[Стефан Попов - председател НКБОК]

Съжалявам за качеството на снимките, но са правени от момичено, което ми пишеше в ринга и с телефона ми и нито позите, нито резолюцията отговарят на качеството на кучетата. А и аз много бързах, тъй като трябваше да отсъдя освен специалката на клуба за САО, в която участваха 61 кучета и едно за оценка в общо 231 кучета!  Завърших много късно, но нали сега там са бели нощи!!! Поздрави за Анатоли Веселов от Сергей Слукин! Гюлли Виран се помни и много се цени в Русия и страните от бившия Съветски съюз и в частност в Санкт Петербург!

[Стефан Попов - председател НКБОК]

Цитат

Съжалявам за качеството на снимките, но са правени от момичено, което ми пишеше в ринга и с телефона ми и нито позите, нито резолюцията отговарят на качеството на кучетата. А и аз много бързах, тъй като трябваше да отсъдя освен специалката на клуба за САО, в която участваха 61 кучета и едно за оценка , общо 231 кучета!  Завърших много късно, но нали сега там са бели нощи!!! Поздрави за Анатоли Веселов от Сергей Слукин! Гюлли Виран се помни и много се цени в Русия и страните от бившия Съветски съюз и в частност в Санкт Петербург!

[Jer]

Хан Полат из Русской Легенды

[Kat-Russia]

Здравствуйте!
Ещё несколько фото собак из Санкт-Петербурга

Дарстан Рахат Лукум (Дарстан Алладин + Дарстан Куташ)

Полиген Дария (дочь Рахат Лукум от Алтын Кумлы Бургута)

Гаплан

Полиген Дархан (сын Рахат Лукум)

[Kat-Russia]

Пуштун (11 лет)

Эргис (сын Пуштуна)

Вильгура (дочь Эргиса)

Шер-Гиз Зидан (сын Вильгуры)

[Стефан Попов - председател НКБОК]

Цитат

Здравствуйте!
Ещё несколько фото собак из Санкт-Петербурга

Дарстан Рахат Лукум (Дарстан Алладин + Дарстан Куташ)

Полиген Дария (дочь Рахат Лукум от Алтын Кумлы Бургута)

Гаплан

Полиген Дархан (сын Рахат Лукум)

  Большое Вам спосибо за отличное отношение и надеюсь что еще увидемся!!!

[pityr]

ДО СТ. ПОПОВ БРАВО ЗА ВСЧКО НАПРАВЕНО ОТ НЕГО ЗА ПОРОДАТА 'ALABAY'

[bovser-beri]

;)

Снимка (и)

• 

[remzi]

имах впредвид "матриал" нова кръв, а мадмакс беше за постоянното кръвосмешение инбридинг инбридинг до брат и сестра може би?като неможа да отговори скочи на "баба ми шортите"както писа,не и отговорих но продължи с "мачкане от страна на петката",малко и ти ме мачкай мадмакс но нежно и интилигентно,не като петката като няма отговор обръща на псувня,то не е виновно акъла му толкова,но след като разбраха кой е се поизкри опитва от тук от там,но все не му идва...момента.

МОД:СМЕНИ СИ ПОДПИСА ДА НЕ ПОЧНАТ ДА СЕ ТРИЯТ ПОСТОВЕТЕ!![[/color]

[remzi]

има ли някакъв регламент за подпис,за да знам и да не накърняваме другите потребители,не знам кво лошо има в подписа ми,където показвам с подписа си какви са ми възгледите за живота.

МОД:ИМАШ ВТОРО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ![/color]

[Deivid]

Инбридинг


Чистопородното развъждане се разделя на 2 типа : аутбридинг система на неродствени връзки на животни от породата и инбридинг система за връзка на животни имащи близка родствена връзка от типа брат-сестра, баща-дъщеря, майка син или братовчеди.
В най-общ вид инбридингът предполага, че животните с които се развъжда бъдещите майка и баща имат общи предци или поне един общ прародител.
Въпреки, че за специалистите важността и необходимостта от инбридинг в чистопородното развъждане са очевидни, сред начинаещите и любителите съществуват много митове и предубеждения, при това както срещу самия инбридинг, така и срещу използването в развъдната дейност на кучета с инбридингово потекло.

