Цитат
Г-н Атанасов,
не се познаваме нито вие мен , нито аз вас.Чел съм доста неща от вас относно Каракачанското куче, за това сте останал с впечатление че ви познавам, но това няма значение не мога да разбера само обратът в вашите схващания относно Каракачанското куче.Не знам дали имате поглед върху съвременните популации на Бок и на Каракачанските кучета, но повярвайте ми те се различават фенотипно , а дори и генотипно, ако ме разбирате!Относно снимката на Каракачанското куче в молосеруорлд може би имате предвид кучето до дървото - перфектно Каракачанско куче!Между другото покажете ми ако е възможно такова куче плод на слекция при БОК- трудно нали.Не знам кой е правил снимката но знаете ли че има живи потомци на това куче и те се наричат Каракачански!
Поздрави
Здравейте!
Вие ме принуждавате отново да Ви напомня, че би трябвало много внимателно да прочетете това, което Ви посочих в своя сайт. Ако го бяхте направил и осмислил, при малко повече разсъждение от Ваша страна, нямаше да се налага отново да се впускам в обяснения по редица от въпросите, които поставяте.
Първо, ще се постарая да обединя част от Вашите разсъждения с надеждата, че ще мога да се изразя с по-малко обяснения.
1. Вие казвате, че при тази порода породообразувателният процес не е завършил. Аз не твърдя никъде противното. Не напразно съм приложил схема по която, според моите разбирания, трябва да върви този процес.
2. Вие казвате: Ами това е най използваната схема на развъждане при Национален клуб БОК! Най-отговорно мога да заявя, че както в клуба на БОК, така и в клуба (или както там се нарича) на Каракачанското куче не се спазват никакви развъдни схеми. Може да ме обвините, в некомпетентност и липса на информация. Тогава веднага Ви опонирам със следното:
- Къде са племенните книги на тези клубове.
- Кои са водещите разплодници, до кое поколение е проследен техният произход, извършени ли са им Всички преценки, особенно преценка по потомство, за да бъдат обявени именно за водещи разплодници.
- Къде е т.н. «Случен план», кой контролира запложданията, къде са актовете за връзка и поредица други документи, изискуеми от селекцията. Само в тази област мога да Ви задам поне още 15-20 въпроса и съм сигурен, че не само Вие, но никой от споменатите организации не може да даде утвърдителен отговор.
- Колко кучета са радиографирани за дисплазия и други костно-ставни аномалии, за да могат да бъдат допуснати за разплод.
- На колко кучета е направен ДНК тест. Това го твърдеше някой от каракачанкаджиите, че го правят. Ами аз Ви отговарям на николко. И ако някой до момента (14. 06. 2005 г.) може да ме обори със съответния надлежно издаден и лигитимен документ, с който да докаже, че не съм прав, аз ще се извиня публично и официално на цялата кучкарска гилдия.
3. Вие казвате: сигурно сте присъствали на изложби на Българско овчарско куче, но идете и на някоя изложба на Каракачанско куче. Както се казва в една реклама - Ще усетите разликата!
На коя изложба ме съветвате да отида. Може би на тази, на която едно от призовите кучета бе с обратна захапка?! Няма разлика, уважаеми господине. И на едните и на другите изложби присъстват както сходни по фенотип кучета, така и абсолютно разнородни. Но може би знаете, че фенотипът не е абсолютен критерий за породността. Само, когато фенотипът се явява отражение на генотипа (а това се извършва чрез съответните изчисления, които гарантирам Ви никой не извършва) можем да говорим за разнопородност. Дано да съм ясен в обяснението си.
4. Вие казвате: днешното Българско овчарско куче не е вече вчерашното Каракачанско куче!
Нищо вече не е вчерашно и в науката няма вчерашни неща, защото тя се развива с такова бясно темпо, че много догми и аксиоми, вече отдавна са отхвърлени. По долу, ще видите, че и по този въпрос съм писал, но явно Вие и него не сте прочел.
Веднаж при великия Айнщайн влязъл един студент на изпит. Погледнал билетите и възкликнал: Г-н Айнщайн, това са същите въпроси от миналата година. Айнщайн казал: Да, но отговорите вече са различни.
Всяка една теория, уважаеми господине, има стойност само докато съществува като работна хипотеза. В момента, в който някой отсече: Край, това е истината! той се обрича да бъде обявен за най-големия глупак. Истинската наука е отворена система. Тя постоянно се развива, коригира и изгражда на базата на различни научни дисциплини.
Винаги съм бил противник на четенето на отделни пасажи, извадени от основния текст, но тъй като Вие до последно се мъчите да ми вмените неща, които аз не подкрепям или съм изложил мнението се според нивото на своите знания, по-долу прилагам абзаци от текста, който Ви съветвах да прочетете много внимателно. Ако го бяхте сторили много въпроси щяха да отпаднат, а така също и всичко което до момента написах.
И така, извадки от статията ми:
Породоформирането и специфичните особености на съвременните овчарски кучета е доста сложна и комплицирана тема. Тя не може да бъде разглеждана едностранно и схематично, уповавайки се единствено на досега наложилите се постулати, които се базират предимно на емоционални състояния или научно необосновани заключения.
Историята дава богата информация по темата, която е предмет на част от нашите проучвания. За жалост тя предлага твърденията си предимно в условно наклонение.
Палеонтологията и по-специално предоставените от нея единични костни остатъци от кучета, отдавна е подложена на все по-голямо игнориране в сферата на доказателствеността за еволюирането и породообособяването на вида Canis familiaris.
До момента за мене защитниците на Каракачанско или Българско е въпрос на емоционалност, не на научност. И на още нещо, за което пиша малко по-надолу.
Миграционните процеси от изток на индоевропейски, тюркски и други народи са следващата голяма вълнá, която довежда в земите на Европа едри охраняващи кучета. Вече обособените овчарски кучета на полупустинната Азия и планинския Кавказ навлизат в Североизточна Турция, Карпатите, приволжска и дунавска България.
В цялата тази амалгама звучи ненаучно, ако не и глупаво твърдението за обособена чиста порода на територията на една кръстопътна държава, която през хилядолетния исторически процес на миграции, завоевания, робства, величия и падения е поела целия негативизъм на миксираността и безпородността.
Така че, независимо как ще го наречем, кучето по нашите земи все още е на етап първичност и миксираност, защото, както вече казах, никой не може да ме убеди, че се води научно издържана селекция.
Ако говорим за овчарско куче, ние трябва да локализираме нашите твърдения в сферата на зоологията и животновъдството с неговите строго специализирани отрасли генетика и развъждане. За да бъдем още по-прецизни, трябва да се спрем върху последните разкрития в сферата на молекулярната биология, кръвно-груповия полиморфизъм, ДНК-анализите и разчитането на генома на домашното куче.
Вече го казах, ако накой може да ми докаже, че това е направено аз ще се извиня публично.
За да бъдем докрай верни на тази максима, ще споделим, че ние също сме писали за каракачанското куче. Първите ни статии за тази порода са още от 1984-1987 г. По-късно, около 1997-1998 г. също писахме за каракачанското куче. Но можеше ли по него време да се пише за българска порода кучета, когато данните на всички специалисти се свеждаха до едно единствено куче това на каракачаните. От позицията на времето започваме да мислим, че това е имало своята пропагандна или по-скоро компесаторна цел.
В литературата по животновъдство, независимо дали е за местни овце, коне или кучета винаги доминираше определението каракачанско. Но в науката, както и в живота, застоят е немислим. Историци, етнографи, зоолози, животновъди и кинолози започнаха да изнасят нови и нови данни, които едни след други оборваха стари теории и догми. Нещо повече каракачаните отдавна вече нямаха нищо общо с животните, които носеха тяхното име. Натрупали пари, благодарение на скромния начин на живот, които водеха, създали контакти със съплеменниците си от значително по-развитата в икономическо отношение Гърция, каракачаните се отдадоха на съвсем други дейности, диаметрално противоположни на овцевъдството. И ако имаха нещо запазено от животновъдния си дух, това беше строителството на мандри, преработка и търговия с млечни продукти, но не и отглеждане на овце.
На фона на всичко изложено дотук и на поредицата публикации по темата през последните еднадве години, трудно може да бъде обяснен неистовия стремеж на някои българи да наложат овчарско куче на България, а в същото време да носи името Каракачанско.
Ето защо мисля, че е нечестно да твърдим противното, ако претендираме да сме българи:
Недопустимо е на територията на една независима, исторически от хилядолетия утвърдена държава, да се наложи името на порода, носеща названието на номадско племе. До настоящия момент всички исторически източници са единодушни, че каракачаните се появяват по нашите земи около ХVІ в. един изключително късен етап от националното и стопанското развитие на България. Предмет на нашите проучвания не е какви са били тези чергари преди появата си в земите на днешна България, нито статусът им в предхождащото време. Фактите са абсолютно единни те се появяват на територията на България като номади, а историята е неумолима. Номадите са на по-ниско стъпало в своето социално развитие. Те могат да вземат наготово от културните и материалните ценности на народите, където се появяват, но не и да създават нещо свое, отличаващо се с автентична оригиналност. Скитниците-каракачани доказаха нежеланието и неспособността си да формират единна, етнически обособена и конкретно локализирана народностна група. Практикуването преди векове подвижно овцевъдство, ангажирало изцяло ежедневието и мисълта им, не може да им позволи да проявят селекционно творчество и способност да създадат единна и консолидирана порода кучета.
Във времето на една историческа епоха, когато светът се глобализира, границите размиват, а нациите обезличават, е престъпление да се наричаш българин и същевременно да прокарваш чужди на националната ни принадлежност теории.
Никой няма право да говори за различни породи овчарски кучета-пазачи на територията на държава, която по дължина не надхвърля 600 км. Може да се дискутира и работи над проблема за различни породни типове с една изходна форма. В името на българщината тази порода трябва да носи името на държавата, където се е породоформирала и практически доказала.
Моля да бъда извинен за прекалено голямата обстоятелственост, но това е само и еднствено с надеждата, че ще бъда разбран. Не е необходимо мнението ми да бъде споделено. Всеки разбира и приема нещата според собственото си ниво.
И тъй Като Вие не пожелахте да ми се представите, това е последният ми коментар по темата.
С уважение,
Николай Атанасов
Вход
Регистрация
Помощ
Горе
Цитиране +
