Warning: Invalid argument supplied for foreach() in /noc/www/domains/forum.dog.bg/admin/sources/classes/class_localization.php on line 751

Warning: Invalid argument supplied for foreach() in /noc/www/domains/forum.dog.bg/admin/sources/classes/class_localization.php on line 751

Warning: Invalid argument supplied for foreach() in /noc/www/domains/forum.dog.bg/admin/sources/classes/class_localization.php on line 751

Warning: Invalid argument supplied for foreach() in /noc/www/domains/forum.dog.bg/admin/sources/classes/class_localization.php on line 751

Warning: Invalid argument supplied for foreach() in /noc/www/domains/forum.dog.bg/admin/sources/classes/class_localization.php on line 751

Warning: Invalid argument supplied for foreach() in /noc/www/domains/forum.dog.bg/admin/sources/classes/class_localization.php on line 751

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /noc/www/domains/forum.dog.bg/admin/sources/classes/class_localization.php:751) in /noc/www/domains/forum.dog.bg/admin/sources/classes/output/formats/html/htmlOutput.php on line 89

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /noc/www/domains/forum.dog.bg/admin/sources/classes/class_localization.php:751) in /noc/www/domains/forum.dog.bg/admin/sources/classes/output/formats/html/htmlOutput.php on line 96
Болести по декоративните птици

Dog.bg Форуми : Болести по декоративните птици

 
 
 

Болести по декоративните птици

#1   nikigeen 

  • Advanced Member
  • Потребители
  • 3727
  • 25-August 06
  • Gender:Male
  • Location:Кюстендил

08 March 2008 - 11:05 PM

НАЧИНИ ЗА ПОСТАВЯНЕ НА ДИАГНОЗА


Когато собственикът установи каквито и да било от¬клонения от нормалното състояние на птицата си (отказ¬ване от храна, угнетеност, загуба на пера, диария и др.), трябва незабавно да се обърне към ветеринарен лекар. Голяма грешка се прави, когато се използуват лекарства без лекарско предписание. Понякога минава седмица и повече преди собственикът да поиска ветеринарномеди¬цинска помощ. Когато се носи за лекарски преглед, клетката с птицата трябва да бъде защитена от влияние¬то на студения въздух, затова се поставя в затворена картонена кутия. Необходимо е да се запази всичко така, както е било, когато птицата се е разболяла, включи¬телно остатъците от храната и водата.
Внезапно появилите се диария, задух и линеене често са свързани със стрес при транспортирането и понякога дават повод за поставяне на неправилна диагноза.
Преди да пристъпи към клинични изследвания, ветери¬нарният лекар трябва да снеме анамнезата, като вземе под внимание вида на птицата, възрастта, състоянието и цвета на крайниците, очите и оперението.
При канарчетата и някои други видове птици по марки-ровъчния пръстен на крака се определя датата на излюп-ване. Много важно е да се знаят видът, качеството, количеството и чистотата на храната, която е приемала птицата. При еднообразно хранене често настъпват нару¬шения в обмяната на веществата или извратен апетит.
Остатъците от храната в хранилката трябва да се огледат с лупа. Ако птицата е заболяла веднага, след като е била купена, възниква съмнение, че е била болна преди това. При хванатата за пръв път дива птица, особено изпаднала в стресово състояние (пътуване, ловене и др.), е възможно наличие на латентна форма на орнитоза, дихател¬ни и други болести. Ако такава птица се постави в клетка с други птици, има опасност да се заразят и те.
Новопридобитата птица трябва да се държи в продълже¬ние на 14 дни отделно - това е обичайният инкубационен период на много болести. Срокът на карантината не тряб¬ва да се намалява.
Изследване на околната среда. Трябва да се обърне внимание на следното: а) вид и начин на отглеждането - в клетка, волиера, стая; брой и качество на кацалки-те; наличие на люлки за папагалите; б) постеля - вид и качество на постелъчния материал (овлажненост, сухост и т. н.); в) температура и влажност на въздуха; г) светлинен режим - продължителност, равномерност, интен¬зивност на светлината; д) поене -вид на поилките, качество на водата и осигуреност на птицата с нея.
Клинични изследвания. При болната птица поставяне¬то на точна диагноза по клиничните признаци (с редки изключения) е трудно, тъй като много от тях са еднак¬ви. Данните, които собственикът на птицата съобщава, често са субективни.
Отначало ветеринарният лекар наблюдава поведение¬то на птицата в покой, а след това пристъпва към подробно изследване. Болната птица се наблюдава в клетката или в ръцете на собственика (едрите папагали, орлите, калу¬гериците) така, че да не се безпокои. Обръща се внима¬ние върху някои аномалии в поведението, които имат значе¬ние за поставянето на диагнозата.
Изследване на поведението на птицата в състояние на покой. Наблюдават се общото състояние на птицата - сънливост, апатия, потиснатост, желание да се усамоти в ъгъла на клетката, затворени очи, повишена възбудимост, непрекъснато движение, нарушена координация на движенията, скубане на пера, разкълва-ване, ненормални звуци; състоянието на оперението - на¬личие и количество на перата върху постелята, в клетка¬та; състоянието на кожата - рани, отоци в подкожната съединителна тъкан, оцветеност на човката и на кожата по краката, набръчкване на кожата, анемичност, посиня-ване, некрози; състоянието на носните отвори, на очите и човката - запушване на носните отвори с ексудат, киха-не, затруднено дишане с отворена човка и др.; гушата
уголемена, увиснала, празна, съдържание на газове; хабитусът и положението на крайниците - извъртане на шията, увисване на крилата, свиване на пръстите на крака¬та, пероза и др.; наличие на стомашно разстройство.
Изследване на птицата при фиксирано положение. При остри септични болести (тиф-пулорозапастьорелоза, болест на Нюкясъл и др.) температурата се повишава. Телесната температура на различни участъци от кожата при едрите видове птици се установява удобно с електрически термометър. Очите се изследват за ко-нюнктивит, кератит, помътняване на лещата, възпаление на синуса на подочната кухина, промени във формата на зеницата, в пигментацията и др. Човката се отваря внима¬телно, като в ъгъла се поставя кибритена клечка. В устната кухина може да се установят кръвоизливи, дифтероид-ни налепи, катарално възпаление и наличие на ексудат. Трахеята и гушата се опипват с леко притискане на пръстите, трахеята се оглежда на светлина, за да се изключи трахеална инвазия. При изследването на дихателните органи се обръща внимание на честотата на дихателните движения при отворена човка, наличието на кашлица, кихане, хрипове в белия дроб и въздухоносните торби. Белият дроб при едрите видове птици се прослушва откъм гърба, след като птицата се покрие с кърпа.
Органите в коремната кухина се изследват с върха на пръстите на двете ръце. При палпацията може да се открият тумор на стените на червата или на черния дроб, уголемен черен дроб и наличие на течност в коремната кухина.
Клоаката се изследва за състоянието на лигавицата (зачервяване, цвят, слепване), консистенцията на екс-крементите и оцветяването на клоачния пръстен.
Половите органи се изследват за наличие на яйца в яйцепровода и матката. Проверява се състоянието на костите на таза.
Установяват се угоеността на птицата, конфигурацията на главата.
При изследването на крайниците може да се открият едно-или двустранна парализа, слабост в краката, увисване на крилата, на опашката, замърсяване на ходилата, напластяване на кал и екскременти по ноктите във вид на топчици, изкривяване на пръстите на краката. При изследване състоя¬нието на екскрементите се обръща внимание на консистенция-га (кашеподобна, рядка, гъста), цвета (жълт, зелен, бял, сиво-кафяв и т. н.), формата и количеството им. Установява ;е възможно задържане на дефекацията или чести позиви към нея.
Контрол върху условията на отглеждането. Необходи¬мо е да се провери дали клетката не е малка, дали нее с неправилна форма, дали броят на кацалките и люлките не е по-голям от необходимия, дали не е замърсена храната или хранилката, дали кацалките са тънки или дебели, дали са направени от подходящ материал, дали не липсват вар, минерални добавки в храната и пръчици за точене на човката.
Преди да се фиксира, птицата трябва да се улови. Дребните пойни птици независимо от болестта се хващат много трудно в клетката или волиерата, тъй като опере¬нието им е гладко. Ако клетката има стъклена стена, тя се покрива с платно. Помещението по време на ловенето се затъмнява и птицата се хваща бързо и безшумно. Във волиерите птицата се лови със специален сак. След това се поставя на дланта на лявата ръка, главата се обхваща . с палеца и показалеца. Дясната ръка трябва да е сво¬бодна, за да може с нея да се направят необходимите изследвания. Понеже много видове птици имат остри нокти и човка, при изследването им трябва да се слага ръкавица. Съществува прост и оригинален метод за фиксиране на едри птици. На главата на птицата се поставя стъклен съд, който предпазва ветеринарния лекар и не пречи на изследването. В случай че птицата (ястреб, сова) забие ноктите си в ръката и стисне пръсти, крайниците и тялото й трябва веднага да се отпуснат. Понякога птицата може да се завие в парче плат. Необходимо е винаги да се проявява максимална грижа за запазване на състоянието на оперението. При ловене на силно възбудени птици поня¬кога изведнъж започва т. нар. стресово линеене със загуба на покривни и махови пера.
Преди да назначи лекуването, ветеринарният лекар е длъжен внимателно да изследва болната птица и да даде оценка за състоянието на отделните системи и органи. Оперението на здравите птици след линеене е гладко, чисто и равно. Изпадането на пера от крилата и опашката и наличието на голи участъци по тялото не винаги са показател, че птицата е болна. Такова състояние може да настъпи след неправилно транспортиране и ловене или при отглеждане в пренаселени клетки.
Разрешеното оперение и перата с неправилна форма, както и наличието на голи участъци по кожата, които често се наблюдават при дивите и волиерните птици, дават повод да се мисли за наличие на кожни паразити. Екземата поразява кожата по шията и крилата. По тези участъци на кожата много често перата са оскубани. Засуканите или замърсени пера в областта на клоаката говорят за наруше¬ния в организма. Движенията на здравата птица са жизнерадостни и спокойни, тя забелязва всичко около себе си. Птиците, които не са били в близък допир с човека, винаги изпитват естествен страх пред него. При опит да се хванат те издават крясък, който представлява защитна реакция. Това поведение е напълно нормално и зависи на първо място от общуването между човека и птицата. Совата например през деня често стои спокойно, ако човек се приближи към нея внимателно, без никакви резки движения. Винаги трябва да се проявява съмнение за здравословното състояние на възрастна птица, която живее на свобода и не реагира при приближаването на човек. Птиците, живеещи на свобода, не познават човека, ето защо след улавянето стават много неспокойни. Безразличието към околната среда винаги е свързано със слабост или с висока телесна температура на птицата. Понякога нахранени пилета спокойно реагират на близостта и действията на човека. Голямата нервност на птиците може да бъде признак на заболяване като резултат от психично нарушение или неправилно хранене и отглеждане.
Състоянието на охраненост на болната птица се проверява по гръдната мускулатура - при здрава птица е закръглена и еластична. При нарушено хранене се напипва острият гребен на гръдната кост.
User's Signature

"Животните са голямото мълчаливо мнозинство,без право на глас,което може да оцелее едиствено с наша помощ" Джералд Даръл

#2   nikigeen 

  • Advanced Member
  • Потребители
  • 3727
  • 25-August 06
  • Gender:Male
  • Location:Кюстендил

08 March 2008 - 11:06 PM

При изследване на кожната покривка трябва да се обърне внимание на нейната еластичност, тъй като често се установява подкожен емфизем в резултат от разкъсване на въздухоносната торба, през която прониква въздух и отслоява кожата. Понякога птицата има форма на кълбо вследствие на нараняване на шията или главата, при тумори и цисти. Такава форма се среща при всички видове, но най-често при канарчетата. Трябва да се изследват ушните отвори за наличие на секрет и чужди тела. Образуването на тумори в слуховия канал довежда до нарушаване на общото състояние на птицата.
Изследването на очите ветеринарният лекар започва с оглед. Обръща се внимание евентуално за зачервяване, оток и възпаление на клепачите, понякога се наблюдават кръвоизливи, тумори, шарка (изпадане на третия клепач), зачервяване на конюнктивите, промени в очната ябълка, оцветяване на дъговидната обвивка, помътняване на лещата, възпаление на подочните синуси, което е свързано с поражения на дихателните органи. В такива случаи под окото може да се забележи оток. От носните отвори може да изтича серозна течност, понякога фибринозни маси, които предизвикват запушване. При наличие на прах секретът покрай носната кухина помътнява. При отделните видове птици (например при вълнисти папагали) често се откриват тумори, рани и язви. Устната кухина при тези случаи е възпалена, лигавицата е зачервена, наблюдават се тумори, напластявания на секрета и некротични язви на езика. При опипването се обръща внимание на формата на гушата и на консистенцията на съдържанието й, на количеството на погълнатата храна, наличието на слуз и чужди тела. При дивите птици уврежданията на гушата може да се дължат на нещастен случай. Затлъстяването е резултат от прекомерно хранене с белтъчна храна. Наблюдава се често при канарчетата. Върху видимите лигавици се установяват възпаления, рани в резултат от кълване и новообразувания. Обикновено туморите се откриват в областта на фабрициевата торбичка. Понякога стопанинът забелязва, че птицата отскубва и издърпва перо от опашката си. При внимателно изследване ветеринарният лекар открива тумор.
По крайниците може да се видят рани, счупвания, новообразувания, тумори на ставите, възелчета, парези и парализи. Тесният пръстен (ако птицата е маркирана) стяга крака и довежда до застой на кръвта и атрофия на крайника. При много видове птици при изследването на крайниците трябва да се обръща внимание на деформирането на ноктите, което показва неправилно отглеждане, т. е. недостатъчен брой на кацалките.
Специални изследвания. За поставяне на диагнозата трябва да се изследват екскременти, кожни люспи, слуз от устната кухина, глътката и гушата, секрет от носната кухина и очите за наличие на паразити, бактерии, гъбич¬ки и вируси. При взимане на кожни люспи от птици с тънка кожа понякога се получават тежки кръвоизливи. Взимането на кръв за изследване от някои птици е много опасно. Понякога завършва със смърт.
Кръвните показатели при птиците зависят от възрастта, храната и годишния сезон. Примерни данни за кръвните показатели при папагалите: на 20-дневна възраст еритро-цитите са 3,5 млн. в 1 мм3 , на 100 дни - 4,5 млн., на 350 дни - 4,5 млн.; количеството на хемоглобина е съответно 13, 15 и 17 г в 100 см3 кръв, броят на левкоцитите -- 6500,4000, 4500. Средното съдържание на тромбоцитите в 1 мм кръв на 20-, 140- и 350-дневна възраст е съответно 47 100, 33 800, 29 450.
Както при всички видове птици, така и при пойните и декоративните има определено постоянство в съотношение¬то между водата, белтъчните вещества, мазнините и минералните вещества в организма.

Състав на тялото на птиците (%).

Вода - 56
Белтъчни вещества - 21
Мазнини - 19
Минерални вещества - 4

При изследване на червата на птиците трябва да се знае, че в секрета на гушата се съдържа ензимът лактаза които  участвува  в  разграждането  на  въглехидратите' еговото  значение  за  храносмилането  при  зърноядните птици е особено голямо. Жлезистият стомах отделя пепсин, които спомага за усвояването на белтъците- храносмилателният сок съдържа ензимите амилаза, инвертаза три-псин;  задстомашната  жлеза  отделя  амилаза,  инвертаза грипсин, ерипсин; жлъчката - липаза и амилаза.
Взимане на кръв за изследване . При младите птици най-безопасно се взима кръв от пръстите. Дългият пръст трябва да се огледа внимателно на светлина. В област¬та на нокътчето кръвоносните съдове личат добре. Разрезът се нанася отпред назад при добре напълнен кръвоносен съд. При странично разрязване кръвта излиза в недостатъчно количество. Взима се 0,5 см5 от нея и кръвотече-нието се спира с леко притискане на съда. Използуваният метод в практиката за взимане на кръв от гълъби и кокошки от подкрилната вена е неприемлив за папагалите, тъй като довежда до обилно кръвотечение и смърт. При многократно взимане на кръв след няколко дни при птицата може да се появят признаци на слабост, затова интервалът между две взимания на кръв не трябва да е по-малък от 2 седмици. При големите папагали се взима кръв след внимателното им фиксиране. Най-добре е да се взима кръв от вената на цесния крак, тъй като тази вена е най-голяма. Папагалите, особено от род Ара, след взимането на кръвта се затварят в отделна клетка, за да се избегнат разкълвавания.
При дребните птици взимането на кръв често се придружава от шок и смърт.
Копрологични  изследвания.  Те  са  необхо¬дими при съмнение за наличие на паразити. Екскрементитеза изследване трябва да са пресни, съхранявани не повече от 24 часа. При дребните птици екскрементите се събират през деня в количество, необходимо за провеждане на пълно лабораторно изследване. При това се прилага нативният метод: прясната проба се слага на предметно стъкло, размазва се във вид на тънък слой, покрива се с покривно стъкло и се наблюдава под микроскоп. Гъстите екскременти предварително се разреждат с вода. Този метод има предимство поради бързината и достъпността си, изследване¬то може да се извършва пред притежателя на птицата.
Използуват се също и методите на обогатяване на пробата с концентрирани солеви разтвори, 34%-ов разтвор на меден сулфат, смес на цинков хлорид и солев разтвор. При флотационния метод се използува концентриран разтвор на готварска сол - 36 г на 100 см3 вода. В епруветката с този разтвор се добавят няколко грама екскременти и внимателно се разбъркват, след това епруветката се напълва добре и се покрива със стъкло така, че долната му част да се допира до течността. След 30 минути стъклото се отстранява, отгоре се слага покривно стъкло и се наблюдава с микроскоп за откриване на яйца или парази¬ти.
При счупвания и при наличие на чужди тела в храносмилателната система са необходими рентгенови изследвания.
Когато собственикът притежава няколко птици, след смъртта на една е желателно да се направи аутопсия за пълно изясняване на причините за смъртта. При аутопсията на трупа може да се направят бактериологични, вирусологични, микологични и хистолог и ч н и изследвания, като се използува само пресен материал (най-добре е да се обработи със силнодействуващи консерванти).
При диагностичните изследвания трябва да се изяснят видът, възрастта, полът, отглеждането (единично или групово), броят на птиците, времето и мястото на покупката, дезинфекцията (дали е редовна), особеностите на храненето, клиничните признаци, общото състояние, когато птицата е била жива, лекарствата и методите, по които е лекувана.
Патологоанатомична диагностика на труповете на птиците. След външен оглед на трупа се изскубва оперението на гърдите и корема, прави се разрез на кожата по медиалната линия до клоаката, след това по гръдната кост до входа на трахеята в гръдния кош, като кожата и мускулите се отместват настрани. Трупът се поставя да лежи на гръб, а краката се изпъват в тазобедрените хрущяли. Труповете на дребните птици се набождат върху дъсчици с карфици. След два разреза по вътрешната линия на бедрото се сваля кожата от крайниците. След това се обрязва горната част на човката до носните отвори и се оглежда носната кухина, след което се аутопсира и инфраорбиталният синус. Разрязва се съединението между долната и горната челюст, след това чрез преместване на рамото на ножицата се разрязва хранопроводът, като се стига малко преди гушата. След фиксиране на езика с големия пръст на лявата ръка с ножицата се цепва стената на гръкляна и на трахеята. Отбелязва се евентуалното наличие на кръвоизливи, отложения или на слуз.
Отварянето на коремната и на гръдната кухина за¬почва с разрез на коремната стена вентрално от клоаката, след това по посока към края на гръдната кост, откъдето се правят два разреза на гръдната стена вдясно и вляво от гръдната кост. След това гръдната кост се повдига нагоре и се подрязва с ножицата, за да може да легне свободно настрани. Оглежда се коремната кухина за наличие на ексудат, въздухоносните торби и топографското положение на органите. Гръдните и коремните възду-хоносни торби стават забележими след слабо преместване на органите в гръдната и в коремната кухина вдясно и вляво, сърцето се фиксира с пинцета и се отрязва с ножица, след това по същия начин се изваждат черният дроб и далакът, които са разположени от външната страна между жлезистия и мускулния стомах. С пинцета се фиксира жлезистият стомах и се разрязва до входа на долния участък на хранопровода в стомаха, след това се разрязва коремната стена и се изваждат червата. Преходът на правото черво към клоаката се обрязва.
Белият дроб се изважда лесно с пинцета след отслояването му от гръдния кош.
При женските птици се отстраняват яйчниците и яйцепроводите.
При отварянето на черепната кухина след съответен разрез първо трябва да се отстрани кожата от главата.
Изследване на отделни органи и системи. Обръща се внимание на формата, големината, цвета, консистенцията и съдържанието на органите. Отначало се изследват паренхимните органи, след това органите на храносмилателната система. Кутикулата на мускулния стомах трябва да се отдели. Жлезите на гушата са добре забележимите имат вид на розово-червени пакети, разположени под кожата на долната част на шията. На входа на гръдната кухина се намира щитовидната жлеза. Задстомашната жлеза се намира между възлите на дванадесетопръстника. Надбъбречните жлези са разположени до предния край на бъбреците, имат жълточервен цвят и пирамидална форма.
Труповете на канарчетата, вълнистите папагали, щиглеците, синигерите, амадините и на някои други птици се аутопсират с очни ножици, органите се отделят с очна пинцета и се оглеждат с биокулярна леща. Добри резултати от аутопсията се получават при наблюдаване през биокулярна леща с увеличение от +2 до +5 диоптъра.


