Публикувано: 11 July 2006 - 12:44 PM
От една седмица се заформиха дебати в американския форум за афганска хрътка, а от вчера и в австралийския, по повод една статия за видовете развъдчици от неизвестен автор...Повечето развъдчици са на мнение, че описва съвсем точно харатера на изкуството, наречено развъждане... Опитала съм се най-точно да я преведа, мисля, че е валидна за всяка една порода...
Седемте степени на израстване за развъдчици
Author Unknown
1. Начинаещият: Прави всичко грешно. Купува грешно. Дори храни неправилно кучетата си.
2. Учещия се: Който вече е осъзнал че е започнал лошо и помнейки грешките от началото си, се е научил на по-доброто и прави всичко възможно да следва правилната насока.
3. Новобранеца: който вече е поправил грешките си от миналото и започва да става познато лице на другите развъдчици и изложители.
4. Вечният новобранец: той винаги е приятен човек с приятно куче. За него кучето е удоволствие, а кинологията интересно хоби.
5. Средната класа развъдчик: Това е най-голямата група от всички с различни вариации. Това е средното ниво на развъдчиците, които определено са едни от нас. Различава се като отговорен, развъждащ добри кучила, кученцата са правилни както трябва, с набито око за особеностите на едно куче, с възможности да запази за себе си едно развъдно мъжко от кучилото си и едно свястно женско.Това ниво на развъдчиците е гръбнака, основата за която и да е порода, и са крайно необходими, защото доставят болшинството от средната класа кученца за продажба; обслужват областта си с развъден мъжки и формират основната маса от изложителите на една изложба. Тези развъдчици често са членове на клубове за различни породи и имат няколко породи кучета, и подкрепят всички възможни дейности в кинологията. Обикновено те са страстни изложители, които се опитват постоянно да доказват и подпомагат любимата си порода по изложбите.
6. Добрият развъдчик: Това е по-рядка категория от развъдчици, които са осъзнали нещо, което средната класа не е. А именно, че съществува категорично определение за добро куче и че едно поносимо, сносно куче не изпълва значението на дефиницията за добро куче.. Добрият развъдчик винаги е готов да продължава да се учи по основните точки в стандарта, като например каква е конституцията на едно добро рамо, къде могат да се открият добрите черти в конституцията на едно куче. Добрият развъдчик знае какво означава добра глава за едно куче; какво определя в едно куче добрият му вид; разбира веднага структурата на кучето, спрямо предназначението му. Добрият развъдчик има добър запас от знания и се е научил как да ги използва по най-добрия начин. Той може да продължава да зависи от други развъдчици, които имат развъдно куче, за да доказва качеството на бъдещото си кучило, но се е научил, че титлата Шампион не означава непременно, че кучето което я притежава е задължително най-доброто. Добрият развъдчик се опитва да се доказва постоянно и затова ще продаде дори женско/мъжко куче, които средната класа развъдчици биха запазили за себе си, осъзнавайки че има по-добри в развъдника си кучета или че би могъл да произведе още по-добри от тези. Това са развъдчиците, които снабдяват средното ниво развъдчици с по-добър генетичен материал, като самите те се стремят да повишават техния стандарт. Добрият развъдчик почти винаги има десет или повече годишен стаж зад гърба си.
7. Топ развъдчика: Това е една много трудна категория за определение. През годините има около 20 от тях за всяка една порода. Те продължават, привидно вечно и винаги са способни да произведат добри кучета, винаги квалитетно завършени кучета които имат повече предимства, отколкото недостатъци, не пропускат нищо от дадения тип куче в стандарта, както като тип, така и като стил, конституция и общ облик. Често те са на върха от много години, създали са свое виждане за добрия екземпляр в породата, като са направили и своя модел за това, и всички могат да разпознаят техния индивидуален тип. Те никога не изчезват и само много малка част от другите развъдчици могат да се присъединят към тях. Те са световноизвестни имена познати по цял свят и ако ние можем да посочим дори два нови топ развъдчика в последното десетилитие, които имат влияние върху цяла една порода, то тогава и ние и любимата ни порода сме големи късметлии.
За да се доближите до нивото на обикновената средна класа развъдчици, трябва да сте си научили домашното, да сте развъждали в последните три години, да сте произвели поне три кучила, да сте открили и оправили грешките които вие самите сте направили при развъждането си. И тогава вие сте станали част от големия запас на развъдчиците, които правят породата. Този запас се запълва от новобранците. Лесно е да влезете в него, ако сте сериозно заинтересовани от породата и имате възможността да я превърнете в главно ваше хоби. Но е много трудно да излезете от там и да отидете в средната класа развъдчици и повечето никога и не успяват.
