[DessyD]

Цитат

... Да не говорим, колко още имат поведенчески проблеми(стопаните на някои от тях - също).

Като говорим за този тип проблеми, не трябва ли да споменем, че е добре най-сетне да бъдат въведени задължителни психологически тестове при допускане до разплод? Такива са въведени в доста от европейските клубове по породи. За съжаление, не знам някой от нашите клубове да има задължителен такъв - надявам се, че под това не се разбира тестването с гърмеж, нали?! Може би затова не са редки случаите на твърде неуравновесени екземпляри по ринговете - все пак проблемът си е генетичен. Ако модераторите преценят, може би е добре да се отвори отделна тема, просто дискусията ме наведе на тази мисъл.

---

МОД: Да, идеята за тема е добра, ако искаш предложи заглавие.

[insult]

НКР са включили в изпита си за развъдна годност /ИРГ/ и целия BH, не е само изстрел и хапане. /Как се провежда изпитът - прочетете частта за социализацията/
Не знам за друг клуб, който да има толкова строги правила за допускане до разплод и по мое скромно мнение резултатите са прекрасни - производство на психически стабилно поколение - не съм видяла един клубен ротвайлер да е зъл или плашлив.
Шапка свалям на клуба им и на развъдниците, които поддържат тази система и работят усилено.

Що се отнася до съденето на неуравновесени кучета вринга - това е болен проблем и то не само у нас. Но тук е особено фрапиращ, когато се появят например нервни НОК или БОК, които лаят и се хвърлят по другите кучета в ринга без да бъдат отстранени. Мисля си, че толерирането на такъв тип поведение от страна на изложителите, води само до по-голямото му задълбочаване. Но иначе не смятам, че изложбите са мястото, където едно куче може да се докаже като генетично психически стабилно...

[DessyD]

Съгласна съм, че изложбения ринг не е мястото за тестуване, но е едно от местата, на които се показва устойчивост на характера. Виждала съм кучета, нееднократно участвали на изложби да проявяват нестабилност. Това все пак говори за характера по някакъв начин, нали? insult , не споря с теб, опитвам се да очертая кръга от възможни въпроси, които да засегнем в темата. За БОК не говоря, защото там нещата са направо извън контрол. Голяма част от собствениците им считат, че точно така трябва да се държат кучетата им и възприемат останалите  участници като някакви снобари или ... знам ли какво.
Ок, в клуба на ротвайлерите има такъв тест и това е много похвално. Аз ги приветствам и се радвам, че се опитват да бъдат в крак със света.
Говоря за това, че може би е време самата развъдна комисия към федерацията да предложи задължителното тестуване на характера за всички породи, без изключение. Да се даде срок на клубовете да разработят и приемат правилник за такъв тест. Знам, че това трудно ще се постигне, но пък нищо да не се прави също не е решение на проблема, нали?
Очаквам да се оформи добра дискусия, а не да се изпокараме, защото всъщност такива тестове са само в наш интерес. :blink:

п.п. - мисля, че заглавието си е добро.

[Valeri Peev]

