Супеееееееер! Честито
Имало и по-титуловани кучета от тези на Masterpiece of Balkan - хахаха
Бубе, да не би Тара да е болна от нещо, което не знаем и ти да покриваш тези неща в Титлички???
Давай още снимки да направим реклама на "изгорелия",току виж НБНК напълни България с желаната бройка нюфоподобни :)))
Seabrooke Realized Bulgarian Dream
#282
Публикувано: 04 November 2011 - 11:14 AM
Не Тара не е болна от нищо. Освен тези титли има и още за които не ми е останало време да подредя, преброя и публикувам. Всичките ни участия в изложби /както в страна така и в чужбина/ са били с цел не събиране на бройка, а популяризиране на българското. Наистина бях поласкана и горда когато организаторите на Румънският САСІВ казаха за Таричка:"О Европейскят сийбрук" .
Нашата цел е не количеството, а качеството. Таричка е чиста американка, но българско притежание и смятам, че вече не само в България, но и в чужбина се ползваме с добро име.
Имаме една мечта: Развъдника "МacLir" един ден да се нареди между най-добрите и предпочитани поне в Европа. Основата я имаме - останалото е многооо труд, време,финанси, а и доза късмет.
Нашата цел е не количеството, а качеството. Таричка е чиста американка, но българско притежание и смятам, че вече не само в България, но и в чужбина се ползваме с добро име.
Имаме една мечта: Развъдника "МacLir" един ден да се нареди между най-добрите и предпочитани поне в Европа. Основата я имаме - останалото е многооо труд, време,финанси, а и доза късмет.
#283
Публикувано: 04 November 2011 - 04:58 PM
Пожелавам Ви го от сърце! Имайте здрави нерви и все напред
Целувки и поздрави
Целувки и поздрави
#284
Публикувано: 03 May 2015 - 11:35 PM
R.I.P Seabrooke Realized Bulgarian Dream - ТАРА
14.12.2007г - 04.11.2014г.
TARA 1.JPG (203.58K)
Брой сваляния: 31
MOSTA NA DAGATA.jpg (44.03K)
Брой сваляния: 29
Моста на Дъгата
притча
На самия край на небосклона, точно до самия рай има място наречено Мост на Дъгата.
Когато едно любимо за нас животно умира, то преминава по Моста на Дъгата и отива на прекрасно място с безкрайни поляни и хълмове, по които нашите верни приятели могат на тичат и да играят всички заедно. Там има изобилие от храна и вода, а слънцето танцува в клоните на дърветата и гали цветята.
Там на нашите любимци им е топло и уютно. На това място всички болни и стари животни се превръщат в млади и пълни с енергия; дори имащите травми отново стават здрави и силни. Времето там за тях минава неусетно, защото те продължават да живеят в спомените и сърцата ни.
Животните там са щастливи и доволни от всичко освен едно - всяко от тях си е отишло и е оставило в този живот, на този свят някой много скъп за него човек.
И точно там те търпеливо ще ни чакат. Там - на Моста на Дъгата...на самия край на небосклона, точно до самия рай.
Те напускат този свят, но никога не напускат нашите сърца.
Нашата ТАРИЧКА премина по Моста на Дъгата.
Много въпроси си задавах,но отговорът е , че явно така е трябвало да се случи..., но чувството на загуба на твой приятел тежи ужасно много... В началото не можеш да осъзнаеш и повярваш какво е станало, но колкото повече време минава, толкова повече болката нараства.....
Миличка, знам че някога ще бъдеме пак заедно, знам че ни чакаш някъде там... Знам, че когато те потърсиме с поглед – ти ще си там - „Принцесата от върха на хълма“ загледана към небето с онзи влажен и добронамерен поглед....
Липсваш ни ужасно много....
Винаги ще те обичаме........
14.12.2007г - 04.11.2014г.
TARA 1.JPG (203.58K)
Брой сваляния: 31
MOSTA NA DAGATA.jpg (44.03K)
Брой сваляния: 29
Моста на Дъгата
притча
На самия край на небосклона, точно до самия рай има място наречено Мост на Дъгата.
Когато едно любимо за нас животно умира, то преминава по Моста на Дъгата и отива на прекрасно място с безкрайни поляни и хълмове, по които нашите верни приятели могат на тичат и да играят всички заедно. Там има изобилие от храна и вода, а слънцето танцува в клоните на дърветата и гали цветята.
Там на нашите любимци им е топло и уютно. На това място всички болни и стари животни се превръщат в млади и пълни с енергия; дори имащите травми отново стават здрави и силни. Времето там за тях минава неусетно, защото те продължават да живеят в спомените и сърцата ни.
Животните там са щастливи и доволни от всичко освен едно - всяко от тях си е отишло и е оставило в този живот, на този свят някой много скъп за него човек.
И точно там те търпеливо ще ни чакат. Там - на Моста на Дъгата...на самия край на небосклона, точно до самия рай.
Те напускат този свят, но никога не напускат нашите сърца.
Нашата ТАРИЧКА премина по Моста на Дъгата.
Много въпроси си задавах,но отговорът е , че явно така е трябвало да се случи..., но чувството на загуба на твой приятел тежи ужасно много... В началото не можеш да осъзнаеш и повярваш какво е станало, но колкото повече време минава, толкова повече болката нараства.....
Миличка, знам че някога ще бъдеме пак заедно, знам че ни чакаш някъде там... Знам, че когато те потърсиме с поглед – ти ще си там - „Принцесата от върха на хълма“ загледана към небето с онзи влажен и добронамерен поглед....
Липсваш ни ужасно много....
Винаги ще те обичаме........