Темата е доста обширна и ще я продължа при първа възможност.Ще стане нещо като систематичен каталог на видовете болести и начините за лечение.Основно материали са ползвани от д-р Борис Бессарабов,много известен руски ветеринар
User's Signature

"Животните са голямото мълчаливо мнозинство,без право на глас,което може да оцелее едиствено с наша помощ" Джералд Даръл

#3   nikigeen 

  • Advanced Member
  • Потребители
  • 3727
  • 25-August 06
  • Gender:Male
  • Location:Кюстендил

09 March 2008 - 07:14 PM

ОБЩИ МЕТОДИ НА ЛЕКУВАНЕ


Птицата, донесена при ветеринарния лекар, трябва да се лекува веднага, понеже стопаните често прибягват към ветеринарномедицинска помощ със закъснение.
Прилагане на лекарства. При зърноядните и всеядните птици най-приемливият начин е даването на лекарствата във вид на прах, добавен към храната. Препаратът полепва върху зърното и бавно прониква през цепнатините в люспите. Приготвената по този начин зърнена храна се изсипва в хранилката. Недостатъкът на този метод се състои в това, че болните птици губят апетит и с нежелание приемат храната. Техническо затруднение представлява и равномерното разбъркване на лекарството с храната. По-добре е храната, съдържаща препарата, да се изяжда сутрин, а след това да се подава останалото необходимо количество зърно без лекарство. Целесъобразно е ветеринар¬ният лекар предварително да разбере от собственика какъв е апетитът на птицата. При повишаване на температурата на въздуха на всеки 4° С приемането на храна намалява с 1%.
Въвеждането на лечебни средства с водата за пиене е особено проблематично. Препаратите, които имат миризма и вкус, обикновено не се приемат от птиците. Особено често това се наблюдава при птици, които много рядко пият вода. Към водата може да се добавят витамини, йодни препарати, глюкоза, които не се разрушават при стайна температура. По време на лекуването поилката трябва да се отстрани, за да не може птицата да пие сама. При продължително лекуване два пъти в седмицата трябва да се дава чиста вода за пиене.
При въвеждането на течни лекарства при отворена човка дозирането е значително по-точно, но част от препарата може да изтече обратно навън. Възниква опасност и от аспириране на течност, затова може да се препоръча следният начин за фиксиране: птицата се държи нагоре и малко косо, главата се поставя между палеца и показалеца .   При  изграден  навик  лекарството  може  да  се въведе със сонда непосредствено в гушата. При дребните птици този начин на лекуване не е безопасен, тъй като те започват да се безпокоят, често получават шок и умират. Хапчетата също са удобна форма за даване на лекарства на птиците. За много препарати хлебната среда, тестото и изварата могат да послужат като основа за приготвяне на таблетъчна маса.  Лекарствата  може да се  въвеждат и като се инжектират в гръдния мускул с къса тънка игла и спринцовка 1 см3. Възможно ей подкожно инжектиране.  То се  прави  в  задната  част  на тялото  или  под кожата   на   крилото.   За   да   се   избегне   изтичането   на разтвора навън, иглата трябва едновременно леко да се придвижва. При бавно инжектиране кожата трябва да се масира с пръст. Количеството на инжектираната течност зависи от големината на птицата. Дребните птици не понасят голямо количество смесени препарати (например витамини и антибиотици) - получават шок, затова при тях препаратите трябва да се инжектират поотделно.  Сместта  за инжектиране трябва да се утаи 10-15 минути, през това време ветеринарният лекар определя качеството на медикамента (утайка, помътняване, промяна на цвета).
При дребните птици доза, по-голяма от 0,2 см3, се въвежда на 2-3 пъти в различни участъци на мускула. Лекарството се дозира в зависимост от масата, възрастта и общото състояние на птиците.

Техниката на мускулното инжектиране се състои в следното. С показалезаца на дясната ръка се напипва краят на гръдната кост и инжекцията се прави встрани от костта в посока към главата на малка дълбочи¬на. Ако тези правила не се спазват, може да се прободе гръдният кош и да се травматизира черният дроб или сърцето, което да доведе до смъртта на птицата. Мускулната инжекция в областта на бедрото не е сложна, но при неправилното й поставяне може лесно да се предизвика пареза или парализа на крайниците поради засягане на нерва.

Венозното инжектиране се прави в подкрилната вена. При перитонеалното инжектиране на пойни и декоративни птици обикновено настъпва смърт, тъй като при това се травматизират въздухоносните торби.

Ветеринарният лекар трябва да знае каква е чувствителността на птиците към прилаганите препарати. Например папагалите не понасят стрептомицин и прокаинпеницилин. Фуразолидонът най-често се прилага в количество 0,0067% към общата фуражна смеска. Минималната токсична доза на фуразолидона е 0,0335%, т. е. 5 пъти по-голяма от лечебната доза. При доза, 10 пъти по-голяма от лечебната, се появяват слабост, сънливост, загубване на чувствителността и накрая настъпва смърт. Фуразолидонът и неговите производни трудно се понасят от лебедите, гъските и патиците. Тетрациклинът намалява всмукването на калция в храносмилателната система. Дозирането на силнодействуващите препарати зависи от вида, възрастта и пола на птицата. Особено внимателно трябва да се спазват правилата за дозирането на препарати, които ветеринарният лекар най-често предписва. В нашата практика най-често се среща предозирането на витамините и на антибиотиците при канарчетата и вълнистите папагали. Тъй като дозирането на лекарства на папагалите и на канарчетата е недостатъчно разработено, трябва да се помни, че ориентировъчно тяхното количество трябва да бъде 'А - VI от дозата на кокошките.
Една равна чаена лъжица съдържа 5 г прахообразен препарат или 5 см3 течност, а 1 см3 течност съдържа 20 капки.

Пеницилин. Прилага се по 100 МЕ мускулно или вътрешно 5 дни подред. За вълнисти папагали дозата варира от 5000 до 10 000 МЕ. Маслени суспензии на пеници¬лина не трябва да се прилагат.
Хлортетрациклин. Мускулно не се прилага, тъй като на мястото на инжектирането се появява силно раздразва-не. Вътрешно се дава пет дни по 1000 мг на 1 л вода или 500 мг на 1 кг храна.
Окситетрациклин (терамицин, тетран). Това е най-често използуваният антибиотик за лекуване на птиците: по 0,06 - 0,07 мг на 1 г маса мускулно или вътрешно 5 дни подред. Също може да се прилага по 50 - 100 мг на 1 г маса мускулно или вътрешно, по 1000 мг на 1 л. вода или 500 мг на 1 кг храна.

Хлормицетин. Приложен мускулно, предизвиква местно дразнене, затова се предписва вътрешно по 0,05 мг/г маса 5 дни подред.
Еритромицин. Прилага се по 0,5 г на 1 л вода 2 дни подред.
Тилозин. Изписва се по 0,5 г на 1 л вода, 0,25 мг на 1 г маса подкожно или двукратно през 1-2 дни.
Фуразолидон. Прилага се по 0,5 г на 1 л вода в про¬дължение на 2 седмици, по 0,4 г на 1 кг храна в продълже¬ние на 2 седмици, по 0,05 мг на 1 г маса във водата за пиене.
Сулфадимезин. Дава се по 1-2 г на 1 л вода 3 дни подред, след това се прави почивка от два дни, след което се дава още 2-3 дни с прибавяне към дажбата на витамин К. Приеман в големи дози или при продължителна употреба с храната, може да предизвика отравяне с малкохарактерни клинични признаци-анемия.забавяне на растежа,бели екскременти (в последния стадий на отравянето), парализа. При аутопсия на хронично отровена птица се откриват атрофия на бъбречната тъкан и отлагане на соли на пикочната киселина. Пикочните камъни приличат на бели въженца, пропити от соли на пикочната киселина. За подобряване и поддържане на обмяната на веществата при болестни състояния се препоръчва следната смес: в 2 л вода се разтварят (мг):

Метионин - 25,0 Холин - 6,0 Витамин В!2 - 0,25 Витамин С - 1,0 Глюкоза - 80,0

Много ефикасно действува посочената смес при увреждане на бъбреците, черния дроб и при нарушаване на обмяната на веществата.



Темата ще продължи
User's Signature

"Животните са голямото мълчаливо мнозинство,без право на глас,което може да оцелее едиствено с наша помощ" Джералд Даръл

#4   nikigeen 

  • Advanced Member
  • Потребители
  • 3727
  • 25-August 06
  • Gender:Male
  • Location:Кюстендил

11 March 2008 - 05:58 PM

НЕЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ


ХИПЕРВИТАМИНОЗИ И ХИПОВИТАМИНОЗИ

Витамините се делят на мастноразтворими и водноразтворими.
Мастноразтворими
Витамин А (ретинол)
Витамин D (калциферол)
Витамин Е (токоферол)
Витамин К (филохинон)

Водноразтворими

B1(тиамин)
В2 (рибофлавин)
В6 (пиродоксин)
В12 (кобаламин)
Ниацин (никотинамид)
Пантотенова киселина
Инозит (фитин)
Холин Биотин
Фолиева киселина
Аскорбинова киселина

Освен посочените понякога се отделят като самостоятелни следните витамини: В3 - растежен фактор за гълъбите, в който преобладава пантотеновата киселина; В5 - термоустойчив растежен фактор (в него преобладава ниацинът); В7 - хранителен фактор за гълъбите; В10 и Ви се съдържат в черния дроб (очевидно може да се причислят към групата на фолиевата киселина); Г - антидерматитен витамин при подрастващите птици. Недостигът или липсата на витамини в дажбата на птиците причиняват хиповитаминози.
При недостиг на отделен витамин минава дълъг период, преди да се открият нарушения в обмяната на веществата. Някои хиповитаминози се проявяват само при груби нарушения в храненето. Освен хиповитаминози, дължащи се на намалено количество на витамини в дажбата, срещат се и болести, свързани с нарушаване на всмукващата функция на червата, а също и вторични хиповитаминози, които допълват основното заболяване.
Потребността от витамини при птиците зависи от периода на растеж, от равнището на обмяната на веществата и от годишния сезон. Приемани в големи дози, витамините придобиват токсично фармакодинамично действие. В практика¬та на ветеринарния лекар, лекуващ декоративни, пойни и диви птици, хипервитаминозите се срещат много често.
Устойчивостта на отделните витамини към действието на някои физични фактори е различна. По-голямата част от тях са неустойчиви при нагряване, облъчване, въздействие на различни киселини и при йонизиране. При нагряване се разрушават фолиевата и пантотеновата киселина, витамин В2; при въздействие с киселини - витамините А, О, Е; при въздействие със светлина - витамините А, К, В2, Вб; при йонизиране - витамините А, К, В, В9.
Хиповитаминоза А (недостиг на ретинол). Витамините от група А влияят много добре върху развитието и растежа на младите и на възрастните птици, правят ги по-устойчиви на заразните и незаразните болести. В най-голямо количество витамин А се съдържа в черния дроб на птиците и по-малко в яйчния жълтък. Количеството на витамин А в черния дроб е тясно свързано с наличието му в дажбата и зависи от резорбцията му от червата, от състоянието на черния дроб и от други фактори. При различните видове птици количеството на витамин А в черния дроб варира. Активност на витамин А: 1 МЕ = 0,0003 мг витамин А, или 0,000344 мг витамин alfa 1-ацетат.
Каротин: 1 МЕ = 0,0006 мг каротин (еквивалентна на действието на 1 МЕ витамин А).
Потребността от витамин А и от неговите производни при декоративните и пойните птици е слабо изучена. За пъдпъдъците минималното количество на витамин А в храната трябва да бъде 2200 МЕ на 1 кг фураж, за фазанчета-та - 1760 МЕ/кг, за папагалите - 800-1800 МЕ/кг. От витамин А най-много се нуждаят канарчетата.
Признаци. При новоизлюпените птици първите признаци на болестта се появяват от 7-ия до 50-ия ден от храненето им с фураж, несъдържащ витамин А. Времето за проявяване на признаците на болестта зависи от количеството на витамин А в жълтъка на яйцата, от които са излюпени малките. Типичните признаци на болестта са слабост на крайниците, отслабване и намаляване на апетита. При експериментална авитаминоза А от 2-рия до 29-ия ден от прилагането й се наблюдава нарушаване на координацията при движение. Обикновено смъртта настъпва от 6-ия до 10-ия ден от появата на първите признаци
User's Signature

"Животните са голямото мълчаливо мнозинство,без право на глас,което може да оцелее едиствено с наша помощ" Джералд Даръл

#5   nikigeen 

  • Advanced Member
  • Потребители
  • 3727
  • 25-August 06
  • Gender:Male
  • Location:Кюстендил