Има едно понятие в английскоговорещия свят - "reputable breeder. Ще се опитам да го преведа като развъдчик с (добра) репутация. Това понятие, според мен, е ключово в цялата философия на британската кинология, която толкова много харесвам. Има и едно мнение, че добрата репутация се гради с години, а се разрушава за един ден. В един толкова конкурентен свят, какъвто е кинологията в Англия, добрата репутация може да донесе много облаги по висока цена на продаваните кученца, повече женски, искащи да заплодят с мъжкия разплодник, повече влияние върху развитието на породата, повече покани за съдене и още много други, за които можете да се сетите. Другата страна на монетата, обаче е много по-големите отговорности за развъдчика, необходимостта винаги да си на ниво на ринга и в развъждането. И тук идва моята любима част ОТГОВОРНОСТИТЕ на развъдчика.
Ние, българите, много обичаме някой да ни спасява. Дойде някой месия, обещае ни светли бъднини и ние на драго сърце му прехвърлим отговорностите по нашето спасяване. Виждали сме го през цялата ни многовековна история и, вероятно ще го виждаме и в бъдеще. Както казва Остап Бендер, обаче Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Тази гениална мисъл, отнесена към родната ни кинология, означава, че е крайно време да престанем да чакаме някой да ни наложи поредните забрани, правила, изпити, допуски и ограничения, било то клуб, федерация или FCI. Крайно време е да престанем да хленчим и да чакаме някой да ни реши проблемите, а да запретнем ръкави и да РАБОТИМ за породите си, било то в клуба или като развъдчици.
Когато преди години започвах да се занимавам с развъждане, бях склонен, като отговорник по развъждането, да въвеждам много ограничения за това кои кучета трябва да се допускат до разплод и кои не трябва, с оглед на това, че имам познания за породата и съм отговорен за запазването и развитието и у нас. Сега, след 16 години практика, съм склонен да прехвърля колкото се може повече отговорности към самите развъдчици, защото смятам, че свободата носи повече отговорности, отколкото права.
В този ред на мисли, считам, че правилния път на българската кинология е не нови и нови ограничения, а напротив отпадането на такива, запазвайки най-широката рамка на FCI. Разбира се има породни особености(екстериорни и поведенчески), които обуславят някакви ограничения за конкретни породи. Тези ограничения, обаче са САМО за съответната порода и са ОТГОВОРНОСТ на клуба за дадената порода. Няма да давам примери, но можете и сами да се сетите, че не може да има един и същи аршин за кучета с различно предназначение, физика и темперамент.
За да се случи тази малко утопична картинка в родната ни кинология, обаче е нужен коректив. От една страна коректив може да бъде пазара на чистопородни кучета, където в съвременните условия на глобализация, хората могат да получат безкрайно много информация по интернет, както за кучетата у нас, така и в чужбина. И те го правят. Напоследък, когато ми се обаждат да си купят куче, ми звънят все хора, които са информирани за породата, питат ме за баща и майка по имена, защото следят и познават кучетата у нас. Това е една много добра тенденция и тя ще играе все по-важна роля в кинологията ни.
Остава въпроса за най-важния коректив изложбите. Почти е невъзможно един съвестен развъдчик да изгради своята добра репутация без да е оценена неговата работа по изложбите. Затова мисля, че ако искаме да развиваме истинска кинология в България, едно от най-важните и задължителни условия е да подобрим нивото на изложбите ни. Най важното клубните и след това общите изложби. Ние в нашия клуб(Булдог) го правим вече 9 години без много шум, но с видими резултати много нови и ентусиазирани развъдчици на нашата невероятно трудна и неблагодарна за развъждане порода, много качествени произведени кучета(за съжаление най-добрите ни кучета се продават в чужбина), много кучета по изложбите на клубните по 40-50 кучета; на общите по 15-тина, от нашата, считана по целия свят за рядка порода. Стига толкова хвалби.
Накрая да обобщя: не смятам че трябва да има нови ограничения, напротив, трябва дори да се премахнат някои, които в миналото сме си наложили в БРФК в стремежа да контролираме процеса на развъждане да не се превърне в процес на плодене. Мисля, че нивото на кинологията ни вече е достатъчно високо, за да си позволим да дадем повече свобода на развъдчиците ни, но със съответните отговорности. Стремежът ни трябва да е да информираме максимално и да подобрим нивото на изложбите от всякакъв ранг с по-добри съдии и по-добра организация. Разбира се това е един съвсем не кратък процес. Той ще отнеме много години и много работа. Тук разбирам защо Англичаните ценят толкова традициите си защото знаят с каква цена са ги постигнали. Ние обаче не сме за един ден в кинологията, надявам се.

ЕВОЛЮИРАЙ, НЕ ПРОПАГАНДИРАЙ

[DessyD]

Г-н Пеев разбирам за какво говорите, но съгласете се, че тест за психологическа устойчивост не е ограничение. Той може само да даде допълнителна информация за съответното куче, а не да ограничи разплода му, ако клубът изрично не постави такова условие. Освен това съм далеч от мисълта за уравниловка на всички породи - затова споменах клубовете да разработят такива. Повечето от нас са виждали документите на чужди кучета и знаят колко много има за четене в тях защото на собствениците им се е наложило да спазват някакви клубни правила и повечето от тях не са развъдчици, а и никой не ги е питал дали искат или не да спазват правилата на клуба. Само, че във Вашия дух на разсъждения ще кажа, че българите имаме патологично деформирано отношение към спазването на каквото и да било правило. В така наречените "нормални" държави никой не оспорва върховенството на законите или правилата на играта. Не се философства върху тях, освен ако няма изключителна причина за реформирането им.
Разбира се, че отговорността е на развъдчика - никой не може да я отнеме, но клубът може да помогне чрез тестовете за да може всеки да има информация относно качествата на съответния екземпляр, а не само оценките от изложби. Нека собствениците и бъдещите такива да имат повече информация - към това трябва да се стремим в крайна сметка. Това според мен не е ограничение, а необходимост.
А иначе, въобще не споря за това, че един от пътищата е повишаване нивото на изложбите.

[insult]

Валери, интересувам се - кои правила според теб трябва да се премахнат, за да се подобри качеството на работа в българските развъдници? Ти хвалиш Англия, аз да похваля Скандинавците - жестоки правила за развъждане, жестоки правила за изложбите, жестоки правила, за да станеш развъдчик, съдия... И резултатите са фантастични. Явно, че и така става. Какво имаме тук, обаче -
-съдии на цели групи, които се занимават с кучета от 5-6 години, не са виждали наживо и половината от кучетата, за които уж са взимали изпит;
-"развъдчици", които просто са си купили женско куче от магазина, което случайно има родословие, хора, непрочели даже стандарта на породата си;
-!20! САС!В-а за една година със посещаемост 100-130 кучета, едни и същи съдии, едни и същи кучета, ако не броим рускините... /В Дания тази година ще има 6 САС!В-а/
И т.н. и т.н. "Еволюирай, не пропагандирай" - добре звучи. Но как точно се очаква да еволюирам, при положение, че само като кажа, че искам да купя кученце за България, насреща следва неловко мълчание??? Да, моите кучета са регистрирани в Сърбия,  разбира се, че има начин. Но на мен ми е писнало да се срамувам от страната си.

