Гледам ви снимките тук, гледам и моите животни вкъщи... и се чудя напоследък, много се чудя. Когато някой ми каже "Ти ще се побъркаш с тези животни. Това е много лошо, защо са ти?", или със малките котета, които все идват вкъщи на приемен дом - "Ама за какво ги влачиш сега тия котки? Не ти ли стигат твоите"... И си седя и се чудя. Чудя се колко ли е тъжно в живота ти да не присъстват тези неща, да не ги виждаш. Да се събудиш сутринта, да не настъпиш играчка, или още по-лошо - цяла котка.
![:ab_041:](http://forum.dog.bg/public/style_emoticons/default/ab_041.gif)
Да закъсняваш всеки ден за работа, защото върху леглото ти има една купчина козина, която се гушка и не ти дава сърце да станеш, защото ще ги разкараш, а те се гушкат така мило. Уж знам, че има хора, които не мислят като мен и вас, знам, но пак да си кажа, не разбирам.
И си седя тук при вас и гледам. И се усмихвам. Ех, колко малко ми трябва да се усмихна. Браво на вас и на красивите ви животни!