Генетична обосновка на инбридинга.

В какво се състои биологическата (генетична) същност на инбридинга? Всички съвременни породи животни се явяват хетерозиготни по много гени. Ето какво значи това. Зиготата оплодената яйцеклетка получава и от майката и от бащата по един пълен набор от гени, така че има двоен набор. Ако два гена, отговарящи за даден признак (един от майката и друг от бащата) са идентични, то това състояние се нарича хомозиготно по дадения ген и от яйцата ще се развие хомозиготно обособяване по този ген. Ако пък гените на еквивалентната двойка, например, определящи образуването на пигмента на косъма,са различни (да кажем че бащата е дал пигмента за черен цвят C, а майката, изменен, да кажем златист, ген cs), то ще се получи хетерозиготна обособеност по дадения ген (Ccs). В последният случай генът на черният цвят доминира и животното външно (фенотипно) ще се получи черно, но ще бъде носител на рецесивен (скрит) ген на златистия цвят. Ако такова хетерозиготно животно (нека бъде черен лабрадор), носител на златист ген, се кръстоса с неговата собствена сестра , също черен лабрадор носещ рецесивен златист ген, то в потомството ще се наблюдава разцепване: част от потомството ще бъде с черен цвят ( CC- хомозиготен и Ccs хетерозиготен генотип), а другата част със златист (cscs хомозиготен генотип). Това става поради факта, че при кръстосването на черния лабрадор с черната му сестра техните полови клетки носещи ординарен набор от гени, ще се срещат във всички четири възможни комбинации.С от мъжкия и С от женската, C от мъжкия и cs от женската, cs от мъжкия и С от женската и cs от мъжкия и cs от женската. Следователно с вероятност ¼ два златисти гена (един от бащата и един от майката) ще се съберат в една зигота и ще дадат хомозиготен златист генотип и златист фенотип у част от кученцата. Друга част от кучилото, със същата вероятност ¼ , ще се окажат хомозиготни по гена на чисто черен цвят (СС).
По този начин , генетичната същност на инбридинга се свежда до процеса на разделяне на популациите по линии с различни хомозиготни генотипи. Тъй като при инбридинга гените, бивайки в хетерозиготно състояние, преминават в хомозиготно, в следващото поколение, при връзка на хомозиготни животни с един и същи цвят няма да се наблюдава разделяне по този признак.
По този начин с помощта на инбридинг се осъществява изявяване на скрити признаци, закрепване на желателни признаци в поколенията и създаване на устойчиви генетични линии.

Практически най-бързият начин за увеличение на хомозоидността у висшите животни се явява кръстосването на родни братя и сестри, имащи едни и същи майка и баща (независимо дали са от едно кучило) , а също така на баща и дъщеря и на майка и син. Ако се осъществява такъв тесен инбридинг (кръвосмешение) в течение на 16 поколения подред, се достига 98% хомозоидност по всички гени и следователно, като се има предвид отсъствие на разделянето на линии, всички животни от тези връзки ще станат почти идентични по генотип и фенотип (всички ще са еднакви като близнаци). Разбира се, на практика обикновено се осъществява инбридинг в далеч по-малка степен и съответно се постига много по-малка степен на хомозоидност.

Трябва да се отбележи, че кръстосването на втори братовчеди (общ прадядо) води до нарастването на хомозоидността само с 2% при безкрайно число поколения.

Определяне степента на инбридинг. Коефициент на инбридинг.

На основание на анализа на родословието на животното може качествено да се оцени степента на инбридинг, която се изразява в наситеността на родословието с общи предци по майчина и бащина линия. По Шапоруж с римски цифри се обозначават поколенията (реда на предците) , като се подреждат родителското за първо, дядото за второ и т.н. Ако общ прародител се появява както в майчиното, така и в бащиното родословие, то първо се отбелязва неговото срещане в майчиното и след това с чертичка в бащиното. Тогава връзката син - майка ще се обозначава като I II, баща дъщеря , като II-I, брат и сестра като II-II и т.н. Инбридинг от типа - майка I II, баща дъщеря II-I, брат и сестра като II-II се означава като много тесен (кръвосмешение). Близкородствена връзка от типа II-III или III-II е тесен инбридинг, а връзките от типа III-IV, IV-III, IV-IV, II-V и т.н. умерен инбридинг. Имайки предвид отсъствието на съществен ефект, по-отдалечените кръстоски на практика може да не се разглеждат като истински инбридинг. Анализирайки родословието, собствениците на животните могат сами да преценят колко често и в каква степен е използван инбридинг от развъждащия.
За количествено отчитане на степента на инбридинг в родословието и също така за определяне на степента на неговата хомозиготност, английският генетик С. Райт е въвел понятието Коефициент на инбридинга (F). Този коефициент се изчислява по следния начин:
Отначало се смята количеството поколения (стрелки) от общия предтеча А на бащата и майката до бащата на даденото животно (р). След това количеството поколения от същия предтеча до майката (т). Тези числа се сумират и към сумата се прибавя единица : п = р+м+1.
Ако бащата и майката имат няколко общи предци, то коефициентът се сумира.
Коефициентът не може да бъде по-голям от 1.

От родословията всеки собственик на развъдник или собственик на расово животно може да изчисли коефициента на инбридинг на своите кучета, както и този на техните родители и прародители ако в тяхното развъждане е използван инбридинг. Както вече стана дума, този коефициент се явява показател за степента на чистота (хомозоидност) на линиите , участващи в родословието, а също така дава и указание за възможна препотентност на съответните производители. Колкото е по висок коефициентът на инбридинг, толкова повече от неговите гени се намират в хомозоидно състояние.

Инбридна депресия и хетерозис

Защо в човешкото общество в болшинството цивилизации съществува или директна забрана или осъждане на кръвосмешението. Освен това, защо в дивата природа също всичко е приспособено така, че по възможност да се избяга от инбридинга и хомозоидността.?
Главната причина е в това, че и в дивата природа и в човешкото общество за успешно приспособяване към променящите се условия на околната среда е необходимо разнообразие на генотипи в популацията.

В едно разнообразно общество винаги ще се намерят индивиди най-добре приспособени към дадена конкретна ситуация, обаче ситуацията се променя и други индивиди, носители на други качества, изплуват на повърхността. Еднообразието на популацията, дори и добре приспособена към дадени конкретни условия, обрича биологическия вид на измиране при изменени условия на съществуване.
По този начин, стремежът към създаване на разнообразие е необходим не на отделните индивиди, а на целия вид за удовлетворяване на различните променливи изисквания на околната среда.

Но съществува също така и пряка опасност за индивида от инбридинга. Работата е там, че както в процеса на индивидуалния живот на животното, така и по протежение на поколенията, от време на време става мутация изменение на гените. Голяма част от мутациите са вредни и ако биха се проявявали веднага, то биха водили до смърт (летални мутации), уродство, ненормално поведение, несъответствия на околната среда и т.н. Обаче по-голямата част от мутациите в същото време имат рецесивен характер, тоест в комбинация с нормален развъден ген, благодарение на двойния набор от гени, не се проявява в хетерозиготно състояние. Опасност от такива вредни, но непроявени скрити мутации има у всеки хетерозиготен индивид, включително и при човека.
Инбридингът създава хомозиготност, в това число и хомозиготност по вредни гени и следователно води към тяхното фенотипично проявление в потомството вътреутробна или ранна смърт, уродства, понижена жизнеспособност и т.н. Това явление се нарича инбридна депресия.