Да се дава пример с британската кинология е неуместно - нито ти си лорд, нито аз дукеса. Културата и хората тук са съвършено различни. Пример - стандартът на Голдън Ретривър, където единственото, което пише е, че захапката трябва да бъде ножица. Нито дума за това колко зъба и дали може да има липса. Резултат - едни развъждат със зъби, други без, трети си купуват кучета за изложба и ги порязват и т.н... На едно място, където корективът си самият ти, това е разбира се нулев проблем. Тук обаче, е много сериозен. Чета из форумите - лабрадори с прогнатия по 2 пръста, хора пищят от развъдчика, той не реагира, федерацията не реагира. Какъв коректив ще има за този човек, когато породата е толкова популярна, че той може да продаде кутретата си за седмица на хора, които си нямат идея какви ги е вършил преди? Аз не забелязвам подобрение в качеството на търсещите куче - те са все същите хора, за жалост нито кръгозорът, нито джобът им е пораснал особено.

Както и да е - разговорът се отплесва - става въпрос за тестирането на характер. Никой освен НКР ли не прави нищо в тая посока?

[Waikikii]

Не се сдържах да не се изкажа по поставената дискусия, пък и се засегна тук любимата ми порода  ;) Харесвам системата на Скандинавците, която insult даде за пример, според мен това е единсвеният начин и нещата да потръгнат в България. С железни мерки, които да се определят от клубовете. Ясно, че БРФК нехаят по въпроса, та те не могат да се справят с некоректните си развъдчици, какво остава за повече. Смятам, че всеки клуб трябва да има тест за характер, съобразен със спецификите на породата. Тези тестове, трябва да бъдат бъдат съставени от комисия, в която едновременно ще влизат хора, които активно се занимават с породата(изучаване, развъждане), хора, които са от чужбина, поканени, за да дадат експерното си мнение и външни наблюдатели. Конкретно за голдън ретривъра смятам, че трябва да се проучи какво са направили клубовете по породата в света, да се проучи техния опит и да се реши какво може да се въведе в България.Още повече, че голдън и лабрадор ретривърът са особено популярни породи в момента и започна да се развъждат нездрави и с поведенчески проблеми екземпляри.
Доколкото съм запозната част от Правилник за развъдна дейност на НГРК, включваше тест за характер, ама в какво точно се изразява тестването, не съм наясно.
П.С. Дано не сметнете включването ми за неподходящо.

[KOKO_ko]

Цитат

Както и да е - разговорът се отплесва - става въпрос за тестирането на характер. Никой освен НКР ли не прави нищо в тая посока?

Здравей, Стела!

Ти май бързо забрави ИЗПИТА ЗА РАЗВЪДНА ГОДНОСТ на НАЦИОНАЛЕН ГОЛДЪН РЕТРИВЪР КЛУБ? Та нали именно уж заради този ТЕЖЪК тест (изпит - на прост български език) разни измислени специалисти разцепиха клуба и си направиха касичка за пари от новото отроче - бгрк:):):) ... Доколкото имам спомен ти зае достойно място в изготвянето на правилата на изпита...странно колко лесно забравяш важни и полезни неща...чудя се защо на питащите не отговориш простичко, че колелото и топлата вода отдавна са открити?

P.S.
извинявам се предварително на всички, ама тази дума ТЕСТИРАНЕ  ... възможно ли е някой да предполага че произхода и е от думата тестис?

[insult]

Расти Орльо  ;)
Не съм забравила - просто НГРК не е член на БРФК, а се говори за работата в нея. Иначе ентусиасти сигурно има и други. Само дето правилата не са хич нещо желано, сметам знайш много по-добре от мен.
:chaika:

Валя, ИРГ на НГРК в тестовата си част включва целия BH + апорт от вода. Освен това има задължителен оглед от клубен съдия и рентгенограми за HD+ED. Ето правилника за ИРГ, така, както беше, когато аз бях част от НГРК /но доколкото знам, не е променян/

Цитат

ПРАВИЛА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА
ИЗПИТ ЗА РАЗВЪДНА ГОДНОСТ (ИРГ) 

Изпитът не представлява официално защитен работен клас по смисъла на ІРО или SchH и не може да послужи на издържалите го кучета като основание за участие в Работен клас" при екстериорни изложби или други мероприятия изискващи наличност на такъв. Съгласно правилата на НГРК, ИРГ е изпит за допускане на кучето до развъдна дейност.

Изпитът се провежда както следва:

1. Екстериорен оглед;
2.1. На полигон (послушание);
2.2. На оживен уличен или пътен участък (послушание, социализация, реакция на средата);
3. В близост до водна площ (готовност за навлизане във вода, апорт).

Поради спецификата на изпита, в него не могат да вземат участие повече от 10 кучета. Минималната възраст на участващите кучета е 15 месеца. Неиздържането на изпита обвързва явилите се с ограничителен срок от 6 месеца. При трето неуспешно явяване на ИРГ кучето получава окончателна забрана за развъдна дейност.

