[mary_belcheva]

Здравейте .
Нека споделя и собствен опит при обучението на мече.
Първите месеци, когато Арес останеше сам, прекарваше по цял ден в опити да се качи на леглото (то му беше високо за изкачване) и не мирясваше докато не успее да свърши...голямата работа отгоре - нещо като кучешко-бебешко отмъщение . (Тогава никак не ми беше весело. )
Това отмина...за да започне да се напишква при посрещане на кака и батко вкъщи...
Тъй като се притеснявах, че няма да се справим сами с обучението на малко кученце се разрових в библиотеките и открих едно издание: "Ръководство за собственици на кучета по седмица" - http://virtualen-mag...enie-na-kucheto. Четохме я двамата с мъжо . Книжката е около стотина страници, но е напълно достатъчна, за да се научат основните кучешки команди лесно и бързо. Препоръчвам я на всички и успех при обучението.

[Sara08]

Здравейте! Искам да попитам дали някой си е карал мечока на обучение и дали има някакъв ефект?

[Sara08]

Sara08, в May 31 2009, 02:09 PM, написа:

Здравейте! Искам да попитам дали някой си е карал мечока на обучение и дали има някакъв ефект?

?

[katrin_fifo]

здравейте аз имам опит с обучението, моят ленох го научих на всичко което си бях поставила за цел, подава се на обучение и доста бързо усвоява за няколко часа се научихме да лягаме, сяда, дава лапа като му кажа лява дава нея а сега дясна, ходи на задни крака като му кажа хоп, на команда "tod spielen" ляга на земята и се прави на умрял, почти през ден ходим на разходка с колелото, има улица която преминаваме той върви до мен без каишка като му кажа чакай се спира, когато идва кола той си знае и идва при мен и сяда докато колата премине, върви до мен на fuss? независимо дали сме с колело или пеша без каишка, отделно ако се е отдалечил от мен и му кажа stay спира и ме чака, ела тук. Ами това е което можем за сега, в момента се обучаваме скачайки да взима лакомството и почти го може, смятам че са доста умни, но много своенравни от малкия си опит мога да ви кажа че ако искате да го научите се иска търпение, желание и много любов, лично за ленох мога да кажа че ако му викам въобще не изпълнява нищо напротив прави ми напук.Всичко което знам го научех от дог.бг(обучение на малко кученце)много полезна тема.

[mary_belcheva]

Sara08, в May 31 2009, 02:09 PM, написа:

Здравейте! Искам да попитам дали някой си е карал мечока на обучение и дали има някакъв ефект?

Аз имах голямо желание да заведа Арес на обучение. Успях да убедя приятеля си и миналата седмица отидохме на уговореното с треньор място.
Не желая да влияя по никакъв начин на желаещите да обучават кучето си при треньор, и поради същата причина няма да споменавам нито клуба, нито името на треньора, но аз лично останах ИЗКЛЮЧИТЕЛНО разочарована, въпреки положителните отзиви за него във форума.
След като в бързането забравихме да вземем лакомства (за нуждата, от които изобщо не бяхме предупредени) първите 20мин. от тренировката явно се демонстрираше, колко невежи сме изобщо да пропуснем такова нещо.
Изпратих Деан за кренвирши и с Арчо обикаляхме безцелно полянката.
За отделените пет минути, в които изобщо можеше да се говори за тренировка, авторитетно ни показаха нещо, което кучо вече знае - команда "Седни!" (и то по начин напълно неразбираем за него, вкючително с побутване на кучето). Някъде около 20 пъти чух, че "все пак не е лабрадор...". (Все едно се заблуждавам, че е .)
Обясниха ми, че трябва да му купя "строг нашийник", на което отказах с довода, че не искам да му се къса козинката на вратлето (той и без това сега няма много козинка ). Реакцията беше поглед от рода:"Тази пък на к'во се прави." Никой не спомена друг вариант (например "душач").
С това занятие тренировката завърши.
TOTAL COST: 20лв.

Прибрахме се и се разтърсих по-подробно по темата в и-нет. Намерих тези клипчета:"Видео-курс на д-р Йън Дънбар" (даже на БГ), на които смятам да се доверя в обучението на Арес. Повече не искам да чуя за тренировки .

