[killah_baby]

Трябва да се провери в клуба на дадената порода за изискванията. Единствено което аз се сещам е че за да се заплождат кучета и малките да са с родословия трябва да имат оценка от изложба. За броя на оценките ще излъжа но може да го проверите.

[idol ike]

ralica_v , това което развъдчика може да изисква става само, когато кучето е купено на съсобственост, макар, че дори ако е собственост, но с договор, пак има задължения и изисквания, но това зависи и от договора де.
Иначе само клубно куче ви съветвам, все пак е развъдено според правилата на клуба.  ;)

[ralica_v]

Разбира се,пък и имам мераци за изложби  :blink:

[helios_94]

Цитат

тук е мястото да разберем защо сме си избрали точно кокерче за домашен любимец :) И дали сме знаели какво точно означава да имаш кокер в къщата си :) :yahoo: :rolleyes:

много.мого,много исках да имам куче. повече от всичко и постоянно го повтарях на нашите,докато един ден те се съгласиха  :yahoo: :yahoo: :yahoo: питаха ме какво куче искам и аз казах кокерче. тогава започнахме да търсим и търсим... ходихме при едни хора, които имат кокер и те ни казаха в никакъв случай да не си взимаме такова куче за домашен любимец,защото били много луди и т.н. но пък точно защото казаха това започнах да искам кокер все по-силно,докато не намерихме ето този сладур, когото обичам много много много  :wub: :wub: :wub:

[petia89]

Винаги съм искала куче,но нашите не ми позволяваха.Един ден бях излязла и случайно минах покрай един зооммагазин и видях продавачката да си играе с малко кученце (беше много сладко).На другия ден трябваше да излизам с майка ми и я помолих да минем през зоомагазина само да видя кучето.Е видях го,тръгнахме си и аз като почнах едно хленчене,рев,че го искам и тя как се съгласи незнам просто.Върнахме се и си го взехме,аз дори не знаех каква порода е (не се бях и сетила за породи),чак в последствие разбрах,че е кокер.Не съжалявам,че си го взех,въпрекиче винаги съм искала немска овчарка :yahoo:

[xrisi95]

имала си голям късмет че кучето ти е добре.Повечето кучета които са взети от зоомагазин се разболяват и повечето омират.Ако някой иска куче от зоомагазин не го съветвай да си взима от там.Много малко са кучетцата на които им няма нищо.Явно Лъки е изкарал късмет.Ако се поразровиш в форума ще видиш много теми като Бях излъгана от зоомагазин и др подобни :blink:
http://dog.bg/forum/...pic,3344.0.html
http://dog.bg/forum/...pic,8797.0.html
има и още мн други :'(

[petia89]

Цитат

имала си голям късмет че кучето ти е добре.Повечето кучета които са взети от зоомагазин се разболяват и повечето омират.Ако някой иска куче от зоомагазин не го съветвай да си взима от там.Много малко са кучетцата на които им няма нищо.Явно Лъки е изкарал късмет.Ако се поразровиш в форума ще видиш много теми като Бях излъгана от зоомагазин и др подобни :blink:
http://dog.bg/forum/...pic,3344.0.html
http://dog.bg/forum/...pic,8797.0.html
има и още мн други :'(

Да наистина голям късмет извадихме,аз също съм чувала за много такива случай.Според мен самото куче си е било здраво (не е толкова от грижите на хората в магазина),защото веднага след Лъки докараха един Ротвайлер,които определено имаше стомашни проблеми.Като минавах покрай магазина винаги имаше поне 3-4 локвички с разтройство.

[juj]

petia89, моето куче е от зоомагазин. Първите дни беше с неспиращо разстройство, повръщаше, не ядеше, след това пък 2 месеца какви ли не болести имаше...  хората от форума знаят колко беше болнав.
Добре, че сте имали късмет отностно здравето ;)

[duvara]

е как защо си купих кокер?еми какво друго куче може да те зарадва толкова като кокерчето.Кое друго ще те дари с толкова любов и преданност?Кое друго е толкова игриво и забавно?Кой може да ти бъде по-добър приятел от кокера?Те са умни и красиви,винаги готови да лудуват.Всички сте направили правилния избор.