Решението на съдията на изпита е окончателно и не подлежи на преразглеждане. Всички членове на НГРК са задължени да се съобразяват и да не оспорват решенията на съдията и ръководителя на изпита. Условия за участие в ИРГ:

1. Официална заявка за участие в ИРГ;
2. Платена такса за участие в ИРГ (в размер 15лв.);
3. Изрядни ветеринарно-медицински документи;
4. Годни за развъдна дейност тазобедрени стави;
5. Поне две оценки от екстериорни изложби (едната от които клубна) с оценки минимум "много добър" за мъжките и "добър" за женските кучета.
Задължителни принадлежности: нашийник и повод, не по-къс от 1,5 метра .

2.1. ИЗПИТ НА ПОЛИГОН ИЛИ НА ОТКРИТО

І Част: ВОДИМОСТ НА ПОВОД И НЕПРИНУДЕНОСТ - Команда «РЕД».

Кучето на повод с желание трябва да следва своя водач при подадена команда"РЕД".
В началото на упражнението водачът изминава с кучето 40-50 крачки в права посока, обръща се кръгом в движение, след 10-15 крачки демонстрира движение "бегом", както и бавно ходене (минимум 10 крачки). Кучето трябва да върви отляво, непосредствено до водача, без да изостава, избързва или да се отклонява встрани. При движение със спортна крачка водачът на кучето изпълнява смяна на посоката наляво, надясно и обръщане кръгом (което задължително се изпълнява наляво). При всяка смяна на посоката, водачът на кучето спира на място след няколко крачки.

Подаването на командата "ред" е разрешено единствено при промяна на посоката или скоростта на движение. При спиране на водача кучето следва незабавно и без подкана да седне. Водачът няма право да променя положението на тялото си и да се приближава към седналото евентуално встрани или не плътно до него куче. Поводът се държи в лявата ръка и виси свободно между кучето и водача. По указание на ръководителя на изпита изпитваните преминават през група хора (най-малко 4 човека). Водачът на кучето спира поне веднъж в групата, а хората се движат около изпитваните.

Прекратяване на изпита следва, ако кучето не е под контрола на водача; отдалечава се на повече от два метра от водача при изпълняване на упражнението; проявява ясно изразен страх или агресия към групата.

ІІ Част: ВОДИМОСТ БЕЗ ПОВОД- Команда: «РЕД».

По указание на ръководителя на изпита водачьт застава на изходна позиция и освобождава кучето от повода, който се прибира в джоб или се премята през рамо. Следва незабавно отправяне към групата хора, където изпитваните поне веднъж застават на място. След напускане на групата изпитваните се връщат на изходна позиция, откъдето демонстрират водимост без повод.
Упражненията се изпълняват аналогично на тези от първа част.

По време на упражненията (с изключение на престоя в групата) се възпроизвеждат 2 изстрела (шест до девет-милиметров еквивалент). Кучето трябва да прояви безразличие.

При явен страх кучето незaбавно напуска изпита. Проявата на агресивност след изстрела задължително се оценява като грешно поведение, но може да бъде толерирано, ако кучето е все още под контрола на водача.

Условия за провеждане:
На безразличнето към изстрелите задължително се отделя особено внимание. Изстрелите се възпроизвеждат на разстояние 15 крачки от кучето, при интервал от 5 секунди. Ако кучето избяга по време на изстрелите, то следва да напусне полигона. По преценка на съдията на изпита кучето може да бъде подложено на повторна проверка за чувствителност към изстрел. Тази част на изпита се провежда единствено по време на упражненията Следване без повод" и Оставане на място при отвличане на вниманието".

Кучето се отстранява от ИРГ при проява на страх или агресия при изстрелите.

ІІІ Част: СЯДАНЕ ОТ ДВИЖЕНИЕ - Команди: «РЕД», «СЕДНИ», «ТУК».

От изходна позиция водачът на кучето подава команда: ред", и без повод се движи с кучето в права посока. След най-малко 10 крачки водачът подава команда седни", като продължава да се движи без да спира или да се оглежда. Кучето следва незабавно да седне. След 30 крачки водъчат спира, обръща се с лице към кучето и изчаква указаннята на ръководителя на изпита. По сигнал на ръководителя водачът се връща при кучето си, като застава в изходна позиция от дясната му страна.

Грешки: Ако кучето остане право на мястото си или легне.

Тази част от изпита се счита за непокрита при отказ на кучето да остане на място и проява на неудържимо желание да последва водача.

ІV част: ОСТАВЯНЕ НА МЯСТО В КОМБИНАЦИЯ С ПОВИКВАНЕ - Команди: «ЛЕГНИ» , «ТУК» и «РЕД».

От изходна позиция водачът на кучето подава команда ред" и без повод се движи с кучето в права посока. Най-рано след 10 крачки водачът подава команда легни" и продължава движението си без други въздействия върху кучето (спиране или оглеждане). Кучето трябва незабавно да легне на указаното му място. След още 30 крачки водачът спира. Веднага се обръща с лице към кучето и изчаква указанията на ръководителя на изпита. Но негов сигнал водачът извиква кучето, което трябва бързо и с желание да се приближи, и да седне плътно пред водача. При команда ред" кучето трябва бързо да седне плътно до ления крак на водача.

Грешки: ако кучето остане право на мястото си или не седне.

При отказ на кучето да дойде, ИРГ се счита за невзет.

V част: ОСТАВЯНЕ НА МЯСТО В КОМБИНАЦИЯ С ОТВЛИЧАНЕ НА ВНИМАНИЕТО - Команди: «ЛЕГНИ» и «СЕДНИ».

Преди началото на І Част от изпита на следващото куче, водачът оставя своето куче в легнало положение на 40 крачки от изпитваните. Водачът се отдалечава 40 крачки в права посока, след което спира, но остава в полезрението на кучето с гръб към него. Кучето трябва да остане спокойно на указаното му място (без допълнително въздействие от страна на водача), докато следващото куче изпълнява упажненията от 1 до 4 част, след което бива изведено от водача извън полигона.

Условия за провеждане:
Водачът стои неподвижно на указаното от ръководителя на изпита място дотогава, докато не получи указание да прибере кучето си.

Грешки: предварително изправяне на кучето при подхождане на водача към него, неспокойно поведение на водача, както и всички опити за помагане на кучето; ако кучето стои право или сяда, но остава на указаното му място; ако до завършването на ІІ Част кучето се отдалечи от мястото си на повече от 3 метра; ако напусне мястото си след ІІ Част или при прибирането му, кучето тръгне към водача.

При проява на неудържимо желание да се отдели от посоченото място ИРГ се смята за неиздържан.

2.2. ИЗПИТ ЗА БЕЗОПАСНО ДВИЖЕНИЕ ПО УЛИЦАТА

Упражненията се провеждат на открити обществени пространства (улици, пътища или площади) с умерена натовареност. Изпитът не бива да смущава околните или да пречи на обществения транспорт.

Единствено изпитваните, ръководителя и съдията на изпита са в движение.

Всички останали участници в изпита, заедно със своите кучета,стоят встрани (на точно указано място) и изчакват да бъдат извикани. Спецификата на тази част от изпита предполага по-дълго време на провеждане. Изискванията към кучетата не бива да бъдат занижавани чрез повърхностно оценяване за сметка на по-голям брой участници. Оттук следва невъзможността изпит да положат повече от 10 кучета.

За издържането на тази част от изпита е важно общото впечатление от поведението на кучето на улицата.

І Част. ВОДИМОСТ И ПОВЕДЕНИЕ НА УЛИЦАТА

По указание на съдията на изпита водачът и кучето на повод тръгват по тротоара на оживена улица. Кучето се движи плътно от страната на пътното платно. Съдията се движи на известно разтояние зад водача. Кучето (на свободно отпуснат повод) трябва с желание да следва водача и да проявява безразличие към пешеходците и уличното движение. Облечен в ежедневно облекло фигурант пресича на бегом пътя на водача. Малко по-късно, плътно движещ се до бордюра колоездач изпреварва водача като подава сигнал със звънеца на колелото. Кучето задължително трябва да се намира между колоездача и водача. След това водачът се обръща, върви срещу идващия към него съдия и спира пред него, поздравяват се с ръкостискане и провеждат кратък разговор. Кучето може да стои право, да седи, или да е легнало, но на всяка цена следва да се държи спокойно и самоуверено.

ІІ Част. ПОВЕДЕНИЕ НА КУЧЕТО ПРИ НАТОВАРЕНА ПЪТНА ОБСТАНОВКА

По указание на ръководителя изпитваните навлизат в оживен уличен участьк с много пещеходци. Водачът трябва да спре на място два пъти. При първото спиране по подадена команда кучето следва незабавно да седне или легне.
По време на това упражнение кучето трябва за кратко време да бъде поставено на място със силен непривичен шум (преминаващ трамвай, клаксон). При всички тези ситуации кучето трябва спокойно, самоуверено и с желание да следва водача.

Подходящи места за провеждане на тази част от изпита са: трамвайни или автобусни спирки, надлези, открити пазарни площи и т.н.
Тази част от ИРГ се счита за невзета при проява на агресия или страх от фигуранта, участник в уличното движение или МПС.

ІІІ Част. ПОВЕДЕНИЕ НА КУЧЕТО ОСТАВЕНО САМОСТОЯТЕЛНО И ЗАВЪРЗАНО НА УЛИЦАТА

По указание на ръководителя на изпита, водачът и кучето на повод се движат по тротоара на средно оживена улица. След 20-30 крачки водачът спира и завързва кучето за стълб, ограда или друго удобно за целта място.

Водачът влиза за две минути в някой магазин или вход, като остава извън полезрението на кучето. Кучето може да остане право, седнало или легнало.
По време на отсъствието на водача, на разстояние 5 крачки от кучето преминава друг водач с куче.

Самостоятелно оставеното куче трябва да реагира спокойно на пешеходците и другия водач (без силно да опъва повода или да лае продължително). Преминаващото куче не трябва да е зло или агресивно към други кучета.

3. В БЛИЗОСТ ДО ВОДНА ПЛОЩ

Тази част от ИРГ цели да провери желанието на кучето да апортира и готовността му да влезе във вода.

