Крайна форма на хомогенния подбор е родственото съешаване (
инбридинг). Негов продукт са кучета, които имат повтарящи се родители както в бащината, така и в майчината половина на родословието (педигрето). В кинологията това определение може да се приеме за относително вярно, тъй като голям брой от кучетата имат в далечните пояси на родословията си повтарящи се родители. Като сравнително точно може да се приеме следното определение за инбридинг:
Инбридинг е съешаването на кучета, които са по-родствени помежду си отколкото е средното родство между всички представители на породата. Основният генетичен ефект от инбридинга е повишаването на хомозиготността на кучетата по отношение на наследствените заложби на повтарящите се в родословието родители. Инбридингът увеличава хомозиготността по отношение на всички гени.
При кучетата родственото съешаване се практикува в различни степени. Най-близката възможна от тях е съешаването на
пълен брат х пълна сестра,
майка х син, и
дъщеря х баща. Когато в родословието се повтаря само един родител, инбридингът е прост. При повтаряне на повече имена инбридингът е сложен или комплексен.
Широко използван метод за отчитане на инбридинга е предложеният от Шапоруж през 1909 г. Изразява се в изброяване на поясите, които разделят пробанда (потомъка) от повтарящия се родител и записването им с римски цифри. По този начин класификацията на инбридинга придобива следния вид:
а) Кръвосмешение I-II; II-I; I-III; III-I; II-II; II,II-II,II;
б) Близко родство III-II; II-III; III-III; I-IV; IV-I;
в) Умерено родство III-IV; IV-III; IV-IV; I-IV и т. н.
г) Далечно родство V-IV; IV-V; V-V и т. н.
Поради своето удобство тази класификация е масово приложима в широката практика, но чрез нея не може да се даде количествен израз на степента на родство. Тя не е подходяща при сложно родствено съешаване.
От гледна точка на генетиката,
най-правилният метод за определяне степента на инбридинг е методът на Райт (Wright, 1922), който дава следната дефиниция:
Инбридингът е повишената хомозиготност на пробанда поради повтаряне на някои родители в двете половини на родословието му.
Това създава вероятност в генотипа на пробанда да се съберат хомоложни хромозоми редупликати от един родител. По всички гени, намиращи се в тази двойка хромозоми, пробандът ще е хомозиготен, тъй като те произлизат от една хромозома на повтарящия се родител. В този случай хромозомите са идентични.
Понякога породата може да е с повишена хомозиготност по някои признаци и без инбридинг. В такива случаи хомозиготните двойки гени не са идентични, а се наричат независими. При методът по Райт се взема под внимание само хомозиготността по идентични гени.
Когато се тълкува коефициентът на инбридинг трабва да се има предвид, че той изразява средната вероятност за повишаване на хомозиготността на пробанда. При някои кучета реалната хомозиготност може да бъде много по-висока, а при други - много по-ниска от очакваната. Необходимо е това да се предвижда от селекционера, за да не приема за абсолютна тази вероятност, когато я отнася към отделно животно.
При родствено съешаване най-много се засягат тези признаци, които са свързани с жизнеспособността на кучетата: плодовитост, натална и постнатална смъртност, устойчивост спрямо неблагоприятни условия на околната среда и др.
Сред любителите на кучета се е вкоренила представата единствено за неблагоприятните страни на инбридинга. Водещи развъдчици отдавна са доказали на практика изключителния успех, с който може да се прилага този висш селекционен метод.
При привеждането на много алелни двойки гени в хомозиготно състояние започва да се проявява действието на нежеланите рецесивни гени, което предизвиква инбредна депресия. В редица случаи системното повишаване степента на родство повишава инбредната депресия до определено ниво, след което при по-нататъшно увеличаване на хомозиготността, депресията не се увеличава. Степента на инбридинг, при която инбредната депресия престава да нараства се нарича инбреден минимум.
Основната цел на линейното развъждане е най-целесъобразното използване на най-ценните разплодници. Запазването на генотипа им в следващите поколения се осъществява чрез инбридингът. Изключително важно условие инбридингът да има ефект е, той да не се прилага между посредствени животни.
За инбредни линии се приемат тези родствени групи кучета, инбридирани по отношение на определени прародители повече от 37,5 % по Райт (Fx ] 0,375). Целта е да се създадат генетично еднородни групи кучета с повишена хомозиготност, които при съешаване с други подобни групи да дават потомство със силно проявен хетерозисен ефект по комплекс от биологични и служебни качества.
Инбредни линии се създават чрез използване на близък или умерен инбридинг. По-тесен инбридинг (братя х сестри, родители х потомци) може да се прилага при високоселекционни линии. Когато се създаде една инбредна линия е необходимо да се проведе изпитване на нейната комбинативна способност с друга подобна линия.
Въпреки своята високоефективна развъдна стойност, инбридингът не се препоръчва (особено близките вариации) в масовата практика. Той може да се прилага само, когато селекцията се провежда от компетентни, подплатени с научни знания специалисти.
Николай
Атанасов
http://www.cynology.info