[LOVE KOKER]

Моето предишно кученце беше смеска-пинчер и булонка.На 13 годишна възраст трябваше да я приспим
защото имаше доброкачествено образувание на коремчето,което растеше и растеше,докато един ден(март 2008) не се пукна и така се наложи да приспим Джили.Тя беше дворно куче,но през целия ми живот бяхме заедно.Аз толкова бях свикнала да имам кученце,че през лятото,мисля че преди 1 година,през август месец,едни хора ни предлагаха кокер,защото имали бебе.Казваше се Коко.Той щеше да бъде първото кученце,което щяхме да гледаме у дома,беше възпитано и затова родителите ми се съгласиха.Стопаните,обаче,се отказаха да го дават.Аз търсих обяви,навих нашите да си вземем малко кокерче,което да гледаме у дома и така минаха 4,5 месеца в търсене.Мислих да си взема кокерче това лято,но съдбата ми прати Тоби още декември месец 2008год. Не знам кой е щастливецът-Аз или Тоби Много си го обичам и се радвам,че той намери дом,където го обичат Изключение е баба ми И друг път съм разказвала тази история.Извинете ме,че се повторих Много често я разказвам,защото е странно ,че толкова много го исках и съдбата сама го прати при мен.Майка ми го намери на улицата и когато я питам: ,, Какво те накара да го вземеш?Защото е кокерче ли го взе? '' Тя ми отговаря,че просто погледът му е бил толкова миличък,че просто нещо я е накарало да го вземе Така Тоби се озова при нас

[svetlozara]

Преди да вземем Дейзуни щяхме да вземем Голдън ретривър,но ни казаха че е много голямо.После мислехме за шпиц,но не ни хареса много много.После пък за Чао чао,казаха ни обаче че били твърде злобни.След това хъски -за него че било много силно и ще събори детето.Минахме и на Аляски маламут защото много го харесвам-и пак поредното отхвърляне на породата защото е двърде голяма.Минахме и на Самоед-който също отказахме защото пуска твърде много козина.Накрая почнахме обикаляне по магазините не останаха вече кучета докато не видяхме едно малко кремаво кокерче,което играеше с лабрадорче.Щом го видяхме си казахме че ще го вземем.Та то беше толкова сладко.............така де мога да продължа тази история многоооооо дълго но това за сега!

[Richi_]

Аз имам куче Тара(ул.превъзходна) но тя е дворно куче и е в съседното село а аз не мога да хода да си я гледам всеки ден и от 3-4 год си мрънках а наште да си вземем куче за вкъщи ,първоначално не мислех за породата но 1 год на морето видях един кокер и си казах това е и така на 24 април тази година точно след като ми махнаха шевовете(имах опер)и то на рд-то ми мън-мрън и татко както бяхме в пловдив бръм-бръм и така се сдобих с моето черно съкровище-РИЧИ

[svetlozara]

Така да разкажем още малко.....Преди да я взем всъщност не знаехме какви палавници са кокерите,но само след като влезе у дома ни стана ясно че те са точно за тази цел-да те забавляват макар и с бели и много лоши пакости.Така де Дейзи вече е на 9 месеца и си продължава с беличките които мога да ги разказваааам....но това не е темата. ТОВА ЗА СЕГА!!!

[todorova80]

аз много харесвам тази порода кучета още от дете и понеже знам колко са игриви и мили,реших да взема точно такова куче за сина ми,който е на 6 години и това му беше подаръка за рождения ден.Сега 6 месеца по късно, не съжаляваме за избора си.Той е едно прекрасно куче,толкова се забавляваме всички с него,вече е част от нашето семейство.Много го обичаме.

Снимка (и)

• 
• 

[fencho&sami]

Тук в тази тема и аз ще се включа.
Беше 20 ноември 2010г. В 16ч отидох на интервю за работа във една ветеринарна клиника тук във Варна.
Влязох и попитах къде е зоомагазина защотото интервюто ми беше за него.
Насочиха ме към него. Влязох аз леко притеснен и срещу мен видях 2 витринки с 2 кученца.
В едната мини пинчер кафяв хърбав много игрив.
Във втората едно къдраво пясъчен цвят бебе кокерче което лежеше в едно легенче и гледащо супер жално.
Като ме видя помаха с опашка много загадъчно.
Отидох до него и то се приближи.Погледа ме и нещо в мен трепна и ме плени.
Това беше усещане което не съм усещал към животинче до сега.
Усетих че искам да е до мен в нас и аз да се грижа за него.
Интервюто ми мина и на 4ти Декември ми беше първият работен ден.Всяка свободна минута аз ходих при малката сладурана.
И на 23 декемви сутринта влязох в зоомагазина и казах искам да си я взема у дома.
И така вече 2 седмици бебето кокерче на 3 месеца е тук в къщи с мен и много ме радва,
Ето за това реших да си взема кокерче и по точно това кокерче.

