- (17 Страници)
- 1
- 2
- 3
- >
- Последна »
Български барак
#2
Публикувано: 30 April 2005 - 07:36 PM
Цитат
На 07.05.2005г. от 10.00 часа в гр. Роман ще се проведе специализирана изложба САС за кучета от порода "Български барак-твърдокосместо ловно куче"".
#3
Публикувано: 30 April 2005 - 07:42 PM
Най-общо на територията на Балканския полуостров гончетата се разделят на гладкокосмести и грубокосмести. И докато в нашата страна първите се радват на известно внимание, то вторите са позабравени и незаслужено пренебрегвани. Целта на тази статия е да осветли и изясни в основни линии въпроса за грубокосместите гончета на територията на България. В страната ни те са известни с наименованието "Барак", което произлиза от турски език и означава "космат, рошав". Трябва да отбележа, че у нас това куче е силно намаляло в неговия автентичен вид. Само малцина ентусиасти с цената на много усилия успяват да поддържат малобройни поголовия, разпръснати по различни точки на територията ни, докато в бивша Югославия на тези и подобни кучета отдавна е обърнато внимание и са стандартизирани с международно признание под името "Босненски барак". Това куче е сходно със срещаните у нас бараци, което е лесно обяснимо предвид общия им балкански произход.
В исторически аспект корените на барака все още не са достатъчно добре изяснени. Според Хегедорф голяма част от гончетата имат азиатски произход и са пренесени от турците в Мала Азия, Балканите и бившата Австро-Унгария. Според други източници още древните илири, населяващи част от земите на наша територия, са използвали подобни кучета. Какви точно са били те в онези времена, днес е трудно да се каже. Вероятно в този си вид баракът се е оформил на територията на Балканския полуостров и в частност в нашата страна при кръстосване на азиатски гончета с местни кучета. Това предположение намира подкрепа в една от статиите на Чайковский ("Садък паша") за ловни кучета, където той споменава, че след края на Руско-Кримската война много турски офицери изнесли от България "брадати" гончета. Така или иначе, проучването и изясняването на този въпрос продължава. Не той обаче е основен предмет на тази статия, чийто характер е информативно-обзорен. Тя има за цел да даде общи и основни сведения. Подробностите и детайлите са прерогатив на систематична и продължитена работа. Вече доста време група съмишленици работим по създаването на предварителен, работен стандарт за барака, който да го отдели и конкретизира като самостоятелна порода, уеднаквявайки голямото типово разнообразие, съществуващо в момента у нас. След завършването му стандартът ще бъде публикуван.
Баракът принадлежи към групата на гончетата, преследващи с лай космат дивеч по прясно оставена следа. Освен всички други, типични за гончето качества той притежава (в повечето случаи) много изразена упоритост и злоба, което го прави особено ценен при лова на дива свиня, без, разбира се, да изключваме най-малко останалите видове, обект на лов с гончета. Сравнително по-дългата му космена покривка го прави издръжлив към неблагоприятните атмосферни и теренни условия. Освен това често пъти наред с ловните си качества той се изявява и като пазач на двора на стопанина си.
Повечето от срещащите се днес бараци са кучета с леко удължен формат и суха, до здрава конституция. Към настоящия момент ръстът варира в много широки граници (от 47 - 60 см). Главата е пропорционална, леко възгруба, захапката е ножична, но доста често се среща и клещовидна. Носът е черен, като при кучетата, обагрени в жълтите нюанси, обикновено е кафяв. Ушите са среднодълги, висящи. Крайниците са здрави, сухи и добре закръглени. Мускулатурата е добре изразена. Опашката е средно дълга. Като най-типичен породен белег на барака се счита космената покривка, на която ще обърна повече внимание. Козината е сравнително дълга, но не прекалено (около 6-7 см), твърда и груба. Покривният косъм не стои добре прилепнал, което създава впечатление за известна настръхналост. Подкосъмът е умерено развит. По горната и долната челюст се образуват изявени брада и мустаци, над очите вежди, а по челото - "перчем". На предните крака и долната част на задните козината е по-къса, а по холката, гърдите, крупата и горната част на задните крака обикновено е по-дълга. При някои екземпляри на тези места космената покривка е леко вълнообразна, без обаче да губи грубия си характер. Опашката и ушите са равномерно окосмени.
По отношение на цветовата окраска при бараците се наблюдава голямо разнообразие. Срещат се почти всички цветове, характерни за гончетата на Балканите: жълто, жълто-червено, черно, черно-сиво и бяло. Като тип цветовата окраска е в три основни разновидности:
Първата е монохромно (едноцветно) обагряне в някои от посочените цветове без бялото. Като разновидност се явява известно прошарване с по-тъмни или светли класове на някои от покривните косми.