Да зададем и обратния въпрос защо тогава, независимо от опасността за инбридна депресия, селекционерите, развъждащи домашни животни, толкова често прибягват към инбридинг и не се боят от него? Отговорът е много прост: развъждачите НЕ СЕ СТРЕМЯТ ДА ПОСТИГНАТ максимално оцеляване, здраве и високи качества на всичките си животни ПРИ УСЛОВИЯ БЛИЗКИ ДО ТЕЗИ В ПРИРОДАТА , а САМИ ВОДЯТ ПОДБОР на най-добрите екземпляри, бракувайки (кастрирайки например) дефектните, слабите или просто онези с нежелани признаци.
По този начин чрез инбридинг, когато става разделянето на генотипа на хомозиготни линии, вредните рецесивни гени се проявяват и премахват от по нататъшно развъждане, а всички добри гени и техните комбинации се заздравяват в хомозиготно състояние и се оставят за следващи поколения. Така инбридингът в ръцете на селекционера е способ на премахване от генотипа на товара на вредните мутации от една страна и създаването на необходими комбинации от ценни гени и признаци, от друга. Освен това, благодарение на хомозиготността се създава необходимата за въвеждането на всяка една нова порода еднородност, отговаряща на изискванията на тази порода. Съответстващите ценни признаци се оказват закрепени в потомството. Следва да се отбележи, че с увеличаването на инбридинга и подбора на най-добрите породни екземпляри, вследствие на премахването на товара на вредните и скрити мутации, опасността от инбридна депресия при близкородствени връзки на отбрани инбридни животни се намалява.

При свързването между представители на различни независими инбридни линии може да се наблюдава явление, в известен смисъл противоположно на инбридната депресия хетерозис, наричан също така хибридна сила. Такива хибриди от две инбридни животни, обикновено придобиват повишена жизнеспособност, ръст, плодовитост и т.н. Това се получава, тъй- като при връзката между две инбридни линии, подбрани и поради тази причина сходни по типични признаци на породата, в потомството се съхранява хомозоидност по тези подбрани признаци, докато оставените небракувани вредни мутации се пренасят в хетерозиготно състояние и по този начин стават рецесивни, т.е не се проявяват.

Практика и цели на инбридинга

Нека проследим целите, които преследват развъждащите чрез използване на инбридинг.

На първо място, инбридингът е необходим при въвеждането на нова подгрупа вътре в породата. За увеличаване на генетичното разнообразие и привличане на нови признаци, развъждащият може да направи връзки на животни от различни вътрешнопородни подгрупи. Получаването на хибридно потомство се явява хетерозиготно и затова в следващите поколения ще се получава разделяне на породните признаци. За закрепване на желателните комбинации от признаци се прилага инбридинг, основно тесен от типа брат - сестра, баща - дъщеря и майка - син. В резултат на инбридинга се създават еднородни семейства и се достига константно проявление на признаците. Измежду инбридните потомци се провежда твърдо бракуване до 80% на дефектни, слаби и несъответстващи на желаните стандарти животни.

На второ място, тесният (много тесен) инбридинг се прилага в случаите, когато е необходимо да се изявят производители носители на летални, полулетални и други нежелани гени. Това е така нареченият тестов инбридинг. В резултат на тестов инбридинг могат да бъдат взети различни решения: или такива производители се бракуват или се използват за производство на хомозоидни потомци ( чрез инбридинг) с бракуване на дефектните и подбор на най-добрите, с което се достига прочистване на генотипа от нежелани гени.