Снимка (и)

• 

[desi_kz1]

Взаимно сте се намерили

[ShiBumi_GirL]

а нали знаете колко е опасно закупуването на куче от зоомагазин?

[bebe87]

Ще се включа и аз в тази темичка. Аз не съм искала куче, и представа съм си нямала за кокерите. Около 17 години имахме булонка, аз бях много мъничка като я взеха родителите ми, тя почина от старост :(. Много обичам животните и винаги съм си мечтала за котенце, но вече заживях със съпруга ми и забравих за идеята с котката, още повече че аз трябваше да й търпя белите. Но през януари месец 2010, често вземах уличния котарак в къщи да се постопли и все се чудих да си го оставя за постоянно. И тогава едни приятели се обадиха да ме питат дали искам кокерче на 40 дена, техни познати го взели, ама го гледали в мазата и то постоянно плачело, твърдо заявих че не искам куче. Те се обадили на съпруга ми и му казали, че аз съм го искала кучето. И след малко слезте да си вземете дивачето даже с панделка на врата .
По него време учих за изпити и си стоях в къщи, а малкото бебче все в мене спеше, отначало все се карах и не го исках защото много бели правеше, но сегааааааааааа. Сега Мегито ми е всичко както за мен така и за съпруга ми, не си я давам на никого, тя е моята радост. Е все си е същата откачалка, но вече се примирих че няма да се оправи.
Може и да не е чистокръвен кокер, но какво значение има..........Ние да ви кажа не сме си я кастрирали, защото някой ден може да искаме малки, а доколкото знам е вредно, и по често боледуват животните след това. Поне нашия вет. така казва, както и че е хубаво веднъж поне да роди. За пръв път като занесох бебока, вет. каза че няма вариант да се направи нещо за да се избегне менструацията, т.е въобще не ми обясни за кастрация.
Май много се задълбочих.............

[samotnata]

Много хубава история. Те най-обичаните неща в живота ни така ненадейно идват. Да ви е жива и здрава много дълги години да ви радва.
А за раждането и кастрацията попрочетете тук има много обсъждано.
Аз като собственик на кастрирана женска мога да ви споделя нещо, ако ви интересува.

[bebe87]

Благодаря Билянче. Все още се запознавам с форумчетата тук, ще прочета това онова и тогава вече ще разпитвам

[kris11]

Нещо се нападат и обиждат кокерчетата , че са невъзпитани, катерят се по масата, дъвчат кабели, обувки, търмъчат диванчета и столове.
Няма такова нещо ; това са послушни животинки, гальовни . Не се катерят по масата и леглата, не ядат храна от чинии на масата или шкафове на височина 50 см / - само се души от 1 педя разстояние и се ляга долу и чака , НО ако нещо пада във въздуха -оп изчезва , също и ако успее да докосне пода . Любимо положение - да се спи върху краката ми . Цял ден може да е бил навън , но в 16- 16;30 си търси разходката .

[vitaminka1]

kris11, в 13 January 2011 - 10:19 PM, написа:

Не се катерят по масата и леглата, не ядат храна от чинии на масата или шкафове ...

Нееем, няма такова нещо

[LOVE KOKER]

Тоби проверява всяка чанта оставена на дивана. Ако има нещо за ядене го изяжда веднага. И на масата в кухнята се е качвал, но аз не бях в стаята и го изпуснах от хола, докато отида да го изведа от кухнята, нашия се качил на масата . Имаше само плодове, така че не си е струвало усилията Не че не яде и плодове

[kris11]

Лошо възпитание . Чанти, торбички задължително се изследват с душене , но да се рови вътре, да се яде от тях, - няма такова нещо.
Имам такива случаи - връщам се от покупки от магазин и пренасям торбите въ входа ,а 1- вото стъпало да ги пази Микрошката . . Аз се връщам поне 5 пъти и се бавя защото естествено не съм спрял наблизо. авсичко се обследва подушка и толкова, сяда се и се чака да дойда. Вътре може да има деликатеси и то нарязани ,може да има нещо готово топлички и ароматно - няма бъркане, ровене .
На маса не се качва , само на задни крака може да се надигне са по-добро подушване. Оставал съм мезета в чиния - луканки, шпек , филета на секцията на височина около 50-55 см подушва се от растояние 2отина см и се ляга долу, дори и да няма човек в стаята половин час - няма посягане .Чака се мирно и кротко и като влезеш има 1 влажен сърцезателе поглед дето ти преобърка целия стомах . Начина за посикване е дясна лапа в/у лява ръка и 1 сърцезателен поглед топящ айсберги