[bushkata]

Мнооого отдавна ме вълнува, а съм сигурна и не само мен тази тема.
Но се въздържах, защото не един безсмислен спор се е провел до сега и знам, че рядко някой чува отсрещната страна. Стига се до крясъци, дори обиди.
Сега обаче ще зачекна тая тема. Защото има хора, които едва сега се докосват до жестокостта, болката, мъката и всички трудности, които съпътстват понятието "бездомно животно". И може би, за тези хора, една таква тема ще помогне да разберат от самото начало кое е... хм, полезно, и кое е от онези добри намерения, а които постиламе пътя си към ада.

Мале, какво предисловие направих. Пардон.




Та по този повод, няколко въпросчета:
Знаем ли кога да спрем? Когато съберем 2-4-8 кучета, за които трябва да се грижим,лекуваме, намираме дом.
Знаем ли кога да помогнем и кога да се обърнем. Буквално, на улицата и да се направим, че не го виждаме?
Когато всичко зависи само от ентусиазма и емоциите на хора, взимащи присърце проблемите с бездомните, при липса (до сега :) ) на Закони, институции, можем ли да спасим всички бездомни?
Кога психиката ни не издържа и бягаме панически от "играта"?
Кога се увличаме толкова, че не виждаме, че вече вредим, а не помагаме?
Кога емоцията надделява и се хвърляме в приключение, което се оказва непосилно?
Кое е смислено и кое не?
Стига ли само добротата...


Ще се радвам да си поговорим и дано главните букви са по-малко.

[lonesome]

За пореден път с недоволство: Ми тя държавата ни е такава...  :- Е*ати Дружеството... "Чакаме разрешение за протест, ама не сме сигурни как точно ще осигурим достатъчно хора за да ни се обърне внимание"... В крайна сметка като искаш нещо - намираш начина. То е ясно, че не зависи от бай Пешо от съседния апартамент, ама като са Дружество поне да се заинтересуват, да надигнат глас, дето се вика! Аз като една обикновена гражданка мога да ви кажа, че едно 80% от хоарата в тоя град даже незнатя, че имат "екстрата" изолатор. К'во остава да говорим за това какви ужасии имало там и к'ви мизерии произтичат от това... Може да са шепа хора (въпросното дружество), ама поне да популяризират идеите си - варианти поне за това има много! С адски много упоритост и отстояване съм убедена, че дори в нашата държавица може да се постигне нещичко. Съгласна съм и аз със sad eyes... Аз и принципно съм малко крайна в позициите си, но според мен като ги прибират тези животни трябва наистина хуманно да се отнасят към тях. И лично според мен по - тежко болните трябва да се приспиват заедно с агресивните. Каквото и да си говорим и колкото и да сме опитимисти вие, хората занимаващи се с бездомниците знаете колко трудно намират дом безпородните, а ако към това прибавите и факта, че кучето примерно болно и всеки ден трябва да се полагат еди си какви грижи за него шасовите му за осиновяване минават под нулата. Жестоко е, но е така! Наистина е КРАЙНО ВРЕМЕ да се вземем в ръце! И на мен ми е мило за кучетата... Вместо да се правят импровизирани приюти и да се търсят средства по - добре е да заработят заедно с въпросното дружество в екип и да дадат гласност на така наболелия ни проблем. Съжалявам, че се повтарям, но това е единственият шанс някой да го жегне нещо и да вземе мерки!!!

[dikari]

Поредната тема,в която хора се една и съща цел,вместо да си помогнат се хванахме да спорим,кое как се прави,имат ли право.Тези хора молят за първи път,и то не те лично ,а тяхна позната.Куп коментари дали гледат добре животните,ами като не сме на място,защо отсичаме.Не са в красиви къщички като в немските центрове,но са с каишки,ежедневно ги посещават,обезпаразитени,полагат грижи да не се размножават,не ги пускат безконтролно по улиците.И защо им мерите бройката,те са на различни места и при различни хора.Вместо да помогнем,който може разбира се,ако не с пари,да ги насочим,ние по български отсякохме и казахме.Че дайте да ги пуснат тогава на улицата или направо да ги карат в тамошния концлагер,че ще им е по-добре.Мога да усетя болката на тези хора,които са се разпънали на кръст,да четат нашите писания и вместо подкрепа,разбиране и съчувствие поне,категорично отричане и публично поругаване как не трябва.Това могат в момента,това са направили.Изолаторът няма да е вечен,все пак има закон.Като приключи този ужас,ще им остане само грижата по тези кучета.И по-добре откупено и вързано,отколкото с размазан мозък и счупен гръбнак. И като не сме на място,да не отсичаме с лека ръка. 