[desi_kz1]

Добре казано ;)

[idol ike]

Подкрепям с две ръце и осем лапи!  ;D

[xelena87]

Ето я и нашата история достойна за роман :):):)От както се помнех имахме една булонка но вече много много стара.Аз адски много обичам животните.още на 5-6 годинки когато гледах филмчето "Лейди и Скитника" мечтаех за куче като Лейди.Никой естествено не ме чу защото в къщи имахме бебе,а и куче:)Преди 3 години заживяхме с приятеля ми(по настояще му мъжа ми) в нов апартамент с уговорката"без никакви животни които да съсипят новото жилище".Колкото и да исках да имам 100 животинки най разумно беше да се въздържа.Често срещахме по улиците различни кокерчета-кое от кое по хубаво и аз все възкликвах"Лейди,това е като ЛЕйди" и така до миналата година Февруари месец.Имаме магазин за дрехи ,седя си и виждам ама много малко и сладко кученце(като Лейди но мъничко) и го води едно детенце.Но докато го викна да се порадвам и те отминаха.
По късно в магазина дойде мъжа ми да пием кафенце и да се видим.5 мин.по късно същото момиченце с майка си и кученцето минават отново и аз като луда подскочих,а той ми сякаш ме разбра и извика хората.Ама аз като знам че никога няма да имам нещо такова и даже дума не отварям.Питах каква порода е ,английски кокер,отговори детето(наи после разбрах за какво кученце мечтая)Настисках го а мъжа ми в това време пита детето от къде е кученцето,разменят телефони а аз не разбрах какво става:)Той ме пита искам ли такова,при което аз отговорих да не ме подлъгва защото ще ми разбие сърцето и ДА естествено.Веднага тои се обади на човека да пита дали за 8ми март ще има кокерче :) Аз вече изчитах всичко за породата в интернет,но все не ми се вярваше.Накарах го да отидем да ги видим,да капарираме за по сигурно.И това стана един прекрасен ден.Човека изнесе 3 женски и без даже да погледна другите вече знаех кое е моето.Трябваше да чакам 10тина дни да стане поне на 45 дни но не можах да издържа,един дъждовен четвъртък станах,взех наи мекия си пуловер и отидох уж на работа.Звъннах на човека,уговорихме се и без да знае мъжа ми отидох и я взех.Почувствах се силно облекчена,не исках да се разделеме и за миг.Това е моята история...

ПС:В" Лейди и Скитника" Лейди не е точно Английски кокер,но аз си ги оприличавах с нея и английския най ми допадаша

[vili_top]

Нашите истории си приличат. И аз имах булонка 14 години. За съжаление на 1.12.2006 година я приспахме (знам, че трябваше, но никога не мога да си го простя : ca_003: ). После няколко месеца си мислих, че не искам повече никога да гледам друго животно. В началото, дори, чувствах някакво облекчение - нямаше да излизам по никое време, нямах задължение да се прибирам в определен час. Но забелязвах, че започвам да се заглеждам все повече и повече в кучетата на случайни хора, да им се радвам, да ми лиспват дори задълженията. И през цялото това време - голямата празнота в къщи, нямаше го топлото посрещане, бързите стъпки, топлата и пухкава топка в леглото! Тогава реших - искам отново да дам любов на някое кученце, няма смисъл да се изтезавам и да мисля само за собственото си спокойствие (заради страха от нова евентуална раздяла). Така, един ден като карах колело, изведнъж изкочи едно малко кученце, и аз спирайки, за да не стане беля, започнах да му се радвам. От някъде се появи и стопанинът му и на моя въпрос отговори, че породата е английски кокер. Вече знаех какво искам! Проблемът беше, че аз живея с родителите си, а те не даваха да се издума за ново куче, тъй като понесоха много тежко смъртта на предишното! Аз се примирих, може би. Но, когато през лятото заминаха на вилата, аз реших, че това е момента. Тогава получих едни пари, купих си вестник, в който точно този ден имаше обяви за кокерчета, обадих се по телефона, уговорих се и си направих най-големия подарък за рождения си ден - моя любимец Теди. Това беше на 14.07.2007 година. Разбира се, че въпреки скандалът, който отнесох после, днес Теди е любимецът в къщи, дори понякога го ревнувам от баща ми. А Теди, сякаш, знаейки колко много не беше искан от родителите ми, е най-гальовното и разбрано кученце, което навсякъде печели само любов!

[Katencetoo]

Първото ми куче беше кокерче ^_^ И оттогава се влюбих в тези същества...След като си отиде нямах куче близо 8 години.Гледала съм котки, зайци, костенурки, хамстери, риби, мишки, но нищо не може да замести обаятелния и нежен поглед на кокера, който те гледа в очите като човек и те разбира повече от него

[desi_kz1]

Много интересни истории!