11 March 2008 - 06:01 PM

При някои болни птици се появява ясно изразено възпаление на конюнктивите (конюнктивит), но този признак не винаги е характерен. Серозният кератоконюн-ктивит се среща често при подрастващите папагали и канарчета. В повечето случаи хиповитаминозите протичат със слабо изразени признаци. Този ефект се обяснява с наличието на известно количество витамин А в дажбата.
Патологоанатомични изменения. При аутопсия на птици, умрели от хиповитаминоза А, се установяват изменения в зависимост от възрастта, вида и пола им и от условията на отглеждане. В носната кухина, особено по лигавицата й, се събира слуз, която изпълва подочния синус. Ексудатът се смесва с клетъчния детрит и се превръща в казеозна маса, която прониква в кухината на подочния синус. При отделяне на патологичните отложения под тях се открива изменена лигавица. При входа на гръкляна се намират малки белезникави пустули. По лигавиците се наблюдават и възловидни удебеления. Впоследс¬твие на тяхно място възникват язви. Измененията се разпростират също и в глътката и в хранопровода до самата гуша.
Диагноза. Необходимо е да се разграничат всички болести, които се съпътствуват с дифтероидно възпаление на лигавиците от горния дял на храносмилателния канал и дихателните органи (дифтероидната форма на шарката, конюнктивната форма на инфекциозния ларинготрахеит и кандидомикозата).
Лекуване. При по-леки форми на болестта птиците бързо се възстановяват след прибавяне към дажбата на витамин А или рибено масло, на препарата аквитал-хиноин, който съдържа 2 млн. МЕ витамин А в 100 см3 течност. Аквитал-хиноинът се разрежда с вода (1 : 20) и се дава с храната по 1 капка на ден. Предозирането на препарати, съдържащи витамин А, може да доведе до мастна дистрофия на черния дроб.
Профилактика. Провитамин А (каротинът) се намира в царевичните зърна, просото, морковите, зелената трева и в листата. През последните години през зимния период зърноядните птици успешно се хранят с брашно от люцерна и детелина. В 1 кг тревно брашно се съдържат 220 мг каротин, 25 мг рибофлавин, 5-7 мг тиамин, 5-6 мг фолиева киселина. Тревното брашно може да се дава на птиците в отделна хранилка или да се прибавя към храната.
Хиповитаминоза О (недостиг на калциферол). Антира-хитната активност на витамините от групата В при различ¬ните птици е много специфична и се променя с възрастта. Най-добре е изучена активността на витамин Оз, който се получава от рибеното масло. Действието на витамините от тази група зависи от всмукващата функция на червата и от специфичните различия при обмяната на веществата. В рибеното масло се съдържат и другите витамини от групата D, които на практика не се откриват в организма на птиците.
Активност на витамин В3 : 1МЕ = 0,000025 мг витамин О3 на кристали, 1 МЕ витамин В2 =1 мг от международния стандартен препарат - облъчен ергостерон в растително масло.
Потребността от витамин В при птиците се обуславя от съдържанието в дажбата на калций и фосфор. По-висока е при подрастващите птици и при зърноядните. Необходимото количество витамин Вз при различните видове птици при оптимално съотношение между калция и фосфора в дажбата се колебае. На 100 г фураж потребността от витамин О3 при вълнистите папагали, пъдпъдъците и фазаните е от 50 до 100 МЕ, а при канарчетата - от 80 до 130 МЕ.
По-голямата част от витамина се всмуква от тънките черва, след което калциферолът, като попадне в кръвта, се свързва с албумини и а- глобулини. Запасите от витамин В се намират в черния дроб, кръвта, костите, стената на червата и бъбреците. Отделя се с жлъчния сок.
Болестта се среща често при канарчетата и вълнистите папагали.
Признаци. Най-често се проявяват в загуба на апетита, задържане на растежа и обща слабост. Човката и костите се размекват, а понякога дори се изкривяват (особено гръдната кост). Нарушава се перообразуването, а перата стават трошливи. При фазанчетата основните признаци на болестта са слабост в крайниците и деформация на скелета.
При водоплаващите птици (патетата и гъсетата) се наблюдават затруднено движение и изкривяване на крайниците. Човката понякога се размеква до такава степен, че птицата не може да се храни. Чрез рентгеново изследване се установяват зоните с недостатъчно отложен калций. Наблюдава се ненормално развитие на епифизите.
Патологоанатомични изменения. Много често се установяват нарушения в костите, които образуват гръдния кош. Те са размекнати, изтънени и изкривени
User's Signature

"Животните са голямото мълчаливо мнозинство,без право на глас,което може да оцелее едиствено с наша помощ" Джералд Даръл

#6   nikigeen 

  • Advanced Member
  • Потребители
  • 3727
  • 25-August 06
  • Gender:Male
  • Location:Кюстендил

11 March 2008 - 06:12 PM

Деформацията им се обяснява с механично притискане. Често гръдната кост приема 8-образна форма. Всички кости са недоразвити и непропорционални.
Диагноза. Хиповитаминоза О трябва да се разграничи от рахита, който се причинява от недостатъчно количество на витамин А, от хипокалцемиите и от хипофос-фатемиите, които възникват вследствие на недостатъчно количество на фосфор и калций в дажбата.
Лекуване. Добри резултати при хиповитаминоза О се получават след добавяне на прясно рибено масло в дажбата.    Разваленото рибено масло причинява разстройство и ексудативна диатеза.
Хиповитаминоза  Е  (недостиг  на  токоферол).  Недостатъчното количество на витамин Е довежда до задържане на окислително-възстановителните процеси в организма. Във връзка с това се  нарушават пренасянето на  електрони, окисляването на свободни радикали, усвояването и обмя¬ната на микроелементи, в чиято обмяна витамин Е играе решаваща роля.
Признаци. Най-важните признаци при недостатъчно количесто на витамин Е в организма са капилярните кръвоизливи, понеже биологичните мембрани на клетките стават силно пропускливи. При хиповитаминоза Е при птици¬те се наблюдават различни промени: алиментарна енцефа-ломалация, ексудативна диатеза, генетична мускулна дистрофия, увеличена смъртност на ембрионите, не доразвитие на ембрионите, задържане на растежа, не доразвитие на гладката мускулатура. Най-добре е проучена ролята на авитаминоза Е по отношение на нарушенията при оплождането на яйцата на канарчетата и папагалите.
Спонтанната (ензоотичната) и експерименталната мускулна дистрофия се появяват при птиците на възраст от 14 до 35 дни. Признаците са обща слабост и загуба на оперението. Птиците се движат трудно, често крайниците им са напрегнати. Наблюдава се липса на апетит, което довежда до панофталмит. При вълнистите папагали са описани случаи на разстройство на червата с кървави екскременти.
Патологоанатомични изменения. При генерализирана или местна форма на болестта често се откриват дегенеративни изменения в миокарда, мускулния стомах и в мускулите на червата. Макроскопски гръдната мускулатура е отекла и лъскава. В по-тежки случаи се появяват жълти неограничени ивици, успоредни на мускулните влакна. Мускулатурата се атрофира и губи здравината си. Често кръвоносните съдове се спукват и настъпват кръвоизливи.
Недостатъчното количество на витамин Е може да доведе до намалена люпимост, до атрофия на семенниците и до дегенерация на епителния слой на семенниците при възрастните птици. При това обаче птиците често снасят нормални на външен вид яйца.
Диагноза. Трябва да се разграничат спонтанно възникващите или генетично обусловените некрози на мускулите, кръвоизливите при остро протичащи инфекции и отравяния. Недостатъчно е изучена ексудативната форма на болестта, която се придружава от хеморагичен подкожен оток (най-често в областта на главата, шията и гушата).
Притежателите на птици често се оплакват от неправилен подбор на двойките, т. е. от преждевременно остаряване на женската птица, причина за което може да бъде недостигът на витамин Е в дажбата.
Лекуване. Витамин Е се продава в течен вид, като активността му е посочена на етикета. На пойните и деко¬ративните птици препаратът се дава заедно с храната или с водата за пиене в доза 10-30 мг на птица дневно в продължение на 5-6 дни.
Профилактика. Витамин Е и неговите производни се образуват в покълналите зърна. Ето защо се препоръчва периодично при домашни условия да се приготвят покълнали зърна, с които да се хранят птиците.
Хиповитаминоза К (недостиг на филохинон). Активността на препарата в единици действие не е изучена. 1 МЕ от синтетичния препарат по своята активност се равнява на 1 мг менадион (витамин К3).
Витамин К2 при птиците не винаги се синтезира докрай, както при бозайниците. Алфа-филохинонът се съдържа в зелените растения (най-много в люцерната) и при него¬вия недостиг може да се наблюдават случаи на хиповитами¬ноза.
Нуждата на птиците от витамин К е средно 0,006 -0,01 мг на 100 г храна.
В някои случаи недостатъчната усвояемост на витамина е свързана с продължителното приемане на сулфаниламиди и антибиотици или е резултат от нарушеното отделяне на жлъчния сок при хронични заболявания на черния дроб (левкоза, цироза).
Признаци.  При гълъбите, канарчетата и фазаните признаците на болестта са ясно изразени. При естествени условия се наблюдават загуба на апетита, кървава диария, жълтеница, често суха кожа, посинели участъци и хематоми. При кръвоизливи в червата се появява кървава диария.
Патологоанатомични изменения. Най-често се установяват отделни подкожни кръвоизливи и кръвоизливи по лигавицата на червата. Много рядко се срещат масивни кръвоизливи в гръдната мускулатура, в миокарда, черния дроб, бъбреците, задстомашната жлеза, белия дроб, в лигавиците на храносмилателния канал, особено често в гушата по хода на изводните канали на жлезите и в слепите черва. По мускулните влакна се наблюдават слузесто-дегенеративни изменения.
Диагноза. Разграничаването на хеморагичния синдром от ексудативната диатеза и едемната болест само по патологоанатомичните признаци е трудно. Ето защо се прибягва до биохимични изследвания на кръвта.
Лекуване. Витамин К се прилага под формата на менадион. Може да се използуват и комбинации от витамини, които се продават в аптеките. Дозата е 0,1 мг сух менадион на 100 г фуражна смеска.
Хиповитаминози от групата В. Към групата на витамин В спадат голямо количество вещества, които имат както специфични, така и взаимозаменяеми функции.
Хиповитаминозите от групата В се срещат рядко при папагалите и другите декоративни и пойни птици, понеже тези витамини се съдържат в достатъчно количество в зърната, яйцата и другите продукти от растителен и животински произход. Само грубите нарушения при храненето на птиците може да доведат до необратими изменения. Необходимото количество витамин В1 (тиамин) за канарчета е 0,5 мг на 100 г храна, за вълнисти папагали -0,1-0,2 мг.
Потребността от витамин В2 (рибофлавин) при птиците може да варира значително в зависимост от генетичните фактори. Например на фазаните трябва да се дава по 0,35 мг витамин В2 на 100 г фураж. Витамин Б1 е известен като антиневритен.
Рибофлавинът действува под формата на коензим, който с други ензими се обозначава като флавиензим и участвува във водната обмяна на организма.
Витамин Н (биотин) се намира в растенията и стимулира растежа на микроорганизмите. Потребността от витамин Н зависи много от дейността на микрофлората в червата,която участвува в синтезирането на този витамин. Най-често продуцирането му е установявано в слепите черва на птиците. Това е доказано при птици, на които са отстранени слепите черва.
Стритият черен дроб, дрождите, млечните продукти и меласата са естествен източник на биотин. Папагалите се нуждаят от 0,01 до 0,04 мг витамин Н на 100 г храна.
Витамин РР (ниацин) се дава на вълнистите папагали и доза 0,5-0,7 мг на 100 г храна.
Пантотеновата киселина се дозира по 1 мг на К К) г храна за фазани и папагали.
При естествени условия се среща витамин Вб под формаtа на фосфорилирани деривати. Пиродоксолът в организма на птиците се превръща в пиродоксал и пиродоксамин.
Холинът е органична основа, която се синтезира в организма на птиците и не се съдържа в храната. Различните производни на холина предпазват птиците от пероза и са необходими за растежа на младите птици.
Нуждите от витамин В12 при птиците зависят от хранителните качества на дажбата. От голямо значение с белтъкът да съдържа пантотенова киселина, холин, метионин и фолиева киселина. Норми на витамин В12 за екзотич¬ните видове птици не са разработени.
Признаци. В началото се наблюдават слабост на крайниците, отслабване, парализи, разстройство в храносмилането и понижаване на телесната температура. Младите птици обикновено заболяват към края на втората седмица, като признаците се появяват внезапно. Перата станат чупливи, появява се слабост в крайниците, птиците губят способност да излитат от гнездото. При прогресив¬но развитие на болестта настъпват парализа в отделните мускулни групи и отмятане на главата назад към гърба. Типичен признак е нарушаването на оперението на тялото. Птиците отслабват, често се опират на скакателните стави или замятат настрани краката си. Разстройва се функцията на червата. Мускулите на краката се атрофират, кожата изсъхва. При младите папагали са характерни освен забавянето на растежа и кръстосване на човката, възпаление на клепачите, а при хроничната форма дерма-тит-отичане на долните части на крайниците и ставите и подкожни кръвоизливи.
Важни признаци за недостиг на ниацин при подрастващите птици са уголемяването и възпаляването на скакателните стави и появата на пероза.
User's Signature