Първият въпрос е може ли да се справите с това? Трябва да имате възможност да държите при себе си минимум 5-6 кучета, да произвеждате 2-3 кучила всяка година, да държите поне една двойка кученца от всяко кучило до момента в който видите кое е най-доброто от тях, което в повечето случаи се оказва един много дълъг период. Трябва да имате специални помещения, обширна ливада и добри съседи. Разбирането на съпруга ви и помощта му са винаги много необходими и трябва да измислите някак си начин да запазите това, а и да не забравяте и децата си.
Как да излезете от средното ниво развъдчици и да отидете в по-горното на добрите развъдчици? Много никога не успяват да го направят и причините за това са много.
Един от първостепенните проблеми е как да се измъкнете от средата и да отидете на челните места. .Като новаци трябва да сте открили всички иницииращи грешки във вашата покупка на кученца. Ние всички почваме с клас домашен любимец, който сме закупили в последните десет години. После трябва да се отиде в един добър развъдник и да се закупи една добро качество женска или едно малко женско кученце. Трябва да се знае и помни, че никога добрия развъдчик или топ развъдчика ще ви продадат на 100% техните най-добри екземпляри, което ви е необходимо когато искате вие да развъждате а не да презентирате други. Така че новака започва с едно поносимо качество мъжки/женска, с нещо което развъдчика добрият или топ, е склонен да ви продаде изцяло.
Така вече средния развъдчик има оригинален развъдник, обича грешките си, има добро качество женска и често 2 или 3 млади от по ранните си покупки. И стигаме до първата пречка всяко развъдено от него кученце ще бъде конкуренция на неговата колекция от кучета. Тези които са най-лоши ще бъдат продадени. Всяко по-добро качество ще бъде оставяно, но често и всяко посредствено ще бъде запазвано като добро. Така той ще клонира своята собствена посредственост. Нивото на рзвъдника ще се доказва бавно.
Нормата/Стандартът на развъдника /платото/ ще бъде приятен за нивото си и когато тези кученца отидат на изложба те ще продължават да бъдат приятни за класата си, защото и всички останали средна класа развъдчици ще имат кученца точно същото ниво.
Стандартът/нормата на добрите развъдчици естествено ще бъде на много по-високо ниво. Затова кученцата на средните развъдчици ще бъдат съдени срещу по-висока класа кученца, където всяко недостатъчно добро кученце е било отдавна продадено на тях. Ако средната класа развъдчици осъзнае това, ще може да подобри и стандарта/нормата на своя развъдник и ще продължи пътя си към по-добър развъдчик.
Следващото препятствие на средната класа развъдчик е изложбената страна неговите приятели средна класа развъдчици и тяхната конкуренция. Стоящите извън ринга средна класа развъдчици, които имат някакви познания, но не и опит, ще изберат очевидно по-доброто куче погледнато отвън, отстрани на ринга добре балансирано, добре представено и подготвено, добре предствящо се, съдейки повърхностно за него само от общия му изглед, и от мястото им където не може да се види повече. Те не могат да отидат между кучетата и да ги огледат детайлно, както добрия съдия е длъжен да направи.
Затова това, което стоящите извън ринга не знаят, е че съдията може да открие, че най-популярното куче сред тях, не е това което изисква стандарта. Но съдията е преценил, че кучето на топ развъдчика в същия изложбен клас е това, което в неговите ръце е показало по-малко дефекти и затова го поставя на първото място, като игнорира фаворита на стоящите извън ринга. Стоящите извън ринга са съгласни помежду си, че още един път неправдата тържествува, че още един път името и само то на топ развъдчика е победило, че резултатите са нагласени както винаги.
Това препятствие/пречка е много съществено и голямо, защото в него средната класа развъдчик може да открие безброй извинения за собствената си загуба. И вместо да погледне обективно на своето куче, съдено спрямо топ кучетата, той се съгласява със стоящите си приятели извън ринга, че винаги печелят имената, а не кучета, заради влиянието, което имат.
Много от средната класа развъдчици се провалят на следващото препятствие невежеството и незнанието. Те никога не са научили домашното си, не са изследвали породата, не знаят за какво е създадена/предназначена, поглеждали старите снимки, чели статиите на развъдчиците от миналото. Те никога не се затормозяват да изучат анатомията на породата, минималните изисквания за да бъде отсъдено едно куче и т.н. Те се учат от приказките на другите учещи се развъдчици без да си правят труда да прочетат нещо. Те не познават стандарта и биха увековечили всеки мит относно какво би трябвало да има едно куче и как да изглежда, често пъти напълно погрешно. Често те сляпо следват думите, казани от техния кумир, който те обожествяват. И ако победителят в породата не е от типа на техния кумир-развъдчик, то той е най-ужасното куче. Те гледат, но не могат да видят и оценят едно добро куче ,когато го срещнат.
Това е и мястото където много от средното ниво развъдчици остават. Ако те не могат да продължат, това е защото нямат много знания за обективна преценка, която да сравнят. Ако добият знанията техните очи на слепци Биха могли да се отворят и биха могли да осъзнаят огромната разлика между едно приятно посредствено куче и едно наистина добро куче. Ако те могат да извлекат полза от този опит, то тогава те са на правилен път за по-нататъшното си развитие. Между другото, изглежда че има много средна класа развъдчици, които не могат да научат абсолютно нищо от доброто качество на едно куче, което са им показали. Те могат винаги да открият грешките на това куче, но никога не се затормозяват да изучат достойнствата и добрите му черти. Те ще останат винаги собственици на приятни, но посредствени кучета малко над средното ниво и имащи няколко недостатъци, но никога няма да имат кучета с големи достойнства в тях.
Следващата пречка на развъдчика, опитващ се да се измъкне от средната класа, е че често той е претъпкал развъдника си със свои кучета и не може да се освободи лесно от грешките, които самия той е направил в развъждането си. Напротив той си ги обича и не може да се раздели с първите си кучила по сантиментални причини. Той пази по две кученца от първите си кучила, развъжда всяка година и иска още кучила от първата си женска. Тогава той решава да запази вече и един мъжки за разплод, но не осъзнава че вече е задръстил развъдника си с 15 или повече кучета. Съпругът и приятелите му се оплакват от броя на кучетата, а и грижите по тях стават непосилни. Важно е да се знае какво и как да се продава, за да се запази за развъдчика само най-необходимото, което да доказва труда му.
През годините числото на средната класа развъдчици изглежда че си остава непроменено. Те винаги сформират най-голямата група. Само няколко от тях изглежда че успяват да отидат в категорията на добрите развъдчици. Някои от тях напредват защото са подобрили стандарта/нивото на развъдната си дейност, но повечето се провалят по много причини. Една от тях е , че когато имат женска за заплождане те решават да я заплодят с топ шампион мъжки, което да им помогне да изкачат следващото стъпало в развъдната си дейност. Незнайно защо те си мислят, че заплождайки я с топ шампиона, незнайно как тя ще се превърне също в топ женска. Рядко дори се замислят дали този топ мъжки е същия тип като женската им и дали изобщо е подходящ за нея. Важното за тях е, че кученцата от топ мъжки се продават по-лесно. В повечето случаи резултата от това заплождане е меко казано спорен.
Естествено, че средната класа развъдчици нямат все още достатъчно генетичен материал, за да използват само него, както правят старите развъдчици и най-добрите.
Използвайки разумно едно мъжко куче шампион, съчетавайки по най-добрия начин неговото родословие с това на женската си, те биха могли да се изкачат много по стълбата на развъдчиците, доказвайки че знаят и могат да избегнат потенциалните опасности в линията, която те развъждат.
Но много от тях дори не се замислят над това. Те просто развъждат с най-големия шампион на деня или с кучето което се рекламира най-много. Веднага след като някой мъжки стане топ шампион, средната класа развъдчици започват да изпращат женските си за заплождане при него, без изобщо да се замислят за неговия тип/линия. Той е топ шампиона и затова заслужава тяхната женска. Използвайки топ шампионите на деня, може би средния развъдчик ще израства бавно и това използване ще му окаже някаква малка помощ в развъдната му дейност, до деня в който той реши да запложда поколението, което е произвел от топ шампиона. Тогава ще открие, че почти всяко куче в страната му е призведено от същия този топ шампион. И ще възникне проблема откъде да намери куче което да използва за заплождане.
За да може един средна класа развъдчик да се издигне до следващото ниво, той трябва да изучава задълбочено това което има в развъдника си и да има поглед върху различни кучета от предпочитаната от него линия. Освен това трябва да има кристално чиста картина в мозъка си, какво точно би искал да има и направи.
За да израснеш до ранга на добър развъдчик, трябва да се замислиш върху себе си, за това което правиш, много повече дори от това което съдиите или другите развъдчици мислят за теб. Веднъж постигнал това и започнал да взимаш кучетата, които би искал, ти можеш да се изкачваш по скалата много по-бързо, защото си започнал да развъждаш в правилната посока кучило след кучило и получаваш все повече и по-добър генетичен материал. Тогава Ти си се доказал. И кучетата които си избрал за доказателство за твоите умения е почти сигурно, че ще произведат, поне едно кученце което ще ти харесва и ще бъде добро, а не просто приемливо като качество.
И най-накрая си поел пътя на добрия развъдчик....