[lonesome]

Цитат

Изолаторът няма да е вечен,все пак има закон.Като приключи този ужас....

А кога ще приключи ако те така, без да заявяват публично пред възможно най - голямата аудитория какво се случва, просто си събират или откопуват кучета??? Нека да сме наясно къде живеем все пак... И колко още могат да изкарат тези кучета на добри намерения и милостиня? Колко още кучета могат да бъдат събрани от добри намерения? Ако няма средства за медикаменти - приспивайте! Не опира въпроса до добри намерения, всички ги имаме, но както се вижда те са крайно недостатъчни!

[Илит]

lonesome , да, определено си доста крайна.  "Ако няма средства за медикаменти - приспивайте!" -ето това имам предвид. Приспивайте е лесно да се каже. С какво право обаче? Ако аз си хвана куче от улицата и не мога да го гледам -имам ли право да го приспя?

[Huskypower]

Много са ми страшни тези неща.
Това ми звучи, като да ги избием веднъж за винаги.... :o  :mazohist:

[bushkata]

Ох, май сбърках. Темата беше само за пример.
Не исках да ги съдим.
По-скоро исках да питам, можете ли да се обърнете, ако видите на улицата ранено куче, защото знаете, че не можете да се погрижите за него? Не можете финансово, емоционално? Защото ако го приберете при вашите 10 ще му е по-зле, отколкото на улицата.



Ще махна линка към темата по-горе, не искам така да става...

[insult]

Не знам покрай какъв случай си се замислила за това, ще ти напиша съвсем извън конкретиката.
Не съм съвсем сигурна дали мога да кажа някакъв принцип за това на кого решавам да помогна. Предполагам, че изхождам от това кое ще е най-лесно за мен и кое най-много ме плаши.
Например - виждам на улицата куче, което със сигурност е било домашно - веднага го взимам. И бих искала така някой да се отнесе и към мое куче ако се загуби.
Също никога не се засилвам да спасявам куче, което не иска да бъде спасено. Ако ми изръмжи, ако се дърпа - да се оправя само.
После идват болните, страдащите, прегазените. Там желанието ми да помогна е много голямо, но много често си давам сметка, че е опасно да внасям в дома си заразни болести. Имам свои кучета и котки, имам малко дете... Най-често тези са случаите, когато съжалявам, че съм била хладнокръвна и разумна. Ако кучето е само с рана от нахапване, сблъсък, човешка жестокост и се държи дружелюбно помагам незабавно, независимо от момента.
И накрая - бебетата. Там положението изцяло зависи от това в какво състояние на духа се намирам. Но предимно се старая да не ги виждам.
Когато имам 1 чакащо дом куче вкъщи не взимам второ или трето. Прибирам второ куче от улицата само ако е било домашно и видя, че ситуацията му е безнадеждна. Но се старая никога да нямам 2 едновременно, защото човек лесно затъва.

[dikari]

Повечето тук не сме наясно със ситуацията,ама си имаме естествено мнение по въпроса,че как иначе .А бе,я да ги оплюем и им кажем ние на тях,дето от вчера спасяват,как се прави това.Предлагам да спрем,че е гадно това помежду ни.Скоро стана същото по повод на спасено куче тук във форума.
Първо от години съм чела че 3-4-ма гледат тези кучета,така че не спасяват от вчера.Е,кучетата са живи и здрави,за първи път молят за помощ,защо ви дразни това.Като не искате,не помагайте,не сте и длъжни.Второ,тези хора търчат по цял ден на работа и до края на града да си гледат животните,повечето от тях са без интернет и на никого не са длъжни да отчитат дейността си щото ги хранят с техни си пари.И трето,докато ги плюхме,ако бяхме праснали  тези си писаници до форума на община Пловдив,или по едно телефонче ,не че щяхме да променим нещо,но щеше да си е по-добре отколкото да плюем единомишленици. И най-добре да се заключи темата,че ще стане грозна и тъжна история.

[agalina]

Инсулт го е казала почти като аз бих го казала.
Конкретиката... - все ми е тази.Аз винаги стоя зад думите и действията си.

Бушката добре го е формулирала според мен - кога да спреш, кога вредиш на себе си  и на другите, и кога Пътят към Ада е постлан с добри намерения.
Бих обобщила от своята си камбанария ,че помощта  е ефективна тогава и само тогава ,когато помагащият съзнава с какво се заема, поема лична  отговорност и то докрай ,не прехвърля и не вменява отговорности (ако е подпомогнат от съмишленик- ще е чудесно!) и най-вече ако не си вреди помагайки- на себе си и близките си - нищо постигнато на всяка цена ,нищо прекалено.Когато мога.А ако мога - правя го както трябва ,когато го правя.

А да - да не забравя - не ми харесва включването в схеми - там кауза имало и прочее..Нито да се играе по тънката струна на любовта.Аз не го наричам "любов" -за мен е свършване на работа.Ако мога.

[sad eyes]

Прочетох мнението на insult точно по темата,напълно подкрепям и споделям.

Цитат

Кога се увличаме толкова, че не виждаме, че вече вредим, а не помагаме?
Кога емоцията надделява и се хвърляме в приключение, което се оказва непосилно?
Кое е смислено и кое не?

[i]
На здравомислещите такива в живота винаги им е било по-трудно,именно защото могат да си позволят лукса да мислят. Точните въпроси си си задала и си права bushka подобни теми са неудобни.Аз вече съжалих ,че писах в друга.

[Huskypower]

При мен е така - общо взето сме група хора, които се грижат за кучетата на улицата, така наречените наши местни и добре познати обитатели на района. Аз от време на време помагам, храня ги т.н. познаваме се, те са част от ежедневието ми. Благодарение на общите усилия всички са кастрирани. От време на време се появяват нови, болни или осакатени, често захвърлят и бебета в парка ни. Общо взето и с общи усилия нещата са в някакъви номри и контрол. Аз не съм от хората, които са взели пряко нещата в ръце, но им помагам винаги както мога и намеря за добре. Най-трудно ми е в ситуациите на спешна помощ при травми, злодеяния и подобни инциденти. Трудно ми е да се оправям с кървави сцени, защото ми прилошава. Но когато знам, че нещата опират до мен, защото няма кой друг да се обърне и да помогне, мобилизирам се някак си и успявам да направя необходимото. Много се травмирам, когато въпреки всичко нещата не завършат с хепи енд.
За това не искам да има бездомни животни.

[redika]

Иска ми се някой да даде отговори на тези въпроси, които е задала bushkata.....
До скоро и аз се увличах по гледането на бездомните животни в квартала, повече по котките,  защото непрекъснато имаше бебета, но както и да е....спрях да го правя от чист егоизъм....разстройвам се, когато видя някое от животинчетата, които съм хранела и гледала и обичала (искам, не искам то е неизбежно) размазано на пътя или пребито до смърт или разкъсано от кучето на някой небрежен стопанин (защото в моя квартал има няколко такива - гледат кучета, за да си решат проблема с уличните.....)....в един момент си казах, че не мога повече...сигурно ще ме разкритикувате за това, но аз поне не мога да се боря с жестокостта, която е обсебила хората...и взех егоистичното решение да спра да забелязвам ходещите около мен животинки...  :'( Разбира се не се получава, но се опитвам....поне да не се привързвам към тях.Ако видя някое ранено животинче и мога да му помогна, ще го направя разбира се, но ще е еднократно и без обвърване...повече няма да ги храня, обгиржвам и обичам, защото съм скапан егоист!

[lonesome]