[tanito]

Отварям и такава тема,защото смятам би била полезна на всички ни.
Всички знаем,че чау-чау са кучета с много упорит и твърд характер и им трябва също толкова упорит и волев стопанин.
Кажете вие имали ли сте някакви проблеми при обучението? Как се справяте с възпитанието навън и вкъщи,слушат ли ви мечките?!
Аз от моя скромен опит мога да кажа,че не веднъж съм се сблъсквала с различни проблеми.Много е важно според мен още от самото начало на взимането на кученцето вкъщи да му покажете кой команда и кой е господаря,защото след това рискувате да ви се качи на главата.
А и още нещо което се сетих,много хора съм чувала да казват,че чау са глупави кучета  вие как мислите това вярно ли е?
Поддават ли се лесно на дресировка или възприемат по бавно от другите кучета основни команди.
Аз например не смея да пускам Белла,защото и на възраст от 2г все още си прави оглушки при комадна "ела тук"  При вас как е,как минават разходките?

Аз моя го разхождам без никаква каишка, много ме слуша той e на 6 години и много рядко му слагам каишка много ме слуша и изпълнява всякакви команди.

Чудесно е, че ви слуша :), това е рядко, но само да знаете, че тук пишем на кирилица. Пуснете някоя снимка на вашият мечок.
Мод.

[tanito]

Наскоро си взех малко чау.. страшен сладур е,много е игрив и много миличък.. ноо е много инатлив.. не се поддава на никакво обучение и изобщо не ме слуша,а най-голямият ни проблем е с хигиенните навици.. знам,че трябва търпение,но все пак искам да попитам вия как се справихте с вашите чаувци ? Моляя ви помогнетеее мии  :'(

За хигиенните навици мога да ти кажа само едно нещо - ако имаш по-свободно време го води на разходка по 5 или 6 пъти на вън и ще свикне. Моят докато беше бебе го водехме редовно на разходка.
Който излиза, го взима с него на разходка и вечерта спи като къпан.

Кирилица :)
Мод.

[sara92]

От университета на Британска Колумбия във Ванкувър са направили изследване според което определят умственото ниво на кучетата равно на 2-е годишно дете. Тоест по-умните породи разбират до 250 думи...... Най-умните породи били колитата, следвани от пуделите, немските овчарки, златистите ритривъри и доберманите!

Къде сме ние... За съжаление ни слагат в гупата на най-глупавите домашни любимци- на първо място са афганските хрътки, бесенджи, булдозите, чау-чау и хрътка борзой.....
Не се притеснявайте каквито и да са мечетата ни, няма да спрем да ги обичаме и да се грижим за тях, да са живи и здрави. Това е само статистика!

[Норита]

Знаех си, че е глупава моята мечка . Но пък сега изпъквам - не съм най-глупавата в семейството

[sara92]

Нори, ти ме разби...!!! Точно по този начин трябва да приемем, това последно място.... НАЗДРАВЕ ЗА МЕЧЕТАТА!!! Има и друго, поне не сме в групата на "злобните" и "опасните" кучета. Ох, Нори много ме разсмя...

[Норита]

Хихихи, Сари старая се да съм позитивна хахахаха, пък и имах странното чувство, че предишното ни куче беше по - умно от моята особа, което не ми повлия особено добре толкова годинки на егото ми.
Права си, добре, че не попадаме в класация "леко зли" и "малко опасни кучета". Ама пък трябва да сме в класация "най-мекички и пухкави домашни любимци, които много, ама много обичат да се кучкат и да хъркат нощем".
Бръм, съжалявам за спама (хух).

[IA---]

Да бе , най глупави .Я ДА СИ ГЛЕДАТ РАБОТАТА.Никой от тях явно не е имал чау чау.То моето гардже ми е най хубавото и умно .И ако нямат нищо напротив аз имам доста книги за обучение. И според някой чауто е бойна порода и е второто по агресивност след питбула ,но за разлика от него е по умно и знае кога и кой да напада.А това ,че са горди и инатести не ги прави глупави ааааа Иначе съм имала коли 16 години и мога наистина да кажа ,че само дето не говорят .За разлика от моята Ванда /КОЛИТО/ ИЯ е доста по уравновесена и спокойна натура.Така ,че всяка порода си има своите особедности и чар.