На трето място, цел на инбридинга може да бъде въвеждането на високопотентен, т.е. ефективно предаващ своите черти на децата, производител. Известно е, че инбридните животни притежават по- висока индивидуална препотенция в сравнение с такива, родили се от неродствена връзка. В тази връзка в животновъдството съществува широко прилагана практика да се кръстосват инбриден мъжки с неинбридни женски. Тази практика се нарича топ-кросинг. Важно е да се знае, че един хубав инбриден производител, предавйки свои ценни и внимателно подбрани качества, може съществено да подобри гените на животните в развъдника и да му придаде свой специфичен вътршнопороден тип.

На четвърто място, понякога развъждащите започват да създават инбридни линии в своите развъдници, за да могат след това кръстосвайки представители на различни линии (често това се прави в кооперация между различни развъдници), да получат ефекта не хеторозиса мощно, здраво, жизнено и плодовито потомство.

В заключение трябва да се подчертае, че за воденето на една добра развъдна дейност е необходимо да се прилагат системи за грамотен подбор на животните. При това трябва да различаваме подбор по фенотип и по генотип. Оценката по фенотип е външната оценка (изложбена). Оценката по генотип трябва да се осъществява по родословията на животните и по качеството на техните потомства. Най-общо казано, развъдната стойност на едно животно може да се изясни, само като се оценим качествата на неговото потомство. Нека прохождащите в развъждането запомнят, че не е задължително всяко животно с прекрасен фенотип да бъде и добър производител. Сред животновъдите има една крилата фраза: Хубавият бик струва колкото половин стадо. Същото е и с кучетата производители: качеството на развъдника и неговото лице се определя много от кучето-производител (или кучетата производители, ако са повече). Използваните в развъждането родители трябва да бъдат силно препотентни, от което следва, че развъждащите са длъжни да обърнат внимание на инбридни производители. Добър развъдник не се създава само чрез закупуване от чужбина на скъпи животни с шампионски титли. Необходимо е в самият развъдник и от родилите се в него кучета - производители да се раждат животни на шампионско ниво. А за това е нужна грамотна развъдна работа, в която съществена роля играе инбридингът.


Д-р БН М.А.Сланян
Професор в катедрата по генетика и селекция при РАН,

Д-р БН А. Спирин,
Професор в катедрата по молекулярна биология,
Член на РАН


---------------------------------------------------------------------------------------------

инбридинг

зооинж. Николай Атанасов

Крайна форма на хомогенния подбор е родственото съешаване (инбридинг). Негов продукт са кучета, които имат повтарящи се родители както в бащината, така и в майчината половина на родословието (педигрето). В кинологията това определение може да се приеме за относително вярно, тъй като голям брой от кучетата имат в далечните пояси на родословията си повтарящи се родители. Като сравнително точно може да се приеме следното определение за инбридинг: Инбридинг е съешаването на кучета, които са по-родствени помежду си отколкото е средното родство между всички представители на породата. Основният генетичен ефект от инбридинга е повишаването на хомозиготността на кучетата по отношение на наследствените заложби на повтарящите се в родословието родители. Инбридингът увеличава хомозиготността по отношение на всички гени.

При кучетата родственото съешаване се практикува в различни степени. Най-близката възможна от тях е съешаването на пълен брат х пълна сестра, майка х син, и дъщеря х баща. Когато в родословието се повтаря само един родител, инбридингът е прост. При повтаряне на повече имена инбридингът е сложен или комплексен.

Широко използван метод за отчитане на инбридинга е предложеният от Шапоруж през 1909 г. Изразява се в изброяване на поясите, които разделят пробанда (потомъка) от повтарящия се родител и записването им с римски цифри. По този начин класификацията на инбридинга придобива следния вид:

а) Кръвосмешение I-II; II-I; I-III; III-I; II-II; II,II-II,II;

б) Близко родство III-II; II-III; III-III; I-IV; IV-I;

в) Умерено родство III-IV; IV-III; IV-IV; I-IV и т. н.

г) Далечно родство V-IV; IV-V; V-V и т. н.

Поради своето удобство тази класификация е масово приложима в широката практика, но чрез нея не може да се даде количествен израз на степента на родство. Тя не е подходяща при сложно родствено съешаване.

От гледна точка на генетиката, най-правилният метод за определяне степента на инбридинг е методът на Райт (Wright, 1922), който дава следната дефиниция: Инбридингът е повишената хомозиготност на пробанда поради повтаряне на някои родители в двете половини на родословието му.

Това създава вероятност в генотипа на пробанда да се съберат хомоложни хромозоми редупликати от един родител. По всички гени, намиращи се в тази двойка хромозоми, пробандът ще е хомозиготен, тъй като те произлизат от една хромозома на повтарящия се родител. В този случай хромозомите са идентични.

Понякога породата може да е с повишена хомозиготност по някои признаци и без инбридинг. В такива случаи хомозиготните двойки гени не са идентични, а се наричат независими. При методът по Райт се взема под внимание само хомозиготността по идентични гени.

Когато се тълкува коефициентът на инбридинг трабва да се има предвид, че той изразява средната вероятност за повишаване на хомозиготността на пробанда. При някои кучета реалната хомозиготност може да бъде много по-висока, а при други - много по-ниска от очакваната. Необходимо е това да се предвижда от селекционера, за да не приема за абсолютна тази вероятност, когато я отнася към отделно животно.

При родствено съешаване най-много се засягат тези признаци, които са свързани с жизнеспособността на кучетата: плодовитост, натална и постнатална смъртност, устойчивост спрямо неблагоприятни условия на околната среда и др.

Сред любителите на кучета се е вкоренила представата единствено за неблагоприятните страни на инбридинга. Водещи развъдчици отдавна са доказали на практика изключителния успех, с който може да се прилага този висш селекционен метод.

При привеждането на много алелни двойки гени в хомозиготно състояние започва да се проявява действието на нежеланите рецесивни гени, което предизвиква инбредна депресия. В редица случаи системното повишаване степента на родство повишава инбредната депресия до определено ниво, след което при по-нататъшно увеличаване на хомозиготността, депресията не се увеличава. Степента на инбридинг, при която инбредната депресия престава да нараства се нарича инбреден минимум.

Основната цел на линейното развъждане е най-целесъобразното използване на най-ценните разплодници. Запазването на генотипа им в следващите поколения се осъществява чрез инбридингът. Изключително важно условие инбридингът да има ефект е, той да не се прилага между посредствени животни. За инбредни линии се приемат тези родствени групи кучета, инбридирани по отношение на определени прародители повече от 37,5 % по Райт (Fx > 0,375). Целта е да се създадат генетично еднородни групи кучета с повишена хомозиготност, които при съешаване с други подобни групи да дават потомство със силно проявен хетерозисен ефект по комплекс от биологични и служебни качества.

Инбредни линии се създават чрез използване на близък или умерен инбридинг. По-тесен инбридинг (братя х сестри, родители х потомци) може да се прилага при високоселекционни линии. Когато се създаде една инбредна линия е необходимо да се проведе изпитване на нейната комбинативна способност с друга подобна линия.

Въпреки своята високоефективна развъдна стойност, инбридингът не се препоръчва (особено близките вариации) в масовата практика. Той може да се прилага само, когато селекцията се провежда от компетентни, подплатени с научни знания специалисти.

[bovser-beri]

Инбридинг кръстосване на родственици,по точно животни в по близко родство от средното за популацията към която те принадлежат..
Лайнбридинг кръстосване на особи които ги разделя повече от едно поколение.Това е определена степен на инлридинга.
Ауткросс - Кръстосване на неродствени особи животни в пределите на една порода.
Кроссбридинг Кръстосване на животни от две признати породи,с цел получаване на нова разновидност или закрепване на една от съществуващите .
Еднотипен подбор Кръстосване на фенотипично сходни особи.Подобен с подобен.