Еми крайна съм, да! Преди няколко месеца чичо ми намерил кученце, бебе още, дори не отбито... незнам пребито ли беше или някой го беше прегазил, но едната му лапичка беше много зле. Самата деформация беше фрапираща! Той, чичо ми, просто от добри намерения го взел и го заряза в двора ни. Отначало много бях против, исках баща ми да го махне, да намерят начин да го приспят или нещо... Все пак моите дворни кучета бяха като улични, преди да започна да се занимавам с тях яденето и водата всеки ден бяха ужасна рядкост, как бих могла да понеса грижите за едно наистина болно животно, за което дори нямам нужните средства да се погрижа? Баща ми, който никак не обича животните, за пръв път ми забрани да мисля за това! Започнахме да се грижим за мъничето, доколкото средствата позволяваха. Всеки ден му купувахме домашно мляко, варяхме му, първо му давахме с нещо като импровизиран биберон, после попарка... Истината е, че въпреки усилията ни животното много го болеше, адски много. Уплашено до смърт от возенето в багажника и от боклите в поддутото краче имаше сили само да "плаче", дори в началото не ядеше. Мина седмица, Цецка (така я кръсти татко) започна да се опитва да става, катереше се на остъклената врата за да излезе някой и да му се порадва...  :'( и при всяко наше излизане на двора тя се опитваше да подтичва след нас, така, стенейки от болка, само и само да ни се радва и да ни нацелува...  :'( :'( :'( След няколко седмици вече Цецка ходеше прилично добре, аз свикнах с нея и всяка свободна секунда ходех да я галя и гушкам, някак вече бях свикнала. Само след дни една сутрин баща ми я намери мъртва до дървата за цепене, под цветарника....  :'( :'( :'( Та по този повод съм крайна! Много кучета съм загубила, вярно, всички безпородни, ама то не вярвам като е породно повече да боли... Само ако я бяхме приспали колко мъки щеше да си спести животинката... И аз какво разочарование.... Може да ви изглеждам жестока в този момент, но за себе си смятам, че кучетата, които видимо най - трудно ще намерят стопани трябва да се приспиват. Пак се повтарям, но каква е вероятността някой да осинови болно безпородно куче? Тези кучета просто нямат шанс и ако биват приспани ще им се спести просто адски много страдание и ненужен глад, мизерия и прочие...

[totschica]

Аз, подобно на redika, вече не прибирам кучета от улицата. Беше време, когато не можех да подмина кучешко страдание и прибирах всяко нуждаещо се от помощ куче. Това ми скапваше адски нервите- страданието и обикновено крайният изход- смърт. Вече не го правя или поне не по този начин. Аз бездомни кучета НЕ храня, но им купувам пък лекарства ( в зависимост от състоянието) . Явно така задоволявам все пак нуждата си да се чувствам полезна някак. Но се възхищавам много на bushkata и insult ( само тях познавам от тук), както и на много други от форума, защото полагат наистина много усилия, за да постигнат нещо!

[Илит]

lonesome няма да коментирам повече, защото не е по темата, но от твоето приспиване до хвърлянето на отрова около кофите с боклук "да им се спестят мъките" разстоянието не е голямо...
И за да не спамя така безобразно ще отговоря и на въпроса. Гледам да не гледам. Не мога да ги взема вкъщи, а сърцето ми се къса...
Задомявала съм само 3 кучета, като с последното не зная дали не направих гаф -дадох го, а после ни вест ни кост от осиновителката. Изобщо -старая се да съм безсърдечна и сляпа. Уви!

[bis]

Цитат

Еми крайна съм, да! Преди няколко месеца чичо ми намерил кученце, бебе още, дори не отбито... незнам пребито ли беше или някой го беше прегазил, но едната му лапичка беше много зле. Самата деформация беше фрапираща! Той, чичо ми, просто от добри намерения го взел и го заряза в двора ни. Отначало много бях против, исках баща ми да го махне, да намерят начин да го приспят или нещо... Все пак моите дворни кучета бяха като улични, преди да започна да се занимавам с тях яденето и водата всеки ден бяха ужасна рядкост, как бих могла да понеса грижите за едно наистина болно животно, за което дори нямам нужните средства да се погрижа? Баща ми, който никак не обича животните, за пръв път ми забрани да мисля за това! Започнахме да се грижим за мъничето, доколкото средствата позволяваха. Всеки ден му купувахме домашно мляко, варяхме му, първо му давахме с нещо като импровизиран биберон, после попарка... Истината е, че въпреки усилията ни животното много го болеше, адски много. Уплашено до смърт от возенето в багажника и от боклите в поддутото краче имаше сили само да "плаче", дори в началото не ядеше. Мина седмица, Цецка (така я кръсти татко) започна да се опитва да става, катереше се на остъклената врата за да излезе някой и да му се порадва...  :'( и при всяко наше излизане на двора тя се опитваше да подтичва след нас, така, стенейки от болка, само и само да ни се радва и да ни нацелува...  :'( :'( :'( След няколко седмици вече Цецка ходеше прилично добре, аз свикнах с нея и всяка свободна секунда ходех да я галя и гушкам, някак вече бях свикнала. Само след дни една сутрин баща ми я намери мъртва до дървата за цепене, под цветарника....  :'( :'( :'( Та по този повод съм крайна! Много кучета съм загубила, вярно, всички безпородни, ама то не вярвам като е породно повече да боли... Само ако я бяхме приспали колко мъки щеше да си спести животинката... И аз какво разочарование.... Може да ви изглеждам жестока в този момент, но за себе си смятам, че кучетата, които видимо най - трудно ще намерят стопани трябва да се приспиват. Пак се повтарям, но каква е вероятността някой да осинови болно безпородно куче? Тези кучета просто нямат шанс и ако биват приспани ще им се спести просто адски много страдание и ненужен глад, мизерия и прочие...