І Част. АПОРТИРАНЕ НА ПРЕДМЕТ ОТ СУШАТА

По указание на ръководителя на изпита водачът трябва да хвърли предмета на разстояние не по-малко от 5 метра. Кучето следва да изчака команда от водача, да намери и донесе предмета в ръцете на водача без да се отклонява.

ІІ Част. АПОРТИРАНЕ НА ПРЕДМЕТ ОТ ВОДА

По указание на ръководителя на изпита водачът трябва да хвърли предмета във водата на разстояние не по-малко от 5 метра. Кучето следва да изчака подадената от водача команда, да скочи във водата с готовност и желание, да намери предмета и да го донесе във ръцете на водача без да се отклонява или да изпуска предмета.


Грешки: недонасяне на предмета в ръцете на водача; разсейване или отклоняване от пътя; неспокойно поведение или неизчакване на подадена команда за апорт.

ИРГ се счита за неиздържан в случай, че кучето демонстрира нежелание за апорт или страх от влизане във водата.

По време на упражнението се произвеждат два изстрела (6-9мм. Еквивалент). Кучето трябва да прояви безразличие. При явен страх кучето незабавно напуска изпита. Проявата на агресия след изстрела задължително се оценява като грешно поведение, но може да бъде толерирано, ако кучето остане под контрола на водача.

[Face]

Аз съм съгласен с Валери. Всичко опира хората и тяхното желание да постигнат нещо. Въвеждането на строги правила едва ли ще подобри дадено нещо. Правила ще има те ще се спазват и в голяма част от случаите ще се спазват, но само толкова. Развъждането не е само спазване на правила и да означава че спазим ли правилата значи всичко с произведените кучета ще е наред. Те биха били предпоставка за евентуално по-добри резултати но не означават, че те ще бъдат постигнати. Същото ще се получи ако развъдчика си сложи по-строг филтър и прави повече тестове (от различен тип).
Примери за това много, виждаме страни със строги правила и резултатите не са по-добри, от страни в който няма толкова строги правила.

[iglika]

Аз също съм съгласна с Valeri Peev. Въобще смятам, че работата на клубовете не е да развъждат, да забраняват  и да издават родословия.  С две думи да имат развъдна програма и правила, което си е работа на развъдчика.
Факт, най-доброт развъждане е в държави с много либерални правила.
Друг е въпроса Българина дозрял ли е за това.Някак си сме свикнали да ни водят, да ни определят правила и да ни се карат.А с такова мислене сме за никъде.

[KOKO_ko]

МОД: Съобщението е редактирано от модератор, отстранено е откровено заяждане с друг потребител. Единствената причина да не бъде изтрито цялото е, че съдържа текст, който е цитиран по-долу в конструктивен и добър тон. Потребител КОКО_ко получава предупреждение. Темата не е за двата клуба за голдън ретривър - ако искате да обсъждате това, направете друга тема и там пишете по въпроса.

---

на всички "либерали" по отношение на строгостта в развъдната дейност, даващи за пример Англия ще кажа: има държави с драконови развъдни правила като Дания, Холандия, Белгия, Франция и не на последно място Германия ... държави където кинологията отдавна е настигнала, а в много отношения е и задминала тази на Албиона ... разликата между двата вида "клубно" развъждане е, че английският вариант води до стесняване броя на "най-добрите развъдници", докато в държавите с много правила се върви към увеличаване на ОБЩАТА ПОПУЛАЦИЯ ДОБРИ КУЧЕТА!

стара Англия, където и до днес топлата и студената вода в обществените тоалетни тече от два различни крана и се налага да си пълниш умивалника за да си умиеш лицето отдавна НЕ Е САМОТЕН ВРЪХ. на всички които така активно пропагандират т. нар. либерално развъждане ще кажа: хем ви мързи, хем не обичате да спазвате правилата, както Стела удачно напомни в нейното писане по-нагоре...със здраве верно! 

[Face]

Цитат

на всички "либерали" по отношение на строгостта в развъдната дейност, даващи за пример Англия ще кажа: има държави с драконови развъдни правила като Дания, Холандия, Белгия, Франция и не на последно място Германия ... държави където кинологията отдавна е настигнала, а в много отношения е и задминала тази на Албиона ... разликата между двата вида "клубно" развъждане е, че английският вариант води до стесняване броя на "най-добрите развъдници", докато в държавите с много правила се върви към увеличаване на ОБЩАТА ПОПУЛАЦИЯ ДОБРИ КУЧЕТА!

Това са празни приказки, няма факти. Увеличила се "ОБЩАТА ПОПУЛАЦИЯ ДОБРИ КУЧЕТА"?- с колко и кой го определи и как го определи?
Много относително твърдение. Факт е, че във всички тези държави има много водещи развъдници, без значение какви са им правилата. Факт е че в Германия заради това, че са много "примерни" за някой породи доказват произхода на кучета си с ДНК-тестове.
Но ако остави тези неща, в стандарта на всяка една порода си е казано, кое е правилното и кое не. Не е нужно да имаш правила за да го спазваш.
При всички положения и двата случая, със строги правила и без строги правила, всичко зависи от развъдниците и колко  сериозно те се отнасят към своята работа. Винаги ще има от едни и от другите и всеки си избира пътя по който за върви.

