Здравейте и тук! Както вече може би разбрахте, ние се върнахме от лагер на палатки. :) Една седмица из Рила се вееха кокерски уши и опашки. Времето обаче не беше от най-подходящите за палатка, ден не мина без да ни вали, и то МНОГО... Което значи, че Рафи беше с гащеризон, пък аз не обичам да я снимам с него... Така че нямаме много снимки. Но все пак са достатъчно да напиша един дълъг пост и да ви разкажа малко.

И така...
Ако ме питате защо при тези поляни госпожицата е вързана...

...то е, за да не прави така: Защото имаше неистово желание да "помага" при разпъването на палатката...

Малко по-късно, вече е уморена:

Докато ние мъдрувахме над различни въпроси, някои си дремваха невъзмутимо

Единствено в нашия патрул (разбирайте "отбор") имаше кучета, затова пък цели 3. :)

Чарли е заснет на местопрестъплението, навестяващ вече празната тава на съседния патрул:

Малко усмивки, преди да завалят дъждовете:

В единствения ден без дъжд бяхме на поход. Задача с повишена трудност - открийте Рафи :)

За да не слънчасаме по обяд, се къпахме в рекичката и после стояхме с шапка:

Когато си много уморен, и желязото ти се вижда мека възглавница... (между другото след цялото тичане и аз можех да заспя така...

)

Имахме и доста стресиращи моменти, като къпане и сушене на кокер в походни условия 1 час преди представлението... За щастие вече имахме опит от миналата година и всичко мина гладко. Както се сещате, денят, в който трябваше да танцуваме, беше НАЙ-КАЛНИЯТ от всички... Рафи приличаше по-скоро на баща си - шоколадово кална...

С
танца отделно имахме приключения, но за тях - като кача клипчето.

Когато валеше много, се криехме в палатката:

И си почивахме:

Това беше от нас: