
след петия час.

Един неразделен клас,
с общи тревоги и мечти,
чертаеше своя път
и вярвахме всички, до един,
че ни чакат само празници,
че е щедро без предел
времето пред нас.

Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани,
със откровения, незабравени
цял живот?

Един неразделен клас
с радостни песни и шеги
дълго огласяше града
след петия час.

Един неразделен клас,
с общи тревоги и мечти,
чертаеше своя път
и вярвахме всички, до един,
че ни чакат само празници,
че е щедро без предел
времето пред нас.

Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани,
със откровения, незабравени
цял живот?

Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани,
със откровения, незабравени
цял живот?
Цял живот...

[dmm]

Тоника СВ - на мен тия са ми много скучни ;D

[Дури]

Е..песента ( и не само тази тяхна песен) е готска ;)
Айде дай ни нещо по твой вкус тогаз  :P

[dmm]

Не исках така да прозвучи, важното е, че се слушат и да песента е готска :P

Ето нещо мисля не толкова известно

Прашна светлина,
малка стая, навън ехти дъжда.
Прашна светлина,
лежиш до мен сега, до мен сега.

Коя си във нощта,
не знам коя си, забравям имена.
В мрака ехти дъжда,
измива в мен неща,
измива всичко в мен дъжда.

Аз искам само живи листа,
изкуствените стайни цветя мълчат
невидими са те (за съня).

Прашна светлина, а ти коя си,
далече е дъжда.
Спомен от нощта,изтрит е от дъжда,
изтрил е всичко в мен дъжда.

[Дури]

Сладко припкаш в страни от идеята мила дмм, та нали тук представяме незабравими, популярни текстове от песни..
Мда ще го караме пак по "интуиция" да кажем като за начало Влади Ампов - Графа?  :P

[dmm]

Ето още една тяхна песен, само не се сърди де :blink:

Какво си ме зяпнал,
защо все във мене гледаш.
Върви си ти по пътя
и ближи си сладоледа.

Ти мислиш, че можеш
силно да ме разтревожиш.
Не умирам аз от страх,
твърде смешно гледаш.

Ля-ля-ля-ля
ля-ля-ля-ля ля-ля,
твойте мускули не свалят
теб от трон

На мен ми се струва,
че не знаеш нито дума,
но те дразни всичко цветно
във наш'та природа.

Със мускул не става,
твоя само разрушава.
Купона е по-готин
без твойта порода.

Ля-ля-ля-ля
ля-ля-ля-ля ля-ля,
твойте мускули не свалят
теб от клон.

Ля-ля-ля-ля
ля-ля-ля-ля ля-ля,
ти разваляш само цветния купон,
ближи си сладоледа.

[Дури]

Дони и Момчил
Никак даже не се сърдя надявам се и ти също?
Радвам ти се много!  :P

Една безсмъртна песен в неповторимото изпълнение на...

Кой ме смути със странен глас?

Кой ме гори във сън студен?

Един монах, една жена.
Една любов, една съдба..

Те са пред мен - две сенки огнени.
Те са във мен - две болки плачещи..

Под слънцето на време страшно..
Един монах - сърце желязно.
Една жена отрекла себе си..
Душите си осъдени горят.

Те са пред мен.. Те са във мен..
Две сенки огнени. Две болки плачещи.

Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена.
Една любов...една любов...осъдена.
:sviruka:

[dmm]

Да те са :->) Ето виждаш ли....тази песен се знае, а другата не, затова казах, че не е толкова известна, не че за мен е специална.Давай да разгадаваме следващата, която си ни приготвила ;)

П.п. Писали сме заедно.
Много ми е познато, сега ще мисля....

[Дури]

Жокера лети ..
Ей го на! Кацна: наричат и с право изпълнителката на горната песен - Примата на българската естрадна музика.. :palqcho:
Като я запее ..настръхваш!
Не глас!А гласище ..

[dmm]

Лили Иванова,пък аз бях в съвсем друга посока :rolleyes:


Късен гларус над нас прелетя,
бързи спомени в мрака препуснаха
и подирихме пак любовта
в топлината на устните,
но намерихме само една - тишина.

Беше тихо във наште сърца,
беше тихо в очите притворени
и стояхме със тъжни лица,
и се вслушвахме в спомена,
но дочувахме само една - тишина.

В нощта птица пак лети,
в нощта тихо тъгуваме аз и ти.

Над морето изгрява денят
и блестят върховете на мачтите,
кораб вдига отново платна
да отплува със вятъра,
а в платната белее една - тишина.

В нощта птица пак лети,
в нощта тихо тъгуваме аз и ти.

Над морето изгрява денят
и блестят върховете на мачтите,
кораб вдига отново платна
да отплува със вятъра,
а в платната белее една - тишина.

[Дури]

Георги Минчев

[dmm]

Да, браво Дури :->)

[Дури]

Да видим това дали ще се досетите кой свири..

Стълба към небето

Има една лейди,която знае,
че всичко,което блести е злато
и си купува стълба към небето.
Когато стигне там - знае,
че дори звездите да са затворени...
С една дума,тя може да получи това,
за което е дошла.
И си купува стълба към небето.

Има знак на стената,
но тя иска да бъде сигурна.
Защото знаеш,че понякога думите са двусмислени...
На дървото край ручея
една птичка пее песни,
понякога всички наши мисли са съмнения.
И мисля,че разбираш това
и това ме кара да се чудя,наистина.
О,да!

Обзема ме странно чувство,
когато гледам на запад -
душата ми плаче за бягство.
В мислите си виждам
кръгове от дим,
там - пред дърветата
и гласовете на тези,които стоят и гледат.

Но виковете са шепот,
който скоро всички ще наречем звук.
Тогава глашатаят ще ни поведе към разума.
И ще зазори нов ден
за тези,които са го чакали дълго.
И горите ще заехтят от смеха ни,
помни ли някой все още какво е смях?...

...Криволичейки надолу по пътя,
сенките ни стават по-дълги от душите ни.
Върви една лейди,която всички познаваме,
блести в бяла светлина и иска да покаже
как всичко още се превръща в злато,да.

И ако се вслушаш внимателно,
звукът най-сетне ще те достигне,
когато всичко е едно и едно е всичко,
да станеш скала непоклатима,
скала непоклатима.
И си купува стълба към небето...

оригинален текст
(There's a lady who's sure all that glitters is gold
And she's buying the stairway to heaven
When she gets there she knows, if the stores are all closed
With a word she can get what she came for
Ooh, ooh, and she's buying the stairway to heaven

There's a sign on the wall but she wants to be sure
'Cause you know sometimes words have two meanings
In a tree by the brook, there's a songbird who sings
Sometimes all of our thoughts are misgiven
Ooh, it makes me wonder
Ooh, it makes me wonder

There's a feeling I get when I look to the west
And my spirit is crying for leaving
In my thoughts I have seen rings of smoke through the trees
And the voices of those who stand looking
Ooh, it makes me wonder
Ooh, it really makes me wonder

And it's whispered that soon if we all call the tune
Then the piper will lead us to reason
And a new day will dawn for those who stand long
And the forests will echo with laughter

If there's a bustle in your hedgerow, don't be alarmed now,
It's just a spring clean for the May Queen
Yes, there are two paths you can go by, but in the long run
There's still time to change the road you're on
And it makes me wonder

Your head is humming and it won't go, in case you don't know
The piper's calling you to join him
Dear lady, can you hear the wind blow, and did you know
Your stairway lies on the whispering wind

And as we wind on down the road
Our shadows taller than our souls
There walks a lady we all know
Who shines white light and wants to show
How everything still turns to gold
And if you listen very hard
The tune will come to you at last
When all are one and one is all
To be a rock and not to roll

And she's buying the stairway to heaven )


Жокер
Това е британска рок - група, създадена през 1968 г. от родения в Хестън, Мидълесекс (Англия) китарист Джими Пейдж.
Това е една от най-влиятелните и популярни групи в историята на рок музиката след Бийтълс, положила основите на хард рока и хеви метъла, модифицирайки блуса и фолк рока, придавайки им неочаквано за времето си мощно звучене..

[iglika]

Лед Цепелин

[iglika]

А това?


Джулия, вече зазорява ти си отиваш Джулия,
Джулия, слънцето изгрява ти заминаваш Джулия,
О моя Джулия!
Джулия, как боли боли сърцето без тебе Джулия,
Джулия, как шуми шуми морето за тебе Джулия,
О моя Джулия!
Много дни лунните пътеки ще блестят
Много дни чайките самотно ще крещят
Много дни ще се сърдят морските вълни
Много дни, много дни без тебе ще боли..
Джулия, как боли боли сърцето без тебе Джулия,
О,Джулия, как шуми шуми морето за тебе Джулия,
О моя Джулия!
Много дни лунните пътеки ще блестят
Много дни чайките самотно ще крещят
Много дни ще се сърдят морските вълни
Много дни, много дни без тебе ще боли..
Джулия, вече зазорява ти си отиваш Джулия,
Джулия, слънцето изгрява ти заминаваш Джулия,
Джулия, как боли боли сърцето без тебе Джулия,
О,Джулия, как шуми шуми морето за тебе Джулия,
Джулия!

[Дури]

Даа!  :->)
Нещо любопитно:17.11.2007, 07:52
Източник: ВВС
"Почитател на "Лед Цепелин" плати 170 000 долара за два билета.
Кенет Донъл се сдоби с ценните хартийки за концерт на любимата му група в Лондон по време на търг, проведен директно в ефир по радио "Би Би Си 2".

Шотландец от Глазгоу плати 83 000 паунда (170 000 долара) за два билета на групата "Лед Цепелин".

Всички средства, събрани по време на търга, отиват за ежегодната благотворителна акция в помощ на децата-инвалиди
"Деца в нужда".
Търгът бе наречен "Това, което не можем да купим с пари".
Освен билетите Донъл получи правото да присъства и на репетиция на "Лед Цепелин".
Концертът ще се състои на 10 декември.

Групата, която се разпадна през 1980 г. след смъртта на барабаниста Джон Бонъм, е правила концерт за последно преди
12 години по време на церемонията по включването й в
Залата на славата на рокендрола.
Настоящият концерт трябваше да се състои на 26 ноември, но бе отложен, защото лидерът на групата Джими Пейдж счупи пръст.

http://www.ledzeppelin.com/

[Дури]

Емил Димитров..?

Инфо за него:
Емил Димитров е роден на 23 декември 1940 г. в град Плевен в семейството на Димитър Димитров(илюзиониста Мити, бивш кинооператор на неми филми) и Анастасия Димитрова
(мадам Сизи, асистентка на мъжа си).

Като ученик се увлича по рисуването и по класическата музика, започва да композира с акордеона си, участва в училищни пиеси.

През 1959 г. получава втора награда на Второто общобългарско състезание за изпълнители и инструменталисти за изпълнението му на акордеон на Унгарската рапсодия от Лист.
През 1960 г. е приет да учи актьорско майсторство  във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов, но не след дълго напуска и започва музикалната си кариера.

Първият концерт, в който той участва, е на 17 ноември 1960 г. в БИАД, с водещ Коста Цонев.
В концертната програма участват още Мария Косева, Лиляна Кисьова, Видин Даскалов и други.
На 24 декември 1960г. в кино Петър Берон представя пред публика авторската си песен Арлекино, акомпанирайки си на акордеон.

През лятото на 1962 г. Арлекино печели награда на Международния фестивал в Сопот (Полша), която е и първата международна награда за българска песен!

През 1965 г. излиза първата му самостоятелна дългосвиреща плоча, която  е и първата самостоятелна дългосвиреща плоча на естраден изпълнител в България!

Продадени са рекорден брой копия от нея.

Песента Джулия става  супер европейски хит в края на 1972 г, като заема челни места в много европейски класации.

И още нещо любопитно - края на миналата година бе премиерата на нова биографична книга за певеца, озаглавена просто
"Емил Димитров".

Луксозното издание (цена - 25 лв.), придружено от компактдиск, е богато илюстрирано със снимки от личния архив на певеца и съдържа пълна дискография на неговото творчество.

Автор на новата книга е писателят Георги Гълов, чието име е добре известно на читателите на в. "Стършел", а също и като лидер на Бирената партия в България.

В първата книга от поредицата на издателство "Импулс", освен биографичния разказ, той е събрал и спомени на приятели, колеги и почитатели на покойната попзвезда.

[iglika]

Да категорично той е.

[yani4ka]

Ето пак едно текстче от мен.


Последна нощ, а утре ме учаква път
Поглеждам през прозореца дали навън вали
Не ме е страх от теб не искам да остана тук
Това което остава да направя пак е да бягам.

За кой ли път аз
Признавам пред теб че не мога да бъда сам
Безброй години
Години наред аз не мога да спра своя бяг
Защо повярвах на думи в които не вярва и малко дете
Защо избягах, защо повярвах.

Дали дъждът навън или студът във мен
Е това което спира моя бяг оставам тук
Не знам дали сте прав че връщам се отново тук
Като странник без подслон загубил своя дом.