Втора разновидност е чепрачената (седловидна) окраска. При нея тялото е в някой от нюансите на жълтото, а гърбът е покрит от по-тъмен до черен цвят, започващ от основата на врата и спускащ се под формата на седло.
Третата като тип окраска е с подплащници. При нея цялото тяло е покрито в някои от посочените тъмни цветове, а главата и краката са в по-светлите жълти нюанси.
При всички цветови типове нерядко присъства белият цвят по главата, гърдите, врата, краката и опашката. Количеството му е различно.
В днешно време, макар и рядко, се срещат кучета с някои сериозни структурни или цветови разлики от описаните най-често срещани. Това говори за вмешателство на кръв от други породи и донякъде обяснява известното вътрепородно разнородие към настоящия момент. Какви са някои от причините, довели до това, ще се опитам да разгледам по-нататък.
Тук трябва да се спомене, че в различни райони на страната се развъждат приблизително еднакви кучета, които не се отличават особено от подобни на тях в други райони. Това не е попречило на някои от местните развъдчици да дадат свои имена на отглежданите от тях бараци. Така се създали наименования, като: "Родопски", "Турски", "Братански", "Турлашки" и други. Всъщност става дума за едни и същи кучета, срещащи се в някои от описаните типове.
Каква е автентичността на барака и дали в миналото той е изглеждал както срещащите се днес кучета е трудно да се установи. За съжаление лекомисленото кръстосване е оказало своето неблагоприятно влияние върху запазването на породата. В нашата литература почти липсва информация за бараците. Изключение прави статията на Т. Гайтанджиев в списание "Паралели" през 70-те години и статията на Х. Мутафов в списание "Лов и риболов" през 80-те години на миналия век. Много рядко намираме откъслечна информация в ловната и киноложката литература. Няма запазен и подробен снимков материал. В наши дни представа за това, какви са били бараците в миналото ни, дават основно разказите и спомените на някои от старите любители на породата, единични, най-често черно-бели снимки, както, разбира се, и нашите наблюдения из различните региони.
Като сравнително най-стабилизирани се очертават жълтите и чепрачените бараци. При последните оновният фон е по-светъл, а гърбът е тъмен. Заслужава внимание фактът, че при съешаване на класически представители на тези типове, чийто произход се знае, много рядко се получава израждане с къс косъм. Следва заключението, че при тях базата за работа е добра, както и изводът, че са най-добре съхранени във времето и в процеса на селекция, доколкото можем да говорим за такава. Черните бараци са най-рядко срещаните. Данните за тях са доста неясни. Вероятно се касае за вкарване на кръв от овчарски кучета за повишаване на ръста и злобата. От гледна точка на малкото им разпространие, на този етап перспективата за тях е ограничена.
При бараците в наши дни има големи ръстови различия - от 47 см до 60 см. Тази голяма амплитуда трябва да се нормализира, изхождайки от практиката. Като най-подходящи от работна гледна точка се явяват индивидите в средните параметри (50-58 см). Най-дребните не са пригодени за продължителна работа при по-дебела снежна покривка. Прекомерно големият ръст пък би затруднил работата на кучето при гъсти храсти и трънаци, както и при обилен подраст в сечища и млади гори. Твърденията на някои гледачи, че много големите кучета едва ли не влизат в битка с дивите свине, са неправомерни и неоснователни. Първо, гончетата са създадени да преследват, а не да се бият. Второ, едно средно едро, но достатъчно смело и злобно куче може да задържи или блокира, облайвайки някое по-малко диво прасе. С големите свине никое куче само` не би могло да се справи. Естествено, друга е ситуацията, когато кучетата са две или повече. С достатъчно съобразителност и опит в тези случаи те биха могли да спират и големи екземпляри.
Не можем да не споменем и срещащите се така наречени "Кьосе бараци" или "Полубараци". Такава порода няма! Как все пак изглеждат тези кучета? Основната разлика е в дължината на космената покривка. При тях тя не надхвърля 4 см. Това явно показва вмешателство на късокосмести гончета. Наблюдават се и кучета с добре развити брада и мустаци, а с къс косъм на тялото. Тези екземпляри нанасят сериозно увреждане на бараците. Явна е тяхната непринадлежност към породата. За истинския ценител на барака това е пределно ясно, така че по-нататъшният коментар е излишен. Не трябва да се пропускат и кръстоските с ягдтериер и дратхар. И докато в първия случай тези мелези са лесно различими, то при вторите поради сходната структура на косъма понякога се получават кучета, трудно различими от чистокръвния барак. Това изисква повишено внимание, за да се избегне внасяне на още безредие в неразборията на породата.
Какви са причините, довели до разнородието при барака?
На първо място се нареждат недостатъчната киноложка култура и примитивизъм на развъждане. Да не забравяме обаче, че става дума за процес, възникнал и продължил отпреди стотици години. Това отчасти обяснява защо възпроизводството и кръстосването са провеждани невинаги грамотно и целенасочено, което е довело до постепенен генетичен разпад и частично загубване самобитността на породата. Фактът, че и възможностите за придвижване и по-далечно пътуване са били ограничени, допълнително е предразполагал за кръстосване на наличните кучета, независимо от различието в породите. Само най-ревностните привърженици с цената на доста усилия успявали да запазят известна автентичност. Като друга причина може да се приеме относително по-малкото разпространение на барака в сравнение с късокосместите гончета. Това само по себе си обуславя междупородно вмешателство, особено когато се е целяло достигане предимно на работни качества. Всеизвестно е, че бараците са си спечелили славата на по-некултивирани кучета. С други думи, това се е изразявало в голяма настойчивост и упоритост в преследването (в повечето случаи) и неминуемо свързаното с това по-трудно отзоваване. Така, особено когато се е ловувало с едно куче, то оставяло хората без помощник с часове, понякога за цял ден, а са известни случаи дори и за повече време. Това, разбира се, се случвало най-често при лов на дива свиня, която често пъти отвежда гончетата надалеч. Освен всичко друго по този начин те били по-лесно загубвани и крадени. Вливането на кръв от късокосмести гончета целяло един вид "омекотяване", защото повечето от тях са по-привързани и отзивчиви. Това обаче не е правило. Измежду тях също има много упорити преследвачи.
Ето как съвкупността от изброените по-горе причини довела до разклатеното и нестабилно състояние на барака като порода.
Какви са основните насоки за работа с цел възстановяване и утвърждаване на барака.
Призоваваме и апелираме към всички собственици и любители на тези кучета да се прекрати из основи кръстосването с гладкокосмести гончета. Нужно е уточнение, че в никакъв случай не отричаме последните. Напротив, работата с тях също трябва да се прецизира, защото и тук са правени и продължават да се правят ненужни кръстосвания. В конкретния случай става дума за това, че баракът и късокосместите гончета са сходни, но различни породи.
Напълно да се изключат от развъдна дейност т. нар. "Кьосе-бараци"
При избор на кучета за разплод освен работни качества да се имат предвид външните (фенотипни) признаци. Целта е да се уеднаквят максимално екстериорните белези.
Да се изключат от развъдна дейност всички рязко разграничаващи се от типичните бараци кучета.
В процеса на развъждане да се отстраняват от кучилата появилите се нетипични приплоди.
При подбор и отбор на кучета за разплод да се отдава приоритетно значение на следните показатели:
еднаквост на структурата и особено на главата с отделните й компоненти, форма и контури;
космена покривна - дължина в указаните граници с характерно груб покривен косъм.
Това са само най-основните мерки. Процесът на правилна селекция и развъдно-подобрителна дейност изисква време, усилия и постоянство. Само по пътя на строг отбор ще се стигне до положителни резултати и ще се създаде възможност за консолидиране на наличните поголовия. Сигурно ще има мнозина несъгласни с всичко казано дотук. По-важно е обаче да срещнем разбиране и повишена киноложка култура от страна на повечето ценители и притежатели на бараци. Разчитаме и на съдействието и подкрепата от страна на БРФК.
автор на горенаписаното е Деян Георгиев - национален киноложки съдия
#4
Публикувано: 30 April 2005 - 07:53 PM
#5
Публикувано: 01 May 2005 - 12:24 AM
Преди време с лекота са правени кръстоски и сега берем горчивите плодове.
Ако добием ,някое добро куче казваме това е от стария тип и му се радваме.
Обаче много често се случва от куче с отлични породни белези да праизведем нетипично за породата екземплярче.
За това казвам,че трябва доста време и целенасочена работа за въстановяването.
Проблем е и това,че екземпляри с отлични качества бяха продадени на чужденци и безвъзвратно се загуби много ценна кръв.
Навремето красивите и работни бараци се крадяха именно с цел продажба на чужденци и българския ловец ,за да не му крадат кучетата взе да прави кръстоски и да ловува с тях.
#6
Публикувано: 02 May 2005 - 08:06 PM
Цитат
Преди време с лекота са правени кръстоски и сега берем горчивите плодове.
Ако добием ,някое добро куче казваме това е от стария тип и му се радваме.
Обаче много често се случва от куче с отлични породни белези да праизведем нетипично за породата екземплярче.
За това казвам,че трябва доста време и целенасочена работа за въстановяването.
Проблем е и това,че екземпляри с отлични качества бяха продадени на чужденци и безвъзвратно се загуби много ценна кръв.
Навремето красивите и работни бараци се крадяха именно с цел продажба на чужденци и българския ловец ,за да не му крадат кучетата взе да прави кръстоски и да ловува с тях.
Жел!
Неможах да намеря ловния форум за който говорихме.
Предполагам, че и на други хора ще им е интересно да разберат за него.Още по вече, че тук има запитване за барак-ловно куче.
#8
Публикувано: 02 May 2005 - 09:13 PM
Мисля, че тази тема подхожда на форума "Ловна кинология".Моля те примести я.
#9
Публикувано: 02 May 2005 - 09:23 PM
Цитат
Мисля, че тази тема подхожда на форума "Ловна кинология".Моля те примести я.
d) Kakvo mislisch, v porodi dali sasto ne podhogda? Ne zadrugo, a tam chetat poveche hora i az si mislia, che e po-dobre poveche hora da chetat za tezi interesni balgarski kucheta?
Mina Ihchieva d)
#10
Публикувано: 03 May 2005 - 06:05 AM
#11
Публикувано: 03 May 2005 - 10:51 AM
През комунизма в моята дружинка имаше един барак /рижав с бяло петно на стопа/, който беше най доброто куче за лов на заек в околието.Веднъж хване ли дирята оттърване няма, цял ден го върти докато не го прекара през някоя пусия.Беше любимец на всички и стоеше пуснат из селото.Живя 13 год и до последно гонеше.
#12
Публикувано: 03 May 2005 - 10:56 AM
С Уважение:Конак
#13
Публикувано: 03 May 2005 - 11:03 AM
#15
Публикувано: 03 May 2005 - 05:08 PM
Колегата КОНАК искаше да Ви каже ,че кучетата упорито преследват дивеча по следа,което има голямо значение за заешкия и свинския лов,а злобата към дивеча е задължително условие за всяка порода ловни кучета ,които работят на космат дивеч.
Българските породи гонче и барак са оценени в чужбина за работните им качества и има големи апетити към тях,затова трябва да ги съхраним и развиваме.
#16
Публикувано: 04 May 2005 - 08:52 AM
Цитат
Колегата КОНАК искаше да Ви каже ,че кучетата упорито преследват дивеча по следа,което има голямо значение за заешкия и свинския лов,а злобата към дивеча е задължително условие за всяка порода ловни кучета ,които работят на космат дивеч.
Българските породи гонче и барак са оценени в чужбина за работните им качества и има големи апетити към тях,затова трябва да ги съхраним и развиваме.
Blagodaria! r)
Apropo, az ne sam schnauzer kluba, a samo predstavitelka.
Mina Ihchieva d)
PS. Ideiata mi besche tochno nachina po koiti e spomenata dumata "zloba". Sega obiasnenieto zvuchi kade, kede po-dobre. b)
#17
Публикувано: 04 May 2005 - 10:10 AM
r) .
Има разлика м/у ловни и служебни кучета,една от тях е злобата към различни същества.
#18
Публикувано: 04 May 2005 - 11:03 AM
Цитат
r) .
Има разлика м/у ловни и служебни кучета,една от тях е злобата към различни същества.
Prav si! Javno se poznavame. Az nali sam si vinagi kato zapnta s mokar parcal i ne se setam za tvoeto ime?
Osven che sam i predsedatel, imam malko opit i vav standartizacia na potodi. Interesuvam se ot baracite zastoto sa balgarski i gotini. Prosto obarnah vnimanie na izrazia "zloba", zastatoto, sigurna sam, znaesch, che ne se gleda s dobro oko na takiva dumi. Znam i razlikata m/u slugebni i lovni kucheta, nisto che ne saam lovec, zavarschila sam LTU.
Vinagi imam vaprosi za tezi kucheta i smiatam da gi postaviam, tuk, vav foruma, za da mogat i drugite horad achetat otgovorite. Moge pak da im e interesno! l)
#19
Публикувано: 04 May 2005 - 01:04 PM
Цитат
Колегата КОНАК искаше да Ви каже ,че кучетата упорито преследват дивеча по следа,което има голямо значение за заешкия и свинския лов,а злобата към дивеча е задължително условие за всяка порода ловни кучета ,които работят на космат дивеч.
Българските породи гонче и барак са оценени в чужбина за работните им качества и има големи апетити към тях,затова трябва да ги съхраним и развиваме.
Жел!
Благодаря за помоща!
10х
- (17 Страници)
- 1
- 2
- 3
- >
- Последна »