"Животните са голямото мълчаливо мнозинство,без право на глас,което може да оцелее едиствено с наша помощ" Джералд Даръл

#7   nikigeen 

  • Advanced Member
  • Потребители
  • 3727
  • 25-August 06
  • Gender:Male
  • Location:Кюстендил

11 March 2008 - 06:24 PM

По-късно се наблюдават възпаление на лигавиците на носната кухина, лошо оперяване и храносмилателни разстройства. Често се появяват тремор и парези вследствие на засягане на нервната система.
Недостигът на пантотенова киселина причинява забавяне на растежа, недоразвитие на перата и дерматит. Младите птици са изтощени, кожата в ъглите на човката и клепачите на очите са възпалени, често се наблюдава и отделяне на ексудат. Оперението на главата опадва, покривният епител се олющва.
При птиците с тъмно оперение фолиевата киселина участвува в оцветяването на перата. Отбелязано е нейното влияние върху излюпването на малките и деформирането на човката. В редица случаи се установява тежка макроцитна хипохромна анемия като един от признаците на недостиг на фолиева киселина.
Недостигът на витамин В12 в яйцата за инкубиране причинява гибелта на ембрионите на 10-ия - 12-ия ден. Оживелите ембриони са с мускулна атрофия. В черния дроб на загиналите ембриони се установяват множество некротични огнища, особено по краищата, синусите са значително разширени. Излюпените от такива яйца папагалчета са с ниска жизненост.
Патологоанатомични изменения. По труповете на умрелите млади птици се наблюдават отоци, хиперемия на тимуса, уголемяване на черния дроб с тлъстинна дистрофия. В тежките случаи при експериментална хиповитаминоза настъпват възпаление и дегенерация на гръдните и седалищните нерви, които се уголемяват до 45 пъти. В ембрионите , умрели през първите дни на инкубирането, се откриват нарушения в кръвообразуването, многобройни кръвни клетки, микромиелия на 10-12-дневна възраст и силно издаване напред на долночелюстната кост, отоци и хеморагии. Често настъпват дегенерация на волфовите тела, накъдряне на оперението и атрофия на черния дроб. По последни данни недостигът на витамин В6 причинява разширяване на гушата при папагалите (провиснала гуша").
Диагноза: За да се постави диагнозата, трябва внимателно да се анализира съставът на дажбата и да се направят клинични изследвания. Трябва да се разграничат травматичните повреди, туморите, които притискат нервните възли и сплитове.
Лекуване. Като се има предвид трудното диференциране на отделните хиповитаминози при стайните екзотичпи птици, най-добре е те да се лекуват с витамин В-ком-нлекс във вид на дражета. Едно драже с маса 0,5 г се стрива на прах. Предозирането на витамините от групата В не е толкова опасно, но за да се избегне, 1/4 от праха, който сме стрили, трябва да се смеси със 100 г храна и след това да се даде на птиците. Някои собственици разтварят препарата във водата за пиене в доза 0,25 г на 200 см вода.
Профилактика. С профилактична цел зърнояд-ните и някои всеядни птици се хранят със смеска, която съдържа три-четири вида зърнени храни (например счукан овес, просо, царевица, канарено семе). Колкото по-разнообразна е храната, толкова по-лесно птиците попълват потребностите си от витамини от групата В и по-пълноценно усвояват аминокиселините, които са нужни за растежа на мускулите и за оперението. Някои витамини от групата В се съдържат в обвивките на зърната (антидермин, ниацин и др.), а други - в храните от животински произход. Във връзка с това тези разнообразни дажби, включващи зърно и като добавка месо-костно брашно, са сигурна гаранция срещу хиповитаминозите от групата В.
Хиповитаминоза С (недостиг на аскорбинова киселина). Витамин С е широко разпространен в храните от растителен и животински произход. Установено е, че при добавянето на витамин С към основната дажба се повишава устойчивостта към инфекции и се понижава неблагоприятното действие на стреса върху птиците. Препоръчват се следните дози витамин С (мг на 100 г храна): през лятото от 3 до 6; при инфекциозни болести и отпадналост - 10.
Аскорбиновата киселина може да се синтезира в организма на птиците, но пренасянето и участието й в обмяната на веществата са слабо проучени. В чист вид витамин С се намира в надбъбречните жлези, яйчниците, семенниците, фабрициевата торбичка и хипофизата. Предполага се, че участвува в биосинтезата на хормоните.
Установено е благотворното действие на витамина върху растежа, носливостта и количеството на калция, отделен в черупката. Срокът на боледуване на птиците се съкращава след приемането на витамин С. Витаминът участвува активно при формирането на костите на ембрионите и стимулира минерализирането на костите. През топлите месеци активизира функциите на маточните жлези при образуването на черупките на яйцата. Подобрява сперматогенезата и повишава концентрацията на сперматозоидите в семенната течност.
User's Signature

"Животните са голямото мълчаливо мнозинство,без право на глас,което може да оцелее едиствено с наша помощ" Джералд Даръл

#8   nikigeen 

  • Advanced Member
  • Потребители
  • 3727
  • 25-August 06
  • Gender:Male
  • Location:Кюстендил

11 March 2008 - 06:28 PM

НЕДОСТИГ НА МИНЕРАЛНИ ВЕЩЕСТВА


Недостиг на калций и фосфор
. Калцият и фосфорът имат голямо значение за живота на птиците, особено през периода на образуването на костите и черупките. Критерий за тяхната потребност при младите птици са растежът на костите и тяхната здравина. При младите птици количеството на калция трябва да бъде около 0,7-0,9% от цялото количество фураж.
Различните части от скелета на птиците участвуват неравномерно в обмяната на калция. За оформянето на черупката на яйцата е необходим приблизително 1,8-2,4 г калций. Това количество произвеждат жлезите на майката изключително от кръвта. Общото съдържание на калция в кръвния серум се понижава за около 15-16 часа, особено когато количеството му в дажбата е минимално.
Признаци. Установено е, че при недостатъчно количество на фосфор в храната се стига до неправилно усвояване на калция. По тази причина обикновено се говори за фосфорно-калциеви нарушения в обмяната на веществата. При подрастващите птици се наблюдават намаляване на апетита, задържане на растежа и намаляване масата на костите. При рентгенови изследвания в диафизите се откриват зони на вкостяване, еозинофилия (увеличаване на еозинофилните левкоцити) в костната тъкан, усилено размножаване на остеобластите и повишаване на тяхната активност. Мастните клетки в костния мозък се редуцират.
Недостиг на натрий и хлор. Натрият и хлорът се срещат най-често във вид на готварска сол, поради което всички нарушения, свързани с недостига на тези елементи, се означават като нарушения в нейната обмяна.
Нуждата от сол се покрива, когато концентрацията й във фуража е от 0,25 до 1,1%. При приготвянето на високоенергийни смески за постигане на оптимален растеж на младите птици трябва да се добавя 0,15-0,25% хлор под формата на натриеви, калиеви или амониеви соли. Концентрацията на натрия в кръвната плазма на птиците се колебае от 270 до 320 мг%. Йоните на натрия се всмукват в червата. Голяма част от натрия се складира в костите (около 30%). Отделя се изключително чрез бъбреците. Натрият и хлорът участвуват в регулирането на осмотичното налягане.
Натрият обикновено се съдържа в достатъчно количество в храната, поради което болести на базата на недостиа му се срещат главно при нарушена резорбция (например при хронично чревно разстройство).
Признаци. При недостиг на натрий се наблюдават шбавяне на растежа при младите птици, признаци на спастични явления и парализи.
В практиката понякога се среща недостиг на хлор при птици след приемане с храната на антибиотици във вид па калиеви и натриеви соли.
Излишък на натрий и хлор. При опити с излишък на готварска сол (от 4 до 12%) в храната на зърноядните видове птици настъпва отравяне. То се свързва със свойството на солта да адсорбира водата от тъканите на организма и да я отделя извън него. Смъртоносната доза за птици е 0,5 г на 100 г телесна маса.
Признаци. Наблюдават се слабост, диария и конвулсии.
Патологоанатомични изменения. Устано-кяват се във всички паренхимни органи - застойни явления, асцит, възпаление на тънките черва и разширяване на сърцето. Повишеното съдържание на хлор, например в концентрация 1% в храната, влияе неблагоприятно върху формирането на черупката, която изтънява значително
User's Signature

"Животните са голямото мълчаливо мнозинство,без право на глас,което може да оцелее едиствено с наша помощ" Джералд Даръл

#9   nikigeen 

  • Advanced Member
  • Потребители
  • 3727
  • 25-August 06
  • Gender:Male
  • Location:Кюстендил