[sara92]

Еееее, то се знае нашите "гарджета" са най-хубави. Трябва да ни класират по чар, атрактивност и гордост! IA---, казваш, че са опасни като бойна порода, сигурно защото знам каква захапка имат и как не пускат. Всички ветове се страхуват от чау, най-вече от ухапване! Обаче, за най-опасни породи класацията е следната: питбулите, аляски маламут, доберман пинчър, ротвайлерите, немски овчарки, боксер!

[Furia_S]

Като цяло обучението на чау не се отличава от обучението на другите кучета. Да, породата има си свои собствени специфични моменти, но това важи практически за всяка една друга порода. Който е обучавал САО или КО ще ме разбере. Мога да направя разликата между лабрадор и чау в обучението им от личен опит: през месец май се разделихме с черна лабрадорка от фондацията "Очи на 4 лапи", чията цел е подготовката на кучета-водачи на слепи хора, ние бяхме приемно семейство на кученцето от 2.5 месеца до 1 година. Разликата между двете кучета беше феноменална. Лабрадорката бе силно ориентирана към човешкото присътствие, имаше силно изразен хранителен и игрови стимул за работа, а също така обожаваше да апортира. Връщайки се в годините назад, осъзнах че нито едно от тези качества не притежаваше Лео.
Първо той не е апортировчик. Лабрадор-ретривър е породата за апортиране, самото название на породата го подсказва, "ретрийв" знаете какво значи. Второ, той не се интересува толкова от храната, колкото лабрадорката-прахосмукачката. Правеше ми кисели физиономии, когато му давах кашкавал, нарязан колкото ноктите на кутрето ми. Когато учих лабрадорката да не взима храната от непознати хора, бях купила наденица и я раздадох на строителните работници край нас с условието да не я изяждат, ей, а да викат кучето и да му предлагат наденицата. така се учихме с нея - чрез провокации. Някои от тях са предложили салама и на Лео - не мога да ви опиша с какво презрение ги изгледа той. "Яжте си вашата соя, мен не ме занимавайте с глупости" - се четеше в погледа му.
Там, където лабрадорката за парче салам бе готова да продаде душата си, мене, родината и чужбина взети заедно, Лео не помръдваше, скептически оценявайки ситуацията. Може и да изплюе лакомството, защото НЕ ТОВА Е НАГРАДАТА за него.
Същият проблем наблюдавах и в апортировката: ако на лабрадорката й бе достатъчно за награда да носи една пръчка/топка или да я апортира, то с чау наблюдавах следното.
Ние сме в парка, край нас търчи мъжки НОК, бесен апортировчик, обожава да носи камъни-пръчки на стопанина си. Лео сиди, наблюдава, гледа, и изведнъж тича към първата пръчка, дето вижда, носи ми я в краката и подканва да я хвърля, като припада на предните лапи, махайки с опашката си: при него това е покана за игра. Хвърлям пръчката, той се втурва, носи ми я, слага в краката и озадачено грухти:"У?".
Демек -" е, за това ли оня там търчи? От това ли получава удоволствие? ТОВА ли беше? Не видях къде да се смея, стопанкееее, вие, двукраките, стемного странни."
Изобщо повече не прояви интерес към пръчки-камъни-топки, не му доставя удоволствие и не го смята за награда, както правеше лабрадорката.

Аз открих, какво разбира той за награда - моето бурно емоционално одобрение, галене, когато го хваля с подчертана интонация "Брррррррррраво на момчето ми! Моето момче! Ех, че си ми златен" и другите глупости, които обичащ стопанин винаги говори на кучето си в изблик на радост.
Командите ги научава веднага, но проблемът при чау, че не са послушните изпълнителни войничета, които предано гледат в очите генерала си - тоест стопанина.
Иначе се обучават точно като другите кучета, само че наградата за тях не винаги е салама, както беше в нашия случай.

Нещо много дълго стана, ще прощавате за което:-)))

[sara92]

Горния пост изчетох внимателно защото сме гледали доста различни породи, вярно винаги по една породна единица, но откакто имаме Сара друго куче при нея не може да стой, Лъки е изключение, той е привилигирован заради много неща....Та конкретно се заинтригувах как се понасяха чау с лабрадорката, все пак Лео е бил "стопанин" Всеки следващт натрапник не винаги се приема добре... Само при Дени69, които са с пет кучета има абсолютна идилия и консенсус.

[Furia_S]

Горния пост изчетох внимателно защото сме гледали доста различни породи, вярно винаги по една породна единица, но откакто имаме Сара друго куче при нея не може да стой, Лъки е изключение, той е привилигирован заради много неща....Та конкретно се заинтригувах как се понасяха чау с лабрадорката, все пак Лео е бил "стопанин" Всеки следващт натрапник не винаги се приема добре... Само при Дени69, които са с пет кучета има абсолютна идилия и консенсус.

Не я приемаше до последно най-вече заради огромна разлика в темперамента и силната ревност, която изпитваше. Все пак аз трябваше непрекъснато да се занимавам с нея и не само в смисъл обучаване на командите, а и пълна социализация, абсолютно необходима за всяко едно куче, камо ли за куче-водач на сляп човек. Ревнуваше и към това, че всяка седмица ние трябваше да посещаваме с лабрадорката задължителните тренировки към училището за водачи. Нямаше как да взимам и Лео с мен, поради няколко причини - една от която е че в транспорта не се допускат домашни любимци освен кучета-водачи и полицейски такива. Другата е че по времето на тренировката с другите приемни семейства нямаше как да се разкъсам между двете кучета. За това, когато се прибирахме с лабрадорката от тренировки той внимателно ме душеше с муцуната, където ясно се четеше:
- Пак се шляете някъде без мен, че и на кучета миришете, предателки.

Но първоначалната причина бе в това, че тя бе ужасно енергично и игриво кученце, и му досаждаше непрекъснато с цел игра, а моят философ и флегматик не обича такива "лепки". Той с удоволствие играе с другите, но когато той реши или когато аз го каня - а аз знам как да го направя. Иначе посред нощ буен лабрадор да му скочи отгоре - сериозният ми чау не намираше никаква прелест в това.
Когато лабрадорката замина окончателно за училището, той бе направо щастлив - как! Любимата му стопанка е отново само негова! Известно време ходеше след мен и погледа му светеше от щастие, вместо очи там виждах две кафяви слънца:-)))
Имахме и известни проблеми, когато е решил че с появата на по-малкото кученце той ще е водача на глутницата. Мина известно време з ада му покажа че водача на глутницата си оставам аз, да не си ги въобразява такива. Сега е в пъти по-послушен и любвеобилен отпреди, още по-често ме побутва с муцуната в краката, размахал опашката за да каже:
- За какво ти бе тая досада? Виж колко ни е добре само двамата, ти и аз.

Нещата щяха да са по-лесни, ако той бе кучето на някой друг от семейството, а с лабрадорката се занимавах аз. Но той си ме избра за стопанка от самото начало и много страдаше че трябва да ме дели с някой друг.
Интересното е че сега когато вижда черно лабрадорче показва бурна радост.

Забравих да добавя, че бебе-чау, внесено от мен през 2007-ма той прие буквално на третия ден и не ревнуваше от нея въобще.

[sara92]

Furia, описанието е абсолютно идентично с поведението на Сара. Понякога съм се питала природата ли им е такава или аз не се справям с нейната сприхавост спрямо други четириноги. С Фродо се държеше повече от враждебно, беше нападателна и го хапеше и тормозеше. Той милия пък все искаше да и угоди и да играе с нея, но уви. С пекинеза Ричи са пълна "АНТИПАТИЯ", уж тя е дистанцирана и улегнала, но така го издебва, че едва го вадим от зъбите и, мята го като парцал, той пък е досадник и много се ерчи....пак няма консенсус И сме ги разделили с километри, да има спокойствие Пак ще се повторя само на стопаните на Макс-Дени 69, съм завиждала благородно, толкова различни породи плюс две котки и няма никакви проблеми на съжителство. Те определено ревнуват, Лео също го е показал изразително, е дано са живи и здрави и по-малко да боледуват.

[Furia_S]

Furia, описанието е абсолютно идентично с поведението на Сара. Понякога съм се питала природата ли им е такава или аз не се справям с нейната сприхавост спрямо други четириноги. С Фродо се държеше повече от враждебно, беше нападателна и го хапеше и тормозеше. Той милия пък все искаше да и угоди и да играе с нея, но уви. С пекинеза Ричи са пълна "АНТИПАТИЯ", уж тя е дистанцирана и улегнала, но така го издебва, че едва го вадим от зъбите и, мята го като парцал, той пък е досадник и много се ерчи....пак няма консенсус И сме ги разделили с километри, да има спокойствие Пак ще се повторя само на стопаните на Макс-Дени 69, съм завиждала благородно, толкова различни породи плюс две котки и няма никакви проблеми на съжителство. Те определено ревнуват, Лео също го е показал изразително, е дано са живи и здрави и по-малко да боледуват.