---

МОД: Ако бъдат изтрити всички заядливи мнения в темата ще бъде изгубена и част от ползотворния разговор, затова темата е почистена частично. KOKO_ko получава предупреждение - запазете мнението си за останалите потребители за себе си или преместете диалога си в Лични Съобщения. Такъв тип комуникация с останалите няма да се толерира, тя нарушава правилата на дог.бг и води до отстраняване от форума.
Диалогът за двата клуба на голдън ретривър и производството ще бъде преместен в отделна тема, доколкото е възможно разговорите да бъдат отделени.

[iglika]

Много обичам твърдения Бойко ми каза. Като ми посочите име на куче което е развъдено с доказан порок, с наследствено  дегенеративно заболяване или с недоказан произход, тогава ще говорим.Освен това така наречения "алтернативен" клуб вече не се занимава с развъждане, поради факта, че няма право в България.
Сега по темата, като пример заради "драконовските" мерки при лабрадор ретривърите в Германия рязко се понижи качеството на екстериора на кучетата развъдени там. Говоря за лабрадор ретривърите, тъй като за другите породи нямам информация. Но  в Германия мерките са "драконовски" по отношение на наследствените заболявания. В Германския лабрадор ретривър клуб не знам да правят тестове за характер.
Аз не съм против тестването на характера на кучето преди разплод. Характера е една от най-важните и отличителни черти и при лабрадорите и при голдън ретривърите. Съгласна съм, че агресивни животни не бива да се допускат до разплод, но това не е работа на клуба, а на развъдчиците и техните развъдни програми.

Цитат

имам предвид, че се допуска в разплода да се включват кучета с доказани пороци, със сериозни наследствени дегенеративни заболявания, кучета без доказан произход и ред други недопустими прегрешения срещу породата ... неща които в НГРК никога няма и не могат да се случат именно защото има ИЗПИТ ЗА РАЗВЪДНА ГОДНОСТ.

И не разбирам как изпита за развъдна годност не допуска използването на кучета с доказани пороци, със сериозни наследствени дегенеративни заболявания, кучета без доказан произход и ред други недопустими прегрешения срещу породата - двете неща нямат нищо общо

[Valeri Peev]

Не съм специалист по психология на кучетата, защото породата, с която се занимавам(Булдог) има много рядко проблеми с психиката. Опита, който имам ми показва, че когато едно куче има проблеми с психиката, причината е винаги в стопаните му, т.е. във възпитанието му и то от най-ранна бебешка възраст. Тук ни се предлага  ИЗПИТ ЗА РАЗВЪДНА ГОДНОСТ като панацея, която ще реши всичките ни проблеми. Да, но този изпит се провежда, когато кучето е навършило някаква възраст. Нека специалистите със служебни породи кажат каква е, аз не я знам. Психическите проблеми на кучето, обаче му се залагат още от най ранна възраст, най-често от неопитни стопани или преднамерено от комплексари с мерак за зли кучета. Мисля, че в случая ще има много по-голям ефект от работа по просвещаването на новите стопани на кучето, отколкото от ограничителни и рестриктивни мерки. Нищо не пречи да се прилагат и двата подхода едновременно, разбира се. Това, което ме притеснява, обаче е, че с  ИЗПИТА ЗА РАЗВЪДНА ГОДНОСТ ние констатираме едно състояние на кучето в определен момент, когато може би е вече много късно да се направи каквото и да е, за да се подобрят нещата, т.е. ние следваме събитията, а не ги изпреварваме и предизвикваме.
Що се отнася до скандинавската система, ще си призная, че ми звучи много добре в тази част: "жестоки правила за изложбите", добре, но с уточнение: "жестоки правила, за да станеш , съдия" и не ми звучи добре: "жестоки правила, за да станеш развъдчик". Ще обясня какво имам предвид. Не мисля, че правилата трябва да са жестоки когато ставаш съдия или развъдчик. Всеки, който иска трябва да може да стане. Много по важно е след като стане такъв,  контрола върху това какво прави, като съдия или развъдчик да бъде жесток. Трябва да бъде създадена такава среда, в която стойностните неща да получат своята оценка. В момента по скалата от 1 до 10 ние сме на 2 и то само защото можем да си спомним, че сме били и по зле. С 13 САСIВ-а на година не може да се постигне необходимото качество на тези изложби и те губят престиж и девалвират, както девалвираха и титлите, спечелени по тези изложби. Мойто мнение е , че трябва да има 3 САСIВ-а на година с изключителни съдии от световна класа и много САС-ове с наши съдии. Шуро-баджанашкото ниво на сегашните изложби е ОК за хора, които се радват на първата си изложба с новота си придобивка, за тези, които се радват на лесно постигнати титли и звания и на постоянното присъствие по изложбите "заради шоуто". В момента изложбите са загубили основното си предназначение в кинологията - те са ИНСТРУМЕНТ НА РАЗВЪЖДАНЕТО и след това всичко останало. За съжаление малко хора от участниците и още по-малко от съдиите гледат по-този начин. Дано нещата не са безвъзвратно загубени.
Ще дам и пример какви мерки смятам, че трябва да отпаднат, защото бях попитан. Мисля, че няма смисъл да има ограничение за минимална възраст на мъжкия като разплодник(не важи за породи с тест за характер). Щом може да дава поколение, да става баща. Риска и отговорностите си ги носи развъдчика.