11 March 2008 - 06:38 PM

БОЛЕСТИ НА КОЖАТА И НА ПОДКОЖНАТА СЪЕДИНИТЕЛНА ТЪКАН

Кожата на птиците е суха, без потни жлези и лесно се магъва. Във връзка с това се появяват различни болести по кожата и подкожната съединителна тъкан. Най-често повреди по кожата се срещат при вълнистите папагали и неразделките. Тези болести трудно се поддават на лекуване, понеже птиците се опитват да кълват засегнатия участък, което довежда до постоянно дразнене на кожата. Възпалението на кожата може да бъде с най-различен етиологичен произход.
Физиологично линеене. Естествената периодична смяна на перата при здравите птици се нарича линеене. Старото оперение се сменя в определени срокове в зависимост от вида на птиците и от условията на отглеждане. Новите пера се образуват във фоликулите на опадалите пера.
При нормалното линеене перата се сменят постепенно, при това не се получават голи участъци, защото образуващото се ново перо постепенно закрива оголеното място. Птицата може да отскубне с човката си новообразуващото се перо по време на растежа му, защото се получава дразнене на кожата
По време на линеенето птиците страдат от безсъние и физиологичното им състояние се влошава. Обмяната на веществата се активизира, при което усилено се извличат калций и сяра от тръбестите кости. Това може да доведе до счупването им. При загуба на опашното и маховото оперение се появяват кръвоизливи в корените на перата. Когато настъпват нарушения в смяната на перата, трябва да се изясни причината (недостатъчна хормонална активност и нарушения в обменните процеси, психични нарушения, наличие на ектопаразити, сухост на въздуха и др.).
Физиологията на линеенето все още не е напълно изяснена. Днес се знае, че за протичането й влияят годишният сезон, температурата и влажността на въздуха, видът на птиците, възрастта и полът им. Повечето от папагалите линеят два пъти в годината. При това смяната на перата им протича постепенно, без промяна в общото състояние на птиците.
Физиологичното линеене не се нуждае от лечебна намеса. Профилактично към дажбата се прибавят минерални вещества, витамини и аминокиселини, за да се ускори процесът на перообразуването. Свободният полет на птиците през този период трябва да бъде ограничен. Кръвоизливи, възникнали след спадането на новообразувани пера, се спират лесно с тампон, напоен с железен хлорид.
Канарчетата и много други видове птици линеят кратко време, обикновено през пролетта. При тях често маховите и опашните пера изобщо не се сменят. През зимата или есента птиците сменят още един път късите пера. Нарушенията в оперението при канарчетата се проявяват както при другите видове птици.
Физиологичното линеене при насекомоядните птици протича както при зърноядните. Тези видове птици са предразположени към стрес по време на линеенето, затова не бива да се взимат в ръце без нужда.
Понякога при ветеринарните лекари се донасят хищни птици (ястреби, пчелояди, орли) с нарушения в оперението. Физиологичното линеене при повечето хищни птици се различава от линеенето при папагалите, то преобладава през определен период, най-често по време на мътенето, и е свързано с доставянето на храна за потомството. При опасност при хищ¬ните птици се забелязва стресово линеене. Ако перата се сгънат, може да се изправят, като предварително се потопяват в гореща вода. Внезапната уплаха също може да доведе до опадане на покривното оперение. Това линеене е защитен рефлекс и е свързано с внезапното отделяне на хормоните Тироксин и кортикостерон, които регулират задържането на перата във фоликулите им.
Общи сведения за нарушенията при образуването на перата. За да се компенсира усиленият обменен процес при образуването на перата, в дажбата трябва да бъдат включени необходимите съставки. При недостиг на микроелементи и китамини птиците губят оперението си, то или не расте, или се огъва, чупи се, неправилно се образува ветрилото. Диагностирането на това нарушение не е трудно, трябва само да се проверят условията на хранене и отглеждане на птиците.
Етиология. При папагалите, чиято дажба се състои само от зърнена смеска, плодове и зеленчуци, често се забе¬лязва патологично перообразуване вследствие на недостиг на витамини, минерални вещества и аминокиселини, съдържащи сяра. На свобода папагалите обикновено консумират и живо¬тински белтъци. Например наблюдавани са папагали ара и какаду, които от време на време се хранят с риба, месо, насекоми и техните ларви. За да се установи видът на животинските храни, които са необходими на птиците при отглеждане¬то им в клетка, те може периодично да се добавят към дажбите и да се следи консумацията им. Нарушаването на перообразуването понякога е свързано с рязка промяна в храненето на птиците, например при прехранване на папагалите със салам или със сурово месо, към които те трябва постепенно да привикват. Курсът на лекуване се провежда за една седмица.
Линеене при необратими нарушения на функциите на черния дроб и бъбреците. В някои случаи линеенето започва при заболявания на черния дроб и бъбреците. Това състояние предизвиква чревно разстройство, екскрементите са жълти или бели. В този случай трябва да се изключат нарушенията от хормонален и обменен характер, както и психичните разстройства. Нарушенията на обменните процеси в черния дроб и бъбреците се срещат най-често при вълнистите папагали, папагалите ара и неразделките.
Лекуване. Прилагат се витамини и специфични препарати. Всички чинкови птици, които имат оголени участъци по кожата, през лятото се подлагат на слънчево облъчване, а през зимата на ултравиолетово облъчване.
Линеене вследствие на нарушаване на хормоналната функция. При нарушаване на хормоналната функция оперението не само опада, но се изменя и външният му вид. Перата стават матови, разрошени, на края на ветрилото се появява черно оцветяване. Повечето от птиците в този случай са склонни към напълняване. Дишането им се учестява, привълнистите папагали се нарушава пигментацията на восковицата около ноздрите.
Диагноза. Поставя се много трудно. Може да се пред¬положи, че се отнася за нарушения във функцията на щито¬видната жлеза или за заболяване на яйчниците или семенниците.
Етиология. Функцията на щитовидната жлеза намалява при държане на птиците в студени помещения и при недостатъчна изкуствена или естествена светлина. Нарушенията в образуването на полови хормони са свързани обикновено с възпаления на яйчника, яйцепровода и тумори на половите органи.
Лекуване.
Към водата за пиене се добавят витамини, микроелементи и йодни препарати. При патологично образуване на полови хормони се прилага тестостерон, който се инжектира трикратно през кратки промеждутъци. При бавно подобряване на състоянието лекуването се повтаря след 2-3 седмици.
Френско линеене. Етиологията на тази болест не е напълно изяснена. За първи път болестта е била регистрирана като нарушен растеж на оперението от френски птицевъди при внесени вълнисти папагали. Ето защо е получила това наименование.
Признаци. При младите птици наскоро след напуска¬нето на гнездото се наблюдава опадване на перата на опашката и крилата и частично на контурното оперение. Птицата загубва способността да лети, подскача в клетката или волиерата. В някои случаи опадалото оперение се заменя с ново, а в други случаи трудно се възстановява. При всяко сезонно линеене новото оперение винаги остава по-късо.
При изследване на кръвта и на костния мозък на болните птици се установяват понижено съдържание на хемоглобина и количествено изменение в костния мозък. При микроскопско изследване се наблюдава митоза на клетките.
Диагноза. Поставя се въз основа на характерните клинични признаци и патологоанатомичните изменения.
Етиология. Не е напълно изяснена. Болестта възниква не само при папагалите, отглеждани в клетка, но и при свободно живеещите. Съществуват различни теории за причи¬ните за нарушаването на растежа на оперението. Първоначално някои учени са смятали, че болестта се предизвиква от екто- и ендопаразити и от бактерии. Други изследователи са на мнение, че появата на болестта е свързана с недостатъчно хранене на възрастните и младите птици.


Продължава ;D
User's Signature

"Животните са голямото мълчаливо мнозинство,без право на глас,което може да оцелее едиствено с наша помощ" Джералд Даръл

#10   nikigeen 

  • Advanced Member
  • Потребители
  • 3727
  • 25-August 06
  • Gender:Male
  • Location:Кюстендил