Не казваш какво Ви е посъветвал лекарят за лапата? И от какво е умряло кученцето?

Не съм съвсем съгласна с теб, защото по тази логика моят Лео е трябвало да го приспят когато е ослепял, защото шансът да го осиновят е минимален. Е да, но той си намери семейство много бързо и сега води абсолютно нормален живот, щастлив е с нас доколкото е щастливо всяко куче. Тук съм виждала и други животни "неосиновими", за които чудото става. Но такова чудо изисква абсолютна концентрация на енергия за конкретния случай. А ако си се захванал с няколко осиновявания просто няма да ти стигнат и енергията, и времето и средствата. А и вероятността да се отчаеш е по- голяма.

За мен решението е да имаш вярна преценка за това какво можеш и каво не можеш, и да имаш смелостта да си го признаеш пред себе си!

[lusi_ta]

Много хубава тема!
Ми незнам дали мястото на това което ще разкажа е тук,но все пак....
Близо до моята работа има кученце много хубаво,безпородно и ранено.Едната му лапичка е счупена.Понеже продавам закуски винаги остава нещо и аз го оставям за него.Не давам на децата да го бият,защото е много добричко и плахливо.Давала съм му вода и съм му помагала с каквото мога.Сега свикна да идва и свикна с мен и мойте приятели който също му помагат и се гордея с това.(немога да го приютя в къщи защото ще ми се карат),но ако имах тази възможност бих го направила. :-
Да се върна на темата!
Какво да се прави държавата ни е такава,но и хората са истрадали много и можеби затова не всеки мисли като нас!Толкова много кучета има по улиците,че започва да ме боли глава.Да не говорим,че наскоро почина жена която спеше на улицата(на студа) и нямаше кой да и помогне а какво остава за животните..... :( :'(
Не одобрявам скитащите се кучета защото м/у тях има и много злобни и нападащи....Вече испатила от това.....

[lonesome]

bis, аз знам какво мога и какво не. До лекар не се стигна. Нашите много заеми изплащат и признавам, нямахме възможност да отделим нужните средства за лекар. Както казах, каквото бе по силите ни го направихме... Мислите ли, че на мен не ми се иска да ги прибера всички бездомници? Или сигурно искам да се убиват изобщо по какъвто и да е  повод домни или бездомни? Абсолютно не! А, Илит, на Вас мога да кажа, че не одобрявам това с отровата и едва ли някога ще го приема като някаква алтернатива. Реалността е ужасна, съдбата на тези кучета - също! Но ако някое от тях е тежко болно и по каквато и да е причина неможе да получи нужната грижа, то по - добре да бъде приспано отколкото да изживее още няколко дни агонизирайки. Така мисля аз, де... То, всеки си има мнение. Естествено, като видя някое бездомно куче на улицата го привиквам, галя и давам нещичко ако имам в себе си, но това далеч не ме навежда на мисълта, че с нещо съм му помогнала.

[bushkata]

Цитат

Но се възхищавам много на bushkata

Там е работата, че нищо не правя. Ако съм направила преди нещо то не е било много. А сега пък съвсем.
Седя надалеч от тези неща, именно защото не ми стигат възможностите. Натоварвам се прекалено, идва ми в повече просто.
И именно за това си задавам въпроси, търся отговори за себе си.
Защото, както каза bis сме свидетели как понякога се случват и чудеса. Не са малко осиновените животни и ако всички кажат като мен "идва ми в повече"  - значи няма да се помогне на нито едно чудо да се случи.
От друга страна, ако има някаква крайна цел, знам, че ще имам повече стимул за действие.
Но при сегашната ситуация - капка в морето... просто емоция и добро дело. Едно, две, три. А още хиляди чакат и ходят по улиците. И?  :-