С Лео проблемът бе лично мой - не му показах веднага след появата на лабрадорката къде му е мястото в иерархията на глутницата ни (а кучетата възприемат човешкото семейство като глутница) и той трупаше-трупаше раздразнението си, което в един момент просто се взриви. А аз бях твърде улисана в грижите около лабрадорката за да разчитам неговите сигнали на неудоволствието и нарастващата агресия.

Уж правих всичко правилно - храних двете кучета след като се нахраним ние, и то в различни места, и то по команда, извеждах ги заедно, еднакво ги галих и еднаква ласка им осигурявах, контак и игра, но дойде един момент, в който моят доминантен мъжкар просто реши да се катери по-нагоре в иерархията с цел да провери до къде може да стигне. А аз, шашната от отговорността за чуждото куче - лабрадорката, бях изтървала момента в който трябваше твърдо да го коригирам.

Поведенчески проблем при всяко едно куче е твърде индивидуален, след агресиите на Лео приложих доста драстични мерки: кастрация за понижаване на тостестерона, намордник, твърда корекция на командите и смъкването на долу в иерархията на "глутницата" ни където съм водещата кучка (мдам, доживях).

Никакви гуци-муци. Той е куче-компаньон, който си е мислил че е господар на света. Грешката в постъпките му бе бе само моя.

[sara92]

Много крайни мерки си взела за Лео....може да си постигнала загуба на агресивността като по учебник, но си рискувала чауто да промени коренно и характера си. При теб разбирам, че се е получило в положителна насока крайния резултат, но не винаги е така. Кастрацията помага да се избегне при мъжкото агресивната хиперсексуалност и неприятните последици от постоянно преследване на женски кучета, Лео не е бил улично куче едва ли бихте го пуснали за разплод и ми е жал, за мен е противоестествено. Уличните кучета ги кастрират...и е ясно защо. Аз не оспорвам решението, това е много смело решение, ясно е че, всичко е било изчетено взето под внимание, сигурно сте правили и няколко консултации.Тази тема е малко костелив орех, тя за мен е като темата дали да се купират ушите на кучетата от породите на доберман, шнауцер, кавказка овчарка, дог и боксер. Защото в Германия и Австрия където стриктно се спазват приетите закони за защита на животните на КИНОЛОЖКИ ИЗЛОЖБИ НЕ СЕ допускат кучета с купирани уши. Само здраве за мечето Лео.

[Furia_S]

Много крайни мерки си взела за Лео....може да си постигнала загуба на агресивността като по учебник, но си рискувала чауто да промени коренно и характера си. При теб разбирам, че се е получило в положителна насока крайния резултат, но не винаги е така. Кастрацията помага да се избегне при мъжкото агресивната хиперсексуалност и неприятните последици от постоянно преследване на женски кучета, Лео не е бил улично куче едва ли бихте го пуснали за разплод и ми е жал, за мен е противоестествено. Уличните кучета ги кастрират...и е ясно защо. Аз не оспорвам решението, това е много смело решение, ясно е че, всичко е било изчетено взето под внимание, сигурно сте правили и няколко консултации.Тази тема е малко костелив орех, тя за мен е като темата дали да се купират ушите на кучетата от породите на доберман, шнауцер, кавказка овчарка, дог и боксер. Защото в Германия и Австрия където стриктно се спазват приетите закони за защита на животните на КИНОЛОЖКИ ИЗЛОЖБИ НЕ СЕ допускат кучета с купирани уши. Само здраве за мечето Лео.

Здраве нямаме, уви. Имаме сприхав и доминиращ характер, който трябва да държа много изкъсо с много обучение и четене. Хората които са ни виждали ще ви кажат че са докоснали едно мило и адекватно куче, но само аз знам какви усилия и що четене ми костваше това. Не съм съгласна че кастрацията е някаква крайна мерка за един предразположен към агресия мъжкар, който е предназначен за компаньон и не представлява никаква породна ценност. Знам за случките, когато мъжките чау са ги ПРИСПИВАЛИ поради агресия. Съжалявам, но това въобще не ми звучи като правата на животните и тяхната защита.
И сега, дайте да го погледнем така: целта е с която се взима едно куче-компаньон е комфортният тандем, ТАНДЕМ със стопанина. Аз допуснах някои ключови грешки в ситуацията с появата на лабрадорката миналата година. Бях ухапана аз самата и тригодишната ми дъщеря. За разликата от другите стопани не си затраех и не го замълчах свенливо, а се поучих от грешките си и реших че кастрацията, корекция и моят труд ще ни помогнат това да не се повтаря повече никога. НИКОГА не пожелавам на никого да вижда как любимото му куче хапе малко дете. Писък, кръв из-под малките пръстета, ужаса в очите на бащата - не го пожелавам.

Аз не крия че допуснах грешки, не се гордея с тях, но и не потулвам нещата, защото точно това е по-вредното. Да сидиш и да лъжиш хората как чау е една абсолютно безпроблема порода? Глупости, твърде много обичам и кучето си и породата като цяло за да правя подобно нещо.
За това не бих сравнявала кастрацията с купирането на уши-опашки. Поради простата причина че точно на запад пък кастрацията е по-разпространена практика за животните, които не се допускат за разплод. Най-малкото за да не ги плодят както е при нас. Предпазна мярка срещу човешката глупост, алчност и лекомислие. Когато разказах за станалото на приятели-кучкари в чужбина, една дама от САЩ ми каза че ако това бе се случило при тях, властите щяха да приспат кучето. Настръхнах. Не я знам в кой щат точно живее и какви са законите там, но и не искам да знам.

Смисъла не е в това да дундуркаме кученцето и то да е нашето "детенце" - аз деца си имам. Смисълът не и в това да ги гледаме като в зоо-ферма.
Моят смисъл от живота с кучето е взаимният комфорт и тандем.

Да, разбира се че съм се консултирала, и то не само с един инструктор по корекция и дресура, и то не само в България. До един одобриха решението ми.
Пак искам да посоча - нека не се зацикляме върху кастрацията, поради простата причина че това не е вълшебна пръчка, с която променяме поведението на кучето: тостестерона спада драстично, но ако стопанина не възпитава с корекция кучето си, файда почти няма. За това не съм съгласна че "но си рискувала чауто да промени коренно и характера си. ". Характера си е характер, или го имаш или не, при кастрацията повишаването на агресия може да има само при преднамерено озлобяване, а аз целях точно обратното - да я намаля.


И нека да го кажим правата: за грешките на кучетата си сме виновни ние, хората. Аз пропуснах да го туря на мястото му, когато имах първи сигнали за доминиращо поведение, сега, връщайки се назад, виждам кога още трябваше да го сваля в иерархичната стълба надолу. Но тогава не обърнах внимание на някои предварителни сигнали, които опитен инструктор щеше да разчете правилно и да ги прецени тутакси.

Предпоставките за това е имал от самото начало, аз още тогава мислих да го кастрирам, но хората около мен с мнение, близо до вашето, ми говореха същите подобни неща и го отлагах... отлагах... И ето къде стигнах.

Нито за секунда не съжалявам за решението си. Сега аз и семейството ми живеем къде-къде по-спокойно щастливо с любимото ни куче. В крайна сметка точно това е целта да имаш куче - да сте в тандем и хармония.
А! И да не забравя да повторя (ако трябва и да потретя) - в основата на всичко е непрекъснато обучение и желанието/знания на стопанина да разбере поведението и реакциите на кучето си. Тоест кастрацията при корекция на агресивно поведение е само помощен инструмент, всичко останало зависи о т желанието на стопанина да коригира любимеца си. Или липса на такова. както стана с оная мадама дето е приспала 2-годишен мъжки от развъдник с родословие, щото е хапел всичко което се движи. А тя, вместо да отиде при инструктора и да го тури на мястото, просто го е приспала. Щото не й се занимаваше. И веднага си купи друго. Историята няма да я забравя...

Уффф, пак стана дълго:-))))
Просто се помъчих да съм възможно по-подробна. Ако има нещо неясно - питайте:-)
Поздрави.