[psiharche_93]

Преди имах грухо куче, нещо от немска овчарка в малък процент и останалото - безизвестно, прибрах го от улицата и всъщност го гледахме в един двор на близо, защото си личеше, че ще порасне голям. КАто за първо куче - адски неподходящ!. С труден характер, като се има напредвид и явно, че е имал неприятни преживявания на улицата, упорит и като един достоен мъжкар - доминантен! Е.. с много трудности се справихме и се сработихме с него, беше се превърнал в страхотно куче, но за съжаление вече не е при мен.. хоратана които беше двора, след 3 години в, ако мога да го кажа разбирателство, просто го изхвърлиха Беше ужасно, да науча това.. той се връщаше от време на време, всички го знаеха като моето куче, но така и не успях да го видя отново.. просто един ден така и не чух някой да казва нешо за него или да го е виждал..
Още ми е много тежко за него и докато пиша това очите ми се пълнят със сълзи..

Но стига толкова с тъжното.. нека разкажа за Ирколячето.
Миналото лято мрънках на нашите за куче, като естествено очаквах отрицатрелен отговор, но за мое ГОЛЯЯЯМО учудване те казаха, че ще го обсъдим и в последствие решихме, че ще си вземем кученце. Аз адски много бях харесала породата мопс и уж се уговорихме за такова куче. (Само да вметна, че попринцип се интересувам от кучета от както се помня и горе долу познавам характерите на повечето породи). Бях решила да го вземем от развъдник, бях намерила адрес, телефон - всичко!
Отидох една събота и неделя в София на гости при сестра ми и една вечер, тя и приятелят и се прибират и водят едно малко съкровище, бяха с едни техни приятели, които познавам и помислих, че е тяхното куче, адски се учудих, защото знаех, че то беше лабрадорче и вече би трябвало да е пораснало С влизането почнах да си играя с кученцето, но не възприех, че може да е мое... и след точно 30 секунди ми обявиха, че тя е МОЯ и ми е подарък за рождения ми ден, реакцията ми беше.. Подивях от радост!!! Оказа се, че всички от семейството ми са преглеждали из целия интернет всичката възможна информация за кокерите и бяха решили да вземем такава лудетина.... е за разлика от мен, те не очакваха да е такава лудетина Всъщност знаех, че ще е адския купон с кокер вкъщи, но за някои от деянията и също не бях подготвена!! Е, след всичката еуфория ги смъмрих, че са я взели от зоомагазин... за огромно щастие извадих късмет и беше напълно здрава! Е, нямаме си родословие, но за мен това не е най-важното... така или иначе не мога да я водя по изложби и така нататък.. а и в крайна сметка исках другарче, киноложките изложби не са ми били цел.. въпреки, че бих се радвала да присъствам, поне като зрител :)

[samotnata]

Страхотно семейство имаш!
За киноложките изложби не се тревожи, всеки може да иде, особено като зрител. Като ходила на три такива мога да ти кажа, че изживяването е невероятно.

[psiharche_93]

Аз пък до сега не съм ходила.. попринцип трябва да хвана майка ми и баща ми да идем, апък това не е много лесно, понеже и двамата са доктори и е трудно да ги уловиш в момент, когато имат свободно време :)

[bjunii]

Аз винаги съм искала куче още от 7 годишна,но вместо куче наще ми купуваха папагали, морски свинчета, костенурки...какво ли не.Иии от 2 години, откакто видях 1 момче с най-прекрасното куче на света реших,че и аз искам кокерче. Та преди 3 седмици мама изведнъж дойде и ми изтърси новиата че иска куче. И оттогава като се почна 1 търсене откъде да си вземем куче...ровене в интернет за обяви и развъдници. И видях няк'ва обява че продават малки кокерчеа и като видях снимката, реших,че това е мойто куче и трябва да отидем да го вземем (от Габрово )
Още същата вечер навих брат ми да ни закара и я взехме Няма си родословие, но е най-прекрасното кученце... оттогава колко статии и книжки съм изчела за отглеждането й (всичко стана супер бързо)

[Hevi & Tara]

Имах кученце, което преди 2 месеца умря на 7 годишна възраст, бяхме се привързали страшно много към него. Колкото и странно да звучи веднага исках ново... страшно много ми липсваше и все още ми липсва. Имахме разногласия с родителите ми, те не искаха друго куче, защото пак ще се привържем и т.н.. Ние (със сестра ми) започнахме едно голямо убеждаване. Бяхме се насочили към по - дребните породи, тъй като живеем в апартамент. Преди 2 дни баща ми се прибра и носеше Тара. (не знам как се е навил да я вземе, явно и той се е влюбил в нея когато я е видял) Беше голяма изненада, лошото е, че се бях пообразовала за някои породи, изглежда не за тази която е трябвало и сега тепърва започвам да чета за кокерчетата.