Пекинез
#3028
Публикувано: 26 January 2009 - 08:33 PM
Ейй как сте отдавна не бях влизала че с тази работа и учене .... в неделя имах малко време и отидох да видя изложбата в зала Христо Ботев ... но не видях нито един пекинез .. да не би да е имало по късно когато на мен ми се наложи да тръгна .. освен няколко померана един японски хин и две йоркита не видях нищо друго ... вие някаква информация да имате
#3032
Публикувано: 29 January 2009 - 08:00 PM
Да и аз останах с такова впечетление и се чудя защо? Така като гледам не сме малко притежателите на тази порода, а и да не изключваме, това че пекинезите се смятат за много интелигентни кучета но и доста непослушни. Това обаче не пречи да бъде добре обучено и подходящо за изложба разбира се и воден от добър хендлер.
#3033
Публикувано: 29 January 2009 - 08:35 PM
Пекинезът е покрит от много гъста, копринена и права козина, напомняща на женска одежда и покривка за мебели. Окраската е всякаква, освен тъмнокафяв, едноцветен или пъстър. Отначало се е считало, че пекинезът със своята красота допълва красотата на китайската императрица.
Породата има много интересна история. Пекинезът е родом от Пекин. По-точно от императорския дворец, защото никъде другаде не се е разрешавало да се гледа и развъжда, а наказанието за неподчинение било смърт. Смятало се е, че пекинезите прогонват злите духове. Развъждането им е било издигнато в култ, почитали ги, а императрицата Теу Хи е писала за тях поеми. Даже един от пекинезите й било обявено, че в него се превъплотил Буда. Така било в течение на няколко столетия. Но през 1896 г., след превземането на императорския дворец от европейците, няколко кучета попаднали в Англия, която станала тяхна втора родина. След това пекинезите изчезнали от Китай. Сега за еталон на тази порода се считат английските пекинези.
Друго характерно за пекинеза е лицето му. Именно лицето, а не муцуната му, която не е задължително да бъде издадена напред. Лицето трябва да бъде съвършено плоско. Големият черен нос с широко отворени ноздри е разположен на равнището на изразителни и гледащи напред очи. Отгоре на носната гъба, трябва да лежи, падаща от челото кожна гънка, а носът не трябва да стърчи пред нея. Малко по-нагоре ниско, но широко чело, създаваш впечатление, че е сплеснато отгоре. По-надолу едва се издава напред долната челюст, подчертаваща плътната захапка и сплеснатостта отпред.
Гледан отпред, гръдния кош и предните крайници, леко криви, пекинезът напомня на старинна мебел, старинно кресло или самовар. Поясницата му е съвсем къса, а разкошната и пищна опашка, завита нагоре, лежи на гърба и достига до главата. Пекинезът има забележителен ум, рядка съобразителност, безстрашен и независим характер, а предаността му стопанина е безгранична.
Забележителните очи на пекинеза могат да се нараняват по-често, отколкото при другите породи. Тъй като отсъства издадена напред муцуна, очите се натъкват на интересуващите го предмети, които пекинезите, както всички други кучета обичат да подушат, близнат и вкусят. Смелият характер на пекинеза може да ги доведе до безразсъдство на никого няма да отстъпят първенството и ще се бият и защитават себе си и стопанина си даже и от големите кучета. При тези битки на пекинезите често им пострадват очите, които трябва да пазят. Интересното е, че ако в една къща има няколко породи кучета, то пекинезът ще бъде техният водач, но за съжаление, често едноок. Дори да си играете с тях, трябва да пазите очите.
Козината на пекинеза изисква постоянни грижи, иначе се сплъстява и може да завъди молци. Иначе като цяло са здрави и непретенциозни, освен ако не е разглезен и не страда от наследствени заболявания.
Породата има много интересна история. Пекинезът е родом от Пекин. По-точно от императорския дворец, защото никъде другаде не се е разрешавало да се гледа и развъжда, а наказанието за неподчинение било смърт. Смятало се е, че пекинезите прогонват злите духове. Развъждането им е било издигнато в култ, почитали ги, а императрицата Теу Хи е писала за тях поеми. Даже един от пекинезите й било обявено, че в него се превъплотил Буда. Така било в течение на няколко столетия. Но през 1896 г., след превземането на императорския дворец от европейците, няколко кучета попаднали в Англия, която станала тяхна втора родина. След това пекинезите изчезнали от Китай. Сега за еталон на тази порода се считат английските пекинези.
Друго характерно за пекинеза е лицето му. Именно лицето, а не муцуната му, която не е задължително да бъде издадена напред. Лицето трябва да бъде съвършено плоско. Големият черен нос с широко отворени ноздри е разположен на равнището на изразителни и гледащи напред очи. Отгоре на носната гъба, трябва да лежи, падаща от челото кожна гънка, а носът не трябва да стърчи пред нея. Малко по-нагоре ниско, но широко чело, създаваш впечатление, че е сплеснато отгоре. По-надолу едва се издава напред долната челюст, подчертаваща плътната захапка и сплеснатостта отпред.
Гледан отпред, гръдния кош и предните крайници, леко криви, пекинезът напомня на старинна мебел, старинно кресло или самовар. Поясницата му е съвсем къса, а разкошната и пищна опашка, завита нагоре, лежи на гърба и достига до главата. Пекинезът има забележителен ум, рядка съобразителност, безстрашен и независим характер, а предаността му стопанина е безгранична.
Забележителните очи на пекинеза могат да се нараняват по-често, отколкото при другите породи. Тъй като отсъства издадена напред муцуна, очите се натъкват на интересуващите го предмети, които пекинезите, както всички други кучета обичат да подушат, близнат и вкусят. Смелият характер на пекинеза може да ги доведе до безразсъдство на никого няма да отстъпят първенството и ще се бият и защитават себе си и стопанина си даже и от големите кучета. При тези битки на пекинезите често им пострадват очите, които трябва да пазят. Интересното е, че ако в една къща има няколко породи кучета, то пекинезът ще бъде техният водач, но за съжаление, често едноок. Дори да си играете с тях, трябва да пазите очите.
Козината на пекинеза изисква постоянни грижи, иначе се сплъстява и може да завъди молци. Иначе като цяло са здрави и непретенциозни, освен ако не е разглезен и не страда от наследствени заболявания.
#3037
Публикувано: 31 January 2009 - 09:01 PM
Казвам се Диди и съм от град Лом.Аз също имам пекинез, но не знам до колко той е чистокръвен.Подариха ми го преди 3 месеца и доколкото знам е закупен от зоо магазин в София.Пекинезчето е на 4 месеца и се казва Джулия.Чета форума от 1 година, но чак сега се осмелих да пиша.
#3038
Публикувано: 31 January 2009 - 09:28 PM
Добре дошла! :blink: Щом е от зоомагазин едва ли е с родословие, но то няма никакво значение. Важно е да си го обичаш и да си изкарваш весело! ;)
#3040
Публикувано: 01 February 2009 - 01:08 AM
Жана Столинова ,фци съдийката при декоративните породи и групата на хрътките от Пловдив с новото си попълнение -Вики на 9 месеца./Нов внос/ английска кръв внос от Москва,световно реномиран произход,съответно и цената като чух ми се зави свят.Еталон в стандарта

www.irishwolfdog.com FILIPOPOLIS KENNEL , IRISH WOLFHOUND