[Marea]

тук е мястото да разберем защо сме си избрали точно кокерче за домашен любимец :) И дали сме знаели какво точно означава да имаш кокер в къщата си :) :yahoo: :rolleyes:

[juj]

Всъщност аз исках просто куче, независимо каква порода... Спорихме доста...  аз исках хъски в началото, но бях съгласна на абсолютно всичко по принцип... брат ми искаше мопс или джак ръсел териер.. майка ми искаше кокер .. а баща ми беше без мнение по принцип, но си беше съгласен.
Решихме с майка ми да вземем кокере и го донесохме вкъщи без брат ми да знае. Той тогава даже спеше и го сложихме кучето отгоре му и той се събуди и почна да му се радва..
В началото той въобще не искаше кокер, даже още повтаря колко тъпо било, по-добре да сме си били взели джак ръсел.. ама като го види и почва "Бъки, Бъки, Бъки, Бъки, Бъки, Бъки" ;D ;D И му се радва, даже в последно време го и разхожда  ;D
А аз съм много доволна, такова игриво куче като кокера НЯМА! ;D :wub: :yahoo: :yahoo: :yahoo: :yahoo:

[Brani and Max]

хеи супер тема!
Ми ние избрахме кокер,защото ни се стори по прочетеното, че  е най-подходящ за начина на живот,който имаме и финансовите възможности. живеем в апартамент и място за голямо куче няма, пък и пари нямаме много за по-голямо куче. най-ми хареса като четях, че били страшно весели и жизнени кучета. описанието на нрава им най-ме привлече в тях. но дори не съм предполагала колко са диви. честно да си призная, за това не бях подготвена. също се привързват много към хората и истински боледува, когато трябва да е сам. но пък въпреки многото кучета,коот съм гледала, като него друго няма!!!!!

[Diqna_Stoicheva]

Аз пък неисках друго куче след като си загубихме пекинезчето преди 1г и 8м много тежко изживяхме загубата  :'( :'( ,но 4м след загубата децата и мъжът ми заявяват че ще си вземем куче и то трябва да е кокер много били игриви ,умни и т.н  :blink:  след това взех да се ровя в интернет за да науча нещо повече за породата и така разбрах че има английски и американски кокерчета  :P решихме да е американче и така сега Томи е нашето талисманче  :yahoo: :yahoo: :yahoo:

[Sesili]

При нас с приятеля ми аз бях инициатора за куче.Исках кокерче в началото американче,защото са много пухкави и с тези големи очички  :wub: Приятеля ми искаше лабрадор и аз само и само да имам куче се съглсих и бяхме решили вече,въпреки че през цялото време следях какво пишете тук  ;D Един ден приятеля ми каза,че май било по добре да е по-дребно кучето и пожела да му покажа снимки и описание на кокерите (ам. и анг.) После той се съгласи с мен и решихме да е кокер,но въпроса беше какъв?След много четене и умуване аз реших че няма да се справя с поддръжката (козинката) на американчето.И така след дълго чакане и търсене Бенджи влезе в нашият дом и най-вече в нашите сърца  :wub:

[vitca]

Много исках куче :blink:.И децата от 2-3 години настояват,но още не беше дошъл момента.Много мислихме,ама мноооооооого.С две котки вкъщи и с две деца е купон :rolleyes:,а си представях каква отговорност е и едно кученце.Мислих,да си вземем лабрадор-имам наблюдения върху породата ;)Но момента дойде,когато преди месец-два си намерихме едно бебе доберманче/разлепихме обяви,стопанина се намери/.Това отключи нещо в нас и усилено започнах да разпитвам и да търся куче.В момента в който го видях-се влюбих :P.Месец по-късно вече имахме едно чудесно бебе  :yahoo:.

[desi_kz1]

Aми след като мрънках на родителите си доста дълго време, те най-накрая се решиха :->) А породата я избрах аз :yahoo:кокерите са просто прекрасни създания :wub: В Казанлък има много малко кокери и лично за моето чаках повече от половин година докато майката се разгони, да забременее, да роди, че тогава да мине още месец :'(Дълго чакане беше  :'(А така стане че ми дадоха кокерчето когато беше на 30 дена защото майка му нещо се разболя(вече е здрава) :blink:

[joleto]

И аз доста мрънках на родителите си за кученце,но те все измисляха причини...не че сме нямали пари,просто неискаха да вземат,щото си мислеха,че пак те ще го разхождат както с  миналите кучета!
Имали сме доста кучета вкъщи...и никое не се е задържало толкова дълго колкото Беба,освен ирландския ми сетер,който беше доста дърт...ама МНОООГО ДЪРТ и той почина от естествена смърт!
След като почина неисках животно да стъпва в къщи...много се мразех,защото си мислех,че ще живее вечно и винаги ще бъдем заедно...ма няма да се получи!
След това казах на наще,че друго животно освен ирландски сетер неискам...но на пук те взеха котка-Сънита...след което отново ми щукна за куче-пекинез-те взеха котка-Ричърд...по нататък ни подариха кокер-Меган,който се оказа,че е двуполов...или по-скоро си е еднополов,но с недоразвита...сещате се...гледах по анимал планет за този проблем...та...баща ми се отврати и я подари :'( в добри ръце е и до ден днешен!
След дълго страдане за Мегито,се реших да взема хъски...събирах доста време,докато един ден не се влюбих в тази кукличка...просто я съзрях и желанието да я гушкам и да се грижа за нея беше по-силно от цената и...вярно...изневерих на дългообожаваната си порода хъски и на още по-дългообожаваната-ирландски сетер,но любов от пръв поглед!
Купих си я за английски кокер и тя ужасно много приличаше на кокер...след месец ушите и станаха по-дълги и с крива формичка,краката и се издължиха-както и муцунката и заприлича на порода Wanna be koker,но аз все още си я обичам,затова толкова се карам със семейството ми за нея...направила е толкова бели за 5 месеца,колкото сетера ми неуспя да направи през целия си живот ;D
МРАЗЯ СЕ КАТО ПОЧНА ДА ПИША РОМАНИ :angry: НЕМОГА ЛИ ДА СЕ СМЕСТЯ НА 5 РЕДА КАКТО ДРУГИТЕ :angry: :angry: :angry: ;D

[Icy]

след  като  пеито  ми  избяга  мечтаех  да си  купя  кокерче  след  като  родителите  ми  разбраха  без  да  ми  кажат  ме  заведоха  да  ми  вземат  куче  избрах  си  едно кокерче. :yahoo: :yahoo: :yahoo: :yahoo: :yahoo: :yahoo:

[joleto]

късметлия...аз трябваше да убеждавам моите за да ми вземат :-
мисля че всичко упира до връзката в семейството...при моето няма такава връзка,шото постоянно се караме... :-

[buch]

Не си права в моето сем почти не се караме всмисъ аз и някой и пак баща ми си е на мнението че ще ми вземе куче като имаме двор и каза че ако имаме двор той лично ще ми вземе санбернар

[desi_kz1]

buch, ти какво куче имаш? :blink:

[samotnata]

ВИнаги съм искала куче. Наще така и не ми разрешиха, стигнах само до рибки и папагали, които дойдоха в повече на майка ми. Временно съм приютявала една немска овчарка, доберманка, кучето ми на село беше селска превъзходна. Но мое куче не съм имала. Когато се изнесохме с приятеля ми първата работа беше да уточним, че искаме куче. Уточнихме и че ще е кокер, защото е жизнерадостна, не много едра порода. Имахме разногласия в желанията за цвят. Аз исках черен, той кафяв. И когато тамън събрахме парите се оказа, че са изкупили кокерчетата в магазина, където ги бяхме харесали. Няколко  месеца след това Сара се е оказала на пътя на приятеля ми. Нямах идея как точно да я гледам, какво е всъшност да имаш истинско куче, но малко по малко се научих. Така и не знам какво е да имаш истински кокер, защото нейната психика е много променена от тормоза, но не си я заменям за нищо на света.

[xrisi95]

Точно преди пет години(бях първи клас)пред блока ни видях една жена да води едно куче.Аз много го харесах и се поинтерисувах от породата.Оказа се че е порода английски кокер спаниел.Тогава нямах още компютър и татко тръгна да пита неговите приятели дали знаят от каде да си взема такова куче.Оказа се че те незнаят и така преди две години и половина аз получих компютър.Бързо се научих да търся нещо за кокери но когато намирах или се оказваше че жената не вдига телефона или са от друг град или просто са прекалено скъпи.Толкова много исках кокерче :'(.Преди една година и половина аз намерих едно пинчерче.Кръстих го Сара.Много си я обичках и с нея прекарвах най-хубавите мигове но един ден когато татко я разхождаше Сара тръгнала след един мъжки и татко тръгнал да я гони.Точно пред него тя излезнала на улицата и една кола я блъснала :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'(.Това ми разби душата!Пак тръгнах да търся кокер но цените вече бяха много скъпи и надминаваха 100лв.Но ето ме вече преди 3 дена се сдобих с кокерче.И вече смятам когато порасне да я заведа на училище за кучета и да я науча да стои до мен по време на разходките.Много радостна,че мечтата ми се сбъдна.

[samotnata]

Аз затова съм на мнение, че освен ученето да стои мирно си е задължително на такива оживени места кучето да е на каишка. Никога не се знае дали няма да се стресне от нещо, да подгони някой, да се разсее. Каишката е най-сигурния начин да си контролираш кучето. А без каишка може да си тича на поляната или в парка, където няма коли.

Съжалявам за офф-а, но просто не мога да арзбера хората, които не си връзват кучетата, а после плачат, че кучето избягало или било блъснато от кола. Освен това в закона пише, че сме задължени кучетата ни да са на каишка за тяхно и на всички хора спокойствие и безопасност.

[xrisi95]

И аз съм на това мнение аз никога не съм пускала предишното си куче без каишка на такива места кадето има коли но моя баща е много тъп и никога не ме слуша все едно го прави на инат и той явно не я е пускал един път а много пъти защото после ми каза че винаги е стояла до него и не е излизала на улицата.За него не са важни кучетата и май и мен не ме обича защото той знае че кучетата са моя живот и аз ги обичам повече от него :'( :'( :'(!Извинете просто винаги когато говоря за това се разплаквам и започвам да се ядосвам затова когато Вики порасне ще я заведа на училище за кучета и няма да допусна тази грешка!!!
    Някой знае ли на колко месеца вече мога да я заведа  на училище?

[samotnata]

Питай в темата за въпросите или възпитанието и ще ти отговорим, да не изместваме темата на разговора тук.

[krisi8nino]

Аз и брат ми много искахме кученце и накрая убедихме тати да ни купи. Трудното беше при избирането, защото искахме да е мъничко, понеже живеем в апартамент. Мини породите обаче са скъпички и тати не искаше да дава 800 лв за куче и почна едно обикаляне... ама на края попаднахме на кокер спаньола и като го видяхме какво е сладко и миличко и веднага се съгласихме, че това е нашето кученце :samodovolen:  :yahoo:

[mari_mvj]

Бааб ми има кокерче и аз отначало като го видях и аз поисках ама маика ми каза НЕ!След около 3-4 год молене 1 вечер тя се съгласи 1 седмица по късно имахме 1 малко и безпомощно създание вкъщи зависимо изцяло от нас  :wub: :wub: :wub: :wub:

[iveto_656]

След много мрънкане да ми вземат куче мама ме попита какво искам ,а аз хъски. Но тя каза ,че не е за апартамент.Брат ме искаше просто куче мама искаше кокер а баща ми нищо но каза ,че ако се взимаме ще е джак ръсел териер.Аз съответно не исках почнах да се интересувам от кокерчетата и така търсих и намерих. Казах на мама аиде за куче а тя не не ама един ден отидохме и взехме дари сега всички са много щастливи. :yahoo:  :wub: :yahoo: :yahoo: :wub: