[Bobolin]

Здравейте.
Кучето ми не иска да идва при мен при команда. Става дума за 9 месечен голдън ретривър. Днес беше капака на всичко. Под силния вечерен дъжд аз го извеждам както всяка вечер за вършене на неотложните нужди. Пуснах го на полянката на която се разхождаме обикновенно и най-лошото опасение ми се сбъдна - мокър до кости тичам и гоня юнака а той доволно захапал някакъв боклук бяга и не иска да дойде. Всъщност точното нещо което прави е да намери някакъв боклук (в най-лошия случай изпражнение) да го захапе и видимо горд и доволен да избяга на определена дистанция от мен наблюдавайки ме. Ляга в тревата и започва да се лигави с боклука който е захапал като не спира да ме наблюдава. Аз се приближавам до него и в момента в който дистанцията помежду ни стане 2-3 метра той изведнъж скача, захапва си боклука, спринтира нови 40-50 метра ляга и всичко се повтаря. Понякога успявам да го излъжа като размахам пръчка и той дохвърчава при мен в очакване да я хвърля за да я вземе но аз от горчив опит знам, че хвърля ли я забравям и за пръчката и за кучето, защото тя се превръща в следващия трофей а аз в маратонец.
Имам чувството, че кучето възприема това като някаква игра но проблема е, че когато дрехите ти по теб са утроили теглото си и усещаш вода и в най-неподходящите места не ти е много до гоненица а всичко, което искаш е домашният ти любимец да проумее че команди като "тук" означават да дойде при стопанина си. Тренирали сме я, давал съм му поощрения когато е идвал и т.н. но просто махнем ли му каишката и усети ли свободата развява уши и преливащ от щастие забравя какво се иска от него.
Разбира се по някое време все успявам да го хвана но с цената на нерви удоволствието от взаимната ни разходка се превръща в неприятно усещане. Имам чувството че и кучето разбира че ме е поизнервил защото у дома после ляга на пода като най-невинното същество на света, гледа те в очите с виновно/учуден/изненадан поглед и мирува без да нахалства и търси ласки както прави обикновенно.
ГОЛЯМАТА МИ МОЛБА е да дадете съвет как да го науча да идва при мен при подадена команда независимо колко му се играе и т.н.

[Vabank]

Разбира се, на думи е по-лесно...
Но: първо, необходими са ти нашийник-душачка (не бодилка!) и така нареченият "дълъг" повод - около 5 метров платнен повод; ако не може да се намери по магазините, може да си ушиеш (не бива да е кожен, малко по-надолу ще се изясня защо).
Второ, НЕПРЕМЕННО смени командата: ако досега е била "Ела тук!", започни да работиш с "При мен!" да речем.
Отработката на новата команда започва, както с всяка една, с лакомство в джоба и НА ПОВОД.
Свободно шматкащото се на повода куче викаш с новата команда, показваш лакомството едновременно с повикването и, ако кучо доприпка щастлив, черпиш; ако не - попридърпваш го и пак черпиш, като го издърпаш до себе си... Добър съвет е ВИНАГИ да го хващаш и за нашийника ИЛИ да го караш да седне пред теб КАТО част от командата и завършек на изпълнението й.
След 1-2 дни, когато кучето вече е "стоплило" за какво става дума и че новата команда значи да дойде до теб, преминаваш на дългия повод ИЛИ на рулетка, ако имаш такава.
Пак по същия начин - свободно шматкащото се на по-голямо разстояние куче викаш, ако трябва придърпваш и т.н. Разумно е да използваш момента за провокации: пръчки, съблазнителни боклуци и прочие, които кучо да награби - разбира се, ако го прави, когато е "на повод" - кучетата не са тъпи и знаят кога имаш достъп до тях и кога не.
КОГАТО започне да изпълнява командата и в това положение (но поне след 1-2 дни), започваш да слагаш дългия повод и да пускаш кучето да го влачи след себе си. Номерът в случая е, че ако кучето не се подчини да дойде при повикване, гониш края на повода вместо самото куче; настъпваш го и ето ти кучето под контрол отново... след което следва придърпване; идване по принуда и почерпка - ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, дори ако кучето пътем е награбило боклук...
След известни тренировки по този начин, кучето би трябвало да усвои факта, че ДОРИ когато е пуснато, човекът пак успява да го докопа и, иска или не, трябва да идва.
В случая има три важни елемента:
1. Повикването - и съответно идването при стопанина - ВИНАГИ трябва да е приятно за кучето упражнение, ДОРИ ако междувременно кучето е направило беля. Тоест, то трябва да знае твърдо, че ако се подчини и дойде, не го очакват шамар, крясъци и неприятни преживявания - напротив, ще му се зарадват и ще го почерпят. Ако нещо е сгрешило, човекът ВИНАГИ може да си изкара яда малко по-късно, като го излови в някаква мизерна грешка и го накаже ЗА НЕЯ, а не за направеното преди повикването.
2. НЕ ТРЯБВА да се допуска неподчинение. Ако човекът е сигурен, че командата няма да бъде изпълнена, той НЕ БИВА да я подава. Звучи малко идиотски, но е така: ако човекът половин час се хаби да вика кучето, което си пита ушите, то изводът за животното е, че може да си прави каквото си ще. С други думи: ако кучето се разсейва и сте уверени, че няма да дойде, тогава привлечете вниманието му по друг начин - използвайки името му, свиркайки, пляскайки с ръце по бедрата, с пръчка в ръка и т.н., но БЕЗ командата за повикване. Едва когато обърне внимание, ТОГАВА го викнете - когато вече тръгне да идва.
3. ВИНАГИ човекът трябва да държи на намерението си. Не бива след първоначалното подаване на една команда да се отказва от нея. Примерно - да викнете кучето и, след като при 1-2 повиквания не се е подчинило, или пък е тръгнало към човека, но не се е приближило съвсем, човекът да се откаже от командата. Ако човекът нареди нещо на кучето, той трябва да очаква изпълнението "докрай" и да не си сменя мнението по средата на изпълнението.
Спазването на тези три правила би трябвало да доведе до нормално поведение на животното...
Впрочем: дългият повод е платнен, защото коженият се мокри, докато се влачи по земята - примерно в роса... и после става гаден за пипане. Желателно е при повикване кучето да седне пред/до/около човека или човекът да го хваща всеки път за нашийника, за да свикне животното, че НЕ ВИНАГИ след повикване го закачат на повод и го прибират. Последното много често е пряката причина за неподчинение - ако кучето знае твърдо, че викнат ли го, значи си отиват у дома, то естествено няма да идва охотно при стопанина си... Добро разнообразяване е след повикване закратко да бъде закачано на повод и после пускано свободно отново, да речем. И почерпката, особено при голдени, лабрадори и овчарки, е също важна част от играта...
Самата смяна на командата се извършва, защото кучето вече знае, че при повикване с първоначалната команда няма НУЖДА да идва непременно, а целта ни е да го научим да се отзовава безпрекословно.

[mil_]

Вабанк го обясни добре, към методиката ще добавя две-три думи... абе като го мислих, станаха двеста ...
Първо: защо кучето ти не идва?
Бъди сигурен, че знае много добре за какво става дума, той въобще не мисли, че това е игра, НО също така знае добре, че може да НЕ изпълни, защото от това нищо няма да последва. Затова ти разиграва театър. С други думи, няма необходимата мотивация, за да изпълни. Няма страшно, даже е страхотно, кучето ти е със силна нервна система, просто трябва да се научиш да я управляваш.
Преди усвояването на тази команда трябва да сте усвоили тези, които се изпълняват в непосредствен контакт като редом, седни, легни. Вече неведнъж съм обяснявала, че последователността е важно нещо. Вабанк е също много права като ти казва: тръгнеш ли да се занимаваш методично, смени командата.
Добре е отработката на команда "тук" да започва от изходно положение "седни", а не от изходно положение "свободно шматкащо се куче". Подаваш команда седни, отдалечаваш се до края на късия повод (в началото двуметров) и подаваш командата "тук". В същото време показваш лакомството и бягаш назад, за да увлечеш кучето, като коригираш ако не изпълнява (Какво е корекция е много важно да знаеш,ь иначе кажи си). По-късно същото се прави с дългия повод от все по-голямо разстояние.
Друга добра комбинация е "седни със задържане" и "тук". Въобще работите ли по "седни"?
Когато учиш кучето да идва, карай го чрез повода или друго механично въздействие да седне с муцуна към теб възможно най-близо, ако от самото начало това не е както трябва, по-късно трудно ще го поправиш.
Идея при твоя случай, който е идентичен на моя преди време. Възможно е кучето да стане както му викат "leash-smart", в буквален превод "поводо-интелигентно", т.е дори и да изпълнява перфектно с дългия повод, да не изпълнява когато е свободно, както се случи при нас. Тогава опитай да го замериш с верига, която да издрънчи непосредствено до него. В същото време с мек игрив глас го викаш. И да го уцелиш по задницата, няма страшно, даже е желателно без да причиняваш болка, само стрес. На туй аз му викам "дистанционна корекция" При Реджи подейства страхотно - два пъти и бяхме готови. Но не при всички има ефект.
Въпреки, че Вабанк го е казала, повтарям:
- Никога не го наказвай, когато е дошло! И не му говори с лош тон, бъди актьор! Колкото и да те е разигравал преди това, похвали го. Ако си вбесен, подай команда седни, ходи го пребий, или пък търчи като маратонец да го хванеш ... но дойде ли, само мед от устата и ръцете ти!
- Не го викай, ако вероятността да изпълни е малка!
- Не тичай след него, напротив, като не идва, обърни му гръб и с твърда крачка се отдалечавай, без да се оглеждаш.
- Понякога го викай за награда или лакомство, след което го пусни да играе пак.
- Щом дойде, не го пускай без освобождаваща команда от типа на "играй".
- Не го викай повече от 5-6 пъти на разходка. По-добре 1 изпълнение, но правилно.
По-късно работете по начина, описан тук (гледай втората статия, ако не знаеш руски, ще го преведа):
Отработка на команда "тук"
Ако още не сте усвоили седни, започни от нея.
Заб.: по мое мнение "бодилката" е многократно по-добра като тренировъчно средство от душача, и, колкото и да е чудно - по-хуманна, но това е друга тема.
Успех.
ПС. За да съкратя безкрайно дългия си постинг, ще добавя още редове cl) , че да ти кажа, всеки стопанин е ужасно нетърпелив да се работи по команда "тук". Да бе, да бе, да, но тя е последната, която е в полезрението, преди нея ще да сте свършили много работа. Моля те, занимавай се ежедневно с приятелчето, показва страхотни данни! По-лесно е да се направи, отколкото да се обясни, бъди сигурен!!

[dog.bg]

За дълъг повод, така наречената дълга ръка на водача някога използвах въже за простиране. Продават го навсякъде и върши идеална работа ! Успех ! d)

[mil_]

Точно така, карабини се продават навсякъде, въже за простиране е добре, малко прежулва ръцете, ама по-малко от лента. Пък и имам излишен платнен 20-метров повод, подарявам го с удоволствие b) Може да стане оборотен за дог.бг, здрав е и изпитан.

[Bobolin]

Привет отново на всички. Първо искам да благодаря най-сърдечно на всички отзовали се за подробните и изчерпателни отговори. Ще се старая стриктно да следвам инструкциите. Относно командите. Отработи ли сме иделано "седни" и я изпълнява без двоумение ... само когато сме си у дома или го водя на повод. Пуснат ли е не се трогва да изпълнява нищо. Въобще добрите му обноски свършват с откачането на повода. Иначе седни, легни и редом си ги изпълнява примерно но откача ли повода и усети ли свободата губи всякакво уважени към стопаниан си - в случая към мен. b) Явно ще трябва да отработваме нещата отново по-методично спрямо насоките дадени тук във форума. Все пак хубавеца е едва на 9 месеца и се надявам че не е късно да се коригират пропуските във възпитанието му.

Благодаря на _mil за предложението за повода но аз съм от Свищов и няма как да стане пък и утре първата ми работа ще е да се обзаведа с такъв от някой от магазините тук. Въпреки това оценявам предложението и благодаря.

Ако представлява интерес за вас ето го хубосника тук на снимката с един друг хубостник развалящ дисциплината му. Май и на двамата ще дърпам ушите b)

Още веднъж сърдечни благодарности към всички за изчерпателните отговори. Надявам се скоро да имам добри новини.

[Eni]

О, хубостника е хубавец! А на другия хубостник не си струва да му дърпаш ушите. Пак ще разваля дисциплината. Знам го по себе си! w) d) w)

[mil_]

Цитат

Отработи ли сме иделано "седни" и я изпълнява без двоумение ... само когато сме си у дома или го водя на повод. 

Не се сърди. Нищо не сте отработили- 9 месеца са достатъчно, за да сте отработили. Не е късно. Ако разсъждаваш по този начин, те чакат много "ако", "дали", "защо".
Ти избираш.
Снимката е страхотна r)

[Topsi]

Мил,
не съм съгласна с викане от седнало положение на кучето.Или да е легнало или да е свободно шматкащо се.
Кучето знае команда седни когато весело си подтичва пред теб , ти се намираш на разтояние 4-5 м. зад него и то е с гръб, подаваш командата и кучето незабавно сяда.
Топси като беше малък и аз четях за въпросният 5м. повод , да ама не :)
Аз го разхождам в ловният парк , кучето само леко да кривне от алейката за да се изпикае и повода се е омотал из храсталака , и после няма отплитане.
Системата беше на разходка 10 пъти викане , хапка и после малко игра с топката, пръчка или каквото и да е .Условието е да няма кучета наоколо. след играта давам команда свободно. След някоко минути пак, бях го докарала до състояние непрекъснато д аме гледа и само да види че гърдите ми се повдигат повече(защото при викането така се случва) и пристига, та трябваше после да се разбираме че се идва само при команда и тогава има купон.

[mil_]

Топси, имам предвид само началото, когато все още викаме на повод. Просто с това конкретно куче трябва да се поработи повече от някакво фиксирано изходно положение преди да се стигне до свободно шматкащото се ..., което, естествено, е целта на задачата. Да е настроено на вълна тренировка, това имам предвид.
За дългия повод - ами ще се избере място без храсталаци ... Съгласна съм, хамалогия е, и малко смешно отстрани, но има породи и кучета, при които без това не може да се мине. Като чета описанията на Боболин, случаят им е точно като моя с Реджо, честно, бях се видяла в чудо, преди да започна да го замерям - никаква положителна мотивация не вършеше работа, така ме разиграваше диването! Идеше ми да му смачкам наглата муцуна, а трябваше да му се мазня ... Дългият повод свърши известна работа като се обеси два пъти изневиделица на него, ама много лесно схващаше, че без него съм безпомощна. Късия пък си го вземаше в уста, за да не мога да го настъпя, хитреца му с хитрец, и нахално танцуваше около мен, гледайки ме в очите, да ми покаже какво е измислил! Бях се отчаяла когато Руми ми подхвърли идеята със замерянето и стана чудо! При нас пък само да ме види, че слагам ръце на кръста (явно често съм го правила когато съм наблюдавала недоволно радостното му неидване) и довтасваше.
Трябва да се опитва, докато се намери подходящата за конкретното куче мотивация - била тя положителна или отрицателна.
Ха, в неидващия период мъжът ми беше измислил една гениалност: тръшка се на земята и почва да се тръкаля и да охка колкото му глас държи ... и кучето пристига да види какво му е пък на тоя! l) Това не го приемайте като съвет, де!

[Morti]

Това за простора и аз съм го пробвала, но при мен беше катастрофално:((Купих 8м. въже и когато реших да изкарвам Алма на него, защото взе да не идва всеки път при команда, тя реши, че има 8 м. играчка и не спря да се омотава и да дърпа със зъби въжето, колкото и да давах команда "Не"( на която обикновено пуска всичко n) ).Последствието беше един изкъртен кътник bl), надявам се е бил разклатен,защото сега ги сменя и аз се принудих да махна въжето и да я прибера за нашийника s) Голям зор,ей:)Но съм твърдо решила пак да пробвам n)

[trenertg]

l) това ми хареса ... с търкалянето...
начина с повода е единия от вариантите - втория е с прашка или замерване , третия ,който е доста скъп но наистина ефикасен е с дистанционен нашийник с ток... bl) d) bl)
имах щастието да работя с две кучета с такъв нашийник и уверявам ви не се наложи да го слагам след 4 тия път ....
r) за мое нещастие нямам някакви си 400 - 500 евро и не мога да си позволя да си купя такъв за сега ...

един съвет нека дългия повод е колкото се може по тънък

[Morti]

Ами .......... освен да прежаля половината от новия си син простор w) l) и пак да се пробвам:))Нама да се предам толкова лесно:) b)

[mil_]

Идеята на всички варианти е една и съща - да има корекция от разстояние, така, че кучето да разбере, че трябва да изпълнява и туйто.

[Topsi]

нашийник с ток бих приложила на куче след 1 година не преди това.Да не говорим че ако не разбираш какво правиш по добре да не се прилага, може да се извадят очи вместо да се изпишат вежди.
Мил задръжката при седни е много по малка отколкото при легни. И когато кучето се научи че от седнало положение може да става при това му се радват , след това ще има проблем да го оставиш седнало и то да седи минути наред.Докато при легни за да стане трябва да седне т.е процеса е по-продължителен.
Ако кучето не може да ляга, то по -добре както си е право и си души да се вика.Да не говорим че в бъдеще много рядко ще се налага да го викаш седнало или легнало.В повечето случай ще иска да изяде нещо, да види нещо с две думи е право:)

[mil_]

Добре, нека е от легнало ... Ама как тъй ще става по самоинициатива ако е отработвано задържане? Нали подаваме команда тук?
Даже знам, че се препоръчва да комбинираш: Примерно викаш го, по средата на идването решаваш друго и казваш седни. Това му викат усложняване. Добро упражнение, в началото е голяма обърквация за кучето ... Но трябва да изпълни, защото ти може да си промениш решението винаги. Макар, че лично аз се отказах от тази комбинация - кучето изглеждаше направо стресирано и взе да сяда като го викам или да идва като му давам седни от разстояние ... а в повечето случаи да стои и да гледа тъпо. Та мнооого постепенно въведох такива смени b), като използвах псевдокоманди от типа "хайде" вместо "тук". Та права си, ако седни със задържане не е отработено до съвършенство.

[gogdelb]

Цитат

Желателно е при повикване кучето да седне пред/до/около човека.

Желателно е при повикване кучето да те заобиколи от дясно и да седне от лявата ти страна, за да може после да тръгнете, иначе като е пред теб...
При мен командите са следните : "към мен" и когато доближи "застани" с изпъната дясна ръка настрани перпендикулярно на тялото. Въпросното заставане в началото се осъществява със специален "танц" от страна на собственика/ обучаващия.

Нашийника с ток наистина е много полезен, но и много опасен.Не съм имал възможност да ползвам такъв на са ми го хвалели много. Иначе прашки и вериги вършат отлична работа, това е от личен опит.
Има и друга много добра алтернатива: Купуваш корда - дълга, здрава, ефтина, тънка , лека ,назабелижима. Завързва се за врата или за строгия нашийник на кучето и се пуска да прави каквото иска. След време то ще забрави ,че си му вързал нещо на врата или изобщо няма да е забелязало , а същото така няма и да го усеща, така че ще си помисли, че е свободен. Викаш го при теб, ако се направи на ударен, го "съветваш" посредством кордата и веднага ще дотърчи. Този номер върши идеална работа ,защото кучето разбира, че не е недосегаемо когато е свободно пуснато.

А за така нареченото "усложняване" смятам (не само аз), че е много полезно .От където и да го погледнеш това е едно страхотно упражнение.Научава кучето на много неща ,които са полезни не само за изпълнението на тази команда, а и за много други, както и за цялостното общуване куче/ стопанин.
Иначе върши идеална работа в следната ситуация.Стопанина е от едната страна на тротоара ,кучето от другата. Стопанинът вика кучето при себе си(то започва да пресича улицата бягайки), но изведнъж се появява кола... "МЯСТО"!!! и кучето трябва да се закове там където е (желателно е в началото на улицата)

[sundy]

Цитат

Цитат

Желателно е при повикване кучето да седне пред/до/около човека.

Желателно е при повикване кучето да те заобиколи от дясно и да седне от лявата ти страна, за да може после да тръгнете, иначе като е пред теб...

Като е пред теб му даваш команда "ред"... Ако ще говорим за правилата кучето трябва да дойде възможно най-бързо и да седне коректно пред теб - това е команда "ела тук" (на какъвто и език да е), след изчакване от около 3сек. се дава команда "ред" и кучето трябва да се озове от лявата ти страна (независимо дали ще те заобиколи отдясно или ще се завърти директно отляво...) Тогава спокойно можете да тръгнете, да спирате (кучето трябва да седне) да завивате... всичко това е само с тази команда "ред"...
Само че мисля, че тук не става въпрос за правилата, а за това кучето изобщо да дойде Ето защо всички номера и трикове са позволени, стига да имат ефект - даже падане на земята и викове... (това съм го виждала, но в изпълнение на жена с пудел b) l) b) )
Това с дългата ръка на стопанина е много важен момент - независимо от какъв материал е (трябва да е удобен за вас, за да не ви жули ръцете, да не се оплита... много r) , да е лек за кучето и съответно достатъчно здрав, за да издържи тежестта на кучето умножена по две b) ...) Много хора правят грешката да зарежат повода, когато решат че кучето им ги слуша - така му дават възможност да сгреши и не могат да коригират грешката му, което веднага кара кучето да схване:"я, то можело и да не слушам... няма повод=купон ;) " и да обезмисли цялата работа преди това. По-добре не давайте команда, която не сте сигурни че ще бъде изпълнена отколкото да предоставите възможност на кучето да усети границите на влиянието ви... Ако не сте сигурни, че ще дойде при команда "тук" (която трябва да е задължителна) кажете "ела", "при мен", "гуци-гуци" или каквото там се сетите, за да привлечете вниманието на кучето и като дойде - много браво, връзване на повода и упражняване на задължителната команда "тук", но вече под контрол. И най-важното - не ползвайте излишно задължителните команди, а само когато наистина е задължително да се изпълнят, не ги размивайте като ги разнасяте из полянките без да изисквате коректното им изпълнение. При мен командата "hier" означава "ела и седни пред мен", а командата ела тук означава просто ела при мен... "Fuss" означава "ходи наред плътно до левия ми крак и ме гледай в очите", а ред значи ходи до мен и ако си на повод не ме тегли... това е ;)

[gogdelb]

Мен не ме интересуват правилата, а това ,което е достъпно и практично. Много е тъпо да караш кучето ти да седне пред теб и после да го караш да те заобикаля. Още с идването трябва да те заобиколи и да седне от ляво или от дясно в зависимост от това от коя страна е научено да въврви в ред.

[Vabank]

Тук пак ще се намеся b) да кажа, че обучението първо и преди всичко се извършва така, както на стопанина му харесва. С други думи, ако смята, че му е по-удобно кучето да заобикаля и да сяда от ляво, в готовност за "Редом!", за да не се пречка отпред или по някаква друга причина - право на стопанина е да подходи по ТОЗИ начин към обученето. Ако пък смята за по-удобно кучето да седне отпред, или ако ще - да дойде и да скочи да те оближе, то - пак е негово право така да го обучи...
Навремето например по-възрастното ми куче ходеше редом отляво; за да не се пречкат две от една и съща страна, другото куче научих на редом "отдясно" и всичко правеше "огледално", включително заобикалянето. Доста народ сме чудили, когато излизам само с "дясното" куче... Дали това е неправилно? Зависи от чия гледна точка...