[dog.bg]

По темата за инбридинг

Тук

[megan67]

Прочетох с голям интерес статията за инбрийдинга. Как да разбирам всичко написано-че се поощрява този процес и то съвсем умишлено ,за да се създават " клонинги" ли ? питам съвсем сериозно и не желая в отговор глупави коментарии.Моля,който знае,да отговори!

[nenakerina]

megan67, в Mar 10 2009, 05:11 PM, написа:

Прочетох с голям интерес статията за инбрийдинга. Как да разбирам всичко написано-че се поощрява този процес и то съвсем умишлено ,за да се създават " клонинги" ли ? питам съвсем сериозно и не желая в отговор глупави коментарии.Моля,който знае,да отговори!

инбридинга се прави с цел дасе получи даден екземпляр примерно някое от твоите кучета много те кефи и ти чрез негова дьщеря маика или друга роднина ще опиташ даго получиш като ексттериор или характер

[Deivid]

megan67 повече по темата може да видите в темата за инбридинг.
http://forum.dog.bg/...pic=20525&st=40

[развъдник АКБЕК]

инбридинга е близкородствено кръстосване-има разлишни степени на близост,които са описани -идеята е да се запазят определени белези на родителите и поколенията трайно да ги предават.
така може да се постигне както е описано хомозиготност по дадени гени,но за това пак се съди по фенотипа.от роденото поколение не всички са хомозиготи,но по решетката на Пънет може да се определи степента на вероятност за хомо и хетерозиготност ако знаем какви са родителите по ген.но и тук нещата не могат да се прогнозират с точност-ние съдим по фенотип,а не по генотип.
само при бройка клоняща към безкрайност на едно поколение може да се определят сравнително по-сигурно процентите на различните генотипове,ако се знае предварително генотипа на родителите-двата алела за различните гени.

[megan67]

Много благодаря за точните отговори на всички. Това ми е ясно ,но се пише само за така наречената положителна страна на процеса. Дотук добре. Какво става с "неуспешните" екземпляри,защото това си е кръвосмешение казано по народному и води до много отклонения на генетична основа. И най-страшното-може да се проявят в поколенията. За вас това нормално ли е и практикувате ли го? Аз лично никога не бих го допуснала. По повод на инбрийдинга-знам какъв е резултатът с неуспешните "експерименти". Това масово се практикува при пернатите-пилетата. Например при породата "Харко"/4 линеен хибрид/ ,при която цветът на женските и мъжките е различен. Това е специално селекциониран хибрид и така по цвета се отделят женските,а мъжките отиват за месокостно брашно. направо ги смилат живи още докато се излюпят.....
Бих желала да чуя мнения за " обратната страна на огледалото"...

[megan67]

Явно никой не иска да пише по тази тема. Както винаги в България е неудобно и се потулват негативите.
Исках някой,който се е занимавал с това/ нали много от компетентните участници се пишат за ръзвъдчици/ да се изкаже по въпроса и да си признае,но разбирам,че няма да му стиска. Ще си затвори пазара
Не мога да повярвам,че ако потенциален купувач знае за това,ще си купи куче от такъв развъдчик,ако ще и златен сертификат да му изфабрикува!

[TEOFIL]

megan67, в Mar 15 2009, 10:53 AM, написа:

Явно никой не иска да пише по тази тема. Както винаги в България е неудобно и се потулват негативите.
Исках някой,който се е занимавал с това/ нали много от компетентните участници се пишат за ръзвъдчици/ да се изкаже по въпроса и да си признае,но разбирам,че няма да му стиска. Ще си затвори пазара
Не мога да повярвам,че ако потенциален купувач знае за това,ще си купи куче от такъв развъдчик,ако ще и златен сертификат да му изфабрикува!

Ето едно такова куче което е от брат и сестра! ШАРО ПЕПЕЛЯНОВ,кучето в дясно.

Снимка (и)

•