13 March 2008 - 05:25 PM

Вълнистите папагали през периода на хранене на малките изработват гушно мляко. Бедното на белтъци мляко обуславя възникването на болести. Ако веднага след излюпването малките се отстранят от болните птици, те се развиват нормално. Гушното мляко, богато с белтъци, има значение за растежа на перата през първата седмица от живота на малките. Ето защо осигурява¬нето на птиците с аминокиселини, витамини и минерални вещества има много голямо значение. Добавянето към дажбата на рибено масло през периода на мътенето също има добър
ефект.
Експерименталните изследвания на хипервитаминоза А дават основание да се смята, че френското линеене при вълнистите папагали може би също е свързано с хипервитаминоза. При птиците, чиято дажба е с повишено съдържание на витамин А, болестта се регистрира по-често, отколкото в групата, чиято дажба съдържа нормално количество витамин А. При хипервитаминоза А в стената на капилярната пулпа на растящото перо се появяват кръвоизливи.
Някои изследователи смятат, че френското линеене има вирусна етиология въз основа на следните фактори: от яйцата на здрава двойка птици винаги се излюпват здрави пиленца, а потомството на болни птици винаги е поразено; птицевъдът често наблюдава внезапно избухване на болестта след вкарва¬не на ново попълнение в стадото; болестта се среща през периода на мътене и при някои птици се забелязва връзка с броя на снесените яйца. В полза на вирусната теория е и фактът, че понякога 100% от младите птици се поразяват от френско линеене.
Лекуване. Повечето от изпитаните лекарства не дават положителни резултати, затова се препоръчват основни профилактични мерки: пълноценно хранене, през периода на мътене да се дават витамини и микроелементи.
Патологично линеене с неизвестна етиология. През последните години птицевъдите забелязват при младите птици масови нарушения в образуването на перата с неизвестна етиология.
Признаци. На възраст 10-16 дни, когато започват да се образуват маховите и опашните пера, внезапно при младите птици настъпват диария и подуване на стомаха, в резултат на които голяма част от тях умират. Някои птици се развиват нормално, но други понасят болестта много тежко.
Етиология. Бактериологичните, вирусологичните и паразитологичните изследвания дават отрицателни резултати
Патологоанатомични изменения. При ау¬опсия се установяват препълнена гуша, уголемени бъбреци със сиво-бяло оцветяване, сбръчкана кожа. В отделни случаи в бъбречните делчета се отлагат урати, хистологично при много птици се установяват промени в черния дроб.
Лекуване. Прилагането на витамини и минерални ве¬щества практически не дава резултати. За предпазване на птиците от развитие на болестта към водата за пиене се прибавят антибиотици с широк спектър на действие терамицин, стрептомицин в доза 250 мг на 100 см3 вода в продължение на 6 дни. След прекъсване от една седмица курсът на лекуването се повтаря. При това образуването на урати в бъбреците намалява, антибиотиците повишават устойчивостта на организма към възможни инфекциозни причинители. Като профилактична мярка се препоръчва прилагане на антибиотици през периода на мътенето.
Морфологични нарушения в оперението. Нарушаването на формата на оперението може да настъпи на различни участъци на тялото  във вид на неоформяне на части от перата, изменение на оцветяването им, слепване. При младите вълнисти папагали и амазоните (папагали от род Амазона) понякога се среща черно оцветяване на върховете на перата.
Причините за болестта са различни, но най-често възниква в резултат от тесни клетки, недостиг на витамини, минерални вещества, аминокиселини, нарушаване на кръвообращението след нараняване, нарушаване на хормоналните функции. При едрите папагали болестта е свързана с кожните поражения, причинени от краста.
Особеностите на оперението на канарчетата и чинковите видове птици при отглеждане в клетки се свеждат до изменения в оцветяването на перата. Този феномен се наблюдава особено често при червено и жълто оцветените канарчета. При отделни видове птици черното оцветяване на перата се появява при смяната на ювенилното оперение (особено при тигровидните чинки). Причината за изменението на оцветяването на оперението при птиците, живеещи в клетки, досега не е напълно изяснена. Очевидно значение има липсата на хранителни вещества, въздух и слънце. Интензивното оцветя¬ване на оперението при кръсточовките почти винаги се проявява само когато са на свобода. Свободните движения на птиците в клетките оказват голямо влияние върху общото развитие и върху оцветяването на оперението.
Лекуване. Особено внимание се отделя на пълноцен¬ното хранене, при което каротинът играе голяма роля. За оцветяване на оперението канаровъдите използуват препарата криптоксантин. Желателно е птиците да се отглеждат при възможност под постоянното въздействие на светлината, слънцето и въздуха. Червенушките, живеещи продължително нреме в клетки, запазват дълго време красивия червен цвят на гърдите си.
Лекуването и профилактиката се свеждат до отстраняване на грешките при отглеждането и до прилагане на лечебни средства, повишаващи устойчивостта на организма. Въвеждането на витамини, минерални вещества и аминокиселини поотделно няма положителен ефект, затова трябва да се прилага комплекс от лечебни мероприятия.
Цистоза на фоликулите на перата. Болестта е открита 1а първи път при вълнистите папагали и при едрите папагали.
Признаци. Проявяват се предимно при самотните вълнисти папагали. В областта на гърдите и корема на мястото на фоликула на перото се образува циста с различна големина и форма. При отварянето им ог тях изтича мътна течност и се виждат сиреноподобна маса и неоформено перо.
Диагноза. Поставя се въз основа на клиничните признаци.
Етиология. Причините за образуването на циститите па перата досега не са известни. Още повече, че те не увреждат кожата.Тези изменения засягат изключително фоликулите на перата.
Лекуване. Циститите се отварят, след което раната се почиства и се промива с разтвор на калиев перманганат 1%ои риванол 1%о,
Изскубване и изяждане на перата. Изскубването на перата е болест със сложна етиология при много видове птици, особено при папагалите. Вълнистите папагали имат склонност да изскубват и да изяждат перата на малките.
Признаци. Отначало птицата започва да изскубва отделни пера по време на грижите за тях, най-често в областта на гърдите, но по-късно това се превръща в лош навик. Новообразуваното оперение също бива изскубвано, а понякога и изяждано. Образуващото се ветрило на оперението не може да се развие напълно и в крайния стадий на болестта настъпва пълна загуба на перата. В такива случаи понякога кожата се поврежда, но общото състояние на птицата не се нарушава.
При нас са донасяни папагали, на които са останали пера само на главата във вид на шапчица. В диференциалнодиагностично отношение болестта трябва да се разграничи от естественото линеене, от нарушенията в обмяната на веществата, от френското линеене и от пораженията от външни паразити.
Етиология. Всички причини, предизвикващи болестта, са свързани с храненето. Изскубването на перата се обуславя от недостиг на аминокиселини, по-специално на аргинин, метионин и лизин.
Някои изследователи смятат, че причина за изскубването на перата е нарушаването на нервната система, което се наблюдава при птиците, отглеждани в клетки. Вероятно е това твърдение да е правилно, понеже болестта не се среща при свободно живеещите птици. В природата птицата се придвиж¬ва свободно, къпе се и намира разнообразна храна; в тесните клетки птицата продължително бездействува, поради което често чисти оперението си. Тази дейност може да бъде първопричината за изскубването на перата. Описан е случай, когато сив папагал, отглеждан в клетка заедно с друг папагал, му симпатизирал и в продължение на един ден те се държали за човките си. Четири дни след съжителството сивият папагал, страдащ от болестта, оздравял. Гърдите, коремът и други участъци на тялото започнали да се покриват с пера. След завършване на лекуването другият папагал бил изписан от клиниката. Останал сам, сивият папагал започнал отново да яде перата си и след 3 дни оголял. Отбелязани са случаи, когато изскубването на перата настъпва след продължително (в течение на няколко години) домашно отглеждане на птицата. Причините за изскубването на перата при вълнистите папагали досега не са известни. Установено е обаче, че отглеждането на птицата в тясна клетка може да доведе до нейното нараняване и до появата на кръв, която притежава определен вкус и може да стане причина за последващо изскубнане на перата.
Освен нарушения на нервната система голямо значение за появата на болестта има и влажността на въздуха в помещението, в което се отглежда птицата. В тропичните страни птиците са предразположени към изскубване на перата, ако въздухът в помещението е много сух. Обикновено това се наблюдава през зимата при отглеждане в непроветрявана стая.
Често изскубването на перата се наблюдава при папагали и канарчета след ненавременно отделяне на малките им.
Изскубването на перата се наблюдава и при извратен апе¬тит, когато птицата се храни със сурово месо или колбаси. 11арушаването на функциите на бъбреците също може да бъде предразполагаща причина за изскубване на перата.
Лекуване . Към продаваната в магазините храна за папагали трябва да се прибавят в малки количества прясно сварено месо, месо-костно брашно, сварени яйца, за да се разнообразят белтъчните съставки на храната. Някои птици охотно ядат дрожди, а други - кости, които са им необходими ча укрепване и заздравяване на човката. Собственикът е длъжен да изучи поведението на птицата. Ако той отсъствува продължително време от дома си и птицата остане сама, радиото може да замени до известна степен човешкия глас. Поставя¬нето на клетката на балкона или в градината също подобрява условията за отглеждане. За папагалите през лятото е желателно всеки ден да се осигуряват душ и неколкочасов свободен полет. Ако изскубването на перата продължава дълго време, птицата може да се излекува извънредно трудно. Има съобще¬ния за сполучливи опити за лекуване чрез къпане на птиците в разредена настойка от йод или алое, но нашите опити ни убедиха в безполезността на тези препарати. За възрастните папагали се приспособяват пластмасови кръгове, за да не може птицата да достигне оперението. Формата и размерите на кръга се определят от размерите на папагала. Този кръг трябва да има отвор за шията и радиален разрез.
Рани. Признаци. Около нараненото място върху оперението се забелязва кръв. Значителната загуба на кръв често довежда до смъртен изход.
Етиология. Птиците може да получат разрезни рани при свободен полет в стаята и при удар в острите изпъкнали ъгли на клетки. В общите клетки и волиерите кожата може да се повреди в резултат от удари на птиците една в друга при сбиване. Някои папагали са предразположени към нанасяне на широки разкъсани рани поради силно изкривената надолу човка.
Лекуване. Малките рани се обработват с железен хлорид, изгарят се със сребърен нитрат или с йодна тинктура, за да се предпазят от инфекция. Големите рани, особено в областта на главата, трябва да се обработват под наркоза. За обработване на рани, получени от накълваване, се прилага специален прах от обезболяващи средства.
Изгаряния. Признаци. Обгорената кожа е уплътнена, зачервена, с жълто-кафяв струпей. Птицата винаги е угнетена.
Етиология. Опасността от изгаряне възниква предимно при свободен полет на птиците в стая. Те може да попаднат в гореща вода, да кацнат на нагорещена печка и др. Най-често птиците получават изгаряния от трета степен.
Лекуване. Обработеният участък от кожата се третира с тетрациклинова маз или се посипва с тетрациклинов или стрептомицинов прах. В някои случаи се предписват антибиотици и витамини.
Дерматити (възпаления на кожата).
Признаци. Засегнатата кожа е болезнена, зачервена, уплътнена и покрита със сиво-жълта или кафява кора. Обложенията лесно се отделят. Особено опасни са възпаленията под крилата, във вентралната част на шията и в корена на опашката. Повечето от болестите на кожата са придружени от силен сърбеж, който принуждава птиците да отскубват перата си, в резултат от което се получават големи кръвоизливи. При обширен дерматит общото състояние на птиците се влошава, при папагалите се образуват струпей и кори, покриващи цялата глава.
Диагноза. Поставя се със сигурност само въз основа на патологоанатомичните изменения. При дерматит на първо място трябва да се направят бактериологично и микологич-но изследване. Дерматити може да възникват и при алергии и нарушаване на функциите на черния дроб и бъбреците.
Етиология. При бактериологично изследване на птици, болни от дерматит, са били открити причинителите на стафилококозата и колибактериозата. Обширни кожни по¬ражения се наблюдават също при заразяване на птиците с микобактерии от птичи, говежди и човешки тип. При червенушките и други чинкови птици по главата, шията и около човката понякога се образуват плътни сиво-бели, покрити с коричка обложения или малки жълто-бели огнища, перата около поразения участъкопадват, кожата става суха и чуплива.
User's Signature

"Животните са голямото мълчаливо мнозинство,без право на глас,което може да оцелее едиствено с наша помощ" Джералд Даръл

#11   nikigeen 

  • Advanced Member
  • Потребители
  • 3727
  • 25-August 06
  • Gender:Male
  • Location:Кюстендил

13 March 2008 - 05:46 PM

Дерматитите по конюнктивите на очите и ъглите на човката често са свързани със задух и с общо нарушаване на състоя¬нието на организма при бактерийни инфекции, аспергилози и краста (сиво-бели обложения). При такива изменения трябва да се изключи шарковият дерматит.
Лекуване. Прилагат се витаминни и антиалергични препарати, които повишават устойчивостта на организма. Срещу гъбни инфекции се използуват антибиотици, йод глицерин (1:5) и 1%-ов разтвор на трипофлавин. За местно лекуване на кожните поражения се използуват препарати във вид на мази или на прах.
Ксантоматоза. Признаци. Ксантоматозата е болест на кожата, придружена от образуване на циреи. Особено предразположени към болестта са вълнистите папагали. Кожата е уплътнена, в повечето случаи без пера, жълтеникава и с плътна консистенция, силно кръвонапълнена. Птицата непрекъснато кълве болното място до образуване на кръвоизливи. От засегнатия участък на кожата болестта се разпространява по цялото тяло. Пораженията може да възникнат в областта на гърдите и корема във връзка с хронично възпале¬ние на яйцепровода или с перитонит. При хистологично изследване се наблюдава дифузна инфилтрация по кожата.
Етиология. Причините за появата на ксантоматозата досега не са изяснени.
Лекуване. Местното лекуване в повечето случаи е без полза. Засегнатият участък от кожата трябва да се отстрани по оперативен път.
Тумори на подкожната съединителна тъкан. От всички видове папагали вълнистите папагали са най-склонни към образуване на тумори, от които често се установяват липоми. Признаци. Липомите се забелязват във вид на тумори, които се състоят от меки или леко уплътнени тъкани. Те растат много бавно и не предизвикват отклонение в общото състояние на птиците. Ако достигнат големи размери, птицата започва да разкълвава този участък от тялото. Големината на доброкачествените тумори може да достигне 1/3 от масата на птицата. Понякога те притискат вътрешните органи. Липомите са покрити с капсула и се закрепват чрез съединителна тъкан. Съдържанието им се разпада и в центъра се образуват некрози във вид на сиво-жълти или зелени маси. Липомът лесно може да се сбърка с абсцес, защото на външен вид много прилича на него. При микроскопско изследване се установява, че за разлика от абсцеса липомът съдържа мастна тъкан. В подкожната  съединителна  тъкан  липосаркомите,  фибро-саркомите и хемангиосаркомите се срещат рядко.
Етиология. Причините за възникването на липомите не са напълно изяснени. Съществуват предположения за връзката на болестта с ендокринната дисфункция, с нарушения в хипофизата и щитовидната жлеза, с механичния инсулт, с движението на птиците в една посока, с ударите в областта на гърдите и с прекомерното отлагане на мазнини в гръдните мускули.
Лекуване. Когато туморите са с малки размери и общото състояние на птицата е добро, прави се операция.
Затлъстяване. Повишеното отлагане на мазнини в под¬кожната съединителна тъкан в областта на гърдите и корема се среща често при вълнистите папагали и канарчетата.
Признаци. Не са ясно изразени. Свеждат се до затруднено излитане и кацане и задух. Доста често пойните птици загубват гласа си. Към затлъстяване са предразположени възрастните птици.
Етиология. Затлъстяване се получава при недостатъчно движение в малка клетка и едновременно изобилно хранене, при нарушаване на обмяната на мазнините в черния дроб, при хипотиреидизъм и при излишък на мазнини в дажбата. Лекуване. Налага се диета, от дажбата се изключват мазнините, включват се различни витамини, намалява се храненето и птиците се пускат да летят свободно из стаята. При заболявания на черния дроб и на други органи се прилага съответното лекуване.
Подкожен емфизем. При папагалите се среща рядко. Признаци.  При палпиране в различни участъци се установяват подкожни отоци. В практиката се отбелязват случаи на подкожен емфизем на главата и бедрата. Засегнатите участъци наподобяват въздушни мехури. Птиците отказват да се хранят, дишането им е затруднено и са слабо подвижни. След пробиването на мехурите от тях излиза въздух.
Етиология. Болестта се дължи на механично раз¬късване на стената на въздухоносната торба.
Лекуване . Прави се малък разрез на кожата и се изпу¬ска въздухът. Обикновено това се повтаря няколко пъти. При опасност от инфекция се прилагат антибиотици. Прогнозата е почти винаги неблагоприятна.
Кръвоизливи. Признаци. Наблюдават се огнищни образувания в мускулите и в органите със синьо-червен цвят. Етиология . Кръвоизливите се получават при инфекции, недоимъчни болести или интоксикации на организма. Освен това кръвоизливи възникват при наранявания и след мускулни инжекции при вкарване на голямо количество от лекарството.Лекуване. Срещу хеморагиите, предизвикани от инфекции, се прилагат ефикасни антибиотици. Недоимъчните болести се лекуват с витамините С, Е, А, К. При интоксикации се използуват калциеви препарати. При засягане на мускулите се прилага местно лекуване.
Злокачествени тумори. Срещат се най-често сред вълнистите папагали. При изследване на птицата в областта ни гръдните мускули, рамото и краката се откриват уплътнения с различна големина . Туморите имат  склонност към разрастване, като деформират крилата и краката. Понякога се разкъсват мускулите и се оголват костите. Винаги са покрити с капсула, силно кръвоизпълнена.
Признаци. Болните птици са слабо подвижни, не реагират на дразнители от околната среда, прогресивно слабеят.
Злокачествените тумори трябва да се разграничават от липомите, от затлъстяването на подкожната съединителна тъкан и от артритите.
Етиология. Не е проучена.
Лекуване. В началния стадий може да се предприеме операция, но в повечето случаи птиците се довеждат в лечебното заведение късно. При желание на собственика да се оперира птицата лекарят е длъжен да го предупреди, че изходът не винаги може да бъде благоприятен.
Едемна болест. Възниква при продължително хранене на птиците с недоброкачествени, богати с мазнини храни, в които се натрупват токсини. Особено опасно е разваленото рибено масло. При гранясването на мазнините се образуват токсични вещества, най-опасно от които е хлорхексахидрофинантренът. Най-чувствителни към болестта са младите птици
При даване на голямо количество гранясали мазнини се получава отравяне и при възрастни птици. Болестта се проявява с нарушаване на функциите на капилярите и с изобилно образуване на трансудат в коремната кухина. Протича спонтанно при вълнистите папагали и канарчетата на възраст от 14 до 21 дни.
Признаци. Оперението е разрошено, наблюдават се тежко дишане, задържане на растежа и подкожни отоци. Установява се намалено съдържание на хемоглобин и на серумни белтъци.
Патологоанатомични изменения. Най-важните патологоанатомични изменения са хидроперикардитът и асцитът. Перикардът и черният дроб са покрити с фибринозни маси. В подкожната съединителна тъкан се установява течност. При хистологично изследване на черния дроб се наблюдават некрози, мастни отлагания, лимфоидноклетъчна инфилтрация в перитонеалната област и признаци на цироза. Диагноза. Поставя се въз основа на проявените клинични признаци, а най-точно след аутопсия на трупа. В диференциално диагностично отношение трябва да се имат предвид ексудативната диатеза и отравянето със сол.
Лекуване. Състои се главно в подменяне на храната. С водата за пиене се дават глюкоза 2% и уротропин 0,5%.

