Операция
#22
Публикувано: 08 June 2005 - 01:21 PM

Чау - кучето, близнало небето...
#25
Публикувано: 08 June 2005 - 04:33 PM

Прави каквото трябва, да става каквото ще!
#28
Публикувано: 08 June 2005 - 07:00 PM
Благодаря за лапите и палците - след като го видях деловито щъкащ от дърво към дърво, разбрах че всичко е минало фантастично)))

Чау - кучето, близнало небето...
#29
Публикувано: 08 June 2005 - 08:35 PM
Друпи също се отърва от сдавянето с боксера-има само една синина вътре в ушето но ще мине ^-^
#31
Публикувано: 09 June 2005 - 08:08 AM
радвам се за вас r)
#33
Публикувано: 09 June 2005 - 10:05 PM
Май същия доктор Димов) останах с най-добри впечатления и от него и от екипа му - личи му че обича животните, а това за мен винаги е било много важно.
Wolfdiver
този мой пес в момента е така проскубан, бръснат и зашит че само за снимка))))))))) чакай поне да си възвърнем добрата си форма че да се гордее с нас градинката зад църквата на Опълченска b)
До всички:
БЛАГОДАРЯ ВИ!
Но ако го намеря този "умник", който произвежда такива болнави кучета - ще му отхапя главата: за две години, откакто имам Лео, ние не се спряхме да щъкаме по ветеринари.

Чау - кучето, близнало небето...
#34
Публикувано: 10 June 2005 - 09:14 AM
Нямаме търпение да видим негови снимки. Нищо, че е "опърпан" и накуцващ, важното е да е жив и здрав! Желаем го от сърце и на ЛЕО и на Furia.
Целувки и прегръдки и на двама ви!!!!!!!!!!!!!! w) w) w) d) d) d) w)
#36
Публикувано: 19 June 2005 - 03:06 PM
Не, мила, благодаря ти, но още дълги месеци има да се възстановяваме... Няма зло без добро: цялата тази ситуация ме накара да си припомня че кучето, като едно дете, то е за цял живот - наш или техен. Тоест докато аз съм жива и мога да се грижа за него - той ще е мой. И донякъде - аз съм негова. Дори когато ще съм стара, болна, склеротична развалина - кучето пак ще ме обича и в очите му ще съм същата. Така е и с него - дори проскубан, куц, след години може би и със старческо перде, без зъби, едвам ходещ. Аз пак ще го обичам. Така е честно)
Сега иска да тича като луд, стъпва за кратко върху лапата, ама не му давам, естествено. Нищо - след една година той пак ще е същия, като преди))))))) Трябва само мъъъничко да почакаме.

Чау - кучето, близнало небето...
#37
Публикувано: 19 June 2005 - 07:09 PM
Мисля, че сега има нужда от любов, а като чета си мисля, че му я давате b)
Гушки за Лео w)

Бъдете ГЛУХИ когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ
#38
Публикувано: 20 June 2005 - 07:41 AM
Много, много пожелания за бързо оздравяване. Ако кучо, което още си няма име и смени поне 50 досега b) , беше вече вкъщи сигурно и тя щеше да прати. И да се окосмява бързо, че да може да го видим и да го намачкаме:). Бебето лабрадор дотогава обещава да е порастнало (ама не много щото да не реши Лео, че може да не се окосмява още дълго r) ) и да му изяде ушите или някоя друга лапа, опашка, каквото докопа b)

Прави каквото трябва, да става каквото ще!


Вход
Регистрация
Помощ




Горе
Цитиране +


[br]