ЕВОЛЮИРАЙ, НЕ ПРОПАГАНДИРАЙ

[DessyD]

iglika , НИКОЙ НЕ ГОВОРИ ЗА ТОВА КЛУБЪТ ДА ИЗПЪЛНЯВА РОЛЯТА НА РАЗВЪДНИК. Ако има някой, който да е изцяло против това то това съм аз и някои от пишещите тук много добре знаят мнението ми по въпроса. Но продължавам да мисля, че тест за психологическа устойчивост не е ограничение, а допълнителна информация. Винаги ще има риск, независимо колко тестове сме направили, но това значи ли, че няма смисъл да опитваме да ограничим риска. Аз не мога, а и не искам да спирам когото и да било да взема самостоятелни решения относно развъдната си програма, но за хората, които ще си вземат след това кучета някои проблеми ще бъдат къде-къде по понятни ако има такива тестове. Мисля, че след като толкова клубове по света са ги приели, значи има някакъв смисъл.

[Valeri Peev]

Защо не дадете един примерен такъв тест, защото на мен не ми е много ясно какво имате предвид.
1. Задължителен или препоръчителен?
2. На каква възраст?
3. По какви критерии?
4. Кой го провежда(има ли такива специалисти у нас?)
5. Какви са последствията ако се промине или не се премине?

Това ми хрумва на прима виста.
Стига вече "ДАЙТЕ ДА ДАДЕМ!!!". Като смятате, че има нужда го правите, предлагате го, обсъжда се, оптимизира се и се започва да се работи по него.

[Face]

Ами точно в това е разковничето. Ако ти решиш твоите кучета да минат такъв изпит, някой можели да те спре? - не.
Правиш и го, определяш си филтъра и готово. Не е нужно нещо да бъде задължително за да се прави.
Всичко зависи от развъдчиците и от "техните филтри".

[iglika]

Цитат

iglika , НИКОЙ НЕ ГОВОРИ ЗА ТОВА КЛУБЪТ ДА ИЗПЪЛНЯВА РОЛЯТА НА РАЗВЪДНИК. Ако има някой, който да е изцяло против това то това съм аз и някои от пишещите тук много добре знаят мнението ми по въпроса. Но продължавам да мисля, че тест за психологическа устойчивост не е ограничение, а допълнителна информация. Винаги ще има риск, независимо колко тестове сме направили, но това значи ли, че няма смисъл да опитваме да ограничим риска. Аз не мога, а и не искам да спирам когото и да било да взема самостоятелни решения относно развъдната си програма, но за хората, които ще си вземат след това кучета някои проблеми ще бъдат къде-къде по понятни ако има такива тестове. Мисля, че след като толкова клубове по света са ги приели, значи има някакъв смисъл.

В случая не визирам вас, а Ръководителя на НГРК, който ръководи клуба с  идея да пресява годните и негодни за разплод . Затова казвам, че това не е работа на клуба. Един развъдчик, особено ако е отгледал кучето от малко има най-точна представа за характе му. За това отклоненията дали са наследствени или в последствие придобити в резултат на някакво събитие.
Освен това куче дори и лабилно психически или агресивно към стопанина си  може да издържи изпита за развъдна годност, ако по стечение на обстоятелствата е в кондиция този ден.

[KOKO_ko]

Цитат

Защо не дадете един примерен такъв тест, защото на мен не ми е много ясно какво имате предвид.
1. Задължителен или препоръчителен?
2. На каква възраст?
3. По какви критерии?
4. Кой го провежда(има ли такива специалисти у нас?)
5. Какви са последствията ако се промине или не се премине?

Здравей, Вальо!

По-горе Стела е цитирала  цял един правилник за изпит за развъдна годност специално разработен за породата голдън ретривър. елементарен изпит който да покаже дали кучето е носител на ОСНОВНИТЕ ЗА ПОРОДАТА качества...а за това кой ще изпитва ще ти кажа: например аз и много други хора с опит. имам 30 години опит с кучета. съдия съм от 15 години. участвам в провеждането на изпити от също толкова време. ако за теб е непонятно как стават тези неща, то за мен не е никак трудно да видя дали едно куче е страхливо , агресивно и т.н.

също да кажа че този изпит не е да КЪСА или "НЕДОПУСКА" на всяка цена кучетата. на този изпит се търсят плюсовете , а не минусите.

и сега най-важното: С ТОЗИ ИЗПИТ СЕ ПРЕЦАКВАТ ВСИЧКИ ОНЕЗИ НЕДОБРОСЪВЕСТНИ ХОРА КОИТО РАЗВЪЖДАТ С КУЧЕТА С ПОРОЦИ...липса на тестиси, зъби, дисплазия и т.н.

безкрайното дрънкане на тема "чиста съвест и собствен избор" в случая е безсмислено...и за последно Вальо...АНГЛ. БУЛДОГ по стандарт не се нуждае за добро или лошо от такъв тест...за разлика от много други породи!...затова и смятам пропагандата ти за изключително неуместна!

с поздрави:

орлин