Продължава с болести по краката
User's Signature

"Животните са голямото мълчаливо мнозинство,без право на глас,което може да оцелее едиствено с наша помощ" Джералд Даръл

#12   metko_12 

  • Advanced Member
  • Потребители
  • 733
  • 31-May 07

13 March 2008 - 09:13 PM

Ники интересува ме дали имаш информация за борест-ронливи израстъци по краката и може ли да се лекува.
User's Signature

Качена снимка  Качена снимка

#13   nikigeen 

  • Advanced Member
  • Потребители
  • 3727
  • 25-August 06
  • Gender:Male
  • Location:Кюстендил

14 March 2008 - 06:14 PM

Цитат

Ники интересува ме дали имаш информация за борест-ронливи израстъци по краката и може ли да се лекува.


Снимай да видя ,но хубава снимка.Вероятно е гъбички и често се срещат.Смесва се равни части йодна тинктура с глицерин и се маже .Сами падат после
User's Signature

"Животните са голямото мълчаливо мнозинство,без право на глас,което може да оцелее едиствено с наша помощ" Джералд Даръл

#14   metko_12 

  • Advanced Member
  • Потребители
  • 733
  • 31-May 07

14 March 2008 - 07:17 PM

Не ми изглеждат гъбички,твърди са.
User's Signature

Качена снимка  Качена снимка

#15   nikigeen 

  • Advanced Member
  • Потребители
  • 3727
  • 25-August 06
  • Gender:Male
  • Location:Кюстендил

14 March 2008 - 07:30 PM

БОЛЕСТИ НА КРАКАТА


Пододерматит (възпаление на роговия живец на стъпалото). Пододерматитът възниква често при удари в отворени врати, в ъглите на мебели, а понякога и в пода, които може да доведат до повреждане на стъпалата на краката.
Признаци. Птицата се опира внимателно на засегнатия крак. Раните винаги са придружени от кръвотечение. В резултат от силната болка птицата държи крака подвит към тялото. Перата в областта на счупването са разрешени така, както при изгаряне, измръзване и при краста на краката.
Лекуване. При счупване кръвотечението се спира с тампон, напоен в разтвор на железен хлорид и йодна тинктура. Големите рани се обработват с антибиотици. Пясъкът от пода на клетката трябва да се махне, за да не попадат песъчинки в раната. След това клетката се застила с мека материя или с хартия.
Изгаряне. Най-често изгаряне се получава при свободен полет на птиците в стаята, когато кацат на горещи предмети радиатори, печки и др. При изгаряне на краката се появяват шчервяване, отоци и се образуват струпеи.
Диагноза. Поставя се въз основа на клиничните при-шаци, установени при изследването на краката. Изгарянето трябва да се разграничи от нараняванията, измръзването и крастата (фиг. 5 и 6).
Лекуване. При изгаряне се прибягва към местно леку¬ване с антибиотици. В по-тежки случаи за повишаване на общата устойчивост на организма вътрешно се предписват витамини и аминокиселини. Може да се прилагат и антибио-гични мази.
Измръзване. Признаци. При измръзване на краката на 11 а пагалите в продължение на 8 дни се наблюдава силно отичане на пръстите, придружено от сърбеж. Птиците разкълвават краката си до костите, което е придружено от силно кръвотечние. Процесът завършва с гангрена на краката (измръзване от трета степен). При особено тежки случаи на измръзване настъпва частично или пълно откъсване на краката.
Диагноза. Поставя се въз основа на данните от анамнезата, на клиничните признаци и на патологоанатомичните изменения. Измръзването трябва да се разграничи от изгарянето, раните, инфекциозния пододерматит.
Етиология. Измръзване на краката при папагали, отглеждани във волиери, е наблюдавано при внезапно застудяване на времето. Много често краката измръзнат след къпането на птиците във вани при температура около 0° С. Стъпалата им измръзват, когато стоят на пода с влажни крака.
Лекуване. Птица с измръзнали крака трябва да се внесе в затоплено помещение, където температурата постепенно да се повишава. Измръзналите крака се намазват с окситетрациклинова маз, вазелин или мазнина.

Профилактика. Птиците, отглеждани във волиери, през зимата се предпазват от влиянието на ниските температури, като се отстраняват ваничките за къпане.
Възпаление на пръстите на краката. Най-често при канарчетата , чинките и червенушките се наблюдава възпаление, което се проявява с възлести образувания на края на пръстите.
Признаци. Болестта започва със зачервяване, отоци и повишаване на температурата на пръстите. Птиците подгъват болния крак към корема поради силната болка. Възпалението обикновено възниква в резултат от изобилно хранене с брашнени червеи и при продължително еднообразно хранене с брашнени храни. Опитно е установено, че причината за появата на болестта е липсата в дажбата на витамин А, което довежда до неправилен растеж на роговата част на стъпалата. Някои автори предполагат, че причина за болестта са замърсяването на краката и последващото инфектиране с условнопатогенна микрофлора.
Главната съставна част на храната при насекомоядните птици трябва да се състои от растителни белтъци. Възможно е месната храна да съдържа някакви неизвестни токсични веще¬ства, които обуславят възпалителния процес.
Лекуване. При появата на първите признаци на възпалението на ставата на крака трябва да се изключи или значително да се намали количеството на брашнените червеи от дажбата на птицата. Освен това в дажбата трябва да се включи витамин А. При наличие на плътни възлести образувания те трябва внимателно да се разрежат, раните да се очистят от секрета и да се посипят с тетрациклинов или стрептомицинов прах, а пръстите на краката да се обработят с йодна тинктура. Птицата трябва да се постави на мека кацалка, например на гумен шнур. Краката й трябва да се къпят в тинктура от камала в продължение на няколко дни.
При лястовиците, канарчетата и някои други видове птици се срещат особени форми на замърсени кълбовидни обра¬зувания на пръстите на краката. На върха на пръстите (понякога на нокътя) се образуват плътни натрупвания, състоящи се от екскременти, пясък и остатъци от храна, които пречат на нормалното движение на птиците. Пръстите се промиват ннимателно във вана с топла вода до размекване на образуванията, а след това се намазват с вазелин. Абсолютно се забранява откъсването на кълбовидните образувания в сух вид -това може да доведе до нараняване на пръстите, откъсване на ноктите, силно кръвотечение и до смърт на птицата.
Профилактика. Препоръчва се птицата да се храни само с пресни бели ларви и какавиди. Преди да се дават, жълтите и кафявите брашнени червеи трябва да се обработят термично в продължение на две минути. Сварена, такава храна се понася по-добре, понеже е намалена устойчивостта на хитинената обвивка, която придобива еластичност, а някои токсични вещества се обезвреждат.
Счупвания. Признаци. Повреденият крак често виси, при палпация се установява крепитация на мускулите. При открити фрактури възниква кръвотечение от отворената рана, а понякога кракът се държи на кожата.
Главна причина за травмите при птиците са удари и падане при свободен полет. Фрактури се наблюдават най-често през периода на линеене поради намаляване на количеството на калция в тръбестите кости .
Лекуване.  Счупените пръсти често заздравяват без външна намеса, но при неправилно зарастване се изкривяват. При пълно счупване на крайника, когато се държи само на кожата, е необходимо пълно ампутиране. При фрактури в долната част на крака се налагат шини или гипсови превръзки (обикновено за кратък срок). При едрите видове птици счупените кости на краката може да се скрепят чрез щифт
User's Signature

"Животните са голямото мълчаливо мнозинство,без право на глас,което може да оцелее едиствено с наша помощ" Джералд Даръл

#16   metko_12 

  • Advanced Member
  • Потребители
  • 733
  • 31-May 07

14 March 2008 - 11:14 PM

Виж за какво става въпрос.
User's Signature

Качена снимка  Качена снимка

#17   nikigeen 

  • Advanced Member
  • Потребители
  • 3727
  • 25-August 06
  • Gender:Male
  • Location:Кюстендил

15 March 2008 - 09:08 AM

Цитат

Виж за какво става въпрос.


Точно това е за което ти казах.Купи от някоя хуманитарна аптека йодна тинктура и глицерин.Смеси съдържанието от двете шишенца и разбъркай хубаво ,че доста трудно се смесват.После с един памук или гъбичка намажи обилно краката,След една седмица повтори процедурата и ще видиш как ще започнат да падат .Това са гъбички ,които се развиват под люспите на краката ,подвигат ги и се получава тов3а на снимката
User's Signature

"Животните са голямото мълчаливо мнозинство,без право на глас,което може да оцелее едиствено с наша помощ" Джералд Даръл

#18   metko_12 

  • Advanced Member
  • Потребители
  • 733
  • 31-May 07

15 March 2008 - 07:15 PM

Мойте кокошки вече нямат люспи.Ама поне тия неща да паднат.
User's Signature

Качена снимка  Качена снимка

#19   nikigeen 

  • Advanced Member
  • Потребители
  • 3727
  • 25-August 06
  • Gender:Male
  • Location:Кюстендил

18 March 2008 - 06:18 PM

Намаза ли ги?

Темата ще продължи като спре да ме мързи ;D :P
User's Signature

"Животните са голямото мълчаливо мнозинство,без право на глас,което може да оцелее едиствено с наша помощ" Джералд Даръл